Р Е Ш Е Н И
Е
02.10.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд –
Дупница състав
20.09. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1599 2018
дело № по описа за г.
В.К.К., ЕГН **********,***, е предявила срещу „БРУКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Дупница, ул. „Драгой Болярин“ № 2, представлявано от
управителя К.Ю.К., обективно
кумулативно съединени искове по чл.344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл.225 ал. 1 и ал. 2 от КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отмяна
на Заповед № 18/06.06.2018 г.
на управителя на „БРУКО“ ЕООД, с която на основание чл.328, ал. 1, т. 5,
от КТ -при липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което тя е останала без
работа, считано от 06.06.2018г.,
но не повече от шест месеца, намалено с размера на обезщетението за
безработица, което ще получава в шестмесечния период. Претендира разноски.
Ищцата
твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „Технолог обувно
производство“, по безсрочно трудово правоотношение, с брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1160.00 лева. На 06.06.2018г. й била връчена Заповед
№ 18 от същата дата, с която, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ-при липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, трудовото
й правоотношение било прекратено. Счита заповедта за уволнение е
незаконосъобразна, доколкото работодателят е допуснал съществени нарушения на
закона в процедурата по прекратяване на трудовото й правоотношение: изводът на
работодателя, че ищцата не притежава необходимите качества за ефективно
изпълнение на възложената й работа не е мотивиран по никакъв начин в издадената
уволнителна заповед. Същата не съдържа никакви конкретни обстоятелства,
обусловили констатацията на работодателя за липса на качества за ефективно
изпълнение на трудовите й функции, нито пък препраща към някакъв друг документ,
съдържащ такива обстоятелства, който да е бил известен към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди, че работи в шивашкото производство от 1999г., а конкретно в
обувното производство от 2011г., като е заемала и длъжността „контрол качество
в обувното производство” при работодател със същия предмет па дейност. Досега,
вкл. при последния си работодател е изпълнявала трудовите си задължения, свързани
с познаването на технологията и контрол на качеството на изработваната
продукция, без да е срещала затруднения, без да са й отправяни забележки във
връзка с работата и без да са образувани дисциплинарни производства във връзка
с изпълнението на трудовите й функции.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове по
основание и размер. Ответникът твърди, че посоченото основание за уволнение е
било предварително съгласувано с ищцата, като в обща среща между нея,
собственика на фирмата и управителя на дружеството, от страна на работодателя
били изложени съображенията, поради които счита работата на В.К. за
незадоволителна, както по отношение на организацията на трудовия процес в
предприятието, така и относно качеството на произведената продукция. Оспорва
размера на исканото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане с насрещни
вземания на работодателя, произтичащи от същото правоотношение и съставляващи
изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00
лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, а е видно и събраните по делото писмени доказателства: трудов договор
№ 6/19.10.2015г., заповед № 18/06.06.2016г. и Трудова книжка на В.К.К., че към момента на уволнението ищецата е заемала
длъжност „Технолог обувно производство“ в „БРУКО“
ЕООД, за неопределен срок,
при пълно работно време.
Със
Заповед № 18/06.06.2016г. на управителя на „БРУКО“ ЕООД, връчена на ищцата
на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата. В графата „причини за прекратяване на трудовия
договор“ не е отбелязано нищо.
С отговора
на исковата молба са представени легализирани
преводи от два броя електронни писма, разменени между два имейла на едно и също
лице-Матео Пиервинченци, за което ответното дружество твърди, че е собственик
на капитала.
От заключението на вещото лице Н.Ш., неоспорено от
страните и прието от съда, се установява следното: обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ за периода от 06.06.2018г. до 06.12.2018г. (за шест месеца) е в размер на 6959.70 лв., определено съобразно чл.228, ал. 1 от КТ, на база
брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. април 2018г., което е в размер
на 1159.95лв. На ищцата е изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220,
ал.1 от КТ (за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото й правоотношение)
в размер на 1160.00 лв. Същото е начислено в разплащателната ведомост на
ответното дружество и преведено на ищцата по банков път.
Размерът на получаваното от ищцата, която е
регистрирана като безработна в Агенция по заетостта-Бюро по труда гр. Дупница,
обезщетение за безработица за периода от 20.06.2018г. до 06.12.2018г. е в
размер на общо 4546.56 лв.
От представеното копие от трудовата книжка на ищцата
и Удостоверение с изх. № 04/25.09.2018г., издадено от «Счетоводен офис В и М»
ЕООД, гр. Дупница, се установява, че след прекратяване на трудовия договор с
ответника, същата е работила по трудово правоотношение в «Счетоводен офис В и
М» ЕООД, гр. Дупница, ЕИК *********, на длъжност «Архивист» за времето от
06.06.2018г. до 20.06.2018г., тоест за 10 работни дни, с брутно месечно трудово възнаграждение в размер
на 510.00 лева. За периода,
през който е работила при този работодател (за 10 работни дни), ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер
на общо 242.86 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелките
Мариянка К. Хаджиева и Йорданка Веселинова Вуковска-и двете работещи в ответното
дружество, които дават показания в смисъл, че ищцата не се справяла добре с
работата си, което наложило да бъде уволнена.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е
спорно и се установява от доказателствата по делото, че страните са били
обвързани от трудово правоотношение, по което ищцата е работила на длъжност „Технолог обувно производство“ в
ответното дружество; че
трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № 18/06.06.2016г. на
управителя на „БРУКО“ ЕООД-К.К., връчена на ищцата на същата дата, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за работодателя
възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор при липса
на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Липсата на качества по
смисъла на чл.328 ал.1 т.5 КТ може да бъде както на професионални, така и на
личностни качества. Непритежаването на професионални качества може
да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици. Липсата на
личностни качества означава недостиг на съобразителност, издръжливост,
физическа или психическа неустойчивост, бързина, точност и т.н., а за
ръководните длъжности – безконфликтност, правилно разпределение на задачите,
организаторски способности, своевременен контрол, възможност за работа в екип и
т.н. Липсата на качества трябва да бъде във връзка с ефективното, т.е. с
резултатното изпълнение на трудовата функция, а не да се дължи на случайно
събитие или да е изключение от иначе добрите професионални и личностни
качества. Трите елемента на основанието за прекратяване на трудовия договор
по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на
труда са: липса на качества на работника или служителя,
неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях /в този смисъл
Решение № от VII.1995 г. по гр. д. № /95 г., III г. о. /. При уволнението
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не
е необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя. Обективният
характер на основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ предпоставя задължение заповедта за уволнение да
бъде мотивирана, т. е. в нея работодателят следва да посочи точно и конкретно
липсващите качества на уволнения работник. Законодателят не е
предвидил специална процедура за установяване на непригодността, но липсата на
качества трябва да бъде установена по един обективен начин в заповедта за
уволнение. Работодателя следва да посочи и докаже точно какви качества липсват
на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа,
които последният не притежава, като тези качества следва да бъдат съобразени с
длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на
конкретни трудови задължения. Само в рамките на изложените в уволнителната заповед мотиви
съдът може да извърши преценката за законност на уволнението, като провери
съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им
квалифициране / в този смисъл Решение № от 12.2004 г. на ВКС по гр. д. № /2002
г., III гр. о.; Решение № от 06.1998 г. на ВКС по гр. д. № /97 г., III г. о. /.
В процесния случай, в акта на работодателя е възпроизведено единствено законовото
основание - "чл.328, ал.1, т.5 от КТ", без да са конкретизирани
качествата на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите
функции. Това прави невъзможно извършването на преценка дали са налице
предпоставките на чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ. Липсата на мотиви в издадената заповед не може да се
преодолее чрез въвеждането им от работодателя при разглеждане на трудовия спор
от съда, както е направено в конкретния случай, чрез ангажирането на свидетелски показания.
Поради това съдът без да коментира спора по същество, намира,
че уволнението на ищцата следва да се признае за незаконно и се отмени Заповед № 18/06.06.2018г. на управителя ответното
дружество, с която е бил прекратен трудовия договор на ищцата за длъжността „Технолог обувно производство”, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 06.06.2018г.
По изложените
съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ - за
отмяна на уволнението като незаконосъобразно, е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ:
Предпоставките за уважаване на този иск са уволнението да е признато за
незаконно и ищецът да е останал без работа за определен и доказан период от
време. Основателно е искането на ищцата за присъждане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 06.06.2018 г. до 06.12.2018г. Размерът на
обезщетението за този период е в размер на 6959.70
лв., определено съобразно чл.228, ал. 1 от КТ, на база брутното трудово
възнаграждение на ищцата за м. април 2018г., което е в размер на 1159.95лв.
От доказателствата по делото се установи, че в периода от 06.06.2018 г. до 20.06.2018г.
ищцата е работила по трудово правоотношение при друг работодател-«Счетоводен
офис В и М» ЕООД, гр. Дупница, ЕИК *********, на длъжност «Архивист» за времето
от 06.06.2018г. до 20.06.2018г., тоест за 10 работни дни, за който период е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на общо 242.86 лв., която сума следва да бъде приспадната от дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1, съгласно правилото на чл.225, ал. 2 от КТ.
От
събраните по делото доказателства се установи също така, че ищцата е регистрирана като безработна в Агенция
по заетостта-Бюро по труда гр. Дупница и в периода от 20.06.2018г. до
06.12.2018г. ще получи обезщетение за безработица в размер на общо 4546.56
лв., което също ще следва да бъде приспаднато от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Основателно
е направеното с писмения отговор възражение на ответника за прихващане с
изплатеното на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1160.00 лв., което е предпоставено от
законосъобразно извършено уволнение и не може да се кумулира с обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ. Поради изводите за незаконосъобразност и отмяна на уволнението
по предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, това обезщетение се явява получено на отпаднало
основание и подлежи на връщане.
С оглед на направеното
възражение за прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и след приспадане на получените от нея трудово възнаграждение при друг
работодател и обезщетение за безработица, предявеният иск следва да се уважи до размер от 1010.28 лв.
С оглед на този изход от
спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи държавна такса в общ размер
на 90.41 лв., от които 40.41 лв.-по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
във вр. с чл.225, ал.1 КТ и 50.00 лв.-по неоценяемия иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и 150.00 лв. разноски за съдебно - счетоводна
експертиза, които следва да внесе по сметка на РС – Дупница.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
и предвид направеното искане, ответникът следва да заплати на ищцата сторените
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 162.93 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18/06.06.2018г. на управителя
на „БРУКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „Драгой Болярин“ № 2, с която, на основание чл.328,
ал. 1, т. 5 от КТ -при липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, е прекратено трудовото правоотношение, считано от 06.06.2018г., на В.К.К., ЕГН **********,***, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „БРУКО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Драгой
Болярин“ № 2, да заплати на В.К.К., ЕГН **********,***, обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение
за периода от 06.06.2018г. до 06.12.2018г. в
размер на 1010.28 лв. /хиляда и десет
лева и двадесет и осем стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над 1010.28 лв. до
пълния предявен размер от 2170.28 лв., като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за
изплатеното на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1160.00 лв./ хиляда сто и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА „БРУКО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Драгой
Болярин“ № 2, да заплати на В.К.К., ЕГН **********,***, сумата
от 162.93 лв. /сто шестдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/,
представляващи направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „БРУКО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Драгой
Болярин“ № 2, да заплати по сметка на Районен съд –
Дупница: държавна такса в размер на 90.41
лв. и 150.00 лв. - разноски за съдебно - счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от 04.10.2018г. /датата, на която съдът
е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение/ с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: