НОХД № 866/2018 г. по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано
по внесен от Районна прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия С.И.М. ЕГН
**********, роден на *** г. в с. П., българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан, безработен, постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:*** за това, че на 18.05.2018 г. по ул. „....“ в с. П., обл. П. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „.....“ с ДК № ..... с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,91 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с инв.
№ 0046 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като сочи, че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка отговаря на обективната истина.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени
материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен, като му наложи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
По делото няма приет за
съвместно разглеждане граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма
конституиран частен обвинител.
В дадената му последна дума
подсъдимият моли за минимално наказание.
Районен съд П., като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят В.Р. е полицейски
служител към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П.. На 18.05.2018 г. той бил
на работа дневна смяна за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Около 14.00 часа
на посочената дата свидетелят Р. и неговият колега Б. Р.се намирали на ул. „....“
в с. П., обл. П. според поставените им задачи. Те спрели за проверка лек
автомобил „.....“ с ДК № ..... и поискали документите на водача за проверка.
Свидетелят Р. установил, че автомобилът се управлява от подсъдимия С.И.М..
Полицейският служител констатирал, че подсъдимият М. мирише на алкохол. Подсъдимият
М. обяснил на полицейските служители, че е изпил 50 грама ракия. Свидетелят Р.
изпробвал подсъдимия М. за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ с инв. № 0046. Индикаторът отчел концентрация на алкохол 1,91 на
хиляда. Р. съставил на подсъдимия М. АУАН и му издал талон за медицинско
изследване. Подсъдимият М. записал в протокола, че приема показанията на
дрегера и отказал да даде кръвна проба.
Видно от приложената по
делото справка техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с инв. № 0046 е
калибровано на 04.04.2018 г.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства: самопризнанието на самия подсъдим, подкрепено от показанията на
свидетеля В.Р., както и от писмените
такива – ЗППАМ, АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол, справка за нарушител/водач, разпечатка от
дрегер, писмо за извършване на проверка на техническото средство, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост,
характеристична справка.
Събраните по делото горепосочени
доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в
неговото извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Р.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Неговите показания следва да бъдат ценени като такива
с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от свидетеля и са дадени от лице, което не е заинтересовано от
изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително направеното самопризнание от подсъдимия.
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
С действията си подсъдимият С.И.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна
подсъдимият С.И.М. *** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „.....“
с ДК № ..... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1,91 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ с инв. № 0046. Съдът намира за безспорно установени и доказани всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на
подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния
резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля 1.2 промила и няма право да управлява МПС, но въпреки това,
преследвайки пряката си цел - да се придвижи от една точка до друга с лек
автомобил, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че
подсъдимият е употребил определено количество алкохол известно време преди да
се качи в автомобила и въпреки това се е качил да управлява същия. Във волево
отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на
престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната
правов ред.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като висока обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко
свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.
Съдът прецени като ниска обществената опасност
на подсъдимия, който е неосъждан и има добри характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи
вината обстоятелства предходни
нарушения на ЗДвП, които обаче са от период от преди повече от 5 години и не са
тежки такива. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид възрастта,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направеното
самопризнание, доброто процесуално поведение и пълното съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от
свобода за срок от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко
това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца и глоба в размер на 200 лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П.. На основание чл.66, ал.1 НК
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се
отложи за изпитателен срок от три години, като възпитателната работа с условно
осъдения се възложи на наблюдателна комисия при община П..
Така определеното наказание
съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Съдът приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе, които да
обуславят прилагането му – възрастта, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, направеното самопризнание, доброто процесуално поведение
и пълното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина. Така определеното наказание ще отговори напълно на целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г
от НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от шест
месеца, считано от 18.05.2018 г. По-голям срок на лишаване от правоуправление
се явява несъобразено тежка репресия с оглед личността на подсъдимия. Предвид обстоятелството,
че е шофьор от повече от 30 години, като за този период има само три сравнително
леки нарушения на ЗДвП и от преди повече от 5 години, показва, че подсъдимият все
пак няма изградена трайна нагласа за нарушаване на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, която да следва да бъде изкоренявана с по-строги
наказания, които да му подействат превъзпитаващо, поради което срокът на
лишаване от правоуправление – шест месеца – се явява справедлив и съответен на
извършеното и личността на дееца. В случая следва да се отбележи, че значение
за определяне на този срок все пак има и високата концентрация на алкохол - 1,91
промила на хиляда.
При тези данни съдът намира,
че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по
чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както
на лишаване от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват
достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се
отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: