№ 180
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502406 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263865 от 11.06.2021г., постановено по гр.д.№10179/2018г., СГС е
осъдил ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на А. Б., род. на ***г. в гр.*** –
Република Турция, паспорт № U0***, тип Р, код TUR, издаден на 30.11.2012г. от ***, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 40 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от
19.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над
40 000лв. до претендираните 130 000лв., предявен като частичен иск от 200 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 40 000лв. до 100 000лв., е постъпила
жалба от ищеца А. Б., в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на получените тежки
травматични увреждания, високия интензитет на търпените болки и липсата на пълно
възстановяване на здравословното му състояние.С оглед на горното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да присъди на
пострадалия допълнително обезщетение от още 60 000лв.
Ответникът ЗД“Бул инс“АД е депозирал отговор по подадената жалба, в който се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част, което следва да бъде потвърдено.
1
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът И. И. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал вследствие на настъпилото на 10.03.2017г. ПТП, вследствие на което е
получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; не е налице
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Пред въззивната инстанция е
спорен само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията на ищеца, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на получените травми,
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и наличието на трайни и
невъзстановени увреждания, част от които ще останат пожизнени.
От заключението по допуснатата по делото комплексна СМЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че от ПТП ищецът е претърпял
следните увреждания : контузия на главата и мозъчно сътресение ; разкъсно-контузна рана
по горния клепач на лявото око ; контузия на тялото съпроводена със счупване на
страничните израстъци на 5-ти поясен и 1-ви кръстцов прешлени, гръбначния израстък на 5-
ти поясен и 1–ви кръстцов прешлени, счупване на кръстцовата кост.Разкъсно-контузната
рана в областта на горния клепач на лявото око е наложило оперативно лечение, а
впоследствие и ново коригиращо оперативно лечение, като общо продължителността на
лечебния период е била около 1 месец.Фрактурите в областта на прешлените и таза е
наложило провеждането на постелен режим, а впоследствие и носене на
лумбостат.Продължителността на възстановяване на това травматично увреждане е била не
по-малко от 6-7 месеца, в който пострадалия е търпял болки, които са били по-интензивни
през първия месец.
С оглед естеството на получените увреди, естеството на проведеното лечение, което
по отношение на травмите на гръбначния стълб е било консервативно, липсата на
доказателства за настоящото здравословно състояние на пострадалия, който не се е явил
пред вещото лице за извършването на личен преглед, съдът намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 40 000лв.
Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2017г., която е от значение за преценка на конкретните
обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
2
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, както и със
съдебната практика в сходни случаи : с решение № 911 от 23.04.2020 г., постановено по в.
гр. д. № 2217/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, което не е допуснато до
касационно обжалване, е определено обезщетение от 80 000лв., за получените от
пострадалия увреждания, които са много по-тежки по степен от тези на ищеца/и при двамата
е получено мозъчно сътресение, счупване на кръстна кост и 5-ти поясен прешлен/,
извършени са пет операция и продължителността на възстановителния период е по-
голяма/застрахователното събитие е настъпило през 2016г./.
Налице е съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата
разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Основателно е възражението на
насрещната страна за неговата прекомерност, тъй като с оглед естеството на направените в
жалбата оплаквания делото пред въззивния съд не е с голяма правна или фактическа
сложност.На страната следва да се присъдят разноски, които са съобразени с минималните
размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 за МРАВ – 2 796лв. с ДДС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263865 от 11.06.2021г., постановено по гр.д.
№10179/2018г. на СГС в частта, в която е отхвърлен иска на А. Б., род. на ***г. в гр.*** –
Република Турция, паспорт № U0***, тип Р, код TUR, издаден на 30.11.2012г. от *** срещу
ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
което са били претърпени от ПТП на 10.03.2017г., за разликата от 40 000/четиридесет
хиляди/лв. до 100 000/сто хиляди/лв.
ОСЪЖДА А. Б., род. на ***г. в гр.*** – Република Турция, паспорт № U0***, тип Р,
код TUR, издаден на 30.11.2012г. от *** да заплати ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, сумата
от 2 796/две хиляди седемстотин деветдесет и шест/лв. с ДДС, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4