ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
гр. София, 29.03.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в закрито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС Н. АТАНАСОВ
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева въззивно наказателно
частно дело № 991 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура
(СРП) срещу протоколно определение от 03.02.2021 г., постановено по НОХД №
15876 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 116-ти състав, с което
първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение.
В частния протест се излагат съображения по същество за неправилност
на постановения съдебен акт. Поддържа се, че не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение поради непълнота на обвинителния акт в неговата
обстоятелствена част, касаеща инкриминираното поведение на подсъдимия С.С.К.,
квалифицирано от Прокуратурата като престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. В обвинителния
акт било посочено, че подсъдимият е присъствал при подписването на договорите
от подсъдимата С.Н.К., което включвало и възприемане на обстоятелствата по
представяне от подсъдимата на документ за самоличност, издаден на друго лице, и
по полагане от същата на подпис от името на това друго лице, получавайки
вследствие на това чужди движими вещи. Подчертава се, че у подсъдимия нямало
как да възникне съмнение относно самоличността на лицето, сключило процесните
договори, доколкото това е била негова възходяща роднина от първа степен. За
субективната страна на престъплението не се изисквало подсъдимият да е наясно с
правната квалификация на предикатното престъпление. Изтъква се, че и двамата
подсъдими са организирали защитата си, ангажирайки адвокат, и изразяват желание
за сключване на споразумение, което недвусмислено сочело, че същите са разбрали
ясно формулираното обвинение. Моли се за отмяна на обжалваното протоколно
определение и връщане на делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Не е постъпило възражение срещу частния протест от страна на
подсъдимите.
Съдът, след като обсъди релевираните оплаквания и доводи, както и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимата С.Н.К. за извършване на престъпления по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 318, вр. чл. 26, ал.
1 от НК. Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия С.С.К.
за извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК за това, че в периода от
29.03.2016 г. до 30.03.2016 г. в гр. София в условията на продължавано
престъпление – с три деяния, две извършени на 29.03.2016 г. и едно – на
30.03.2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъдат
отчуждени чужди движими вещи на обща стойност в размер на 914,37 лева,
собственост на „Т.Б.“ ЕАД, за които знаел, че са придобити от подсъдимата С.Н.К.
чрез престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт досежно поведението на
подсъдимия К. е посочено само, че на датите 29.03.2016 г. и 30.03.2016 г.
същият е отишъл заедно с подсъдимата К., която е и негова майка, в търговско
представителство на „Т.Б.“ ЕАД, и че подсъдимият присъствал през цялото време,
докато подсъдимата К. подписвала договорите с мобилния оператор и получавала
въз основа на тях съответните устройства (движими вещи), като още на същия ден
ги заложил в заложна къща.
В разпоредително заседание от 03.02.2021 г. първоинстанционният съд е
приел, че от изложеното в обвинителния акт не става ясно дали действията на
подсъдимата К. по представяне на чужда лична карта, правене на изявления за
сключване на договори и подписването им са били възприети от подсъдимия К.,
съответно дали по този начин или в друг момент у подсъдимия К. се е формирало знание за извършването на същите. СРС е
посочил, че макар според Прокуратурата подсъдимият да е присъствал в момента на
подписване на договорите в помещението, не става ясно дали обвинението твърди,
че подсъдимият е възприел тогава непосредствено извършваните от подсъдимата К.
действия. Съдът е приел, че не е достатъчно изложеното в обстоятелствената част,
за да се изясни обвинението в частта дали и кога подсъдимият е узнал, че
инкриминираните вещи, които е посочено, че по-късно е отчуждил, са получени от
подсъдимата К. чрез представянето ѝ за свидетелката Ванкова, и че в този
смисъл не е ясно какво твърди Прокуратурата за знанието у подсъдимия за
престъпния произход на вещите. Предвид това, първоинстанционният съд е приел,
че така формулираната фактическа обстановка на обвинението ограничава правото
на подсъдимия К. да разбере за какво престъпление е привлечен към наказателна
отговорност, а оттам – и възможността за пълноценно осъществяване на защитата
му.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Депозираният протест е подаден от активно легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, като същият се явява
допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Допуснати са процесуални нарушения от категорията на съществените,
винаги когато не са посочени ясно и конкретно всички обективни и субективни
признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия/подсъдимия в него, тъй
като това води до невъзможност последният да узнае точните параметри, в които
следва да организира защитата, което от своя страна винаги се явява отстранимо
съществено процесуално нарушение.
Въззивният състав намира за правилна констатацията на
първоинстанционния съд досежно липсата на пълно фактологическо описание относно
повдигнатото на подсъдимия К. обвинение за извършване на престъпление по чл.
215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“
от НК. Обвинението твърди, че подсъдимият е извършил престъплението вещно
укривателство при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив. Предикатното
престъпление е само един от признаците от обективната страна при вещното
укривателство, а представата за него е елемент от съдържанието на вината. В
този смисъл, законодателят е поставил изискване деецът да е знаел или
предполагал, че инкриминираните вещи са придобити от другиго чрез престъпление
или чрез друго общественоопасно деяние, за да е съставомерно деянието. Относно
субективното знание за произхода на вещите в описателната част на обвинителния
акт е следвало да има достатъчно конкретика, която в нужната степен да очертае
умисъла на дееца. Не е необходимо подсъдимият да е бил наясно с правната квалификация
на деянието, но е необходимо същият да е формирал знание или предположение, че
вещите са придобити чрез вече извършено престъпление или друго общественоопасно
деяние. В този смисъл, въззивният съд счита, че не са изложени достатъчно факти досежно субективната
страна на престъплението и по-специално относно това кога и как подсъдимият е
формирал твърдяното от Прокуратурата знание за произхода на движимите вещи, което
в случая е от съществено значение, предвид особеното отношение на дееца към
инкриминираните вещи.
Не може еднозначно да се приеме, че присъствието на подсъдимия в
същото търговско помещение по време на представянето на документ за самоличност,
правенето на изявления за сключване на договорите и подписването им от
подсъдимата К. е довело непременно до възприемане в този момент на посочените
обстоятелства от подсъдимия К.. В този смисъл СРС правилно е отбелязал в
обжалваното определение, че не става ясно дали обвинението твърди, че подсъдимият
е придобил представа за извършваните от подсъдимата действия в момента на
осъществяването им или впоследствие. Роднинската връзка между подсъдимите и
твърдяното от Прокуратурата последващо залагане на вещите от подсъдимия се
явяват ирелевантни при преценката за момента на формиране на знанието за
произхода на вещите.
Несъстоятелни са доводите в протеста досежно организираната до момента
защита на подсъдимия и желанието му за сключване на споразумение по така
повдигнатото обвинение, предвид това, че привлеченото към наказателна
отговорност лице следва да научи ясно и конкретно фактите, срещу които следва
да организира своята защита. От
изложеното по-горе става ясно, че е налице непълнота в същите, поради което не
може да се твърди, че правото на защита на обвиняемия е пълноценно обезпечено.
Въззивният съд се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че
разглеждането на обвинението при така формулираната фактическа обстановка би
ограничило в хода на процеса възможността на лицето да се защити пълноценно,
дори и към настоящия момент същият да е съумял да организира в определена
степен защитата си.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва ясно формулирана позиция на държавното обвинение по част от фактите,
които са релевантни за предмета на доказване по чл. 102 от НПК и оттам –
за надлежното упражняване на правото на защита на подсъдимия.
Посоченото процесуално нарушение в проверяваното протоколно
определение е съществено и отстранимо по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК. За отстраняване на допуснатото нарушение първоинстанционният съд
правилно е приел, че делото следва да бъде върнато на прокурора. Ето защо
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.02.2021 г., постановено по
НОХД № 15876 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 116-ти състав, с което
първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.