№ 796
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500726 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №262798/11.11.2021г., по гр. дело №8049/2017г. е
постановено извършване на делба на съсобствените между страните имоти,
като съдът се е произнесъл по претенциите им по сметки.
Постъпила е въззивна жалба от М. ЕНЧ. СТ. срещу Решение
№262798/11.11.2021г. в частта по претенциите по сметки, с която
жалбоподателката е осъдена да заплати на съделителката Р. СТ. М. на
основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетения за еднолично ползване на делбените
имоти за периода от 09.06.2016г. до 21.02.2020г. както следва: сумата
11752лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
апартамент, тип мезонет №22, находящ се в гр.Варна, ул. "Нидерле"№4, с
идентификатор 10135.2560.237.1.22, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 2671лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на апартамент №6, находящ се в
гр.Варна, ул."Хан Пресиян"№25 с идентификатор 10135.1.371.1.6, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата
556 лв. месечно обезщетение за ползване на гараж №6, находящ се в гр.Варна,
ул."Морска сирена"№15, с идентификатор 10135.2560.239.1.34, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата
от 160лв., месечно обезщетение за лишаване от ползване на 800 кв.м. ид.части
от неурегулиран ПИ №48, в местност „Чатал чешма", в землището на
1
с.Константиново, общ.Варна, област Варна, ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане; в частта, с която М.
ЕНЧ. СТ. е осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 605.56лв., представляваща дължимата държавна такса, съобразно
уважената част от исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, съобразно
уважените претенции; в частта, с която са отхвърлени претенциите на М.
ЕНЧ. СТ. с правно основание чл.12, ал.2 ЗН, за сумата от 14508.50лв. от общо
претендираната сума 31644лв., частично за сумата от 687.50лв. от
претедираната 3750лв. за извършени подобрения в апартамент №6; в частта, с
която е осъдена да заплати сумата 1427.78лв., представляваща дължима
държавна такса върху отхвърлените искове с правно основание чл.12, ал.2 ЗН.
Жалбоподателката счита, че решението в тази част е неправилно, постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в
противоречие с материалния закон. Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство Р.М. не е успяла да проведе успешно
пълно и главно доказване на твърдението си, че делбените имоти се ползват
изцяло от жалбоподателката, както и че е била лишена от възможността да ги
ползва. Счита нейните претенции за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване за неоснователни, тъй като не са налице законовите предпоставки
за уважаването им. Твърди, че в нотариалната покана е отбелязано, че на
09.05.2016г. е било извършено връчване на М.С., но липсва разписка,
удостоверяваща извършено на посочената дата връчване. Счита, че ако са
били извършени действия от нотариус К.М. с район на действие района на
РС-Шумен на книжа в друг район (този на РС-Варна), същите излизат извън
неговата териториална компетентност, поради което са нищожни. С оглед на
което счита за недоказана началната дата на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС.
Твърди също, че претенциите за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е
неоснователна, тъй като тя още с отговора е изразила готовност и желание да
предостави на ищцата ползването на апартамента на ул."Хан Пресиян" №25 и
поземления имот с вилната сграда в местност „Чатал чешма“,
с.Константиново, като ползването на тези два имота съответства на
наследствените права на ищцата в съсобствеността. Съдът не е обсъдил в
мотивите на обжалваното решение дали съгласието да бъдат ползвани от
съсобственичката М. изцяло два от делбените имоти би съответствало на
притежаваните от последната наследствени права /по ¼ идеална част от всеки
от тях/. По изложените съображения счита, че претенциите за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти за
претендирания период са недоказани по основание и размер и следва да бъдат
отхвърлени изцяло. Във връзка с претенциите по чл. 12 ЗН, уточнява, че от
исковата сума в размер на 31644лв. обжалва само за сумата от 14508.50лв.; от
претендираната сума в размер на 3750лв. обжалва за сумата от 687.50лв.; не
обжалва в частта за заплащане на сумата от 300.27лв., както за разликата от
претендираната сума в размер на 6155.11лв. до присъдената от ВРС сума от
2940.17 лв. Претендира и заплащането на законна лихва върху тези суми,
2
считано от предявяване на претенциите – 21.02.2020г. до окончателното им
изплащане. Твърди, че от събраните гласни и писмени доказателства, които
съдът не е ценил в тяхната съвкупност се установява, че от платената в брой
на 07.01.2013г. за предсрочно погасяване на кредит сума в общ размер на 14
500лв сумата 11000лв. е била от лични нейни средства. Второто основание е
влагане на дарени от родителите й суми и продукти за издръжка на
домакинството вкл. и получаваното от нея трудово възнаграждение. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че тя е допринесла за
увеличаване на наследството със сумата от 14 508,50лв., изразяващо се в
предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит за
придобиване на апартамент №22, находящ се на ул."Нидерле", придобит от
наследодателя преди сключване на брака в лична собственост в какъвто
размер е основателна претенцията ни по чл.12 ЗН. Счита, че претенцията е
основателна и по отношение на сумите, претендирани за извършени в ап.6,
находящ се на адрес: ул. "Хан Пресиян"№25“ подобрения. Излага, че по
делото се установява, че увеличената стойност на имота в резултата на
извършените от нея подобрения е в размер на 5500лв. или увеличението в
наследствената маса е 2750лв., от която съсобственичката Р.М. съобразно
дела си от този съсобствен имот дължи сума в размер на 687.50лв., в какъвто
размер се обжалва решението на първоинстанционния съд, ведно със
законната лихва от датата предявяване на претенцията до окончателното
изплащане. По изложените съображения моли да бъде отменено решението на
районния съд в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с
което се отхвърлят предявените от Р.М. претенции по чл.31, ал.2 ЗС, като
бъдат уважени претенциите на жалбоподателката по чл.12, ал.1 ЗН в
обжалвания размер, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си,
Р.М. оспорва въззивната жалба. Счита, че в обжалваните части решението е
правилно, законосъобразно, обосновано, и постановено при процесуално
съобразен анализ на събраните по делото доказателства Счита, че
направеното за първи път във въззивната жалба възражение за нищожност на
нотариалното удостоверяване е преклудирано, а освен това – и
неоснователно. Счита, че установената и възприета от съда фактическа
обстановка изцяло кореспондира на представените по делото доказателства, а
направените въз основа на тях изводи са правилни и обосновани. В
заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първ. решение – потвърдено в обжалваните част.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Р. СТ. М., ЕГН **********
срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на М.С. сумата
2940.17 лв., представляваща 1/2 от стойността на извършените в периода м.
август 2015г. - м.ноември 2015г. необходими разноски изцяло с лични
средства в съсобствения апартамент №22, на обща стойност 5880.33 лв, ведно
със законната лихва на основание чл.30, ал.З от ЗС. Жалбоподателката счита
3
решението в тази част за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Счита, че при ликвидация на
облигационни отношения, породени от извършени от съсобственик разноски
в съсобствения имот, в качеството му на държател на частите на останалите
съсобственици, правната квалификация е според вида на извършените
разноски /необходими, полезни/ и според отношението на останалите
съсобственици - със съгласието, без знанието или въпреки
противопоставянето им. Доколкото съобразно заключението на СТЕ
извършените подобрения са увеличили стойността на имота с 4 061.76 лв.,
счита, че дължи заплащането на половината от по-малката измежду сумата за
направените разноски /стойността на обедняването/ и увеличената стойност
на имота / стойността на обогатяването/, а именно 2030.73лв. По изложените
съображения моли да бъде отменено решението на ВРС и постановено ново, с
което на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД претенцията на М. С. да бъде уважена за
сумата от 2030.73лв., и отхвърлена за разликата над 2030.73 лв. до
претендирания размер от 6155.11 лв., като неоснователна. Моли да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски.
Чрез депозирания писмен отговор, М. С. оспорва насрещната
въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли решението в
обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е частна въззивна жалба от М.С. срещу определение
№260135/09.02.2022, постановено по гр. Дело № 8049/2017г. на ВРС, с което
е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решението в
частта за разноските. Молят същото да бъде отменено като
незаконосъобразно като им бъдат присъдени разноски в размер на 300лв.,
дължими на осн. Чл. 78, ал.4 ГПК във връзка с прекратеното производство по
иска по чл. 31, ал.2 ЗС.
Чрез депозирания писмен отговор, Р.М. оспорва частната жалба, като
моли същата да бъде оставена без уважение, а определението-потвърдено
като правилно и законосъобразно. В условие на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното с уточняваща молба адв.
Възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което
съдът ги намира за допустими.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно поради
4
което, съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Производството е за делба във фазата на извършването.
С влязло в законна сила Решение, постановено по настоящото гр. дело,
е допусната съдебна делба на следните недвижим имоти: 1. АПАРТАМЕНТ
№22 - тип мезонет на 4 и 5 жилищен етаж, находящ се в гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, ул. „Нидерле" №4, със застроена площ от 109.25 кв.м., ири
квоти ½ ид.ч. за Р. СТ. М., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за М. ЕНЧ. СТ., ЕГН
**********; 2. АПАРТАМЕНТ №6, на 3-ти етаж от жилищна сграда в груб
строеж, находяща се в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, ул."Хан
Пресиян"№25, със застроена площ от 50.37 кв.м При квоти 1/4 ид.ч. за Р. СТ.
М., ЕГН ********** и 3/4 ид.ч. за М. ЕНЧ. СТ., ЕГН **********; 3. ГАРАЖ
№6, с идентификатор №10135.2560.239.1.34 в сграда №1 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД -18-92/14.10.2008г. на Изп. Директор на АГ ,
построена в ПИ с идентификатор 10135.2560.239, находящ се в гр.Варна,
общ.Варна, обл.Варна, р-н Приморски, ул."Морска сирена"№15, с площ от
17,73 кв.м., При квоти 1/4 ид.ч. за Р. СТ. М., ЕГН ********** и 3/4 ид.ч. за М.
ЕНЧ. СТ., ЕГН **********; 5. 800 кв.м. идеални части от неурегулиран
поземлен имот, целият с площ от 1274 кв.м., съставляващ имот №48 по плана
на местност „ЧАТАЛ ЧЕШМА", в землището на с.Константиново,
общ.Варна, обл.Варна, ведно с построената в имота вилна сграда, При квоти
1/4 ид.ч. за Р. СТ. М., ЕГН ********** и 3/4 ид.ч. за М. ЕНЧ. СТ., ЕГН
********** и 5. Лек автомобил Мерцедес С 270 CDI, с рег.№ В 7799 РР,
рама № 391079, двигател № 61296230195455, цвят металик при квоти 1/4
ид.ч. за Р. СТ. М., ЕГН ********** и 3/4 ид.ч. за М. ЕНЧ. СТ., ЕГН
**********, на основание чл.34 от ЗС.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба, са приети претенции по сметки между съделителите, както следва:
Р. СТ. М. предявява срещу М. ЕНЧ. СТ. претенции с правно
основание 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетения за еднолично ползване
на делбените имоти както следва: 1. сумата 13 500 лв.- обезщетение за
лишаване от ползването на Апартамент - тип мезонет №22, с идентификатор
10135.2526.237.1.22, в гр.Варна, ул. „Нидерле“ №4; 2. сумата 4 500 лв.
-обезщетение за лишаване от ползването на Апартамент №6 в гр.Варна,
ул."Хан Пресиян „№25; 3. сумата 2 250 лв. -обезщетение за лишаване от
ползването на Гараж №6, с идентификатор 10135.2526.239.1.34, в гр.Варна,
ул."Морска сирена"№15; сумата 3 373 лв. -обезщетение за лишаване от
ползването на 800 кв.м. ид.части от неурегулиран ПИ, имот №48 в местността
„Чатал чешма" в землището на с.Константиново, общ. Варна, обл. Варна,
ведно с построената в него вилна сграда, подобрения и насаждения за
периода от 09.06.2016г. до 21.02.2020г., ведно със законната лихва върху тези
5
суми, считано от 21.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата
269.33лв.- обезщетение за забава за периода 09.05.2016г. - 21.02.2020г. .
М. ЕНЧ. СТ. предявява срещу Р. СТ. М. претенции с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН за установяване на некаузалния принос в
увеличената стойност в пари на наследството, оставено от наследодателят
Ст.Ст., за което е спомогнала приживе на наследодателя, вследствие
вложените от нея труд и средства в подобряването на делбените имоти и
намаляване пасивите на наследството, тъй като не е била възнаградена по
друг начин, както следва: 1. За заплащане на сумата 31 644лв.,
представляваща предсрочно погасен дълг на наследодателя преди смъртта му
по жилищен кредит за ап. 22 по Договор от 24.10.2003г., сключен с „Банка
ДСК" ЕАД, в резултат на което преживялата съпруга е спомогнала да се
увеличи наследството, като към датата на откриването му, пасивът е намален
със сумата в общ размер на 63 228 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане; За заплащане на
сумата в размер на 3750 лв., представляваща извършени подобрения в
апартамент №6, в резултат на които стойността му се е увеличила със сумата
в общ размер 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията до окончателното изплащане; За заплащане на сумата 300.27
лв., представляваща извършени подобрения, представляващи трайни
насаждения в имот ПИ №48, в местност „Чатал чешма", с. Константи ново,
обл. Варна, в резултат на които стойността му се е увеличила със сумата в
общ размер 1201.08 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията до окончателното изплащане.
Предявена е от М. ЕНЧ. СТ. претенция с правно основание чл.30, ал.
3 ЗС за осъждане на Р. СТ. М. за заплащане на сумата в размер на 6155.11лв.,
представляваща ½ от стойността на извършените подобрения изцяло с лични
средства в съсобствения апартамент №22 в жилищната сграда на
ул."Нидерле" № 4 - мезонетен тип с площ 109.25кв.м., с идентификатор
10135.2560.237.1.22, през периода м.август 2015г.-ноември 2015г. на обща
стойност 12 310.22лв., ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията до окончателното изплащане.
Решение № 262798/11.11.2021г., с което е извършена делба на
съсобствените имоти чрез разпределението им в дялове, на осн. чл. 353 ГПК,
като страните са осъдени да заплатят суми за уравнение на дяловете, е влязло
в законна сила предвид липсата на жалби в тази част.
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е
първоинстанционното решение по извършване на делбата САМО в ЧАСТТА
по приетите претенции по сметки.
В тази връзка, въззивният съд съобрази следното:
От приетия по делото Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №161, том II, рег.№11810, дело №314 от 2003г., се
установява, че на 28.10.2003г., наследодателят Ст.Ст. е придобил Апартамент
6
№22, за сумата от 70 402 лв., от която в деня на сделката е заплатил със
собствени средства 19 402 лв. в брой и 51 000 лв. заемни средства от „Банка
ДСК" ЕАД, платими след изповядване на сделката и вписване на законна
ипотека.
Видно от Договор за кредит за покупка на недвижим имот, сключен на
24.10.2003г., на наследодателя е отпуснат кредит за покупка на ап.22 в размер
на 51 000лв. при договорна лихва в размер на 11.75 %. Срокът за издължаване
на кредита е 240 месеца, с месечни анюитетни вноски в размер на 552.69 лв..
Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху собствения на
кредитополучателя апартамент №22-мезонет.
Видно от операционна бележка номер: 113, вальор на транзакцията
07.01. 2013г., на 07.01.2013г. Ст. Ст. е внесъл сумата от 14 500 лв.,
съставляваща извънредна вноска по главницата от отпуснатия му жилищен
заем.
Представен е документ - нареждане разписка 80808Р-АВ-8348 от
02.01.2013г., от който е видно, че на 02.01.2013г. М. С. е получила в брой
сумата от 6500 лв..
Видно е от приложените справки по лице от Агенция по вписванията по
партидата на наследодателя и представените нотариални актове, че Ст. е
получил средства с извънсемеен произход от продажбата на осем недвижими
имота, находящи се в гр. Шумен, с. Средня, обл. Шумен; с. Въбел, обл.
Търговище и гр. Варна.
От представения Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот №31, том I, per.№2534, дело №21/27.02.2014г. на нотариус рег.№018, с
район на действие ШРС, е видно, че на 27. 02.2014г. Ст., действайки лично за
себе си и като пълномощник на Николай Ст. е продал съсобствения недвижим
имот - Апартамент № 71, находящ се в гр. Шумен, ул."Лозенград"№3, вх.З,
ет.6 за сумата от 22 200 лв.,от която сума купувачът е платил на продавачите
4000 лв. при подписване на предварителния договор, а останалата сума от 18
200лв., е изплатена по банков път в деня на сделката, като плащането е
извършено от трето лице.
Приета е вносна бележка от 14.02.2014г., от която се установява, че в
Райфайзен банк, по сметка на Ст. е внесена сумата от 4000 лв., с основание за
внасяне - капаро за покупка на апартамент в Шумен, а от вносна бележка от
27.02.2014г., е видно, че в Търговска банка, по сметка на Ст. е преведена
сумата от 18 200 лв., с основание за внасяне доплащане на покупка за
апартамент.
Видно операционна бележка пореден номер 16, вальор на транзакцията:
28.02.2014г., на същата дата -28.02.2014г. Ст. Ст. е внесъл сума в размер на 22
806.62лв. и 684.20лв. такса за окончателно погасяване на жилищния кредит.
От приетите Решение №259/26.03.2018г. на ШРС по гр.д. №94/ 2018г.;
Споразумение от 23.07.2015г. и платежно нареждане от същата дата, че
установява, че припадащата се част от получената продажна цена от
7
апартамента в Шумен съобразно наследствения дял на Николай Ст. е в
размер на 11 100 лв., която брат му не изплатил до смъртта си. Не е спорно, че
тази сума от 11 100 лв., както и сумата от 10 000лв., предоставени от Н. Ст. в
заем на Ст. Ст. /в общ размер 11 435 евро/, е била изплатена от М. С., след
смъртта на съпруга й.
В хода на първ. Производство са разпитани водените от страните
свидетели.
От показанията на св. М. /съпруг на ищцата/ се установява, че тя е
разбрала за смъртта на баща си в края на 2015г. от интернет. Не е ползвала
имотите, тъй като не е имала ключове. Поканила ответницата да и ги
предостави. Бил и предложен само апартамента на ул. Хан Пресиян. Във
връзка с това предложение, Р. предприела опити да се свърже с М.а, за да
получи ключовете, но те останали безуспешни. Свидетелят знае, че е имало
покана да се ползва апартамента на ул. Хан Пресиян, но съпругата му не
разполагала с ключовете. Никой не отговарял на позвъняванията на
телефонните номера, с които разполагали, а поканата, изпратена по Еконт
също останала без отговор.
Св. Ив.В.-майка на ищцата заявява, че след смъртта на биологичния
баща на Р., на последната не е предоставяна възможност да ползва имотите.
През лятото на 2016г. М.С. се свързала със нея по повод необходимостта от
продажба на оръжията на наследодателя. Предложила да предостави на Р.
апартамента на ул. Хан Пресиян и с това да си уредят отношенията, но Р.
отказала, тъй като само този апартамент неотговарял на квотата . Р.
отправила писмена покана до М.а за предаване на ключове за имотите, които
не обитава, но те не били предоставени. Р. многократно се опитала да влезе
в контакт с М.а, да уточнят кога и по какъв начин ще получи ключовете, но
до такава среща така и не се стигнало. М.а била блокирала телефоните си и
нямало никаква опция за контакт с нея.
Свидетелката Ив. Ян. /първа братовчедка на М.С./знае, че непрекъснато
получавали помощи от родителите на М.а под формата на хранителни
продукти и пари. М.а и Ст. взели кредити за да купят жилище. Родителите на
М.а ги подпомагали финансово, като свидетелката лично им е предавала пари
и продукти. Знае, че М.а и Ст. предсрочно са погасили кредита, като 4500 лв.
били предоставени отново от родителите на М.а, в началото на м. януари
201Зг. Свидетелката лично предала сумата от 4500лв., поставени в плик от
нейните родители. Знае, че след смъртта на Ст., М.а правила ремонт на
жилището на ул. Нидерле. Ремонтът на банята и тоалетната бил наложителен,
тъй като имало течове и мухъл.
Св. Н.Ст. познава М.а и покойния й съпруг, тъй като живеят на един
етаж на ул. Нидерле № 4. След смъртта на Ст. се появил теч, банята на втория
етаж протекла, течало и по стената на стълбището. Провело се събрание на ЕС
и ги задължили да направят ремонт, но Ст. починал и М.а сама направила
ремонт на банята на втория етаж, тоалетната и пералното на първия етаж.
8
Ремонтът се изразявал в подмяна на плочки, теракот, душ кабина, врати на
двете помещения, подмяна на ВиК инсталацията. Знае, че М.а и Ст. купили
жилището на ул. Хан Пресиян по БДС. Довършили го и го обзавели. Знае, че
Р. и М.а са се срещали след смъртта на Ст.. М.а трябвало да й предаде
ключовете за имотите на Хан Пресиян и Константиново. Направила втори
комплект ключове м. 01.2017г.. Св. е посещавала вилата в Константиново,
тъй като М.а не шофирала и трябвало някой да я води. Лично не е
присъствала на среща между Р. и М.а. Не знае дали ключовете са предадени.
Знае, че родителите на М.а са и давали хранителни продукти, плодове и
зеленчуци, които сами са си отглеждали в Дългопол, където живеели.
От заключението на в.л. М. Ат. по приетата СОЕ се установява, че за
Апартамент № 22, находящ се на ул."Нидерле" № 4, ет. 4-5 средният пазарен
наем за периода 09.06.2016г. до 21.02.2020г. е в размер на 24 365 лева;
лихвата е 4283.27 лева, а съответно припадащата се част на Р.М. е 11 752 лева
главница и 2 141.64 лева лихва; за Гараж № 6, находящ се на ул. „Морска
сирена" № 15 средният пазарен наем за периода 09.06.2016г. до 21.02.2020г. е
в размер на 2 223 лева, лихвата е 389.39 лева, а припадащата се част на Р.М. е
556 лева главница и 97.35 лева лихва; за Апартамент №6, находящ се на
ул."Хан Пресиян" №25, ет. 3 средният пазарен наем за периода 09.06.2016г.
до 21.02.2020г. е в размер на 11 114 лева; лихвата е 1946.93 лева, припадащата
се част на Р.М. е 2671 лева главница и 486.73 лева лихва; за дворно място и
вила, находящи се в м-ст "Чатал чешма", с. Константиново средният пазарен
наем за периода 09.06.2016г. до 21.02.2020г. е в размер на 667 лева; лихвата е
116.82 лева, а припадащата се част на Р.М. е 160 лева главница и 29.21 лева
лихва.
От заключението по приетата СТЕ, се установява, че стойността на
необходимите ремонтни работи, извършени в апартамент №22 към датата на
изпълнението им /м.08-11.2015г./ е в размер на 5 880.33 лева. Извършените
СМР са увеличили стойността на имота с 4 061.76 лева. Действителната
пазарна стойност на извършените подобрения в апартамент №6 в град Варна,
ул. „Хан Пресиян" № 25 към момента на заключението е в размер на 3 412.16
лева. Цената на апартамент №6 в град Варна, ул. „Хан Пресиян" № 25 преди
извършване на подобренията е в размер на 74 500 лева. Стойността на
претендираните подобрения в ПИ №48 в местност „Чатал чешма", с.
Константиново, обл. Варна, е в размер на 1201.08 лева. Цената на ПИ №48 в
местност „Чатал чешма", с. Константиново, обл. Варна преди извършване на
подобренията е в размер на 19 260 лева.
От заключенията на приетите СИЕ се установява, че размерът на
кредита след извършеното на 07.01.2013г. погасяване на част от него със
сумата от 14 500 лв. възлиза на 31 018.04 лв. - главница и 35 лева-заемна
такса или общата стойност на дълга е била 31 053.04 лв.. След погасяването
на кредита на дата 07.01.201Зг. няма извършвано преизчисляване на
месечната анюитетна вноска. Същата се равнява на 586.53 лв. на месец. Към
28.02.2014г. размерът на дълга е бил общо в размер на 31 737.24 лв., в това
9
число за главница и договорни лихви - 31 018.04 лв., за заемна такса - 35 лв. и
за такса предсрочно погасяване - 684.20 лв. или общият размер се равнява на
31 737.24 лв.. На 28.02.2014г. кредитът е бил изцяло погасен. Съгласно НА №
161 от 28.10.2003г. придобивната стойност на ап.22 е 70 402 лв.,
представляваща левова равностойност на 36 000 евро. По договора за кредит
са извършени две предсрочни погасявания: първото на дата 07.01.201Зг. в
размер на 14 500 лв. и второто на дата 28.02.2014г. в размер на 23 490.82 лв.
При предсрочно погасяване на сума в общ размер на 37 990.82 лв. (14 500 +
23 490.82 лв.) и придобивна стойност от 70 402 лв., стойността от 37 990.82
лв. се равнява на 53.96%. При предсрочно погасяване на сума в общ размер на
23 490.82 лв. и придобивна стойност от 70 402 лв., стойността от 23 490.82 лв.
се равнява на 33,37 %. След погасяване на главницата по кредита с 14 500 лв.,
остатъкът от главница по него се равнява на 26 776.73 лв. и съобразно
извършените погасителни вноски за периода 02.02.201Зг. - 28.02.2014г.
кредитът се е олихвявал с ГЛП от 12.725%. Съобразно тези условия, ако
кредитът не е бил предсрочно погасен за периода от 07.01.201Зг. до
02.07.2015г. (дата на последна месечна погасителна вноска преди датата на
смъртта 19.07.2015г.), кредитът би бил както следва: 10593.68 лева+7002.22
лева = 17595.90 лева. Ако кредитът не е бил погасен изцяло на дата
28.02.2014г., задължението по него към 19.07.2015г. би било както следва: за
падежирали главници - 6 423.41 лв. (10 593.68 лв. - 4 170.27 лв.); за
непадежирали главници - 16 183.05 лв.; за главници общо 22 606.46 лв.; за
падежирали договорни лихви общо 3 347.44 лв. Съобразно последният
погасителен план главницата в общ размер на 16183.05 лв. би била изплатена
напълно до дата 02.04.2018г. и лихвите върху тях за периода 02.07.2015г. -
02.04.2018г. общо се равняват на 3 063.79 лв., които биха били платени до
пълното погасяване на кредита.
За да се произнесе по въззивната жалба на М.С., съдът съобрази
следното:
Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение, като не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от един съсобственик, а другите съсобственици са
лишени от възможността да я ползват, ползващият дължи обезщетение, което
принципно се определя в размер на средномесечния наем за подобна вещ,
тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият
съсобственик е бил лишен, като се съобразяват квотите в съсобствеността.
За да възникне задължение за плащане на това обезщетение, следва
лишеният от ползване съсобственик да поиска от ползващия предоставяне на
ползването. Съобразно разясненията в TP № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г., писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата без изискване за конкретно съдържание; с
получаването на същото настъпват последиците на поканата по чл. 81, ал 2
10
ЗЗД, и след получаването му съсобственикът изпада в забава, като неговото
действие продължава докато е налице съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Също така следва да се има предвид, че
обезщетението се дължи дори и когато съсобственикът не ползва лично, но
препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е
допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта. Достатъчно
е той да ползва вещта в обем, надвишаващ неговите собствени, без да е нужно
с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.
Между страните е безспорно, че към настъпване на смъртта на общия
наследодател – Ст. Ст. на 19.07.2015г. всички делбени имоти са се ползвали
от него и М.С., а след неговата смърт последната е продължила да ги ползва.
С нотариалната покана, получена в НК на 26.04.2016г., Р.С. поканва
М.С. да предостави ключовете за всеки от имотите за да ги ползва
съобразно правата си, като в противен случай дължи обезщетение по
наемни цени за всеки от тях.
Видно от отбелязването, направено на гърба на същата, на 11.05.2016г.,
нотариусът е удостоверил връчването на адресата, извършено на 09.05.2016г.
срещу разписка с посочен номер.
Във връзка с възражението в жалбата досежно компетентността на
нотариуса, следва да се отбележи, че местната компетентност във връзка с
връчването на нот. Покана не е изключителна. Според чл. 570, ал.1 ГПК,
нотариалните актове /за прехвърляне на собственост или за учредяване на
вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост
върху имот/ се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът, като
според ал. 2, другите нотариални действия, както и завещанията могат да се
извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото
действие и нотариалното удостоверяване. Предвид което съдът намира, че
връчването на покана извън района на действие на нотариуса не е нищожно,
тъй като връчването е било извършено от съответния служител, а
отбелязването –надлежно удостоверено от нотариуса съобразно неговата
компетентност. Освен това, следва да се отбележи, че за действителността на
поканата не е необходима същата да е във формата на нотариална покана, а
само да има писмена форма, наличието на каквато безспорно се установява.
Самата ответница очевидно е получила поканата, което ясно проличава
от депозирания, чрез същия нотариус на 07.08.2017г. отговор, в който
признава за получената покана да предаде ключовете, като заявява
готовността си да предаде тези за ап. №6, и да се ползва същия от ищцата,
като я уведомява, че ключовете се намират в жилището, в която тя живее на
посочен в отговора адрес. Излага, че не се противопоставя и ищцата да ползва
и имота в с. Константиново, достъпът до който е свободен и не е необходимо
предаване на ключове. По отношение на мезонета заявява, че се ползва лично
от нея, но поддържа предложението си Р. М. да ползва другите 2 имота,
посочени по-горе, което би съответствало на правата ѝ в съсобствеността.
11
Доколкото по делото не се събраха доказателства М. С. да е
предоставила на Р.М. възможност, въпреки надлежно отправената писмена
покана, да ползва делбените имоти съобразно нейните квоти в
съсобствеността / в тази насока са показанията на разпитаните свидетели/, то
съдът намира, че претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъде уважена
частично от претендираните размери, съответстващи на посочените
обезщетения за месечен пазарен наем на всеки от имотите съобразно
заключението на СОЕ. Следва да се има предвиди, че формалното изразяване
от страна на М. С. съгласие Р. М. да ползва два от имотите, при
неосъществено реално предаване на ключовете за тях, представлява
обективна невъзможност за реализирането на нейните субективни права,
поради което ползващият съсобственик не се не освобождава от
задължението да заплати обезщетение за ползата, от който я е лишил.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи,
че не е необходимо да се обсъжда дали съгласието да се ползват изцяло два от
имотите съответства на притежаваните от Р. М. права в съсобствеността, тъй
като само изразяването на съгласие е ирелеватно и не поражда никакви
правни последици при липсата на предоставена реална възможност за
ползване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че М. С. дължи на Р.
М., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС следните суми: 11 752 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на Апартамент - тип мезонет №22, с
идентификатор 10135.2526.237.1.22 в гр. Варна, ул."Нидерле"№4, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на
главницата; сумата 2671, лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на Апартамент №6 с идентификатор №10135.1.371.1.6 в гр. Варна,
ул ."Хан Пресиян,, №25, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г.
до окончателното изплащане на главницата; сумата 556 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на Гараж №6, с
идентификатор 10135.2526.239.1.34, в гр. Варна, ул."Морска сирена" №15,
ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, и сумата 160.00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 800 кв.м. ид.части от
неурегулиран ПИ, имот №48 в местността „Чатал чешма" в землището на
с.Константиново, общ. Варна, обл. Варна, ведно с построената в него вилна
сграда, подобрения и насаждения, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
Предвид горния извод, жалбата на М. С. в тази част се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение – следва да се потвърди в
тази част.
По претенцията с правно основание чл. 12 ЗН:
Твърдението на съделителката С. е, че е допринесла за увеличаване на
имуществото на наследодателя Ст. приживе, чрез влагане на труд и средства в
12
подобряване на делбените имоти, както и за намаляване на пасивите на
наследството посредством предсрочното погасяване на кредита, изтеглен за
закупуването на един от делбените апартаменти.
Според изложеното във въззивната жалба М. С. обжалва първ.
решение по отношение на този иск частично, както следва: за сумата от
14 508.50 /от общо предявената 31 644 лв./, представляваща предсрочно
погасен дълг на наследодателя преди смъртта му по жилищен кредит за ап. 22
по Договор от 24.10.2003г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД, в резултат на което
преживялата съпруга е спомогнала да се увеличи наследството, като към
датата на откриването му пасивът е намален със сумата в общ размер на 63
228 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
до окончателното изплащане; за сумата 687.50 лв. /част от общата 3750 лв./,
представляваща извършени подобрения в апартамент №6, в резултат на които
стойността му се е увеличила със сумата в общ размер 15 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН, сънаследник, който е
спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, може да
поиска при делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. За
основателността на иска е необходимо увеличението обективно да е
съществувало под някаква форма /постройка, посаждения, изплащане на дълг/
към момента на откриване на наследството. Когато приносът е под формата
на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са
извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са
довели до увеличаване стойностния израз на наследството. Подпомагането
може да се изразява в икономическо съдействие, осуетяващо намаление на
имуществото на наследодателя чрез погасяване на дълг, без наличие на
договорни отношения и съставлява принос по см. на чл. 12, ал.2 ЗН.
Погасяването само от един от наследниците на парично задължение на
наследодателя към банка, изпълнено преди смъртта и откриване на
наследството, също ползва всички наследници, тъй като води да намаление на
пасивите на наследствената маса.
Досежно предсрочното погасяване със сумата от 14 500лв. на кредита,
изтеглен на 25.09.2003г. от Ст. Ст., вложен за закупуването на апартамент
№22, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. Нидерле №4, съдът съобрази
следното.
М. С. твърди, че от сумата в общ размер 14 500лв., внесени от
наследодателя Ст. Ст. на 07.01.2013г., лично нейни са били 11 000лв, от които
6500лв., изтеглени от личен влог и 4500лв.- дарени ѝ от нейните родители.
По делото е представено „нареждане разписка“ за сумата от 6500лв.
Само от тази разписка не може да се направи никакъв категоричен
извод- нито за титуляра на сметката, нито за произхода на средствата по нея,
нито, че именно тази сума след това е била включена в сумата от 14 500лв.,
13
платена от Ст. Ст. на 07.01.2013г. за предсрочното погасяване на кредита.
Липсват доказателства за наличността и характера на сметката, от която тази
сума е била изтеглена за да се направи извод за произхода на изтеглените
средства.
Досежно сумата от 4500 лв. също не може да се направи категоричен
извод само въз основа на показанията на св. Ян.. Съдът не кредитира същите
като обективни, достоверни и последователни. Не става ясно поради какви
причини свидетелката е сигурна, че точно през януари 2013г. е занесла тези
пари на М. С., не може да се направи извод за точната сума, нейния произход,
обстоятелството, че е дадена само на ищцата и то точно за погасяване на
кредита, и че, точно тази сума е впоследствие е била предадена на
наследодателя Ст. Ст., който от своя страна я е внесъл за погасяването на
кредита. Свидетелката не твърди да е присъствала на водени между С. и
нейните родители разговори, от които да се установи целта на представяне на
тази сума. Липсва и конкретни детайли досежно развоя на събитията по
вземането на парите, броене и предаването им.
В заключение, настоящият състав намира, че липсват и косвени
доказателства –писмени или гласни, при съвкупния анализ на които да се
направи безспорен извод, че ищцата С. –лично, или нейните родители са
разполагали със спестявания /както и досежно техния произход/ в посочения
размер от 11000лв., които да са вложени в предсрочното погасяване.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 687.50л,в /част
от 3750 лв./, представляваща извършени подобрения в апартамент №6, в
резултат на които стойността му се е увеличила със сумата в общ размер 15
000 лева.
Между страните липсва спор, че този апартамент е бил придобит от
общия наследодател и М. С. по време на брака им т.е. той е бил в режим на
СИО. Установява се от изслушаните свидетелски показания, че същият е бил
закупен по БДС и всички ремонти са извършени впоследствие от двамата
съпрузи с общи усилия и средства. Доколкото ремонтът е извършен приживе
на наследодателя, но за имот – СИО, съдът намира, че по отношение на тази
сума, искът по чл. 12, ал.2 ЗН се явява неоснователен, тъй като съделителката
е изразходвала суми за подобряване на собствения си имот, а не такъв,
изключително принадлежащ на наследодателя. Съобразно разпоредбите на
чл. 32 СК, разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от
двамата съпрузи. Не са наведени твърдения, нито са представени
доказателства в ремонта на жилището да са вложени средства с личен
несемеен произход, поради което и претенцията, че стойността на имота се е
увеличила в резултат на личния принос на преживялата съпруга остава
недоказана и като такава следва да се отхвърли. В тази насока следва да се
съобрази и установеното, че в релевантния период доходите на наследодателя
Ст. значително са надвишавали тези на М. С., а за наличието на други доходи,
техния размер и произход, доказателства не са ангажирани от ищцата по този
14
иск.
Предвид съвпадащи изводи на настоящата инстанция с тази на първата
по отношение на този иск, въззивната жалба се явява неоснователна, а първ.
решени в тази част –следва да се потвърди като правилно.
По насрещната въззивна жалба на Р.М. срещу първ. решение в
частта, с която предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 30,
ал.3 ЗС е уважен за сумата над 2030.88 лв. до 2940.17 лв.
М. С. предявява срещи Р. М. иск за заплащане на сумата от 6155.11 лв.,
представляваща 1/2 ид. част от стойността на извършените подобрения изцяло
с лични средства в съсобствения апартамент №22 в жилищната сграда на
ул."Нидерле" № 4 - мезонетен тип с площ 109.25кв.м., с идентификатор
10135.2560.237.1.22, през периода м.август 2015г.-ноември 2015г. на обща
стойност 12 310.22лв., ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията до окончателното изплащане, на осн. Чл. 30, ал.3 ЗН
Доколкото ВРС е уважил частично тази претенция, то предмет на
обжалване е решението, в частта, с която Р. М. е осъдена да заплати
горницата над 2030.73 лв. до 2940.17 лева, която първ. Съд е присъдил.
С оглед изложеното във въззивната жалба и писмения отговор, съдът
счита, че страните няма възражения по установените от първ. Съд факти.
Според заключението на СТЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно изготвено, и неоспорено от страните, необходимите ремонтни
работи, извършени в апартамент №22 към датата на изпълнението им /м.08-
11.2015г./ е в размер на 5 880.33 лева. Извършените СМР са увеличили
стойността на имота с 4 061.76 лева. Действителната пазарна стойност на
извършените подобрения в апартамент №6 в град Варна, ул. „Хан Пресиян"
№ 25 към момента на заключението е в размер на 3 412.16 лева.
Съобразно задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и
ТР № 85 от 1968г., когато съсобственик извърши подобрения в съсобствен
имот, са възможни няколко хипотези на извършени необходими разноски или
подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение
правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл.
30, ал. 3 ЗС-ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици;
ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без
противопоставяне от тяхна страна- по правилата за водене на чужда работа
без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се
противопоставили по правилата на чл. 59 ЗЗД.
Доколкото ремонтът е бил необходим, и е бил извършен от М. Ст. в
интерес на всички съсобственици, но и в неин личен, то отношенията по
между им следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал.2 ЗЗД за водене на
чужда работа без пълномощие, в който случай се дължи заплащане на
подобренията до размера на обогатяването, а именно до размера с който се е
увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от
съсобствената вещ.
15
Съобразно заключението на в.л.М.Т., извършените ремонтни дейности
в тоалетните, банята, коридора и терасата в ап. №22 увеличават стойността
на имота със сумата от 4061.76лв, предвид което съдът намира, че
съделителката М. съобразно своята ½ ид. част в съсобствеността следва да
заплати на съделителката С. сумата от 2030.88 лв. на осн. чл. 30, ал.3 ЗС вр.
чл. 61 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира жабата за основателна
предвид което в тази част първ. решение следва да бъде отменено за
горницата над 2030.88лв. до уважената сума от 2940.17 лв.
По частната въззивна жалба на М.С. срещу определение
№260135/09.02.2022, постановено по гр. Дело № 8049/2017г. на ВРС:
С обжалваното определение е оставено без уважение искането за
изменение на постановеното решението в частта за разноските.
Жалбоподателката моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно
като бъдат присъдени разноски в размер на 300лв., дължими на осн. Чл. 78,
ал.4 ГПК във връзка с прекратеното производство по иска по чл. 31, ал.2 ЗС.
С решение № 262798/11.11.2021г./обжалваното/, съдът е прекратил
производството по претенциите на Р. М. по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС за
сумата 269.33лв.- обезщетение за забава за периода 09.05.2016г. -
21.02.2020г., тъй като претенцията е останала неуточнена въпреки дадените
от съда указания.
С молба М. С. е поискала на осн. чл. 248 ГПК, съдът да измени
решението си в частта за разноските като присъди такива съобразно
прекратената част от производството.
Чрез депозирания писмен отговор, ответната страна е възразила срещу
искането, като е изразила становище за неговата неоснователност.
С определението си, първ. съд е счел, че разноски на ищеца по
отношение на прекратената част от претенцията не се дължат, тъй като
прекратяването в тази част не е в резултат на активното процесуално
поведение на ответника в производството по отблъскване на исковата
претенция за обезщетение за забава по претенциите по сметки и оборването й
като неоснователна, а е в резултат на неизпълнението на указанията на съда
по конкретизирането на исковата претенция.
Доколкото претенцията за заплащане на лихва е била оставена без
движение в момента на предявяването в о.с.з. с указание за отстраняване на
констатирани нередовности, но ищцата по този иск не ги е отстранила в
предоставения срок, съдът намира, че изобщо не е бил надлежно сезиран с
него. При липсата на надлежно предявен иск, и прекратяването му на осн. чл.
129, ал.3 вр. ал.2 чл. 129 ГПК, на ответника не се дължат разноски. Тъй като
производството по този иск е било прекратено на фаза предявяване на
нередовен иск поради неотстранени нередовности, то не може да се счита, че
срещу ответника изобщо е бил предявен редовен иск, поради което разноски
по реда на чл. 78, ал.3 ГПК не му се следват. Отделно от това следва да се
16
отбележи, че и адв. възнаграждение е уговорено в общ размер на 1000лв.,
като не са посочени отделни суми по всяка претенция, съответно и такова
дължимо по насрещните искови претенции.
Предвид неоснователността на въззивната и частната жалба на М.С., на
същата не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Насрещната въззивна на Р.М. е основателна, предвид което на същата
се дължат разноски в претендирания размер на 626.85 лв., от които 600лв.
адв. Възнаграждение, и 26.85 лв. – ДТ, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262798/11.11.2021г., постановено по гр.
Дело № 8049/2017г. по описа на ВРС, 39-и състав:
В ЧАСТТА, с която М. ЕНЧ. СТ., ЕГН **********, адрес: ***********
е ОСЪДЕНА да ЗАПЛАТИ на Р. СТ. М., ЕГН **********, поСт.ен адрес:
гр.Ш**************, на основание 31, ал. 2 ЗС обезщетения за еднолично
ползване на делбените имоти, за периода от 09.06.2016г. до 21.02.2020г., а
именно:
-сумата 11 752 лева /единадесет хиляди седемстотин петдесет и два
лева/ обезщетение за лишаване от ползването на Апартамент - тип мезонет
№22, с идентификатор 10135.2526.237.1.22 в гр. Варна, ул."Нидерле" №4,
ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане.
-сумата 2671 /две хиляди шестстотин седемдесет и един лева/
обезщетение за лишаване от ползването на Апартамент №6 с идентификатор
№10135.1.371.1.6 в гр. Варна, ул ."Хан Пресиян“ №25, ведно със законната
лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане.
- сумата 556 /петстотин петдесет и шест лева/ обезщетение за
лишаване от ползването на Гараж №6, с идентификатор 10135.2526.239.1.34,
в гр. Варна, ул."Морска сирена" №15, ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020г. до окончателното изплащане.
-сумата 160 /сто и шестдесет лева/ обезщетение за лишаване от
ползването на 800 кв.м. ид.части от неурегулиран ПИ, имот №48 в местността
„Чатал чешма" в землището на с.Константиново, общ. Варна, обл. Варна,
ведно с построената в него вилна сграда, подобрения и насаждения, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане.
в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите на М. ЕНЧ. СТ.,
ЕГН **********, адрес: *********** с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за
установяване на некаузалния принос в увеличената стойност в пари на
наследството, оставено от наследодателят Ст.Ст., за което е спомогнала
17
приживе на наследодателя, вследствие вложените от нея труд и средства в
подобряването на делбените имоти и намаляване пасивите на наследството, и
не е била възнаградена по друг начин, както следва:
За заплащане на сумата 14 508.50 /част от общо предявената 31 644лв./,
представляваща предсрочно погасен дълг на наследодателя преди
смъртта му по жилищен кредит за ап. 22 по Договор от 24.10.2003г,
сключен с „Банка ДСК" ЕАД, в резултат на което преживялата съпруга е
спомогнала да се увеличи наследството, като към датата на откриването
му пасивът е намален със сумата в общ размер на 63 228 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане;
За заплащане на сумата 687.50 лв. /част от общата 3750 лв./,
представляваща извършени подобрения в апартамент №6, в резултат на
които стойността му се е увеличила със сумата в общ размер 15 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане.
в ЧАСТТА, с която на основание чл. 355, пр. I от ГПК вр. чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М.
ЕНЧ. СТ., ЕГН **********, адрес: *********** е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 605.56
лева /шестстотин и пет лева и 0.56 ст./, представляваща дължима държавна
такса съобразно уважената част от исковете с правно основание чл. 31, ал.2
ЗС.
ОТМЕНЯ решение №262798/11.11.2021г., постановено по гр. Дело №
8049/2017г. по описа на ВРС, 39-и състав В ЧАСТТА, с която Р. СТ. М., ЕГН
**********, поСт.ен адрес: ************* Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на
М. ЕНЧ. СТ., ЕГН **********, адрес: ***********, на основание чл.30, ал.3
ЗС за горницата над 2030.88 до 2940.17 лева, представляваща ½ от
стойността на извършените необходими разноски изцяло с лични средства в
съсобствения апартамент №22 в жилищната сграда на ул." Нидерле" № 4 -
мезонетен тип с площ 109.25кв.м., с идентификатор 10135.2560.237.1.22, през
периода м.август 2015г.-ноември 2015г. на обща стойност 4061.76лв, ведно
със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 2030.88 лв. До 2940.16 лева,
като неоснователна.
В НЕОБЖАЛВАНАТА част Решение №262798/11.11.2021г.,
постановено по гр. Дело № 8049/2017г. по описа на ВРС, 39-и състав е
ВЛЯЗЛО в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260135/09.02.2022г., постановено
по гр. дело № 8049/2017г. по описа на ВРС, с което молбата с пр. осн. чл. 248
ГПК на М.С. е оставена без уважение.
ОСЪЖДА М. ЕНЧ. СТ., ЕГН **********, адрес: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. СТ. М., ЕГН **********, поСт.ен адрес: *************
18
сумата от 626.85 /шестстотин двадесет и шест лв. и 85ст/. лв. представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19