Определение по дело №16042/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7202
Дата: 20 май 2020 г.
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20171100116042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 20.05.2020г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание  на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                  СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия М.Богданова гр.дело №16042/17г., намира следното:

            При служебна проверка за допустимостта на производството съдът констатира следното.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******, представлявано от ИД В.М.С.и Д.Н.Н.чрез пълномощника си Л.И.срещу С.С.М., гражданин на В., роден на ***г., паспорт №******, изд.на  ******. от UKPA, адрес М.Ф., А., Л., О., А.*****, В. и С. – Д. М., паспорт №*****, издаден на *****. от UKPA с адрес 1 П.П., К., Ф., М., ******, UK.

В исковата молба се съдържа искане за осъждане на ответниците да заплатят на Банката  следните суми: непогасена главница в размер на 22615,30евро, ведно със законната лихва върху нея, до окончателното изплащане на задължението; договорна възнаградителна лихва в размер на 10 932,56евро, дължима за периода от 28.06.2011г. до 07.12.2017г.; договорна лихва за забава в размер на 3 983,73евро; заемни такси в размер на 393,83евро.

Дължимостта на сумите се основава на сключен на 14.07.2006г. между страните договор за кредит за покупка не недвижим имот и неизпълнение на задълженията на кредитополучателите за връщане на неизплатения остатък от отпуснатия банков кредит, по който всички месечни анюитетни вноски са с настъпил падеж.

Съдът е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложения, на адреса на ответниците във В..

Съдът приема, че на ответниците са връчени редовно изпратените документи.

Писмен отговор в едномесечен срок не е подаден.

При тези обстоятелства с оглед факта, че ответниците по делото са английски граждани, които са с местоживеене във В. и с оглед предмета на спора и установените с Регламент (ЕС) №1215/2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,  правила за определяне компетентността на съда по граждански и търговски дела, касаещи потребители, Софийски градски съд не е компетентен да се произнесе по предявените искове. Производството по делото  следва да се прекрати. Съображения.

С предявените в рамките на производството по настоящето дело искове се търси реалното изпълнение на задължения по договор за кредит. Ответниците са английски граждани, като не се доказва последните да имат обичайно местоживеене в Република България към момента на предявяване на иска. Напротив данните по делото сочат за обичайно местоживеене във В.. Под "местоживеене" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация (в този смисъл Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г. о.).В Случая не се установява ответниците да имат местоживеене в България.

По силата на чл.17 пар.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 15, пар.1 от Регламент (ЕО) № 44/2001) по дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, компетентността се определя по специалните правила, установени в Раздел 4 "Компетентност при потребителски договори" и предвиждащи, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят – чл.18, пар.2 Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 16, пар.2 Регламент (ЕО) № 44/2001).

Ответниците в  настоящото производство попадат в категорията "потребител", дефинирана в чл.17 пар.1, б. "б" – те са страна  по договор за заем, платим на вноски, сключен за цел извън тяхната търговска дейност или професия. Ето защо компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата членка, където те имат местоживеене.

Изключение от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и сл. от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Съгласно чл.26 извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски договори (виж чл. 26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26, пар.1. В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС приема, че "явяване" по смисъла на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012) представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар. "първо защитно действие" (съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13). В определение №18 от 13.01.2017г. по ч.т.д. № 1734/16г. на ВКС, ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл.16 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 с отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на липса на "явяване" по смисъла на чл.26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001). Ето защо и доколкото не е налице пророгация на компетентност от една страна, а от друга поради специалните правила за компетентност при потребителски договори съгласно Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, българският съд не е компетентен да разгледа настоящото производство, тъй като ответниците са с  местоживеене в друга държава-членка.

По делото липсват данни и за сключено след възникване на спора споразумение с което се дерогират разпоредбите на раздел 4 от Регламента,  както и за споразумение по чл.19, ал.3 от Регламента което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото на тази държава членка.

Съгласно чл.28 пар.1 от Регламента, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

На съда е известно, че на 31 януари 2020г. В. престава да бъде член на ЕС и се оттегля от него. От този момент до 31 декември 2020г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралството. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като, в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2020г.

По изложените съображения и на основание чл.28 пар.1 от Регламента и чл. 15 ГПК, Софийския градски съд

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРОГЛАСЯВА, че Софийски градски съд не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба вх.№166498/08.12.2017г. от „Б.Д.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******, представлявано от ИД В.М.С.и Д.Н.Н.чрез пълномощника си Л.И.срещу С.С.М., гражданин на В., роден на ***г., паспорт №******, изд.на  ******. от UKPA, адрес М.Ф., А., Л., О., А.*****, В. и С. – Д. М., паспорт №*****, издаден на *****. от UKPA с адрес 1 П.П., К., Ф., М., ******, UK осъдителни искове с правно основание чл.432 ТЗ във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на непогасена главница в размер на 22615,30евро, ведно със законната лихва върху нея, до окончателното изплащане на задължението; договорна възнаградителна лихва в размер на 10 932,56евро, дължима за периода от 28.06.2011г. до 07.12.2017г.; договорна лихва за забава в размер на 3 983,73евро; заемни такси в размер на 393,83евро,, както и направените разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №16042/2017г. по описа на съда.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: