Р Е Ш Е
Н И Е
№ 793
гр.***, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шести юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1837 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.М.И. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***,
адвокатско съдружие „Добрев и Ко“ – адв. Илиана Мелконян, срещу Наказателно постановление № 6069/09.04.2019г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ в Агенция пътна инфраструктура, с което за нарушение по чл. 26, ал.2,
т.1, буква „А“ от Закона за пътищата (ЗП), вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ (Наредбата) и на основание чл. 53, ал.1, т. 2 ЗП на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 3000,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно. Посочва се, че не е
доказано дали действително управляваният от жалбоподателя състав на ППС е бил с
цитираните в АУАН и НП размери и маса, доколкото не са предоставени никакви
доказателства, че използваните средства за измерване са годни и калибрирани. На
следващо място се застъпва, че жалбоподателят не е субект на нарушението по чл.
26, ал.2, т. 1 ЗП, защото изпълнява само длъжността „водач“. На последно място
се въвеждат твърдения за процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота
относно приложимата санкционна норма, доколкото в НП е посочено само чл. 53, ал.1
ЗП, без да е конкретизирано точно коя от многобройните хипотези на тази норма
се има предвид. Под евентуалност се прави искане за намаляване на наложената
глоба, доколкото жалбоподателят няма други противоправни прояви и от деянието
му не са настъпили никакви вреди последици.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощник - адв. Илиана Мелконян – БАК, която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира върху това, че проверката е
извършена на 19.03.2019г., а видно от представените от АНО документи
техническата изправност на използваната везна е удостоверена до „март 2019г.“,
което според нея следва да се тълкува като 01.03.2019г. Застъпва, че за
използваната рулетка е представен единствено сертификат за съответствие, но не
и доказателства за годност и калибровка. Пледира за отмяна на НП.
В предоставения от съда седемдневен срок
за депозиране на писмени бележи (до 13.06.2019г.) такива не са постъпили в
съда.
Административнонаказващият орган се представлява
от юрисконсулт Михайлова, която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
В определения срок за предоставяне на
писмени бележки такива не са депозирани от АНО. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за
доставяне на л. 13 – НП е връчено на жалбоподателя на 12.04.2019г., а жалбата е
депозирана по пощата и заведена в деловодството на АНО на 18.04.2019г). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 19.03.2019г.
около 15.30 часа на път I-9, на 1500м.
след разклона за с. ***, в поска гр. ***- гр. ***, св. Х.Г. – гл. инспектор контрол
по РПМ при АПИ, извършил проверка на тежкотоварен състав на ППС – влекач с три
оси „***”, модел „2631“ с рег. № *** и прикачено ремарке с три оси с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя П.И.. Свидетелят установил, че водачът извършва обществен
превоз на дървесина, видно от превозни билети (л.19-22) по маршрут ***-Малко
Търново-***, видно от пътния лист (л.18). Св.Г. извършил измерване на масата и
размерите на ППС-то, посредством мобилна електронна везна с неавтоматично действие
- „DFW-KR” № 118829 и
рулетка № 1306/18 (5м.). Самото измерване било извършено като всяка ос била
поставяна върху измерващата част на везната, докато през това време останалите
оси били позиционирани върху съответната част на везната (т.нар. „пътечка“), което
гарантирало нивелиране и успокояване на натоварването, преди извършване на замерването.
В следствие на измерването се установило, че при измерено разстояние между 2-ра
и 3-та ос на МПС – 1,36м, сумата от натоварването на тези две оси е 20,795т.
при допустимо натоварване 18т.; както и че при измерено разстояние между 5-ра и
6-та ос на ремаркето – 1,38м, сумата от натоварването на тези две оси е 19,305т.
при допустимо натоварване 18т. Резултатите от измерването били обективирани в
надлежна разпечатка (л. 12), подписана от водача И. без възражения. Към датата
на измерването, използваната везна била преминала последваща проверка на 30.03.2018г., с отбелязване, че
отговаря на метрологичните изисквания и е годна до „03.2019г.“. Използваната
рулетка съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС, видно от
приложената декларация за съответствие и превод (л.40-45 ). Към момента на
проверката или в по-късен етап водачът не представил разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно или тежко ППС.
Св. Г.
квалифицирал горните факти, като нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „А“ от ЗП, вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредбата, поради което и съставил на място АУАН № 0006916/19.03.2019г. срещу водача,
който го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.
След съставяне на АУАН водачът бил предупреден, че съгласно чл. 37, ал.3 от
Наредбата може да продължи движението си, ако заплати съответните такси, за
което получи разрешително или квитанция. Водачът не изпълнил това си задължение,
но въпреки това продължил с движението си, което било надлежно удостоверено в
разписка (л. 15).
Въз основа на АУАН на 09.04.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 26, ал.2, т.1, буква „А“ от ЗП, вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата, поради което и на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП, наложил на жалбоподателя административно накзание –„Глоба” в размер на 3000 лева. Изрично изложил мотиви, защо нарушението не е маловажно и защо приема, че размерът на наказанието следва да е завишен.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят
не оспорва фактите по преписката, но въвежда твърдения за негодни средства за
измерване, неправилно определен субект на административнонаказателната
отговорност и допуснати процесуални нарушения.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на чл. 56, ал.3, т.1 ЗП) – Я.И. – Началник на Отдел при АПИ, видно от приложеното на л. 25 пълномощно, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал.2, т.1 ЗП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за неправилно
установена фактическа обстановка, базираща се на използване на негодни или
некалибрирани средства за измерване. От приложените по делото доказателства се
установява, че използваната мобилна везна с неавтоматично действие „клас
По отношение на
използваната рулетка – няма спор, че същата е произведена и доставена през
2018г. (видно от писмото на производителя, придружено с превод на л. 43-44) и е
с индивидуален номер 1306/18г. Това средство за измерване е придружено с декларация
за съответствие (л. 40-42), която доказва, че същото отговаря на изискванията
на Директива 2014/32/ЕС и по – точно на изискванията за материални мерки MI-008. Разпоредбите на Директивата са транспонирани в
нашето законодателство с приемането на Наредба
за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за
измерване. Това означава, че същата е одобрен тип и може да се използва на
територията на Общността за извършване на съответните измервания. Рулетката е
произведена през 2018г. и съгласно т. 1 от вече цитираната Заповед А-333/29.05.2014
г.подлежи на периодична проверка на всеки ПЕТ години – т.е. чак през 2023г.
Всичко това води до извода, че в конкретния случай използваните везна и рулетка
са годни и калибрирани, като са използвани по предписания за това начин, което
от своя страна е гаранция, че получените резултати съответстват на
действителното положение. Следва да се има предвид и че срещу констатациите за
съответните размери/маси жалбоподателят не е направил никакви възражения по време
на извършването им, което е допълнителна гаранция, че същите са извършени
правилно.
По същество
следва да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата
- тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо
от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.5,
буква „В“ сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е от 1,3м. включително до
1,8м. не трябва да е повече от 18 тона, а
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.2, буква „В“ - сумата от нaтовaрвaнията
на ос на една двойна ос на ремаркето когато разстоянието между осите
е от 1,3м. включително до 1,8 м. не трябва да е повече от 18 тона. В случая
след измерване с ролетка № 1306/18 се е установило, че разстоянието между една
двойна ос (2ра и 3-та) на МПС е 1,36
метра, а разстоянието между една двойна ос на
ремаркето (5-та и 6-та) е 1,38 метра. След измерване с мобилна електронна
везна с неавтоматично действие - „DFW-KR” № 118829 на натоварването на всяка
една от осите се е установило, че същите са както следва: 1- ва ос – 7480 кг;
2-ра ос – 10775 кг; 3-та ос – 10020 кг; 4-та ос – 8755 кг.; 5- та ос – 10520
кг. и 6- та ос – 8785 кг – т.е. сумата от натоварванията на 2-ра и 3- та ос е 20 795 кг. (20,795т.), а сумата от
натоварванията на 5-та и 6- та ос е 19305
кг (19,305т.) при максимално допустима сума и на двата сбора от по 18 тона.
При това положение правилно актосъставителят и АНО са приели, че по отношение
на сбора на една от двойните оси на МПС и една от двойните оси на ремаркето е
налице превишаване на максимално разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата,
респективно, че ППС е „тежко“ по смисъла на закона.
От своя страна разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от
Наредбата предвижда, че тежките ППС могат да се движат по пътищата само след
заплащане дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по
раздел II (т.нар, „специално ползване на пътищата“ по смисъла на чл. 18 и сл.
от Наредбата). Няма спор, че в конкретния случай за ППС-то не е била платена
такава такса, респективно не е било издавано разрешително.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, буква „А“ от ЗП – в обхвата на пътя се
забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното ползване на
пътищата. Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС е било
„тежко“ по смисъла на закона, движело се е по републиканската пътна мрежа и за
него не е било издадено разрешително за специално ползване на пътищата – то
правилно АНО е преценил, че се касае за извършено административно нарушение,
като правилно е квалифицирал същото като такова по чл. 26, ал.2, т.1, буква „А“
ЗП, връзка с чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредбата. Правилно към това нарушение е
приложена и санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2 ЗП (противно на застъпеното
от жалбоподателя в НП коректно е посочена точката от съответната алинея на чл.
53 ЗП), която предвижда, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция, като например Решение
№ 655 от 2.04.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 267/2019 г.; Решение № 428
от 7.03.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 3060/2018 г. и много други.
Съдът не споделя
доводите за неправилно определен субект на административнонаказателната
отговорност. В конкретния случай на установено движение на тежко ППС без
разрешение на администрацията, управляваща пътя, отговорността за нарушаване на
забраната по чл. 26 ЗП следва да бъде понесена от физическото лице - негов
водач, предвид изричната норма на ал. 1 на чл. 53 от Закона за пътищата. Действително
разпоредбите на чл. 11 и чл. 15 от Наредбата възлагат задълженията за
организиране и обезпечаване на превозите с необходимите документи и изпълнение
на други специфични изисквания на лицата, които ги извършват, като ги
разграничава от водачите на превозните средства. За "лицата, които извършват
превозите" по смисъла на наредбата е и задължението за снабдяване с
разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Санкцията, предвидена с нормата
на чл. 53, ал. 1 ЗП цели да обезпечи спазването на забраната, постановена от
чл. 26 ЗП, като се ангажира отговорността на всяко физическо лице, което
извърши движение на превозно средство, без да са изпълнени изискванията на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/2001 година за
превозвача е задължението да осигури разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредба
№ 11/2001 година, но за водача тежи задължението да осъществи превоза
при спазване на изискванията на закона, включително, да разполага с издадено
разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя
отговорността му по чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, поради което и
дадената от административния орган квалификация е законосъобразна (Решение № 813 от 19.04.2019 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 3192/2018 г).
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на наказанието, което
следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 53, ал.1 ЗП предвижда за конкретното
нарушение „Глоба” в размер от 1000 до 5000 лв. При издаване на наказателното
постановление административният орган е изложил мотиви, които според него
обосновават завишен размер на наказанието, изразяващи се в това, че след
проверката и без да получи разрешително – водачът е продължил с движението си.
Съдът в настоящия му състав действително счита, че това обстоятелство следва да
се вземе предвид при индивидуализация на наказанието, но не счита, че същото
следва да е с толкова голяма тежест, че самостоятелно да обуслови глоба в
средния размер. Касае се за неголямо превишаване на максимално допустимите маси
и то само на две двойни оси, а не на всички. По делото липсват доказателства за
предишни нарушения от страна на водача, което безспорно следва да се отчете в
негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта
и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на водача следва да бъде
определен размер на наложената санкция малко под средния предвиден от
законодателя, а именно 2000 лева, който е подходящ да осъществи функциите,
свързани със специалната и генерална превенция.
В заключение
съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази
връзка съдът напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП,
поради което и намира за безпредметно да ги преповтаря.
С
оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че отговорността на
жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно обаче е определен
размерът на глобата, която следва да се наложи на водача, поради което и НП в
тази му част следва да се измени.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 2 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 6069/09.04.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция пътна инфраструктура,
с което за нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, буква „А“ от Закона за пътищата, вр.
с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл. 53,
ал.1, т. 2 ЗП на П.М.И. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
– „Глоба” в размер на 3000,00 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание от 3000 лв. на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала:
М. Р.