Р Е
Ш Е Н
И Е
№260118 09.04.2021 г. гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети
март две хиляди,
двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1038 по описа за 2021 година.
Производството е
образувано по въззивни жалби от И.Т.Т., чрез адв.С.В. от САК, Т.Т.П., чрез адв.П.В.
от САК и М. М.А., чрез адв. Б.Р. от САК против Решение № 101/ 30.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 891/2017г. по описа на Районен съд – Ч., с което се унищожава в полза на ЗСПК „П.“, с.М.Т., община Ч.,
обл.С.З., представлявано от адв.В.Ц.В. от АК С.З. направените откази от наследство от И.Т.Т. и Т.Т.П., останало от майка им Д.В.Т., б.ж. на с. М.Т., общ.Ч.,
починала на 25.11.2014г. постановени с Определение по ч.гр.д. № 6 / 2015 г.,
вписан под № 1 от 16.01.2015 г.по описа на Районен съд - Ч. и с Определение по
ч.гр.д. №7 / 2015 г., вписан под № 2 от 16.01.2015 г. по описа на Районен съд -
Ч. в Особената книга на РС Ч. за приемане и отказ от наследство; обявява се за недействителен спрямо ЗСПК „П.“, с.М.Т.,
община Ч., обл.С.З., Договор за продажба на
наследство от 24.06.2013 г., нотариално заверен на 24.06.2013 год. от нотариус Р.Д.с
рег. № ** на НК с рег. № 20508 и вписан в Службата за вписванията - Ч. с Вх. №
196 от 24.06.2013 г., рег. № 2824 и партида № 60772, спрямо неговото
прехвърлително действие от И.Т.Т.
и Т.Т.П. като продавачи и наследници и правоприемници на майка си длъжника Д.В.Т.,
б. ж. на с.М.Т., обл. С.З., починала на 25.11.2014 г., с който са прехвърлили
2/ 3 идеални части от наследството, останало от Т.И.Т., б. ж. на с М.Т., обл. С.З.на
М.М.А., извършено с цел да бъде увредена кооперацията при събиране на
вземанията си от този длъжник по изп.дело № 871/ 2013 г по описа на ЧСИ Г.И.с
рег. № ** на КЧСИ с район на действие – ОС С.З., присъдени са разноски.
Въззивникът И.Т.Т.,
чрез процесуалния си представител адв.В. обжалва постановеното решение на
първоинстанционния съд в срока. Счита същото за незаконосъобразно и постановено
при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Наведени са твърдения,
че първоинстанционния съд неправилно е приложил нормата на чл.135 от ЗЗД и
чл.56 от ЗН. Изложени са съображения в тази насока. Моли съдът да отмени
първоинстанционното решение като изцяло незаконосъобразно и неправилно и вместо
него да постанови друго, с което да остави без уважение и отхвърли исковете на
ищеца, като недоказани и неоснователни. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна ЗСПК „П.“ с.М.Т., общ.Ч., чрез адв.В.В., взема становище, че подадената
от И.Т.Т. въззивна жалба е незаконосъобразна и неоснователна. Излага подробни
съображения в тази насока. Претендира оставяне в сила на обжалваното решение,
като законосъобразно и обосновано, както и присъждане на сторените разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от Т.Т.П. ***, чрез адв.П.В. от САК срещу постановеното
първоинстанционно решение, с която се взема становище, че то е необосновано и
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, както и при
нарушение на процесуалните правила, а именно:разпоредбите на чл.135, ал.2 от ЗЗД, разпоредбите на чл.5 и чл.235, ал.2 от ГПК, както и чл.6 от Европейската
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Излага подробни
съображения.
Претендира
отмяна изцяло на постановеното първоинстанционно решение, като необосновано и
неправилно. Моли съдът да се произнесе по недопустимостта на иска по чл.56 от ЗН, поради изтичане на преклузивния срок за неговото предявяване. Моли съдът да
остави без уважение и да отхвърли иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Претендира
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна ЗСПК „П.“, с.М.Т., общ.Ч., чрез адв.В.В., взема становище, че подадената
въззивна жалба от Т.П. е незаконосъобразна и неоснователна, а обжалваното
решение в частта, с която са уважени исковете по чл.135 от ЗЗД е
законосъобразно и обосновано. Излага
подробни съображения. Моли да бъде оставено в сила изцяло обжалваното
първоинстанционно решение, като законосъобразно и обосновано. Претендира
направените разноски пред въззивната инстанция.
Постъпила
е въззивна жалба и от М.М.А. ***, чрез адв.Б.Р. срещу решение №101 от
30.12.2019г. по гр.д.№891/2017г. на Ч.ския районен съд, с която взема
становище, че постановеното решение е неправилно и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Излага подробни съображения. Претендира отмяна на атакуваното решение на Ч.ския
районен съд, като неправилно и необосновано. Моли съдът да отхвърли иска на
ищеца по чл.56 от ЗН, като просрочен, поради изтичане на преклузивния срок за
предявяването му и поради недопустимостта и неоснователността му. Моли съдът да
остави без уважение и да отхвърли изцяло иска на ищеца по чл.135 от ЗЗД, като
неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна ЗСПК „П.“, с.М.Т., общ.Ч., чрез адв.В.В., взема становище, че подадената
въззивна жалба от М.А. е незаконосъобразна и неоснователна, а обжалваното
решение в частта, с която са уважени исковете по чл.135 от ЗЗД е
законосъобразно и обосновано. Излага подробни
съображения. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното първоинстанционно
решение, като законосъобразно и обосновано. Претендира направените разноски.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на другата страна, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и чл.56 от ЗН.
Ищецът
ЗСПК "П." с.М.Т. твърди в исковата молба, че през 2010г. предявил иск
против Д.В.Т. за неотчетени суми от същата, като касиер с цена на иска 13088.50
лв., установени при нейното освобождаване в края на 2007г., по повод на което
било образувано гр.дело № 407/2010г. по описа на Районен съд Ч.. Първоначално
искът бил отхвърлен от първата инстанция. По тяхна жалба било образувано
гр.дело № 256/2012г. по описа на Окръжен съд С.З., с решението по което съдът
отменил обжалваното решение и уважил иска в размер на 9493.69 лв., със
законната лихва върху тази сума от 01.01.2008г. , били присъдени съдебните
разноски. С Определение № 423 от 03.04.2013г. по гр.дело № 1307/2012г. на ВКС, съдът
отказал да допусне до касационно разглеждане жалбата, поради което осъдителното
решение на въззивната инстанция влязло в сила. По -
късно длъжникът Д.В.Т., като ответник по гр. дело № 407 /2010 г. по описа на
Районен съд гр. Ч. подала Молба за отмяна на посоченото, влязло в законна сила
решение по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано било гр. дело № 7108/2014 г.
на ВКС IV г.о., в производството, по което молителят Д. Т. на 24.11.2014г.
починала. На основание чл.227 ГПК, ВКС привлякъл в процеса в качеството на
молители нейните наследници и правоприемници -сина ѝ -И.Т.Т. и дъщеря
ѝ Т.Т.П.. Същите встъпили в процеса и участвали, като осъществили защита
на интересите на своя наследодател. Те извършили всички необходими процесуални
действия в това извън-институциално производство за отмяна на влязлото в сила
решение. По този начин с действия си, както от процесуален, така и от
материално - правен характер, участващите в производството по гр.д. № 7108/
2014 г. пред ВКС с фактически с действия приели наследството на своя
наследодател Д. В.Т. б.ж. на с. М.Т., обл. С.З.. Същото се отнасяло и до гр.д
470 /2013 г. по описа на Районен съд гр. Ч., в хода което ответникът Д.В.Т., б.
ж. на с. М.Т., обл. С.З. починала на 25.11.2014 г. и в делото встъпили нейните
наследници, съгласно чл. 227 от ГПК като правоприемници и защитавали както
процесуалните, така и материално - правните интереси по делото. С тези действия
приели наследството, поради което отказът по- късно бил недействителен. По
молба на ищеца, съгласно чл. 404, т,1 от ГПК, въз основа на влязлото в сила
решение бил издаден изпълнителен лист от 16. 04. 2013 г. за присъдените суми. Било образувано изп.
дело № 871/2013 г. по описа на ЧСИ Г.И., рег. № **от КЧСИ с район
Окръжен съд гр. С.З.. ЧСИ Г.И., в изпълнение на своите пълномощия връчила на
длъжника Д.В.Т. Призовка за доброволно изпълнение № 17195 от 21.05.2013
г., получена от същата на 29.05.2013 г., с
която длъжникът бил уведомен, че дължи по
изпълнителното дело на кооперацията: главница - 9493.69 лв. ; 5 962.12лв.
изтекла лихва, 270 лв. разноски; включен размер на ДДС 1 581.41лв. в полза на
ЧСИ Г.И.и други разноски 900 лева.Установено било, че длъжникът и ответниците Т.Т.П.
и И.Т.Т. притежавали по наследство от Т.И.Т., б.ж. на с. М.Т., обл.С.З. по 2/3
идеална част от земеделски земи в землището на с. М.Т., а именно: нива от
11.199 декара, лозе от 2 декара, нива от 14.999 декара. Ответниците притежавали
също като наследство от баща си Поземлен имот -дворно място, с площ 1620 кв. м.
в с. М.Т., обл. Ст Загора, с двуетажна жилищна сграда от 120 кв. м., гараж от
20 кв. м. и стопанска постройка от 50 кв. м. ЧСИ насрочил за 23.09.2013 г.
опис, съответно продажба на посочените зем. земи. Вписана била възбрана Вх.
рег. № 3738 от 30.08 2013 г., том 1, № 151 /2013 г.- дело Вх. рег. № 03737 от
30.08.2013г. на горепосочените зем. земи от ЧСИ Г.И.гр. С.З.. Всички тези
недвижими имоти били придобити от ответниците Т.Т.П. и И.Т.Т., по наследство и
в размер общо за двамата 2/3 ид. части, или за всеки един от тях по 1/3 ид.ч.
от баща им Т.И.Т. б.ж. на с. М.Т., обл.С.З.. С оглед предотвратяване
изпълнението и предприетите действия за принудително изпълнение по изп. дело №
871/ 2013г. по описа на
ЧСИ Г.И.рег. № ** на НКЧСИ гр. С.З., наследниците избързали и се разпоредили с
тези недвижими имоти, с единствената цел да се увреди ищцовата кооперация като
кредитор с Договор за продажба на наследство от 24.06.2013г., нотариално
заверен също на 24.06.2013 г. от нотариус Р.Д.с рег. № ** на НК с рег. № 20508, вписан на същата дата в Службата за
вписванията към АВ при Районен съд – Ч.,
с Вх. № 196
от 24 06.2013г. рег. № 2824 и партида № 60772. По този начин ответниците
извършили тази продажба на наследството, останало от починалия им баща - Т.И.Т.
б. ж. на с. М.Т., обл.С.З.за да избегнат изпълнението по изп. дело № 871/
2013г. по описа на ЧСИ Г.И.и да ги увреди като кредитор и да избегне вече
насроченото принудително изпълнение върху посочените зем. земи и върху дворното
място и постройките в него. След смъртта на майка им - Д.В.Т. б.ж. на с. М.Т., обл. С.З., ответниците като
наследници и правоприемници били поканени от ЧСИ Г.И.по посоченото изп. дело да
изплатят задължението на своя наследодател. Ответниците представили молба до
ЧСИ, с приложени Удостоверения № 6 от 16.01.2015 г. на Районен съд гр. Ч. и
Удостоверение № 7 от 16.01.2015г. на РС Ч., от които било видно, че същите
направили отказ по чл.52 от ЗН, вписани съответно под № 1 и № 2 от 16.01.2015
г. в книгата при Районен съд - Ч., с които се отказли от наследството останало
от майка им Д.В.Т., б.ж. на с.М.Т., починала на 25.11.2014 г. Ищецът твърди, че
този отказ е недействителен, тъй като ответниците, с участието си в защита
интересите на своя наследодател по гр. д. № 7108 / 2014 г., с фактически действия от процесуален и материално правен
характер вече били приели наследството, останало от майка им. Ответниците
знаели, че с продажбата на наследствените права, се стремят да избегнат
отговорноста по изп. дело и предприетите по него действия за принудително
изпълнение. Ответниците знаели, че тези действия увреждат кооперацията -
кредитор, тъй като вече длъжникът Д. Т. била получила и призовката за
доброволно изпълнение от 29.05.2013 г. Продавачи по
посочения Договор за продажба на наследство били длъжника, нейния син - И.Т.Т.
и нейната дъщеря Т.Т.П., а купувач бил ответника М.М.А.. Макар да били тогава
трети лица към задълженията на длъжника Д. Т., те знаели за задълженията на
майка си по посоченото изп. дело. Това се доказвало и от обстоятелството, че
ответниците били направили недействителен отказ от наследството, след смъртта
на майка им, след като участвали като правоприемници по чл.227 от ГПК в процеса
по гр.д. № 7108 / 2014 г. на ВКС- IV г.о.
в защита интересите на длъжника по посоченото задължение предмет на горното
изп. дело. Всички
купувачи бързали да извършат "продажбата на наследството" тъй като принудително
изпълнение вече било насрочено за 25.06.2013 год., а Договорът за разпореждането
с наследствените имоти - 24.06.2013 г., с нотариалната заверка на същата дата в
гр. С. и вписване в гр.Ч.. Налице били умишлени действия на страните по
договора, разпореждането с наследствените права да се извърши преди насроченото
принудително изпълнение за 25.06.2013 г., като в тази връзка молят съда, да има
предвид и изричната разпоредба на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД. С решение № 10 от
13.03.2017г. по гр. дело № 470/ 2013г. на Районен съд гр. Ч. било прието, че
купувачът –втория ответник-М.М.А. също знаела, че с посочената сделка се
увреждат интересите на кооперацията кредитор. Считат, че са налице данни, че тя
била привидна, фиктивна и с нея се правила приятелска и колегиална услуга, а и дъщерята на длъжника Т.Т.П. и втория
ответник -купувач били близки приятелки и адвокати-колеги. С Решение по гр.
дело № 1263 / 2017 г на Окр. съд С.З. било потвърдено решението на ЧРС. Правило
впечатление продажната цена-10 000 лева, която била необяснима за прехвърлянето
на дворно място от 1620 кв.м. с двуетажна жилищна сграда, гараж и стопански
постройки, както и 28 декара зем. земя. В
т.6 от договора било посочено, че предварително била платена сумата, което било начин да се изключи всякаква проверка дали било налице действително плащане.
Вторият ответник - купувач изобщо нямал никаква връзка със с. М.Т., обл. С.З.,
нито след ''продажбата'" не бил
подал декларация и -повече от 4 години нито виждал, нито влязъл във владение. Явно
страните по този договор знаели за увреждането, тъй като бързали да сключат
сделката преди 25.06.2013 год., когато било
насрочено принудително изпълнение. Ищцовата кооперация имала правен
интерес да предяви исковете: По чл.56 от Закона за наследството за унищожаване
и признаване недействителноста на отказа от наследство на ответниците: И.Т.Т. с
Удостоверението по ч.гр.д. № 6 / 2015 г., вписан под № 1 от 16.01.2015г. по
описа на Районен съд Ч. и Т.Т.П., с Удостоверението по ч.гр.д. №7 / 2015 г.,
вписан под № 2 от 16.01.2015 г. по описа на Районен съд Ч.; За обявяване
недействителността на Договора за продажба на наследство от 24.06.2013г. по
чл.135 от ЗЗД, тъй като ответниците И.Т.Т. и Т.Т.П. са длъжници, като
наследници и правоприемници на първоначалния длъжник - Д. В. Т.; б.ж. на с. М.Т.,
обл.С.З. и са знаели за увреждането с извършване на тази разпоредителна сделка
и то с единствената цел да увредят кооперацията- кредитор и да предотвратят
принудителното изпълнение по изп. д № 871/ 2013 г по описа на ЧСИ Г.И.гр. Ст
Загора. Тъй като продавачите -ответници поради недействителност на отказите от
наследство и правоприемници на длъжника към процесния дълг са съответно син и
дъщеря на длъжника Д. Т., то съгласно чл. 135 ал 2 от ГПК се предполагало до
доказване на противното, че са знаели, че с посочената сделка се уврежда
кооперацията, като кредитор и взискател по посоченото изп.дело. Налице били и
данни, че купувачът знаел, че тази сделка за продажба на наследство била с поставено
лице, че била безпарична и фиктивна, с
единствената цел да бъде увредена кооперацията и да бъде лишена от събиране на
вземането си.
Моли съдът, на основание чл. 56 от Закона за наследството да унищожи и признае недействителността
на отказите от наследство на ответниците: И.Т.Т. с Удостоверение по ч.гр.д. № 6
/ 2015 г. по отказ, вписан под № 1 от 16.01.2015 г. по описа на Районен съд - Ч.
и Т.Т.П. с Удостоверение по ч.гр.д. №7 / 2015 г., вписан под № 2 от 16.01.2015
г. по описа на Районен съд - Ч., тъй като ответниците с извършените преди това
правни и фактически действия, с които са приели наследството на майка си
Добрина Василева Т. б.ж. на с. М.Т., Ст.Загорско, починала на 25.11.2014г. , са
участвали като правоприемници на длъжника по реда на чл.227 от ГПК по гр.д. №
7108 / 2014 г. по описа на ВКС -IV г.о. в защита процесуалните и материално правни интереси на
наследодателя си именно относно процесния дълг.
Моли съдът, да обяви за недействителен спрямо кооперацията
Договора за продажба на наследство от 24.06.2013 г., нотариално заверен на
24.06.2013 год. от нотариус Р.Д.с рег. № ** на НК с рег. № 20508 г., вписан в
Службата за вписванията към АВ, при Районен съд – Ч., с Вх. № 196 от 24.06.2013
г., рег. № 2824 и партида № 60772, спрямо неговото прехвърлително действие от И.Т.Т. и Т.Т.П. като продавачи -
наследници и правоприемници на майка си длъжника Д.В.Т., б. ж. на с.М.Т., обл. С.З.,
починала на 25.11.2014 г., с който са прехвърлили 2/3 идеални части от
наследството, останало от Т.И.Т. б. ж. на с М.Т., обл. С.З., на М.М.А., извършено с цел да бъде увредена кооперацията
при събиране на вземанията си от този длъжник по изп.дело № 871/ 2013 г по
описа на ЧСИ Г.И.с рег. № ** на НК с всички произтичащи от това правни
последици и им присъди всички съдебни и деловодни разноски по делото.
Ответниците
М.М.А. и Т.Т.П. оспорват иска като недопустим и неоснователен. Молят съда да
отхвърли исковете.
Първоначално
производството е образувано по искова молба, подадена от ЗСПК „П.“ с. М.Т. срещу Т.Т. П., М.М.А.. Впоследствие с определение, съдът
е съединил с настоящото производство производството по гр.д. № 899/2017 по
описа на РС Ч., което е образувано по ИМ на ЗСПК „П.“ против И.Т. Т. и М.М.А.. С двете искови молби са
предявени искове с правно осн. чл. 135 от ЗЗД и чл.56 от ЗН.
Ответникът
И.Т.Т. не е представил писмен отговор в срока. В съдебно заседание по същество
на делото не се явява, не изпраща представител и не взема становище.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от районния съд. Ищецът ЗСПК „П.“,
с.М.Т. е предявил против Д.В.Т. от с.М.Т., община гр.Ч., обл.С.З. иск за
неотчетени суми като касиер с цена на иска 13 088.50 лв., установени при
нейното освобождаване в края на 2007г., по който е образувано гр.дело №
407/2010г. по описа на Районен съд Ч.. Искът е отхвърлен от първата инстанция.
При обжалване на решението е образувано гр.дело № 256/2012г. по описа на
Окръжен съд С.З., с решението по което, ОС С.З. е отменил обжалваното решение и
е уважил иска в размер на 9 493.69 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от 01.01.2008г.; присъдени са съдебните разноски. По касационна жалба е
образувано гр.дело № 1307/2012г. на ВКС, III г.о., по което с Определение № 423
от 03.04.2013г., ВКС е отказал да допусне до касационно разглеждане жалбата и
решението на ОС е влязло в сила. На 16.04.2013г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми.
Тези обстоятелства не са спорни, а и се установяват от приложените по делото
гр.дело № 256/2012г. по описа на Окръжен съд С.З. и гр.дело № 1307/2012г. на
ВКС.
Въз
основа на молба на ищеца е образувано
изп.дело № 871/2013г. по описа на ЧСИ Г.И., peг.№ ** от КЧСИ, с район Окръжен
съд С.З., по което на 29.05.2013г. е връчена ПДИ до длъжника Д.В.Т., с която
длъжникът е уведомен, за задълженията си към кооперацията: главница - 9493.69
лв.; 5962.12 лв. изтекла лихва, 270 лв. разноски; включен размер на ДДС в
размер на 1581.41 лв. в полза на ЧСИ Г.И.и други разноски 900 лева.
Установено
е по изп.дело, че длъжникът Д.В.Т. притежава като наследник на съпруга си Т.И.Т.,
б.ж. на с.М.Т., С.- 1/3 идеална част от земеделски земи в землището на с. М.Т.,
а именно: Нива от 11.199 декара, втора категория в местността „Чешма ака“, имот
№ 032004 по плана за земеразделяне на същото село; Лозе от 2 декара, осма
категория в м. „Горното Мараши“, имот № 088002 по плана за земеразделяне; Нива
от 14.999 декара, четвърта категория в местността „Дъжкери“, имот №093006 по
плана за земеразделяне на същото село. Длъжникът е бил уведомен, че за
25.06.2013г. е насрочено принудително изпълнение за опис на вещи в дома й.
Установено е също, че Д.В.Т. - наследодател на ответниците И.Т. и Т.Т.,
притежава Поземлен имот - дворно място, с площ 1620 кв. м. в с. М.Т., обл. С.З.,
с двуетажна жилищна сграда от 120 кв. м., гараж от 20 кв. м. и стопанска
постройка от 50 кв. м. също по наследство от Т.И.Т., а ответниците Т.Т.
и И.Т. притежават по 1/3 ид.ч. всеки един от тях. Тези обстоятелства също не са
спорни и се установяват от приложените писмени документи.
С Договор
за продажба на наследство от 24.06.2013г., с нотариална заверка на подписите, peг.№
20508 от 24.06.2013г. от нотариус Р.Д., с peг.№ ** на НК с район РС С., вписан
на 24.06.2013г. в Службата за вписванията към АВ, Районен съд - Ч., с вх.№ 196
от 24.06.2013г. peг.№ 2824 и партида № 60772, Д.В.Т., И.Т.Т. и Т.Т.П. продават
на М.М.А. наследството, останало от покойния Т.И.Т., починал на 05.11.1997г.
изцяло за сумата 10 000 лв., която продавачът е декларирал, че е получил
пред подписване на договора.
От
представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ 307/19.12.2014г. на
Кметство с.М.Т., общ.Ч. се установява, че Д.В.Т., е починала на 25.11.2014г.
като е оставила за наследници по закон - И.Т.Т. - син и Т.Т.П. - дъщеря.
Видно
от Удостоверение от 16.01.2015г., по ч.гр.дело № 6/2015г. по описа на Районен
съд Ч. И.Т.Т. се е отказал от наследството, останало след смъртта на майка му Д.В.Т.,
починала на 25.11.2014г., който отказ е вписан по № 1/16.01.2015г. в особената
книга при съда. Видно от Удостоверение от 16.01.201г., по ч.гр.дело № 7/2015г.
по описа на Районен съд Ч., Т.Т.П. се е отказала от наследството, останало след
смъртта на майка й Д.В.Т., починала на 25.11.2014г., който отказ е вписан по №
2/16.01.2015г. в особената книга при съда.
Страните не спорят, че в РС Ч. е образувано гр.д. №
470/ 2013 г. по описа на същия съд, по предявен иск, с правно основание чл. 135
от ЗЗД, против Д.В.Т. и М.М.А.. С решение от 27.10.2017г., постановено по
гр.д.№ 1263/2017г. по описа на Старозагорския окръжен съд, е уважен предявения
иск, за обявяване на договора за продажба на наследство от 24.06.2013г. , с
нотариална заверка на подписите, спрямо неговото прехвърлително действие от Д.В.Т.
за нейната 1/3 идеална част от наследството, останало от Т.И.Т.. Решението е
постановено по отношение на нейните правоприемници Т.П. и И.Т..
Настоящето производство има за предмет останалите 2/3 идеални части от
наследството на наследодателя Т.И.Т., които са били собственост на неговите
низходящи Т.Т.П. и И.Т.Т., и са предмет на Договор за продажба на наследство от
24.06.2013 г.
При така установената фактическа обстановка, за да уважи предявеният
иск Ч.ският районен съд е приел от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и предпоставките за неговото уважаване са:
ищецът да притежава качеството кредитор, да е налице увреждащо кредитора
действие от страна на длъжника и последният да е знаел за увреждането към
момента на извършването му. Понеже в случая действието е възмездно, лицето с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
ЧРС
е приел, че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично
или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно. Независимо от горното, съдът не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор. Съдът е намерил,
че е налице нарушение на чл.52 от Закона за наследството при извършването на атакуваните откази от наследство и същите са
недействителни. Изложил е
съображения, че в конкретния случай са налице доказателства за
приемане на наследството, останало от Д.В.Т., б.ж. на с.М.Т., починала на
25.11.2014 г. от страна на нейните наследници И.Т.Т. и Т.Т.П.. Приживе същата е
подала молба за отмяна от 06.10.2014 г. на влязлото в законна сила решение №
188 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 256/2012 г. на Окръжен съд С.З., по което е
образувано гр.д. № 7108/2014 г. по описа на ВКС. В хода на този процес на
25.11.2014 г., молителката Т. е починала. През м. декември 2014 г., съгласно
чл.227 от ГПК производството по делото е продължило с участие на наследниците
на починалото лице - И.Т.Т. и Т.Т.П.. Наследниците на Д.В.Т. - И.Т.Т. и Т.Т.П.
са участвали в това дело пред ВКС, и по този начин те са встъпили в
процесуалните и материални права на своя наследодател и са ги защитавали, с
оглед да освободят своя праводател от задълженията му към ищцовата кооперация и
да получат наследството от нея чисто от всякакви тежести и задължения. Молбата
за отмяна е била отхвърлена като неоснователна и те са били осъдени на
разноските пред ВКС в размер на 1 100 лева. по този начин фактически, с тези
свои действия те са приели мълчаливо наследството, тъй като са защитавали пред
съда материални права на наследодателя си свързани с освобождаване от
отговорност за присъдените суми по гр.д. № 407/2010 г. на ЧРС. Приел е, че съобразно
константната практика на Върховните съдилища наследникът, който е призован към
наследяване, може да се откаже от наследството, но само при положение, че не го
е приел преди това. Отказът, извършен
след като е прието наследството се явява недействителен. Отказът от
наследство е недействителен и не може да поради предвиденото в чл.53 от ЗН
правно действие, ако се предхожда от действия по приемане на наследството.
Приемането на наследството може да стане, както изрично по реда предвиден в
чл.49 ал.1 от ЗН, така и мълчаливо - с конклудентни действия, от които може да
се направи извода, че наследниците несъмнено приемат наследството.
ЧРС е приел, че процесните откази не произвеждат правен ефект, поради
предхождащо ги приемане на наследството и респективно в съответствие с чл.
60, ал. 1 от ЗН наследниците отговарят за неизпълнението на дълга, както и
че при така възприетата правна квалификация на спорните правоотношения
предвиденият в чл.
56, ал. 2 от ЗН преклузивен срок, на който се позовават защитните
възражения, не се прилага.
Съдът е приел, че е установено, че ответниците са знаели, че със сключване на процесния
Договор за продажба на наследство увреждат правата на кредитора по събирането
на изискуемите вземания по посоченото изп. дело от длъжника. В тази насока
следва да се отчитат и близките, приятелски и колегиални отношения между
ответницата адвокат Т.П. и ответницата М.А., за която също има данни, че е
адвокат, които несъмнено са допринесли за бързото и прикрито сключване на този
Договор за продажба на наследството с единствената цел да се увреди кредитора.
Съдът е намерил за установено, че всички елементи от фактическия състав
на Павловия отменителен иск по смисъла на чл. 135 във връзка с чл. 133 от ЗЗД
са налице и са доказани, поради което е уважил исковете.
При така установената фактическа обстановка, по
която страните не спорят, въззивната инстанция намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. "Павловият иск" по чл. 135 ЗЗД е конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на
сключения във вреда на кредитора договор, т.е. недействителност на атакувания
договор само спрямо кредитора - ищец. Съгл. чл. 135 ЗЗД активно легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът. Кредитор по
смисъла на закона е всеки, чиито права са увредени със сделки или правни
действия, извършени от негов длъжник, независимо дали тези права са осъществими
с осъдителен или с конститутивен иск. Предпоставките за уважаване на отменителния
иск по чл.
135 ЗЗД са няколко. Най - напред е необходимо ищецът да е кредитор на
ответника, с парично или непарично вземане. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е
прекратено или погасено по давност. Не е необходимо вземането да е изискуемо и
ликвидно. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД, не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно
решение, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на
безуспешни опити за принудително удовлетворяване. В конкретния случай, съдът
намира за установено, че ищецът
ЗСПК „П.“ с. М.Т., общ. Ч., няма качеството кредитор спрямо ответниците Т.Т.П.
и И.Т.Т. към момента на извършване на действието – сключването на договора за
продажба на наследство на 24.06.2013г. Вземането на
кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване за недействително се иска - чл.
135, ал. 3 ЗЗД. В случая вземането
на кредитора – ищец по посочените по – горе изпълнителни дела е възникнало след
извършване на действието, чиято недействителност се претендира. Договорът за
продажба на наследство е извършен на 24.06.2013г., а евентуално вземането на
кредитора – ищец е възникнало на 25.11.2014г., след смъртта на наследодателя на
ответниците Д. Т..
На следващо място, ответниците Т.Т.П. и И.Т.Т.
са извършили откази от наследство, преди да вземат участие като правоприемници
по гр.д.№ 470/2013г. по описа на Ч.ския районен съд. С определение от
09.01.2015г. постановено по делото И.Т. и Т.Т. са конституирани като наследници
на мястото на починалата Д. Т., а съобщенията до тях са получени на
28.01.2015г. от И.Т. и на 04.07.2016г. от Т.П. чрез пълномощник В.Г..
По гр.д.№ 7108/2014г. по описа на ВКС за
отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 256/2012г. по описа на ОС – С.З.,
съобщенията до И.Т. и Т.Т. са получени съответно на 27.01.2015г. и 05.02.2015г.
Отказите от наследство са направени и
вписани в нарочната книга за това при ЧРС на 16.01.2015г. При така
установеното, съдът намира, че твърдените на ищеца фактически действия, с които
ответниците Т.Т. и И.Т. са приели наследството – участие в посочените по – горе
две граждански съдебни производства на мястото на починалия си наследодател Д. Т.,
са станали след извършване на отказа от наследството от този наследодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.2 ЗН, искът по чл. 56, ал.1 ЗН, който кредиторът на лицето, което се е отказало
от наследство може да предяви за унищожението му в своя полза, следва да бъде
предявен в едногодишен срок от узнаване на отказа, но не по – късно от 3 години
след отказа.
От приложеното гр.д.№ 7108/2014г. по
описа на ВКС, за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 256/2012г. по
описа на ОС – С.З. се установява, че
ищецът е узнал за извършените откази от наследство от ответните Т.Т. и И.Т. най
– късно на 04.05.2015г., когато е приложил преписи от двете удостоверения за
отказ към писмените си бележки по това дело пред ВКС. Правото на ищеца ЗСПК“П.“
с. М.Т., общ. Ч. да иска унищожаване на отказите на наследство на И.Т. и Т.Т.,
в своя полза е преклудирано на 04.05.2016г., а искът по настоящото дело е
предявен на 30.11.2017г. пред Ч.ския районен съд.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че претенцията на кооперацията ищец с правно основание чл. 56, ал.1 ЗН
е неосноваталена, като предявена след предвидения законен срок.
В този смисъл и доколкото ищецът няма
качеството кредитор по отношение на ответниците Т.Т.П. и И.Т.Т., въззивната
инстация намира, че не следва да обсъжда наличието на останалите елементи от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД – наличие на увреждащо действие на кредитора
от страна на длъжника и знание за увреждането му към момента на извършване на
действието. Ето защо, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Решението на Ч.ския районен съд, което е в обратния смисъл е неправилно
и следва да бъде отменено. Вместо него предявените обективно съединени искове, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 101/ 30.12.2019г., постановено по гр.д. №
891/2017г. по описа на Районен съд – Ч., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗСПК
„П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М.Т., община Ч.,
обл.С.З., представлявано от адв.В.Ц.В. от АК С.З., против И.Т.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Т.Т.П., ЕГН **********,*** и М.М.А., ЕГН **********,***, искове за унищожаване в полза на ЗСПК „П.“
с. М.Т., общ. Ч., направените откази от наследство от
И.Т.Т. и Т.Т.П., останало им от майка им Д.В.Т.,
б.ж. на с. М.Т., общ.Ч., починала на 25.11.2014г., с Определение по ч.гр.д. № 6
/ 2015 г., вписан под № 1 от 16.01.2015 г.по описа на Районен съд -Ч. и с Определение по ч.гр.д. №7 / 2015 г. ,
вписан под № 2 от 16.01.2015 г.по описа на Районен съд - Ч. в Особената
книга на РС Ч. за приемане и отказ от наследство; за обявяване
се за недействителен спрямо ЗСПК „П.“, с.М.Т., община Ч., обл. С.З. Договор за продажба на наследство от 24.06.2013 г., нотариално
заверен на 24.06.2013 год. от нотариус Р.Д., с рег. № ** на НК, с рег. № 20508,
вписан в Службата за вписванията – Ч., с Вх. № 196 от 24.06.2013 г., рег. №
2824 и партида № 60772, спрямо неговото прехвърлително действие от И.Т.Т. и Т.Т.П., като продавачи,
наследници и правоприемници на майка си длъжника Д.В.Т., б. ж. на с.М.Т., обл. С.З.,
починала на 25.11.2014 г., с който са прехвърлили 2/3 идеални части от
наследството останало от Т.И.Т., б. ж. на с М.Т., обл. С.З.на М.М.А. като
неоснователни.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: