Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260555
гр.
Пловдив, 07.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на дванадесет и втори март две хиляди двадесета и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7765/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 399/07.10.2020
г. на началник Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на П.П.Г. с ЕГН **********
на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е
наложена глоба в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а,
б. „б“ от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Съображенията му са свързани с липсата на произвеждане на изстрел, оттам и
липсата на осъществяване на признак от обективна страна на вмененото нарушение.
В съдебно заседание се поддържат аргументите от жалбата, който подробно се обосновават.
В допълнение се възразява срещу осъществяване на деянието и на обществено
място, каквото не се приема да е терасата на жилището на жалбоподателя, както и
че дори и да съществува нарушение, то е следвало да бъде квалифицирано като
такова по друг нормативен акт.
Въззиваемата страна взема писмено становище,
в което се поддържа законосъобразността на издаденото постановление. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е санкционирано, поради което се явява допустима. Разгледана по същество
е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят П.П.Г. законно притежавал
пневматична пушка марка „GAMO“,
модел „Black 1000 IGT“,
кал. 5,5 мм със сериен № ***. Той живеел в гр. Пловдив на ***. Срещу неговото
жилище на адрес *** живеели М. Щ. и Н. С..
На 17.04.2020 г. около 19 ч.
жалбоподателят се прибирал към вкъщи като чул, че от жилището на посочените му
съседи се чува силна музика, по повод на която те предходния ден имали словесен
контакт и конфликт, тъй като постоянно се слушало музика на терасата им. Прибрал
се вкъщи, взел законно притежаваното оръжие и излязъл на терасата под предлог
да го почисти. С него била и Б. Г. – съпругата му. Започнал да борави с
приборите на пневматичната пушка, като в крайна сметка без да поставя сачма, я
насочил към терасата на Щ. и С. и натиснал спусъка. Тъй като пушката била
пневматична, от същата се чул шум като от изстрел със сачма. В този момент
съпругата му била заедно с него на терасата, а Щ. и С. на тяхната. Последните
двама чули изстрела, огледали се и видели Г. на своята тераса с насочено към
тях оръжие. След това чули още 1-2 изстрела и сигнализирали на органите на
реда.
По повод на техния сигнал била
образувана проверка по преписка № 438р-8708/21.04.2020 г.
Въз основа на това бил съставен АУАН № 399,
бл. № 560773/22.05.2020 г. за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ.
Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, който не направил
възражения.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗОБВВПИ глоба в размер на 2500 лв. за нарушение на посочената норма.
Описаната фактическа обстановка се
установява от свидетелските показания на И.В. – актосъставител, Б. Г., дадени
пред съда, както и от приложените към административнонаказателната преписка
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, докладна записка рег. № 438р-11897/27.05.2020 г., докладна
записка рег. № 438р-8708/21.04.2021 г., ведно с разписка към не я за предаване
на неогнестрелно оръжие, писмените обяснения на М. Щ. и Н. С., протокол за
предупреждение от 22.05.2020 г., фактура № 0030368G от 31.05.2017 г., два броя
протоколи за предупреждение от 17.04.2020 г., протокол за доброволно предаване от
17.04.2020 г., оправомощителна заповед № 8121з-595/26.05.2015 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят В.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя в
подробности възприетата от него фактическа обстановка. Споделя, че пред него
както жалбоподателят, така и Щ. и С. са споделили, че са имали предходен
конфликт. Същевременно последните двамата са споделили, че са чули шум като от
изстрел, огледали са се и са видели Г. на терасата му с насочено към тях
оръжие. От друга страна конфликтът и боравенето с оръжието и възпроизвеждането
на изстрел от страна на Г. се потвърждава и от показанията на свидетелката Г. –
неговата съпруга, която е била с него в този момент. Затова именно и доколкото
и показанията на двамата свидетели съответстват на писмените обяснения на Щ. и С.,
същите следва да бъдат оценени с доверие като непротиворечащи си, последователни,
логични и обективни. Впрочем Г. също твърди съпругът й да е възпроизвел „звуков
сигнал“ от пушката, като не уточнява в каква посока, доколкото не го е
възприела.
Показанията им съответстват на
останалите събрани доказателства, като се подкрепят и изготвената от него
докладна записка. Показанията не опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се посочиха факти и не ангажираха доказателства от страна жалбоподателя,
които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на
различна фактическа обстановка. Тези показания са достоверен източник на информация.
Н е се твърди, а и не се установява, жалбоподателят да е заредил пушката със сачма
и едва тогава да е възпроизвел изстрела.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 40, 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Съставен е в присъствието на
нарушителя, подписан е от съставителя и един свидетел очевидец. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата спрямо лицата, които притежават неогнестрелни оръжия, свързани
с тяхната употреба на обществени места.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно актосъставителят
и наказващият орган са ангажирали административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушаване на чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ.
Нормата на посочената разпоредба
предвижда забрана за употреба на неогнестрелни оръжия на обществени места. Приложената
разпоредба регламентира задълженията на лицата, които имат законно притежавано
оръжие, свързани с тяхното употреба на обществени места. Поради липсата на
легална дефиниция обществено място следва да се приема такова, до което имат
достъп неограничен и неопределен кръг от хора, така за същите да има
потенциална възможност да бъдат засегнати техни законни интереси и права.
Колкото до употребата на оръжието, същото ще следва да се разбира като всякакво
боравене с приборите му, без да е необходимо то да бъде използвано по
предназначението си – да възпроизведе изстрел със заряд. Тоест за употреба на
оръжие не е необходимо и да бъде произведен изстрел. Достатъчно е същото да
бъде насочено към определен предмет, дори и към човек, да бъде почиствано,
разглобявано и т.н., за да се приеме, че то се употребява. Това значи да се
извличат полезните свойства на веща по или извън предназначението й.
Настоящият съдебен състав като прецени
данните по делото и установените факти, намира, че поведението на жалбоподателя
може да се подведе под нарушената норма. В конкретния случай има доказателства
жалбоподателят да е насочил законно притежаваното си оръжие срещу терасата на
своите съседи и да е натиснал спусъка. По този начин независимо дали е излязъл,
за да почисти оръжието си или не, той е боравил с приборите му, като е
изконсумирал полезните му свойства насочвайки го срещу други лица и натискайки
спусъка. Оттук е употребил оръжието си, което съдът счита, че е сторено на
обществено място. За такова се възприема терасата на жилището на жалбоподателя,
тъй като очевидно същата е имала излаз към отсрещната страна на улицата, а по
този начин и действията му могат да станат достояние до неограничен кръг лица,
включително и да бъдат засегнати техни законни интереси и права – тоест
проявата му да предизвика стрес, уплаха и по всякакъв начин да засегне
охраняваните обществени отношения. Следователно са осъществени всички признаци
от обективна страна на нарушението.
От субективна страна се установява
нарушението да е извършено при пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал,
че употребата на оръжието му от терасата има общественоопасен характер, могат
да настъпят вредни последици за обществото и се нарушават защитаваните
обществени отношения, предвиждал е, че с извършването му ще се осъществят тези общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване.
За
наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която предвижда, че който извърши нарушение на
чл. 60, ал. 1, т. 1 - 4, 5 и 6, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба
от 500 до 2500 лв., доколкото не се твърди деянието да е след употреба на
алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по предвидения ред. Следва
да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и
разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на
жалбоподателя.
Съдът намира
обаче, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба не в нейния минимален
размер от 500 лв., а в абсолютния максимум на санкцията от 2500 лв. Не се
установиха обстоятелства за повишена обществена опасност на деянието и на
дееца, които да изискват и по-високо наказание. Отделно от това наказателното
постановление на съдържа мотиви за налагането на санкцията в максимума, което е
още едно основание за налагане на минимално предвиденото.
Вземайки
предвид включването от законодателя на тежестта на самото нарушение във високия
минимален праг на санкцията и защитаваните от закона цели, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде изменено в частта, с която е наложена глоба в
размер от 2500 лв. и да се наложи наказание в размер на 500 лв. Тоест в неговия
минимум. Този размер съдът счита, че отговаря на изискванията на чл. 12 от ЗАНН, доколкото санкцията би въздействалата предупредително и превъзпитателно
на нарушителя към спазване на установения правен ред и възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай“ на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва
да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата,
свързани с опасни за живота предмети, каквито са оръжията. Конкретното
нарушение е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено
настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК.
Преценявайки
изложените по-горе факти от обективна страна съдът счита, че в никакъв случай
конкретното нарушение не се характеризира със своята липса или незначителност
на вредните последици или с оглед на каквито и да е било други смекчаващи
обстоятелства не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, а попада
именно в тази категория на обикновените случаи.
Като е взел
пред всичко това, административнонаказващият орган е наложил глоба в размер на
2500 лв., която съдът намира, че следва да бъде намалена до размер от 500 лв.,
а в останалата част НП - за законосъобразно. С оглед на изложеното съдът
приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. По изложените
съображения обжалваното постановление следва да се измени в частта за размера
на санкцията.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 399/07.10.2020 г. на началник Трето РУ към ОД на
МВР Пловдив, с което на П.П.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ е наложена глоба в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 60, ал. 1,
т. 3а, б. „б“ от ЗОБВВПИ като НАМАЛЯВА размера
на глобата на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.