Р Е Ш Е Н И Е
№
250-I
гр.Стара
Загора, 03.07.2019
год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА
адм.дело № 316 по описа
за 2019год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от К.К. *** против Заповед №
8121к-7678/ 26.03.2019г на Министъра на вътрешните работи за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
на държавен служител в МВР. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта поради издаването й при неправилно приложение
на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушено право на защита и несъответствие с целта на закона. Подателят
оспорва констатацията на дисциплинарнонаказващия орган, че е управлявал МПС
след употреба на алкохол. Твърди, че в процеса на дисциплинарното производство
след удължаване на срока му не са извършвани действия по събиране на нови
доказателства с изключение на назначената фармакологична експертиза и писмо за
прието телефонно обаждане на телефон 112. Счита, че заповедта е издадена след
изтичане на преклузивния срок по чл.195, ал.2, предл.1 от ЗМВР и при допуснато
нарушение на правото му на адвокатска защита, гарантирано от чл.56 от Конституцията на РБългария. Процесуалният представител на жалбоподателя адвокат
Стоян С. в съдебно заседание след приключване на
съдебното дирене и в представени писмени бележки оспорва заключението на
фармакологичната експертиза. Освен нарушеното право на защита обосновава като
съществено процесуално нарушение непредявяването на записите от фотокамерите на
Община Стара Загора и на телефонното обаждане на телефон 112. Моли за отмяна на
заповедта и присъждане на направените разноски по представен списък.
Ответникът - Министър
на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща представител на проведеното
съдебно заседание. С писмено становище на процесуалния си представител юрисконсулт
Й., получено след проведеното заседание на 10.06.2019г, оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в рамките на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съгласно представен списък на разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следната фактическа
обстановка:
С оспорената заповед 8121к-7678/ 26.03.2019г
Министърът на вътрешните работи налага на К.К.К. дисциплинарно наказание
“Уволнение” и прекратява служебното му правоотношение в МВР като инспектор V степен в група „териториална полиция“-север на сектор „Охранителна полиция“
към Второ РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, считано от датата на връчване на заповедта,
на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1,
т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, с което е уронен престижът на службата.
От фактическа страна ответникът се е мотивирал с обстоятелството, че жалбоподателят
К. на 107.2018г в периода от 19:30ч до 20:00ч в извънработно време с личния си
автомобил отишъл в с.К., общ.Стара Загора. Там посетил дома на швейцарския
гражданин Р. Х.р- бивш съпруг на В.Ц.Д., с която К. е бил в близки и интимни
отношения. Заварил Д. и Х.р да употребяват алкохол, след покана той също
употребил мастика. В същото време в къщата дошла малолетната В.Х.И. По време на
престоя в дома на Х.р инспектор К. се
държал скандално с домакина и с В.И. Няколко пъти домакинът го подканял да си
тръгне, но той отказвал. Разстроена от обидното отношение към нея, В.И се
обадила на баба си В. Д., която след пристигането си влязла в пререкания с К..
Подала сигнал към ЕЕН 112 за случващото се и К. напуснал с личния си автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег***. От преглед на записите на камерите
за видеонаблюдение, намиращи се на бул. „България“ в гр.Стара Загора, се
установило, че автомобилът е засечен да излиза от града на 14.07.2018г в 19:22ч
и да влиза на същата дата в 23:24ч. Около 23:40ч на 14.07.2018г
помощник-дежурният във Второ РУ Стара Загора инспектор Н. С. заедно с
автопатрул в състав мл.инспектор И,А.И.и мл.инспектор Е.К.Н.открили К. *** на
паркинга на ул.“***, на около 200м от Второ РУ Стара Загора. Заварен е на
шофьорското място в паркирания автомобил да отваря жабката на автомобила, като
обяснява, че в дома си е употребил алкохол и е слязъл да вземе цигарите си. Тестван
е за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, в 01:39ч на
15.07.2018г. Отчетен е резултат 0.58 промила алкохол. В 02:40ч на 15.07.2018г К.
дал кръвна проба за изследване в
спешното отделение на УМБАЛ „Д-Р Ст.Киркович“ гр.Стара Загора. Резултатът е
0.54 промила алкохол. Извършена е фармакологична експертиза, която дава
заключение, че към 21:16ч на 14.07.2018г в организма на К. има около 200мл
мастика, при което алкохолната проба в издишания въздух би била 1.237 промила,
към 23:24ч е имал алкохол в кръвта 0.559 промила, след което изпил допълнително
около 125мл мастика, в резултат на което допълнителният алкохол се сумира с
остатъчния алкохол и алкохолната му проба в издишания въздух в 01:39ч на
15.07.2018г е 0.58 промила, а алкохолната проба в кръвта в 02:40ч на
15.07.2018г е 0.54 промила. Експертизата установява, че употребяваният от К. лекарствен
продукт Салофалк не влияе върху концентрацията на алкохол в организма и не дава
отражение върху установените резултати от алкохолните проби.
При тази фактическа обстановка
дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с деянието си К. виновно е нарушил
т.19, т.20 и т.28 б.“б“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на
службата. Според ответника това представлява тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. За
установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в
изготвените обобщена справка рег.№ 349р-3077/ 05.02.2019г до Министъра на
вътрешните работи и становище рег.№ 349р-3697/ 12.02.2019г на дисциплинарно-разследващия
орган за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Справката е
изготвена във връзка с образувано със Заповед № 8121к-10017/ 31.10.2018г на Министъра на вътрешните работи дисциплинарно
производство срещу К.К. по повод предложение УРИ 349р-21363/ 22.10.2018г на
Директора на ОД на МВР Стара Загора и приложена към него справка УРИ
8245р-10163/ 23.08.2018г с материали от извършена проверка за реализиране на
дисциплинарна отговорност спрямо К. за деянието му от 14.07.2018г. С цитираната
заповед са определени дисциплинарно-разследващ орган /състав на комисия/ и срок
за становището му до 15.01.2019г. С покана рег.№ 349р-22868/ 09.11.2018г на
служителя е дадена възможност да представи писмени обяснения да посочи доказателства.
Поканата е връчена на 09.11.2018г, а на 12.11.2018г са дадени писмени
обяснения, приети от министъра на 25.03.2019г.
Със Заповед
№ 8121к-428/ 18.01.2019г на Министъра на вътрешните работи е удължен срокът за
разследване по дисциплинарното производство до 15.02.2019г.
С писмо вх.№
349000-1832/ 01.02.2019г жалбоподателят К. е поискал да му бъде дадена
възможност да бъде представляван от адвокат при провеждане на разследването по
дисциплинарното производство. С писмо УРИ 349р-3284/ 07.02.2019г председателят
на дисциплинарно-разследващия орган го е уведомил, че искането му е недопустимо
предвид нормата на чл.207, ал.8, т.2, предл.последно от ЗМВР.
Резултатите
от проверката на комисията са изложени в обобщена справка рег.№ 3349-3077/
05.02.2019г с предложение на основание чл.204, т.1 и чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР
на инспектор К.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му
правоотношение в МВР за виновно нарушение на т. 19, т.20 и т.28 б.“б“ от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. До жалбоподателя е отправена покана рег.№
349р-3079/ 05.02.2019г за запознаване с обобщена справка рег.№ 3349-3077/ 05.02.2019г,
връчена му на 08.02.2019г. На 11.02.2019г е дал допълнителни обяснения, приети
от министъра на 25.03.2019г.
Изготвено е
становище УРИ 349р-3697/ 12.02.2019г на дисциплинарно разследващия орган до
Министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност спрямо К., с което министърът е запознат на
25.03.2019г.
По делото са
приети като доказателства документите, образуващи административната преписка по
издаване на заповедта, включително Епикриза ИЗ №
2787/2016г. на МК „Св. Иван Рилски“ ЕООД Клон Стара Загора, Епикриза ИЗ № 24473
на МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, Епикриза ИЗ № 15615/2018г. на УМБАЛ „Проф.
Д-р Ст. Киркович“ АД, Обяснение № 122800- 35156/14.12.2018 г., Сведение
№122800-34101/04.12.2018 г. от В. Д., Сведение № 122800-34100/04.12.2018 г. от В.И.,
Сведение № 122800-34099/04.12.2018 г. от К.Т., Сведение №12128в-45/20.11.2018
г. от Н. С., Сведение №1228р-17180 /27.11.2018 г., от И.Х., Сведение
№1228в-46/22.11.2018 г. от М. Д., Сведение № 1228в-47/22.11.2018г. от С. С.,
Докладна записка №1228в- 47/22.11.2018 г., Кадрова справка за държавен служител
от 14.01.2019г., Съдебно-фармакологична
експертиза №122800-35704/21.12.2018г., Писмо до началника на Районен център 112 №
349р-83165-14-11-18г., Писмо № 10584-р-2694/16.11.2018г., Предложение №
349р-21363-22.10.2018г., Протокол за извършено химическо лабораторно изследване
№ 192 от 18.07.2018г., Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози от 15.07.2018г., Талон за изследване от 15.07.2018г.
От така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена на 12.04.2019г в
законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на 29.03.2019г и
от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед № 8121к-7678/ 26.03.2019г е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл. 204, т. 1 от ЗМВР – Министърът на вътрешните работи, тъй като е наложено
наказание по чл.197, ал.1, т.6 на жалбоподателя, който е служител на изпълнителска длъжност съгласно
Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3
и ал. 3 от ЗМВР.
Процесният
индивидуален административен акт е постановен в законоустановения срок по
чл.195, ал.2 от ЗМВР до 2 месеца от
откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от две години от
извършването му доколкото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина.
Срокът е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР - дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В конкретния случай нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 25.03.2019г
- датата, на която е поставена резолюцията от Министъра на вътрешните работи
върху становището на дисциплинарно разследващата комисия и последната обобщената
справка УРИ 349р-3077/ 05.02.2019г и от този момент тече двумесечния срок,
който към датата на издаване на оспорената заповед на 26.03.2019г не е изтекъл.
Срокът е спазен дори да се вземе за начален момент входирането в ОД на МВР Стара
Загора на резултатите от проверката, обобщени в справка УРИ 349р-3077/
05.02.2019г. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че срокът е започнал
да тече от 31.10.2018г, когато компетентният орган е издал заповедта за
образуване на дисциплинарно производство, тъй като към този момент само е
образувано дисциплинарното производство, чиято крайна цел е да установи има ли
извършено нарушение и кой е извършителят му и се постига с изготвянето на
обобщена справка по чл.207, ал.7 от ЗМВР. Именно
в този документ се съдържат ясни и категорични данни относно извършеното от
жалбоподателя деяние. Цитираната в заповедта за образуване на дисциплинарното
производство справка УРИ 8245р-10163/ 23.08.2018г по описа на Второ РУ Стара
Загора /л.105/ съдържа само данни за управление на МПС след употреба на алкохол
от инспектор К., които следва да бъдат проверени, т.е. няма конкретизирано от
обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение с оглед на събраните до
този момент доказателства, нито са посочени нарушени правни норми.
Заповедта е
постановена в изискуемата писмена форма и съдържа съображения от фактическо и
правно естество.. Съгласно
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от
съдържанието на оспорената заповед, в нея ясно и точно е посочено мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обсъдени са
подробно всички събрани доказателства и са изложени съображения на кои от тях
се дава вяра. В заповедта са посочени нормите на Етичния кодекс, които са
нарушени чрез деянието, изложени са и мотиви, обосноваващи наличието на
уронване на престижа на службата. Цитирани са обобщената справка и становището
на дисциплинарната комисия - неразделна част от заповедта, които допълват и
конкретизират изложените в нея факти. В тях също е направен анализ на
приобщените и на събраните писмени доказателства, което прави оспорената
заповед надлежно мотивирана.
Законодателят е уредил изчерпателно и подробно
административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание, когато има
данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203 от ЗМВР, за което
задължително се налага "уволнение". От приложените по делото
документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и издадената
на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, обн. ДВ. Бр. 34
от 12 май 2015 г. Издадена е заповед за образуване на дисциплинарно
производство, събрани са относимите данни, изискани са писмени обяснения от
лицето и то е запознато със събраните доказателства, изготвените справки и
становища. Действително,
за част от действията си на 14.07.2018г /отправяне на обидни и нецензурни думи
към малолетно лице/ жалбоподателят е наказан със Заповед УРИ № 8245-352/
21.09.2018г на Началника на Второ РУ Стара Загора с „порицание“ за срок от 6
месеца за нарушение на т.21 от Етичния кодекс за поведението на държавните
служители в МВР /л.140/. Повторното събиране на доказателствата, които вече са
приобщени към дисциплинарното разследване, разпоредено от Началника на Второ РУ
Стара Загора, не опорочава оспорената в настоящото производство заповед, нито я
прави нецелесъобразна. Съдът намира извършените действия по разследването на процесното дисциплинарното
нарушение и установяването на автора му за правилни, обосновани, в съответствие
с обективното, всестранно и безпристрастно извършване на проверката и
недопускането на процесуални нарушения. Не могат да бъдат споделени и доводите на
наказаното лице, че е нарушено правото му на защита като не е допуснат до
участие адвокат в дисциплинарното производство. Нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР дава право на самостоятелно участие в дисциплинарното производство или
подпомагане на служителя от друг служител на МВР. Не е посочено право за
адвокатска защита, каквато по принцип е гарантирана от прякото приложение на чл.56
от Конституцията на РБългария, но не е налице съществено нарушение на процедурата,
защото всички, които биха били отправени в рамките на дисциплинарното
производство от адвокат, могат да бъдат направени в хода на съдебното
производство. Освен това липсват каквито и да са данни за някое от дължимите
процесуални действия, за извършването на които жалбоподателят своевременно е
уведомяван, същият да е поискал да бъде подпомогнат от конкретен адвокат, както
и да е осигурил неговото участие, а такова да му е отказано /решение № 4319 от
22.03.2019г по адм. дело № 10749/2017г на ВАС/.
Неоснователно е и оплакването, че правото на защита на
жалбоподателя е накърнено, тъй като не са му предявени видеозаписите от
камерите на Община Стара Загора и записа от сигнала до телефон 112 от
14.07.2018г, изискани и предоставени на електронни носители. Видно от покана
УРИ 349р-3079/ 05.02.2019г /л.62/, на К. е дадена възможност да се запознае
както с обобщена справка рег.№ 349р-3077/ 05.02.2019г, така и всички материали
от проведено дисциплинарно производство. В справката са коментирани изискването
на цитираните записи и доказателствената им стойност. В дадените допълнителни
обяснения на 11.02.2019г /л.70/ К. изрично заявява, че се е запознал с
предоставените му материали, без да посочи, че някои от посочените в заповедта
не са му предявени или че оспорва направените във връзка с тях констатации на
дисциплинарната комисия. Отделно от това за него съществува процесуалната възможност да изрази своето
становище и да ангажира оборващи доказателства в хода на съдебното
производство, от която той не се възползва.
При преценка на материалната законосъобразност на
оспорената заповед съдът намира, че е постановена при правилно приложение на
закона, тъй като вмененото нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е доказано. От събраните
по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят е извършил
действията, определени от наказващия орган като дисциплинарно нарушение и
квалифицирано от него като тежко такова. Управлението на лек автомобил от К. на
14.07.2018г за времето от 21.16ч до 23.24ч не се оспорва от него. Употребата на
алкохол преди 21.16ч се установява от обясненията на гражданите В. Д., В.И., К.Т.,
непосредствено участвали в събитията на 14.07.2018г. А концентрацията на
алкохол в кръвта му над 0.5 на хиляда се
потвърждава от заключението на фармакологичната експертиза – 1,237 на хиляда
към 21.16ч /когато е подаден сигнал на телефон 112 и е напуснал с.К./ и 0.559 промила към 23.24ч /когато
автомобилът му е заснет на влизане в гр.Стара Загора/. Заключение не е оспорено
пред съда по надлежния ред. Обясненията и заключението като събрани
редовно доказателства в производството пред административния орган имат сила и
пред съда, съгласно разпоредбата на чл.171 от АПК. Обясненията, възприети от ответника
и от съда, са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и с
данните от изисканите записи. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят
не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му. Оборване
на установените в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда
с насрещно доказване, включително на некомпетентността на експерта или
неправилността на заключението му. Съдът намира заключението за компетентно
изготвено, безпристрастно и обосновано в необходимата пълнота със специалните
знания на вещото лице за факторите на динамика в концентрацията на алкохол в
кръвта, поради което няма причина да се съмнява в годността му като
доказателство за установените с него факти, релевантни към дисциплинарната отговорност
на жалбоподателя.
С
оглед на това правилно е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че с
извършеното деяние К. е нарушил т. 19, т.20 и т.28 б.“б“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, съгласно които "държавният служител
пази доброто име на институцията, която представлява; ...насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си и независимо от
заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява
на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение
на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по
времето на ползване на отпуск". Извършеното е квалифицирано като тежко
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл.
203, ал. 1, т. 13 (несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на
службата), за което на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Именно действието на лицето
извън рамките на закона и доброто поведение обосновава уронване на престижа на
службата, още повече, че
противоправното
поведение на жалбоподателя е станало широко известно на граждани и други
служители на МВР. Поведението на К. сочи липсата на чувство за отговорност от
страна на лице, чийто професионален дълг изисква да служи на гражданите като
защитава закона. Предвид изложените съображения това поведение следва да се квалифицира
като изразяващо се в неопазване на авторитета на полицията пред обществото и
даващо пример за неуважение към закона. В случая органът няма право на преценка
съобразно критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за вида и размера на
наказанието, а е длъжен да наложи най-тежкото предвидено в закона наказание.
Издадената
заповед е съответна на целта на закона, а именно държавните служители в МВР,
осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, изискванията към които са
завишени с оглед служебната им роля и функции, да бъдат наказани с най-тежкото
дисциплинарно наказание. На изпълнението на тази цел не могат да бъдат
противопоставяни бързината и сроковете на провеждане на дисциплинарното
производство, освен ако не са в противоречие с императивни правни норми,
каквото в настоящия случай не се установява.
По
тези съображения съдът намира, че № 8121к-7678/ 26.03.2019г на Министъра на
вътрешните работи, с която на К.К.К. е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, е съобразена
изцяло с приложимия материален закон и неговата цел. Жалбата срещу тази заповед
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Такива не следва да
се присъждат и на ответника, тъй като претенцията за това е направена след приключване на съдебното заседание, в
което е даден ход по същество. Освен, че представяне на писмена защита от
ответника не е поискано и разрешено от съда, то не може да бъде разбирано
разширително, т.е. да бъде възможност за връщане към приключилата вече фаза на
процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания и да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет и следва да бъде заявено до края на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл е т.11 от
Тълкувателно решение 6/2012 г. на Върховния касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия по Тълкувателно дело
№ 6/2012г.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К. ЕГН ********** *** против Заповед № 8121к-7678/ 26.03.2019г на
Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в
МВР, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на
вътрешните работи за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: