Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 18.01.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариана Георгиева
при секретаря А.Г., разгледа търговско дело № 6446 по описа за 2013г. на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по предявени от „К.**“ ЕООД срещу „У.Б.“ АД: 1) осъдителен иск с правно
основание чл. 452, ал. 3 от ГПК за заплащане на сумата от 33 881, 43 лева
и 2). иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 466, 17 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2010г. до 21.10.2013г.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е трето задължено лице по изп.дело №
200877904000093 по описа на ЧСИ В. И.-Б. и по изп.дело № 201177904000035 по
описа на същия частен съдебен изпълнител. По молба на ищеца било допуснато
обезпечение на предявен иск чрез налагане на запор върху вземанията на „П.И.“
ЕООД в различни банки, включително и в ответното дружество, за което на
17.06.2008г. по гр.д. № 2185/2008г. по описа на СГС, І-3 състав била издадена
обезпечителна заповед. По същата обезпечителна заповед било образувано
изпълнително дело № 200877904000093 по описа на ЧСИ В. И.-Б., като
обезпечителният запор по банковите сметки на длъжника бил наложен на
24.06.2008г. В отговор на полученото запорно съобщение ответникът уведомил
съдебния изпълнител с писмо от 26.08.2008г., че сметките на длъжника в „У.Б.” АД
били блокирани. Ищецът сочи още, че производството по гр.д. № 2185/2008г. по
описа на СГС, І-3 състав приключило, като въз основа на влязлото в законна сила
съдебно решение бил издаден в полза на ищеца изпълнителен лист за присъдените
суми. Въз основа на изпълнителния лист от 11.03.2011г. и по молба на кредитора
било образувано изп.дело № 201177904000035 по описа на ЧСИ В. И.-Б.. По
наложеният изпълнителен запор банката превела незначителна сума при твърдение,
че това са наличностите по запорираните сметки на длъжника.
Ищецът
твърди, че след налагане на запора на 24.06.2008г. от сметката на „П.И.“ ЕООД,
разкрита в „У.Б.” АД, били изтеглени в периода от 22.10.2008г. до 28.02.2011г.
суми в общ размер на 33 881, 43 лева. Счита, че плащанията, които е
направило ответното дружество на лица, различни от лицето, в чиято полза е
наложен запора, не може да се противопостави на обезпечения кредитор, поради
което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната банка да му
заплати сумата от 33 881, 43 лева, както и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в размер на 10 446, 17 лева, дължима за периода от
21.10.2010г. до 21.10.2013г.
Ответникът
оспорва предявените искове. Излага, че от деня на налагане на запора и до
момента длъжникът „П.И.“ ЕООД има само една разкрита в „У.Б.” АД банкова
сметка, ***. Твърди, че между банката и дружество „П.И.“ ЕООД бил сключен на
25.10.2007г. договор за особен залог върху вземания за постъпления по
процесната разплащателна банкова сметка. *** събирането на кредит в размер на
50 000 лева, ведно с лихвите, комисионните и разноските по сключен между
същите страните договор за кредит № 001/25.10.2007г. Счита, че предвид
обстоятелството, че договорът за особен залог бил сключен преди датата на налагане
на запора, банката има право на предпочтително удовлетворение от вземането на
длъжника за салдото по откритата при нея сметка, срещу която е насочен запорът.
Позовава се на нормата на чл. 17.2. от договора за банков кредит, според която
при постъпване на запор по законоустановения ред издаден от компетентен орган
срещу сметките на кредитополучателя в „У.Б.“ АД по силата на т.13.1.6.
/налагане на запор, като условие за настъпване на предсрочна изискуемост/,
кредитът ведно с лихвите и разноските в размера на запора се счита за незабавно
изискуем.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид твърденията
и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото не е спорно обстоятелството, че в полза на ищцовото дружество „К.**“
ЕООД било допуснато обезпечение на предявения по гр.д. № 2185/2008г. по описа
на СГС, ГО, І-3 състав срещу „П.И.“ ЕООД иск за заплащане на сумата от
189 207, 79 лева, чрез налагане на запор върху вземания на ответника по
банкови сметки, разкрити в няколко банки, в това число и в „У.Б.“ АД. Въз
основа на издадената обезпечителна заповед и по молба на кредитора било
образувано изп. дело № 20087790400093 по описа на ЧСИ В. Б.-И., рег. № 779 на
КЧСИ, по което било изпратено запорно съобщение до третото задължено лице – „У.Б.“
АД за наложения запор върху вземанията на „П.И.“ ЕООД срещу банката по откритите
банкови сметки до размер на сумата от 189 207, 79 лева. Запорното
съобщение било получено от банката на 24.06.2008г. и в отговор на същото било изпратено
писмо с изх. № 1112/26.06.2008г. до органа по принудително изпълнение, в което
е посочено, че сметките на дъжника „П.И.“ ЕООД, разкрити в „У.Б.“ АД са
блокирани.
С
влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 2185/2008г. по
описа на СГС, І-3 състав, предявените от „К.**“ ЕООД искове били уважени, като
на 11.03.2011г. в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист за принудително
събиране на следните суми: сумата от 50 855, 93 лева; сумата от
12 325, 40 лева; сумата от 12 116, 75 лева; сумата от 29 280, 08
лева; сумата от 25 000 лева и сумата от 14 913, 39 лева.
С
договор за банков кредит-овърдрафт № 001/25.10.2007г. ответното дружеството в
качеството на кредитор е предоставил на „П.И.“ ЕООД правото да ползва кредит до
размер на 50 000 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне
усвоената сума ведно с начислените върху него лихви и комисионни в срок до
25.10.2008г., като усвояването и връщането на сумата следвало да се извърши по
конкретно посочена банкова сметка - *** ***, открита в „У.Б.“ АД. С договор № 002/25.10.2007г. кредитополучателят
учредил особен залог върху постъпленията по същата банкова сметка, *** „У.Б.“
АД има правото на предпочтително удовлетворяване от вземането на длъжника за
салдото по водената сметка и му се осигурява привилегирован ред за събиране на
всички вземания на кредитора за главница, лихва, такси, комисионни и други
разноски, определени по договор за кредит № 001/25.10.2007г. Според чл. 17.2.
от договора за банков кредит при постъпване на запор по законоустановения ред
издаден от компетентен орган срещу сметките на кредитополучателя в „У.Б.“ АД по
силата на т.13.1.6. /налагане на запор, като условие за настъпване на
предсрочна изискуемост/, кредитът ведно с лихвите и разноските в размера на
запора се счита за незабавно изискуем. Постъпването на запора има действието на
упражнено волеизявление на банката за прихващане на изискуемите вземания в
размер на сумата по запора срещу равностойните й задължения за размера на
съответната сума от салдата по сметките на кредитополучателя и/или солидарно
задължените с него лица при нея, за което последния дава изричното си съгласие
и се счита за уведомен. Видно от представеното удостоверение за вписвания по
името на длъжник в Централния регистър на особените залози, към 26.10.2007г. по
партидата на „П.И.“ ЕООД се съдържа вписване № 2007102600430, първоначално
вписване на договор за залог, извършено на 26.10.2007г. в полза на „У.Б.“ АД,
идентификационен код 22100000503. Според представеното заявление за вписване
обезпеченото вземане е по договор № 001/25.10.2006г. за кредит-овърдрафт за
сумата от 50 000 лева, а заложеното имущество е залог върху вземанията си
за постъпленията по откритата на „П.И.“ ЕООД в „У.Б.“ АД сметка, а именно: IBAN ***.
Според
заключението на приетото по делото и неоспорено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно се установява, че към 24.06.2008г. /датата на получаване на
запорното съобщение от банката/ началното салдо по единствената разкрита от „П.И.“
ЕООД в „У.Б.“ АД сметка, а именно: разплащателна сметка с IBAN ***, е било 25 970, 15 лева – дължима сума по
договора за овърдрафт. В същия ден били извършени няколко операции, както
следва: сторниран получен вътрешен банков кредит от „НВГ Консулт инженеринг“ в
размер на 77 532, 37 лева; изтеглени в брой 6 000 лева; наредено плащане
в размер на 18 000 лева в полза на „М.“ ЕАД с посочено основание – ф. 14966/23.06.
В резултат на описаните операции в края на работния ден на 24.06.2008г. задължението
на „П.И.“ ЕООД към банката било в размер на 49 977, 25 лева. За периода от
24.06.2008г. до 21.10.2013г. по същата банкова сметка ***, 14 лева, а
извършените разплащания били в общ размер на 26 633, 99 лева. От
постъпилите по сметката плащания в размер на 52 604, 14 лева били погасени
задължения на „П.И.“ ЕООД по договор за банков кредит – овърдрафт № 001/25.10.2007г.
в размер на 52 095, 33 лева, както следва: главница – 50 000 лева;
лихва в размер на 1 595, 33 лева и комисионна за управление на кредита –
500 лева. Със сумата от 410, 03 лева били заплатени месечни такси за поддръжка
и обслужване на банковата сметка. По сметката на ЧСИ Василка Илиева била
преведена сума от 119, 93 лева във връзка с наложен запор по изпълнително дело.
Към момента на извършване на експертизата счетоводното салдо по сметката е 0.00
лева. Задължението по договора за банков кредит-овърдрафт било погасено изцяло
на 15.12.2008г.
Други
доказателства не са ангажирани.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК:
Според
разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК взискателят и присъединилите се кредитори
могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е
направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.
В
тежест на ищеца е да докаже по реда на пълното и главно доказване следните
правопораждащи юридически факти: 1/. че ищецът е
кредитор на длъжника „П.И.“ ЕООД, за обезпечаване изпълнението на което
задължение в негова полза е допуснато обезпечение
чрез налагане на следната обезпечителна мярка: запор на сметките на длъжника
при ответника "У.Б." АД; 2/. че на посочените в исковата молба дати
са били преведени парични суми от банковата сметка на длъжника в полза на лица,
различни от обезпечения кредитор; 3/. че процесната сума за главница е била
изплатена /преведена/ от банката след датата на налагане на обезпечителния
запор.
В доказателствена тежест на ответника е да ангажира доказателства
в подкрепа на правоизключващите си възражения срещу иска.
От
събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че в полза на
ищеца е бил допуснат и наложен на 24.06.2008г. обезпечителен запор върху
вземанията на „П.И.“ ЕООД по откритите банкови сметки при ответното дружество.
По силата на наложения запор „У.Б.“ АД има качеството на трето задължено лице
по смисъла на чл. 507 от ГПК и от деня на връчване на запорното съобщение има
задължението на пазач спрямо дължимите суми. Запорът
е акт на публична власт, с който едностранно овластеният от закона орган или
лице забранява на банката да извършва плащане от водените при нея клиентски
сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр, при
положение че същият е посочен от налагащия запора орган или лице за длъжник по
запора. При това запорът има действие от момента на налагането му до момента на
вдигането на запора по законоустановения ред и обхваща всички налични към деня
на налагането му суми и върху всички последващи постъпления. При тълкуване на
нормата на чл. 507 от ГПК се налага извод, че на третото лице се забранява да
предава дължими от него суми на длъжника или на посочено от последния лице.
Не
е спорно по делото, че след налагане на запора били преведени парични суми от
банковата сметка на длъжника в полза на лица, различни от обезпечения кредитор
– в случая банката се е удовлетворила в качеството й на заложен кредитор от
постъпващите по разплащателната сметка на длъжника парични суми за погасяване
на задължението на последния към „У.Б.“ АД по сключения договор за
кредит-овърдрафт, вземанията по който били обявени от банката за предсрочно
изискуеми /чл. 17.2. от договора/.
Спорният
по делото въпрос е дали вписания в Централния регистър на особените залози
особен залог в полза на ответното дружество върху вземанията за постъпления по
процесната банкова сметка ***твие от ЧСИ въз основа на обезпечителна заповед
запор върху вземанията по същата банкова сметка.
***ъчетава
качеството на длъжник на „П.И.“ ЕООД като управляващ с неговата сметка и
качеството на кредитор по сключения със същото дружество договор за банков
кредит. В качеството си на длъжник банката има задължение да не усвоява
постъпилите суми по сметката на нейния клиент - длъжник на ищеца, след
наложения запор. В качеството си на кредитор и то обезпечен чрез залог върху
конкретното вземане, банката има привилегията да се удовлетвори от това вземане
преимуществено и без да е необходимо дори да е налице изпълнителен лист. Според
нормата на чл. 12, ал. 1 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ учреденият при
условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от
момента на вписването му. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗОЗ сочи, че вземането,
обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т.
3 от ЗЗД, съответно по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ или по чл. 94, ал. 1, т. 1 от
Закона за банковата несъстоятелност.
В
случая след получаване на запорното съобщение третото задължено лице –
ответната банка, е признала задължението с изпращането на писмо-отговор до
съдебния изпълнител, че сметките на дъжника „П.И.“ ЕООД, разкрити в „У.Б.“ АД
са блокирани, като с последващите действия е отказала да плати на съдебния
изпълнител. Основанието за отказ на
банката да плати е позоваването на вписан особен залог в нейна полза върху
паричните наличности по банковата сметка, като същевременно липсват данни да са
предприети действия по присъединяването й като кредитор в изпълнителното
производство, по което е наложен запорът. Липсват данни и да са спазени
изискванията по чл. 32, ал. 3 от ЗОЗ, който изисква пристъпването към
изпълнение да се направи чрез вписване в регистъра за особените залози. С
действията си банката се е удовлетворила от паричните постъпления по процесната
банкова сметка *** сключения договор за кредит. Дори и в този случай обаче
запорът наложен от съдебния изпълнител се явява второ по ред обезпечение след
това, което банката има чрез особения залог
и на удовлетворяване подлежи първо нейното вземане по този договор.
За
да се прецени дали банката е нарушила задължението си по чл. 452, ал. 3 от ГПК
да не плаща на лице, различно от обезпечения кредитор, е необходимо да бъде
изследван въпросът дали извършеното действие нарушава поредността на
удовлетворяване на кредиторите на длъжника и в този смисъл дали уврежда
конкретния кредитор – ищецът в настоящото производство. Както бе посочено
по-горе учреденият при условията и по реда на ЗОЗ залог е противопоставим на
трети лица от момента на вписването му. В случая особеният залог в полза на банката
върху вземанията по постъпленията по откритата разплащателна сметка № IBAN ***.10.2007г., поради което се налага извод, че същият е
противопоставим на ищеца, в качеството му на кредитор, в чиято полза е наложен
запор върху същото вземане едва на 24.06.2008г. В този смисъл удовлетворяването
на банката до размера на нейното обезпечено вземане по договора за овърдрафт не
уврежда ищеца, тъй като вземането обезпечено с особен залог, се удовлетворява в
поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, т.е. ползва се с право на предпочтително удовлетворение, а неговото действие е противопоставимо на ищеца. Дори
и в рамките на едно съдебно изпълнение банката ще се удовлетвори преимуществено
от паричните постъпления по процесната банкова сметка ***, че запорът наложен
от съдебния изпълнител се явява второ по ред обезпечение след това, което
банката има чрез вписания особен залог и
на удовлетворяване подлежи първо нейното вземане по договор за овърдрафт. По
тези съображения се налага извод за неоснователност на предявения иск по чл.
452, ал. 3 от ГПК, който подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на делото по иска с предмет главното парично задължение,
неоснователна е и претенцията за присъждане на акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора в полза на ответното дружество следва да се присъдят
сторените по делото разноски. В тази връзка и след като взе предвид
своевременно направеното от ищеца искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема
следното:
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от
ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По
делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от 20.01.2014г., в който
е уговорен адвокатски хонорар в размер на 2 700 лева без ДДС. Сумата е
платена по банков път видно от приложеното преводно нареждане от 28.01.2014г. Материалният
интерес в конкретния случай възлиза на сумата от общо 44 347, 60 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията изм. и доп., бр. 28 от
28.03.2014 г./, при интерес над 10 000 лв. минималното възнаграждение е 830
лева + 3 % за горницата над 10 000 лв. То в частност е равно на 1 860, 43 лв.
Въззивният съд намира, че заплатеният адвокатски хонорар /2 700 лева без ДДС
или 3 240 лева с ДДС/, съотнесен към действителната фактическа и правна
сложност на делото не се явява прекомерен и не следва да бъде намаляван. Ето
защо в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в общ размер на 3 490
лева, от които 3 240 лева за възнаграждение за един адвокат и 250 лева
възнаграждение за вещо лице.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
обективно
кумулативно съединените искове, предявени от „К.**” ЕООД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** срещу „У.Б.” АД, с ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, пл. „********, както следва: иск с правно основание
чл. 452, ал. 3 от ГПК за заплащане на сумата от 33 881, 43 /тридесет и три хиляди осемстотин
осемдесет и един лев и 43 ст./ лева, претендирана като сума по разплащателна
сметка с IBAN *** „П.И.“ ЕООД, с която ответното дружество в качеството
му на трето задължено лице след връчване на запорно съобщение на 24.06.2008г. се
е разпоредило неправомерно в периода от 22.10.2008г. до 28.02.2011г. и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 466,
17 /десет хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 17 ст./ лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2010г. до
21.10.2013г.
ОСЪЖДА „К.**” ЕООД, с
ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** да заплати на „У.Б.” АД, с ЕИК
********, седалище и адрес на управление ***, пл. „********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 3 490 /три хиляди четиристотин и
деветдесет/ лева – съдебни разноски в производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
СЪДИЯ: