Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.
П., 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1106 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от З.И.Б. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Н.Н.И. с ЕГН *********** ***, И.Н.И. с ЕГН **********, с адрес *** и С. И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на 31.07.1936 г. родителите на ищцата, които са починали Н.
И. С. и И. С. К. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с №102, том II. peг. 1006, дело №249/1936 г. със заверка на
подписите извършена от Борис Сариев - зам.Провадийски околийски съдия придобили
в СИО недвижим имот находящ се в с.Б., общ.П.. обл.Варна, а именно: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 2 250 кв.м.по Н.А., а по скица 2 120 кв.м., включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Б., ведно с построените в това
дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа и две СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници
на имота: улица. УПИ XII-64, УПИ
VIII-68. УПИ
Х-66, УПИ XI-65.
След смъртта на родителите на ищцата тя и
брат й Н. С. станали собственици по наследство на горепосочения имот.
През 2009г. починал брата на ищцата Н. И. С.
ЕГН:********** като оставил за свои наследници - ответниците по настоящото
производство. До смъртта на брат й всички заедно ползвали наследствените имоти
и нямало проблем затова по между им. По време на струването на 40 дни от
смъртта на брата на ищцата ответниците и казали, че няма работа повече в
делбените имоти, заплашили я, че ще пребият, ако дойде. Това била причината
ищцата да не посещава делбените имоти.
Иска се извършване на делба на процесните
имоти при квоти 3/6 ид.ч за ищцата и по 1/3 ид.ч. за всеки един от ответниците.
Иска се осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата считано от
01.09.2015 г. до датата на подаване на исковата молба наем в размер на 200 лева
месечно затова, че са я лишили от ползване на дела й от наследствените имоти,
както и лихва до окончателното изплащане на дължимата сума. Иска се осъждане на
ответниците, считано от датата на подаване на исковата молба солидарно да й
заплатят обезщетение в размер на 200 лева месечно за зова, че са я лишили от
ползване на дела й от имота, както и лихва за забава, считано от последния ден
на текущия месец за който се дължи наемът, до датата на плащането на
съответната наемна вноска, до окончателното прекратяване на съсобствеността
върху делбения имот.
В законоустановения срок от ответниците Н. и И. И. е
постъпил отговор на искова молба.
В него излагат, че исковете са допустими, но
неоснователни.
Твърди се, че имотът е собственост на
ответниците, придобит по давностно владение и наследство, реализирано от
родителите на ответниците дали отговор С. И.Н. и Н. И. С. в режим на СИО в
периода 1991 -2009г. чрез упражняване на фактическа власт върху имота открито,
явно и необезпокоявано от никого с намерение да го своят. След смъртта на баща
им ответниците дали отговор продължили да упражняват фактическа власт върху
процесните имоти.
Твърди се, че родителите на Н. и И.
Иванови непосредствено след женитбата си са се установили да живеят в процесния
имот и от тогава са поели грижите за него.
След смъртта на дядото на ответниците И. С.
К., починал на 12.06.1991 г, до смъртта на баща им през 2009г той заедно с
майка им са правели ремонти за поддържането и подредбата му, без да искат и се
съобразяват с мнението на останалите. Само ответниците притежават ключ и достъп
до жилището, като ищцата не живеела в него повече от 50 години, като неколкократно и само за кратко време го била посетила
непосредствено преди смъртта на родителите си, тъй като те били във влошено
здравословно състояние. Ответниците били собственици на процесните имоти въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 1991г. до
подаването на отговорите на исковата молба, като владението им било явно,
непрекъснато и необезпокоявано.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа предявения иск и искане по чл.344, ал.2 ГПК и
моли за уважаването им, процесуалните представители на първите двама ответници
молят за отхвърляне на иска за делба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт № 102, том ІІ, регистър 1006,
дело № 249/1936 г.; Скица се установява, че
Н. И. С. и И. С. К. придобиват чрез
покупко-продажба собствеността на недвижим имот находящ се в с.Б., общ.П..
обл.Варна, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в
това дворно място плевник и къща. Видно от представената скица дворното място е
включено в УПИ IX-67 в
кв.25 на с.Б. и е с площ 2 120 кв., при граници на имота: улица, УПИ XII-64, УПИ VIII-68, УПИ
Х-66, УПИ XI-65.
От
Удостоверение за наследници с изх. № 58/1/16.08.2018 г., изд.от кметство с. Б.,
обл. Варна се установява, че И. С. К. е починал на 12.06.1991г. и е оставил за
свои наследници по закон З.Б. – дъщеря, Н. С. – син, починал на 13.10.2009г. и
оставил за свои наследници С. Н. – съпруга и деца Н.И. и И.И..***.2019г., се
установява, че ответникът И. е подал декларация по чл.14, ал.8 ЗМДТ за
делбеното дворно място и построените в него – къща, вила, лятна кухня, навес.
От преписка по издаване на удостоверение за търпимост за имот находящ се в
с.Б., изпратена от община П. се установява, че ответникът И. е подал заявление
за търпимост на построената в дворното място жилищна сграда на 22.09.2019г. и е
издадено удостоверение за търпимост за полумасивна двуетажна жилищна сграда,
която според декларацията подадена от И. е построена от баща му Н. С. през
1968г. – 1969г. в делбеното дворно място. Сградата е със застроена площ от 73
кв.м..
От изготвената по делото СИЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че средния пазарен наем на месец за
процесните имоти за периода от 2015г. до момента на изготвяне на СОЕ –
05.02.2019г. е в размер на 118 лева.
От изготвената по делото СТЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че В имота са изградени следните сгради:
А) сграда
1 - двуетажна масивна жилищна сграда. Основи каменни, носещи стени - каменна
зидария на 1 -ви етаж и тухлена зидария на 2-ри етаж, междуетажна конструкция -
гредоред, а външното стълбище и етажната площадка - ст.бет. плоча, покривна
конструкция - дървена скатна, а покритието е с марсилски керемиди. Състои се от
два надземни етажа. Първият етаж е вкопан в терена на 0.50м., а таванът му е на
1.50м. над него. Светла височина на етажа 2.00м. На етажа са разположени:
входно антре,салон, две стаи и кухня-трапезария. Има самостоятелен вход от
двора, а от кухнята-трапезария преходно има достъп до коридора на сграда 2
(баня-тоалетна).
Вторият етаж
също има самостоятелен вход от двора, а достъпът е по външно стълбище. На етажа
са разположени: входно антре, салон и три стаи. Височина на етажа - 2.40м.
ЗП по
геодезическо заснемане към удостоверението за търпимост - 73 кв.м. РЗП по
замерване от място - 153 кв.м. Вероятна година на изграждане - 60-те години на
миналия век.
Б) сграда 2
- масивна едноетажна жилищна сграда. Представлява пристройка към сграда 1.
Основи - бетонни, стени - метална конструкция с пълнеж от „итонг“; покрив -
ст.бет. плоча, върху която е изградена дървена едноскатна конструкция, а
покритието е от битумни керемиди върху обшивка от OSB
плоскости. Сградата се състои от: коридор,
баня и тоалетна. Има връзка с кухнята-трапезария на сграда 1 и с навеса 4.
ЗП по мярка от място - 8.0 m2.
Вероятна година на изграждане - около 2016г.
В) сграда
3 - масивна едноетажна сграда. Основи - бетонни, стени - тухлени, покрив -
ст.бет. плоча. Представлява външна баня и тоалетна. ЗП по мярка от място -
6.8м2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия век.
Г) сграда 4
- паянтов навес.Представлява пристройка към сгради 1 и 2. Изграден е върху
ст.бет. настилка. Конструкцията му е от метални профили. Стените са комбинация
от дървена ламперия и ламарина, а горната част е от плътен полиетилен. Използва
се като склад, а през лятото като трапезария. Покривното покритие е от
ламарина. ЗП по мярка от място - 18.30м2. Вероятна година на изграждане - около
2018г.
Д) сграда 5
- паянтово жилище. Основи каменни, стени - кирпич, покривна конструкция -
дървена двускатна, а покритието е от едноолучни(турски) керемиди върху камъш и
кал. Състои се от две самостоятелни стаи с входове от двора. Светла височина -
2.5Ом.Сградата е със сериозни увреждания. Преди се е ползвала за живеене, а към
момента е необитаема и вече опасна. Това е една от сградите описани в н.а.
102/193бг.Същата е отразена в плана на селото от 1928г. Вероятна година на
изграждане - 20-те години на миналия век. ЗП по мярка от място - 41м2.
Е) сграда 6
- полумасивна сграда. Почти без основи, стени- оградни бетонови блокчета.
Покривна конструкция - дървена двускатна, а покритието от марсилски керемиди
върху камъш и кал. Преди е използвана за отглеждане на животни. ЗП по мярка от
място - 29 m2. Вероятна година на изграждане - 80-те години на миналия
век.
Ж) сграда 7
- полумасивен навес с три оградни стени(едната е сграда 6). Почти без основи,
стени- оградни бетонови блокчета. Покривна конструкция - дървена двускатна, а
покритието от марсилски керемиди върху камъш и кал. Използва се като склад за дърва.
ЗП по мярка от място - 19.70 m2.
Вероятна година на изграждане - 80-те години
на миналия век.
3) сграда 8
- полумасивен навес с три оградни стени(едната е сграда 6, другата - сграда 5,
а третата е самостоятелна откъм двора). Почти без основи, стени- оградни
бетонови блокчета. Покривна конструкция - дървена едноскатна, а покритието от
марсилски керемиди върху камъш и кал. Преди е използвана за складиране на
зърно. ЗП по мярка от място - 29 m2.
Вероятна година на изграждане - 80-те години
на миналия век.
И) сграда 9
- паянтов навес с една оградна стена( сграда 5,10 и 11). Конструкция - дървена,
подпряна на единични дървени колони. Покривна конструкция - дървена едноскатна,
а покритието от марсилски керемиди върху камъш и кал. Използва се като складова
площ. ЗГ1 по мярка от място - 36.90 m2.
Вероятна година на изграждане - 60-те години
на миналия век.
Й) сграда 10
- паянтова сграда с каменни основи и кирпичени стени. Покривна конструкция
дървена двускатна, а покритието от еднокоритни(турски керемиди) върху камъш и
кал. Това е плевнята от н.а. 102/1936г. Същата е отразена в плана от 1928г. Към
момента е опасна за експлоатация. ЗП по мярка от място - 43м2. Вероятна година
на изграждане - 20-те години на миналия век.
К) сграда 11
- паянтова сграда с каменни основи и смесени стени(част от тях са комбинация от
камък и кирпич, друга част от кирпич и трета част от измазан с кал плет, като
пълнеж надървени паянти. Покривната конструкция е дървена скатна. а покритието
от марсилски керемиди върху камъш и кал. Преди е използвана като железарска
работилница. Към момента сградата е със сериозни увреждания и е опасна за
експлоатация. ЗП по мярка от място - 37м2. Вероятна година на изграждане -
около 1927-28г.
Л) сграда 12 - паянтов навес без оградни стени. Конструкция
- метални тръби и профили, подпряна на единични метални колони, покритието е от
гофрирана ламарина. Използва се като гараж. ЗП по мярка от място - 15.60 m2.
Вероятна година на изграждане - 80-те години
на миналия век.
От показанията на св.И. и св.М., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че в
процесното дворно място към 1963г. имало построени работилница и две стаи. През
1967г.-1969г. ответницата С. Н. и починалият й съпруг Н. построили в дворното
място двуетажна къща, където живели заедно с двете си деца – ответниците И.И. и
Н.И. и с родителите на Н. С.. Н. С. построил постройка за животни и баня и
тоалетна. Ответниците И.И. и Н.И. построили в дворното място навес, лятна кухня, стопанска сграда, баня и тоалетна,
ограда, правили ремонти на старите постройки. Ищцата много рядко е
посещавала имота и свидетелите И. и св.М. не знаят тя да има претенции за него.
Показанията
на св.В., съдът не кретидира, тъй като противоречат на останалите събрани по
делото гласни доказателства в частта, в която твърди, че след 1989г. св.Вълчева
е водила с автомобила си, на който е поставяла ремарке със стопански инвентар,
ищцата и съпругът й в с.Тутраканци, от където била ищцата, за да обработват
дворното й място, а процесното дворно място се намира в с.Б.. Твърденията на
свидетелката противоречат и на житейската логика, че тя с малкото си дете ще
води ищцата и съпругът й от гр.Дългопол, където живеели до процесното дворно
място, което според свидетелката е в с.Тутраканци, за да го обработват, ще ги
чака, за да го обработят, за да ги върне отново до дома им в гр.Дългопол.
Поради същите причини съдът не кредитира показанията на тази свидетелка и в
частта, че е водила ищцата на струването на брат й, останала я да я чака около
1 час, и я е прибрала, тъй като роднините са се скарали и казали на ищцата да
не идва повече в имота.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е конститутивен иск за делба с правно основание чл.69 ЗН на ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 250
кв.м.по Н.А., а по скица 2 120 кв.м., включено в УПИ IX-67 в кв.25 на с.Б., ведно с построените в
това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа и две СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при
граници на имота: улица. УПИ XII-64, УПИ VIII-68. УПИ Х-66, УПИ XI-65.
Иск
по чл.31, ал.2 от ЗС във втората фаза на делбата за заплащане от ответниците
солидарно на ищцата на обезщетение за лишаването от ползването на нейния дял от
делбените имоти в размер на по 200 лева месечно за периода от 01.09.2015 г. до датата на подаване на исковата молба
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Искане
по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане от ответниците солидарно на ищцата на обезщетение
за лишаване от ползването на нейния дял от делбените имоти в размер на по 200
лева месечно от подаване на исковата молба - 28.08.2018г. до извършването на
делбата ведно с лихва за забава считано от последния ден на текущия месец, за
който се дължи наемът до датата на плащане на съответната наемна вноска.
Възражение
по чл.79 и чл.82 ЗС, от първите двама ответници че ответниците са собственици
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, към която присъединяват
давността на техния праводател на делбените имоти.
В
тежест на ищеца е да докаже, че с ответниците са съсобственици на делбените
имоти по наследство, че имотите са били собственост на техните праводатели, че
е била лишена от ползването на делбените имоти от 01.09.2015
г..
В тежест на ответната страна е да докаже, че са придобили по давност собствеността върху
процесните имоти, че владение върху процесните имоти е упражнявал техния баща и
дядо, че само те са имали достъп до имота и само те техните праводатели са го
поддържали.
По
допустимостта на иска:
Съдът намира иска за
делба за допустим с оглед твърдението за съсобственост на спорните имоти и
обектите предмет на делба.
По
основателността на иска:
Предявеният иск е неоснователен въз основа на следните мотиви:
От представения по делото Нотариален акт № 102, том ІІ, регистър 1006,
дело № 249/1936 г. се доказа, че Н. И. С. и И. С. К. – родителите на ищцата и прекия
наследодател на ответниците са придобили
чрез покупко-продажба собствеността на недвижим имот находящ се в с.Б., общ.П..
обл.Варна, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2250 кв.м., ведно с построените в
това дворно място плевник и къща.
От
СТЕ и показанията на свидетелите на ответната страна се
установи, че към 60-те години на миналия век в процесното дворно място са били
построение следните сгради: сграда 5 – паянтово жилище, сграда 9 – паянтов
навес, сграда 10 – паянтова сграда с каменни основи и кирпичени стени, сграда
11 – паянтова сграда с каменна основа и смесени стени, използвана преди като
работилница и негодна за експлоатация.
От удостоверение за търпимост и показанията на свидетелите на ответната
страна се доказа, че ответницата С. Н. и покойният й съпруг брат на ищцата Н. С.
през 1967г.-1969г. са построили в процесното дворно място жилищна сградата със
застроена площ от 73 кв.м..
От
показанията на свидетелите на ответната страна се установи, че първите двама
ответници са построили в процесното дворно място навес, лятна кухня, стопанска
сграда, баня и тоалетна, ограда, правили ремонти на старите постройки.
След
смъртта си И. С. К. починал на 12.06.1991г. е
оставил за свои наследници по закон З.Б. – дъщеря, Н. С. – син, починал на
13.10.2009г. и оставил за свои наследници С. Н. –
съпруга и деца Н.И. и И.И..
Предвид
гореизложеното ищцата успя да докаже, че след смъртта на баща си И. К. на
12.06.1991г. в качеството си на наследник е придобила собствеността върху
½ ид.ч. от процесното дворно място и ½ ид.ч. от намиращите се в
него и придобити от нейния баща сграда 5 – паянтово жилище, сграда 9 – паянтов
навес, сграда 10 – паянтова сграда с каменни основи и кирпичени стени, сграда
11 – паянтова сграда с каменна основа и смесени стени, използвана преди като
работилница и негодна за експлоатация. По отношение на двуетажната къщата
построена през 1967г.-1969г. със застроена
площ от 73 кв.м. ищцата не успя да докаже, че тя е била построена от нейните
наследодатели баща й И. К. и майка й Н. С., напротив по делото се доказа, че тя
е построена от ответницата С. Н. – съпруга и деца Н.И. и И.И., съответно не е
част от наследството оставено от И. К..
Съдът
намира, че ищцата е загубила собствеността върху горепосочените имоти, предвид
направеното възражение от първите двама ответници за придобиването на тези
имоти въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. От разпитаните по
делото свидетели на ответната страна се установи, че в процесното дворно място
и построената къща в него от С. Н. и Н. С. са живели ответниците и прекият им
наследодател Н. С., правили са ремонти на старите постройки в имота, строили са
в него други постройки, с което са демонстрирали факта на владението върху
дворното място и постройките върху него. Това владение е било явно,
непрекъснато, необезпокоявано от смъртта на И. К. през 1991г. до предявяване на
исковата молба през 2018г. т.е. за период повече от 10 години. Владението на
ответниците е демонстрирано и спрямо другия наследник на И. К. – ищцата по
делото като са отблъснати нейните собственически претенции като не е била
допускна до делбените имоти.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за делба се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Акцесорното искане по чл.344, ал.2 ГПК също следва
да бъде отхвърлено предвид липсата на съсобственост между страните.
По
искът по чл.32, ал.2 ЗС съдът не дължи произнасяне в първата фаза по делбата, а
във втората фаза на делбата до която би се стигнало при уважаване на иска за
делба, какъвто настоящия случай не е.
Ищецът
следа да бъде осъден да заплати държавна такса по предявения иск за делба в
размер на 50 лева, предвид продължителността на делото и направените искания по
него на основание чл.71, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК. Предвид изхода на
делото на ищеца не се дължат разноски. На ответната страна се дължат разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Разноските сторени от ответната страна
съобразно доказателствата за тях са 200 лева за назначената СТЕ и тези разноски
следа да й се присъдят.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.И.Б. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.Н.И. с
ЕГН *********** ***, И.Н.И. с ЕГН **********, с адрес *** и С. И.Н. с ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.69 ЗН вр. чл.341 ГПК за делба на следните недвижими имоти, находящи се в село Б., общ.П. ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 250 кв.м.по Нотариален акт
№ 102, том ІІ, регистър 1006, дело № 249/1936 г., а
по скица № 553/28.08.2018 г. с площ от 2 120
кв.м., включено в УПИ IX-67 в
кв.25 на с.Б., ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два
етажа и две СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на имота: улица, УПИ XII-64, УПИ VIII-68, УПИ
Х-66, УПИ XI-65.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.344, ал.2 ГПК на З.И.Б. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.Н.И. с ЕГН ***********
***, И.Н.И. с ЕГН **********, с адрес *** и С. И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***
за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищцата сума в размер на
200 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
нейния дял от горепосочените делбени имоти от подаване на исковата молба –
28.08.2018г. до окончателното приключване на делбата ведно с лихва за забава
считано от последния ден на текущия месец, за който се дължи наемът до датата
на плащане на съответната наемна вноска.
ОСЪЖДА
З.И.Б. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Н.Н.И.
с ЕГН *********** ***, И.Н.И. с ЕГН **********, с адрес *** и С. И.Н.
с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на общо 200 лева – разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
З.И.Б. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
сметка на РС П. държавна такса по
делото в размер на 50 лева, на основание чл.71,
ал.1 ГПК вр. с чл.9 ТДТКССГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………