Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№ 246
Гр. Пловдив, 13.02.2017 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: Вера Иванова
разгледа в.гр.д.№ 497 по описа за 2016 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
На 13.02.2017 г. в канцеларията
на апелативния съд е върнато съобщението, изпратено по в.гр.д. № 497/2016 г. на
6.01.2017 г. до жалбоподателя Г.Д.Т., с отбелязване, че лицето не е намерено на
адреса.
Съдът
провери обстоятелствата по делото и установи следното:
На 29.11.2016
г. апелативният съд е постановил решение по делото. За постановеното решение е
изпратено съобщение с препис до жалбоподателя Г.Т. на 29.11.2016 г., което бе
върнато невръчено в съда на 6.01.2017 г. с отбелязване от връчителя на
3.01.2017 г., че по данни на Д.Т., живущ на адреса, лицето не живее на този
адрес, нов адрес не е известен, бащата отказва съдействие. С разпореждане от
6.01.2017 г. съдът разпореди да бъде изпратено ново съобщение до жалбоподателя
ведно с указания до връчителя. Новото съобщение до Т. с преписа от решението, с
писмо до връчителя и с копие от разпореждането на съда от 6.01.2017 г., са
изпратени за връчване на 6.01.2017 г. Съобщението с преписа са върнати сега
отново невръчени с отбелязване от връчителя, че е посетил адреса на 10.01.2017
г., на
30.01.2017 г. и на
10.02.2017 г., като лицето не е открито на адреса, по данни на съседи лицето не
живее на адреса, Д.Т., представящ се за баща, отказва да получи съобщението,
заявява, че синът му е забранил да получава призовки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, което задължение има и
пълномощникът на страната. Съгласно нормата на чл. 41, ал.2 от ГПК при неизпълнение
на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени, за които последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение. В случая за задължението си по чл. 41, ал.1 от ГПК Г.Т. като ответник в производството по гр.д. № 650/2015 г. на ОС-гр. П. е
уведомен с призовката за страна (лист 12 от досието на делото на ОС), която е
връчена на адрес гр. П., ул.“Е.“. лично на лицето. Тази призовка съгласно чл.
2, т.1 от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа,
свързани с връчването по ГПК, издадена от министъра на правосъдието, и
съответния образец по приложение № 1, в екземпляра, който остава връчен в
страната, съдържа изрично посочване на целия текст на нормата на чл. 41 от ГПК
(екземпляр на този вид призовка има на лист 6 от делото на ОС). Следователно
жалбоподателят Г.Т. е уведомена за задължението си по чл. 41,ал.1 от ГПК. С
молба от 28.06.2016 г. (лист 12 от делото на АС) жалбоподателят Г.Т. изрично
посочва, че моли всички призовки и съобщения да му бъдат изпращани на адрес гр.
П., ул. „Е.“.. На същия този адрес тъй не е намерен от връчителя за връчване на
съобщенията с решението на съда, изпратени на 29.11.2016 г. и на 6.01.2017 г.,
на 3.01.2017 г. и от 10.01.2017 г. до 10.02.2017 г. съгласно върнатите
съобщения от връчителя на 6.01.2017 г. и 13.02.2017 г., като е посочено, че по
данни на Д.Т. и на съседи лицето не живее на адреса. Видно е следователно, че
жалбоподателят отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото и на който му е била връчена призовка по делото в окръжния съд, но не е
уведомил съда за свой нов адрес. Налице са основанията по чл. 41, ал.2, изр.1
от ГПК. Затова съобщенията, изпратени на 29.11.2016 г. и 6.01.2017 г., ведно с
изпратения с тях препис от решението на съда от 29.11.2016 г., ще бъдат
приложени към делото и ще се считат връчени на Г.Т. основание чл. 41,ал.2,изр.1
от ГПК на 10.02.2017 г.
С оглед на гореизложеното съдът
Р А З
П О Р Е Д
И :
Прилага на
основание чл. 41, ал.2, изр. 1 от ГПК към делото съобщенията, изпратени по
настоящото в.гр.д. № 497/2016 г. до Г.Д.Т., на 29.11.2016 г. и 6.01.2017 г.,
ведно с преписа към тях от решението от 29.11.2016 г., които да се считат
надлежно връчени на жалбоподателя Г.Д.Т. на 10.02.2017 г.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: