О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.06.2016г. гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на втори юни през две хиляди и шестнадесета
година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
като разгледа докладваното от с. Майска
гр.д.№ 911 по описа за 2016г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.127, ал.2 от СК и е образувано по повод постъпила искова молба от П.Х.
Койнова с ЕГН-********** лично и в качеството си на майа
и законен представител на малолетната си дъщеря В.И.Д. с ЕГН-**********,***,
чрез адв.Ж.И. *** против И.Н.Д. с ЕГН-********** с
посочен в исковата молба адрес гр.Несебър кв.Камелия № 112, ап.34 и заявени в
НБД“Население“ постоянен и настоящ адрес ***.
Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба, че от съвместното съжителство на
страните е родено на ***г. детето В.. От
месец април 2003г. ответникът е напуснал семейното жилище и от тогава не полага
грижи за детето, нито заплаща средства за издръжката му. Моли се съдът да
постанови решение, с което да определи местоживеенето на малолетното дето В.,
при нейната майка П.К. и предостави на майката упражняването на родителските
права; предявена е претенция за месечна издръжка за детето в размер на 450лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба-12.10.2015г., до настъпване на
законни причини за нейното отменяване и ли прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска; претендира се и издръжка за
минало време в размер на 300лв. месечно за периода от 12.10.2014г. до деня
предхождащ деня на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; претендират
се и съдебни разноски. Представят се писмени доказателства, направени са
искания за събиране на гласни и писмени доказателства.
В месечния срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от назначения на ответника на осн.чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител, с които претенциите се признават за допустима, но претенциите
за издръжка се считат за необосновано завишени. Взето е становище по
отправеното от ищеца искане за събиране на писмени доказателства по т.III и т.IV.
Предвид изложеното
и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Съдът счита, че исковата молба отговаря
на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Според нормата на чл. 127, ал.
2 от СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат
съгласие при кого от тях
да живеят децата им, спорът
се решава от районния съд,
който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144 от
СК. Следователно, при тези искове съдът
определя не само при кого
от родителите да живеят децата
им, но и кой от тях
да упражнява родителските права по отношение на
тях, режимът на лични отношения
и издръжката им (чл. 127, ал. 2 от СК). Това е така, защото живеенето
с родителя е съществен елемент от съдържанието
на родителските права и задължения, като текущото им
упражняване се извършва от родителя,
при когото детето живее. Поради
това положението е идентично с това, като при развод,
който извод следва и от самата
норма на чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК, която
препраща към тази на чл.
59 от СК. Наред с всички относими обстоятелства, установени както от закона, така
и от задължителната съдебна практика, отразена с решения на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК, както и с ППВС №1/1974г., при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по
спора, с оглед изложените от двете насрещни страни твърдения, следва да се вземе предвид и възможността за помощ от трети
лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях,
социалното обкръжение на детето, което
би получило при всеки един
от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на
родителите, така и на третите лица,
оказващи помощ на родителите при
отглеждането и възпитанието
на детето. В този смисъл е и отразеното по отношение
на близките в т.ІІ от ППВС№1/1974г.. В производството по иск с правно
основание чл.127, ал.1 СК, намират
приложение общите правила за доказване
на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест от тяхното доказване
в процеса. При оспорването на факт или обстоятелство
от страна по спора, то
страната, която черпи права от
този факт или от това
обстоятелство, носи доказателствената тежест от неговото доказване
в процеса, с допустимите за това доказателствени
средства.
На следващо местолегално определение на който най-добър
интерес се съдържа в пар.1 т.5 от ДР на ЗЗдет, а именно:
"Най-добър интерес на детето"
е преценка относно: желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността
или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които
ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето – факти, за които страните, с оглед тежестта на доказване
следва да сочат доказателства.
Представените с исковата молба
писмени доказателства са допустими и относими към
предмета на делото. По отношение поисканите от ищеца гласни доказателства с
оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК съдът допуща
един свидетел за ищцата при условията на довеждане. На уважаване подлежи с
оглед предмета на делото и необходимостта от изследване възможностите на
родителите с оглед осигуряване интересите на детето, направеното в исковата молба
искане за служебно извършване на справка в ТД на НАП-Бургас за осигурителен
доход на ответника и декларирано недвижимо имущество и МПС за същия.
С оглед
гореизложеното и характера на производството споделя се изразеното от страните
становище, че е необходимо социално проучване от Д“СП“-Поморие, в които да се
изследват потребностите/социални, битови, емоционални/, социалната
среда-приятелски кръг, отношения с близки, роднини, приятели на детето; режим
за отглеждането му, роднини и приятелски кръг; да се представи по-подробно
описание на битовите условия, при които живеят майката с детето.
На осн.
чл. 59, ал.6 СК, съдът следва да постанови изслушване на двамата родители, в съответствие и с ПП №
1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС по въпросите относно основанията на всеки един от тях за упражняване
на родителските права, местоживеенето на децата, режима на
лични отношения на детето с родителите и отношенията между родителите.
С оглед възрастта на детето и
съобразно императивната разпоредба на чл.15, вр.чл.12
от Закона за закрила на детето следва да бъде изслушано и детето В.И.Д..
Предвид изложеното
и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.06.2016г. от 10,00ч., за които дата и час да се призоват
страните, както и ДСП-Поморие, които да представят социален доклад.
ДОПУСКА гласни доказателства
един свидетел за ищеца при условията на довеждане.
ПОСТАНОВЯВА на осн.чл.59,
ал.6 от СК изслушване на двамата родители.
ПОСТАНОВЯВА чл.15, вр.чл.12
от Закона за закрила на детето изслушване на детето В.И.Д..
УКАЗВА да бъде
изискана справка в
ТД на НАП-Бургас за осигурителен доход на ответника и от Община Несебър отдел
МДТ декларирано недвижимо имущество и МПС за същия.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение.
Не е извършено признание на факти
и обстоятелства
по делото.
Липсват ненуждаещи се от доказване
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните
трябва да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
УКАЗВА на страните
за възможността да ползват правна
помощ при необходимост и право за това.
УКАЗВА на страните възможността за
доброволно уреждане на спора - чрез медиация или друг, избран от страните,
способ, с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, като на ищеца ведно с писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: