МОТИВИ по Присъда от 04.11.2019 г. по НОХД №862/2019
година по описа на РС Ловеч
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу
подсъдимият П.Г.Б.,***, било предявено обвинение за престъпление по чл. 346,
ал. 2, т.1, пр. 1-во и пр. 2-ро, т. 2 , пр. 3-то, във вр. с ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК за това, че на 18.11.2018 г. и на 11.01.2019 г. в ******,
обл. Ловеч, в ****** обл. Ловеч и ***** обл. Ловеч, при условията на
продължавано престъпление и повторност, противозаконно отнел чужди моторни
превозни средства както следва:
-
на 18.11.2018 г. в ******обл. Ловеч , на ул. ******противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство- лек автомобил ******, тъмно син на цвят с peг. № *****на
стойност 1100.00 лв., собственост на И.М.К. ***, от владението на собственика,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
моторното превозно средство в размер на 320.00 лв. и същото е било изоставено
без надзор- перпендикулярно на платното за движение пред дом № 166 на улица *****в
същото село.
-
и на 11.01.2019 г. в ******, обл. Ловеч на ул. *****противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство лек автомобил ******, черен на цвят, с peг. № *****на
стойност 896.00 лв., собственост на А. С.М. ***, от владението на собственика,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като същото е било изоставено
без надзор в *****, обл. Ловеч на ул. *******.
В
разпоредително с.з. подсъдимият Б., редовно призован, се е явил лично. Съдът на
основание чл.94, ал.1, т.2 и т.9 от НПК му е назначил за сл. защитник
определение от ЛАК адв. Г. П..
Пострадалият
И.М.К., редовно призован, не се е явил.
Пострадалият
А. С.М., редовно призован, не се е явил.
В
разпоредително с.з. след изслушване на прокурора, подсъдимия и неговия защитник
по въпросите по чл.248 от НПК, и съобразявайки направено от подсъдимия и
неговия защитник искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съдът
съобразявайки становището им е насрочил делото по реда на Глава 27 от НПК, като
е провел предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване
на страните съдът след като е разяснил на подсъдимия правата по чл. 371 от НПК
и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и евентуално направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в с.з. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка
е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимият, съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при
провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на
пострадалите, на свидетелите, и на в.л. за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимия така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че в хода на
ДП и в с.з. била установена фактическата обстановка идентична с описаната в
обвинителния акт, като от същата по безспорен начин се установявало, че подс. П.Б.
е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че деянието е
извършено при условията на повторност, като от представената справка за
съдимост било видно, че преди да извърши настоящето деяние подсъдимия бил извършил
и друго такова. Излага, че това сочи на извод за висока степен на обществена опасност,
като счита, че с цел неговата превенция едно наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, ще изиграе своята роля, като моли същото да бъде
намалено с 1/3. Счита, че едно наказание, от една година лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при общ режим, ще изиграе своята роля по чл. 33 от НК.
В
с.з. подсъдимият П.Г.Б. е заявил, че разбира в както е обвинен, че се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Служебно назначеният му
защитник адв. Г. П. е пледирал, че квалификацията на деянието е правилна, и че
от фактическа страна делото е напълно изяснено още на ДП с активното съдействие
на неговия под защитен. Излага, че с оглед факта, че подзащитният му се бил
съгласил делото да бъде разгледано по реда съкратено съдебно следствие, като е признал
вината си за извършеното продължавано престъпление, съдът да прояви снизходителност
в съдебния си акт, и му наложи предложеното от прокурора наказание.
От
направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, от заключенията на в.л. по
назначените и изготвени в хода на ДП дактилоскопска експертиза, автотехническа
експертиза и психиатрична експертиза, и веществените доказателства по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.Г.Б. е роден на *** ***, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в
Полигона при Затвора Ловеч, български гражданин, неженен, осъждан -
повторност, с основно образование, пенсионер по болест, ЕГН **********.
Пострадалия
И.М.К. ***. Същият притежавал лек автомобил ******, тъмно син на цвят с peг. № *****.
На
17.11.2018 г., около 20.00 ч., св. К., паркирал автомобила пред домът си в ******,
общ. Троян, до прозореца, от към пътя. Предницата на автомобила била насочена в
посока махала *****. Автомобила не се заключвал, тъй като контактния ключ
трудно влизал в патрона за запалване на автомобила, и той го държал постоянно
там. Около 00.30 ч. на 18.11.2018 г. чул кола да бръмчи доста силно, като се
чувало хъркане на скоростната кутия, което той оприличил на това, че някой се
опитва да включи на скорост, но не натиска докрай съединителя. След това чул
форсиране и автомобила потеглил в посока махала *****. Той знаел, че съпругата
му същата вечер била в гр. Троян с нейния автомобил и първо си помислил, че
съпругата му има проблеми с потегляне на автомобила. Затова изчакал да се
отвори вратата на къщата. След като не чул да се отваря врата, той се обадил на
съпругата си по мобилния телефон и тя му казала, че е в гр. Троян. Тогава той
излязъл навън и установил, че автомобила му го няма. Навън валяло сняг, но все
още не се била образувала снежна покривка. Св. К. забелязал по асфалта, че има
следи от сажди от ауспух на кола, като знаел, че това се получава, когато се
подава много газ на автомобила. Саждите били изпадала в посока махала *****.
Той звъннал отново на съпругата си и тя му казала, че малкият им син си е
тръгнал за ******след което се обадил на тел. 112 и подал сигнал за отнет
автомобил. Докато говорил с оператора забелязал таксиметров автомобил, който се
движел в посока махала *****. Той се прибрал в тях и докато се преоблече синът
му се върнал от гр. Троян. Синът му казал, че като пътувал към ******, по пътя
в селото срещнал едно момче П., за което знаел, че има психични отклонения.
Попитал го дали знае нещо за отнет автомобил, и то му отговорило, че не знае
след което продължило пътя си в посока гр. Троян. Това бил подсъдимия П.Г.Б..
След това двамата със синът му продължили по улица *****в посока махала ***** и
пред дом № 166 видели автомобила, който бил паркиран в дясно от пътя с предната
част в посока махалата. Св. К. останал при автомобила си, а неговия син
продължил с автомобила си напред, за да провери евентуално за лица. След
известно време се обадил на баща си и му казал, че се намира в махала ***** и
видял един таксиметров автомобил, като го спрял и попитал дали знае нещо за
отнет лек автомобил. Шофьорът на таксито му казал, че идвал от с. Орешак и не знаел
нищо. Докато разговаряли по телефона покрай него минал друг таксиметров
автомобил. Св. К. го спрял, попитал го кого вози и дали знае нещо за отнетия му
автомобил. Шофьора му отговорил, че вози клиент и идва от с. Орешак, след което
продължил движението си.
След
като св. К. се обадил на тел. 112 и съобщил за отнет автомобил сигнала бил
предаден на дежурния в РУ на МВР Троян, който изпратил автопатрул в състав
свидетеля Й.Б.Ц.на длъжност мл. автоконтрольор в РУ на МВР Троян и свидетеля П.А.А.-
полицай в група OOP гр. Троян, които били дежурни по график за времето от 19.00
ч. на 17.11.2018 г. до 07.00 ч. на 18.11.2018 г., да отидат на сигнала. Те
потеглили със служебен автомобил в посока ******и на около километър от
началото на селото срещнали подсъдимия П.Б., който се движел пеша в посока гр.
Троян. Спрели автомобила и го попитали какво прави толкова късно в това село.
Той отговорил, че е ходил до махала ***** и се прибира пеша за гр. Троян. Те го
попитали няколко пъти дали знае нещо за отнет автомобил. Той първо отричал да
знае нещо, но в последствие признал, че е видял пред една къща незаключен
автомобил, влязъл в него и видял, че ключовете са на контакта. Решил да се
повози като стартирал автомобила и потеглил в посока махала *****. На едно
место се опитал да обърне, но не успял. Изоставил автомобила насред пътя и
тръгнал да се прибира пеша за гр. Троян.
Двамата
служители на полицията се свързали с колегите си от другия автопатрул свидетелите
И. В.Ч.- командир на отделение във взвод „ООР" при РУ на МВР Троян и Й.С.Н.-
полица в група OOP при РУ на МВР Троян, които също били дежурни по график и те
отишли при тях. Когато отишли при колегите си Чакърски и Николов разпоредили на
подсъдимия П.Б. да се качи при тях в автомобила и по негови указания тръгнали
към местото, където бил оставил автомобила. По пътя срещнали таксиметров
автомобил, който идвал от посока махала *****. Автомобила просветнал с фарове и
двата патрулни автомобила спрели. Установили, че водач на таксиметровия
автомобил бил свидетеля В.В.Г.. Той им казал, че ходил да вземе клиент от
махала ***** и на около 100 м. от кметството в ******, обл. Ловеч, на пътя
видял спрян лек автомобил, който бил препречил платното за движение. Той първо
помислил, че е някой пиян и пресветнал няколко пъти с фарове. Не искал да
използва звуков сигнал, за да не събуди спящите в съседните къщи. След като
никой не видял движение вътре или вън от автомобила той слязъл от своя
автомобил и отишъл при другия. Видял, че това е лек автомобил *****тип
„Комби", тъмно син на цвят, на който светили фаровете. Самият двигател не
работил, но вътре в купите имало пушек и миришело на феродо. Видял, че
ключовете се на контактното табло. Понеже автомобила му пречел да мине, той
седнал на шофьорското место и го изместил от страни на пътя така, че предницата
му сочела махала *****. Той не заключил автомобила, а само прибрал контактния
ключ и решил като се върне да го предаде в полицията в гр. Троян. След като
взел клиента на връщане между махала ***** и Ангелската махала пътя му бил
препречен от лек автомобил „Лада 7" и едно младо пълно момче, с агресивен
тон го попитало дали е виждал кола или хора нагоре. Той не познавал това момче
и понеже го подразнил агресивния тон и нападателното му поведение отговорил, че
нищо не е видял и продължил пътя си. Когато минал покрай автомобила, който бил
паркирал на отИ.е към махалата, видял, че до него имало един мъж, който му махнал
с ръка да спре. Той спрял понеже знаел, че мъжът се казва И.. Той също го
попитал дали е виждал хора, защото му откраднали колата. Свидетеля тогава се
сетил, че тази кола била на И.. Понеже И.също бил много агресивен Г. продължил
пътя си. След като срещнал служителите на полицията той спрял и им предал
ключовете на автомобила. След това двата патрулни автомобила заедно с подсъдимия
Б. продължили напред и стигнали до спрения автомобил. Там заварили св. И.К. с
още едно момче. Служителите уведомили ОДЧ какво са установили и запазили
произшествието до идване на ДСОГ, като бил извършен оглед на
местопроизшествието и било образувано досъдебно производство № 371/2018 г. по
описа на РУ МВР гр. Троян. В последствие св. И. К. установил, че при запалване
на автомобила съединителя буксувал и не включвала четвърта предавка.
Подсъдимият
П.Г.Б. на 18.11.2018 г. отишъл пеша в ******, обл. Ловеч при вуйна си М., за да
му даде пари. Отишъл по тъмно, но не могъл да посочи час. Понеже я нямало в
къщата и било заключено той тръгнал да се прибира отново пеша към гр. Троян.
Както си вървял по главната улица на селото, до една къща видял лек автомобил,
с ловешка регистрация. Знаел, че този автомобил е на един съсед на вуйна му,
който се казвал И.***, но фамилията му не знаел. Това бил пострадалия И.К..
Колата била отключена и той решил да се повози. Качил се в колата, запалил я и
потеглил към махала *****. Изминал около 2-3 километра. По пътя видял, че срещу него се движи лек автомобил *******и за да се разминат той
натиснал рязко спирачки. Автомобилът се занесъл и застанал напряко на пътя. Той
се опитал да обърне колата, но не успял и я оставил така както била на пътя.
Ключовете оставил на таблото и си тръгнал пеша за гр. Троян. По пътя срещнал
патрулен автомобил на РУ на МВР Троян, който го спрял за проверка. Попитали го
дали е отнел автомобил *****тъмно син на цвят и той им разказал всичко, като
посочил и къде се намира автомобила. В хода на разследване по досъдебното
производство била назначена оценителна автотехническа експертиза, от която е
видно, че стойността на автомобила била 1100 лв., а нанесените щети по
автомобила са на стойност 320 лв.
Пострадалия
А.С.М. ***. Същия притежавал лек автомобил ****** с peг. № *****, черен на
цвят, тип седан, с две врати. Автомобила заедно с други автомобили и бусове
държал спрян пред домът си в селото. Вратите не могли да се заключват и той
държал контактния ключ в гнездото за палене.
На
11.01.2019 г. около 13.00 ч. той тръгнал заедно с малкия си син от ****** за
гр. Троян. В началото на селото видели подсъдимия П.Б., който вървял пеша.
Предния ден вечерта подсъдимия Б. ходел при пострадалия А.М., за да го пита за
работа. Той му обещал, че ще го вземе да работи при него в дърводобива, но това
щяло да стане след като се стопи снега. След това пострадалия, заедно с големя
му син го закарали в с. Старо село при баща му и той им казал да внимават много
с него, защото обичал да пипа.
Когато
го срещнал в селото пострадалия не говорил с него и заминал в гр. Троян. От там
се обадил на големия си син за да говори нещо с него и той го попитал с коя
кола е заминал за гр. Троян. След като пострадалия му казал, че е със ****големия
му син казал, че липсва ******. Той тогава му казал да се обади на тел. 112.
Малко след това му се обадил кварталния полицай и го попитал за номера на
автомобила, който липсвал, като му казал да отиде в гр. Троян в полицията и да
напише сведение по случая. След като си тръгнал от Троян по телефона му се
обадил служител на полицията, който му казал, че са видели на камерите в ******,
че автомобила, който липсва, се движи в посока главния път София - Варна. Той
се сетил, че вечерта подсъдимия Б. говорил пред него и пред сина му, че има
приятелка в *****. Пострадалия М. *** и заедно с двамата си сина отишли в *****
при кметицата, която попитали за приятелката на подсъдимия Б.. Тя провела
телефонен разговор с неизвестно лице след което им казала, че автомобила им се
намира в *****, обл. Ловеч и че там има полицаи. Пострадалия заедно със
синовете си отишъл в *****, обл. Ловеч и на главната улица забелязал полицейски
автомобили, униформени полицаи и собствения си автомобил, като предницата му
била насочена в посока изхода на селото.
На
11.01.2019 г. свидетелите Н.К.П.-мл. разузнавач „КП" при РУ на МВР Угърчин
и Ц.Т.Д. - мл. полицейски инспектор при РУ на МВР Угърчин били на работа за
времето от 08.30 ч. до 17.30 ч. Около 15.00 ч. двамата заедно с техния колега К.П.-
мл.полицейски инспектор „ТП" при РУ на МВР Угърчин били при разклона от ПП
I-IV /София -Варна/ и с. Кирчево, обл. Ловеч. Получили обаждане от началник
група ОП при РУ на МВР Угърчин Ц.С., че от РУ на МВР Троян издирват лек
автомобил ****** черен на цвят с peг. № *****, като имало вероятност този
автомобил да мине по пътя от ****** към ПП 1-4. Било им разпоредено да отидат
на разклона за ***** „Червения мост" и ако видят този автомобил да го
спрат. Отишли на посоченото место, изчакали, но въпросния автомобил не минал.
По телефона получили допълнителна информация от св. Стойнов, че лицето което е
отнело автомобила е от гр. Троян и се казва П.Г.Б., като същият вероятно има
приятелка от ***** или от гр. Угърчин. След това св. Стойнов им разпоредил да
обиколят село Сопот и да се огледат за въпросния автомобил. Тримата отишли в *****
обиколили селото, но не установили автомобила. Провели беседи с жителите на
селото и установили, че приятелката на подсъдимия Б. е момиче от селото на име
Ирина, живееща на улица „Балча" в същото село. Също така разбрали, че тя временно
живеела на вилата на леля си на стената на язовир „Сопот". Тримата отишли
на вилата и провели разговор с Ирина в присъствието на лелята. Ирина им казала,
че прибирайки се с училищния автобус от гр. Угърчин са минали през *****,
където я чакал подсъдимия П.Б., за да се видят. Той бил с черна кола и след
като тръгнал автобуса тя видяла, че той тръгва с колата. Тримата отишли в *****,
обл. Ловеч и на ул. *****пред дом № 36, като на отсрещното пътно платно установили
издирвания лек автомобил ****** с peг. № *****. Докато приближавали автомобила
се разминали с пешеходец с червено яке. Като спрели при автомобили забелязали,
че мъжът с червеното яке се обърнал и тръгнал към тях. Проверили самоличността
му и установили, че това е подсъдимия П.Б.. Той им казал, че по - рано през деня
от с. Голема Желязна отнел въпросния автомобил и сега като ги видял, решил да
дойде и да си признае. Казал им, че автомобила най - вероятно е свършил
бензина, защото прекъсвал и не искал да върви повече. Също така им казал, че
като спрял автомобила от двигателя му излизало пушек и той решил да го охлади,
като отворил капака и взел да хвърля по двигателя сняг от тавана на автомобила.
Също атака подсъдимия Б. казал на полицаите, че имал намерение да върне
автомобила, но той не могъл да се движи. Бил извършен оглед на
местопроизшествие и било образувано досъдебно производство № 20/2019 г. по
описа на РУ на МВР гр. Троян.
В
хода на ДП била назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява, че стойността на лекият автомобил ****** е 896 лева, като по
автомобила не са установени щети при противозаконното му отнемане.
В
процеса на разследване с Постановление на Районния прокурор на Районна прокуратура
гр. Троян от 19.02.2019 г. досъдебно производство 20/2019 г. по описа на РУ на МВР
Троян е било обединено към досъдебно производство № 371/2018 г. по описа на РУ
на МВР гр. Троян.
С
Постановление от 20.02.2019 г. на Районна прокуратура - Троян досъдебното
производство е изпратено на Районна прокуратура - Ловеч, тъй като е прието, че
деянието е довършено на територията на Районна прокуратура - Ловеч.
За
изясняване на цялостната фактическа обстановка и пълнотата на доказателствата
по досъдебното производство била назначена и съдебно психиатрична експертиза на
обвиняемия П.Г.Б.. От заключението на вещото лице е видно, че подсъдимия П.Б.
страда от личностово разстройство - емоционално нестабилна личност с дисоциални
прояви. Към момента на извършване на деянията подсъдимия Б. е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в
съответствие с това разбиране. Според вещото лице в личностов план подсъдимия Б.
се демонстрира като личност в чиято ценностна ориентация се долавят изразени
меркантилни и хедонистични нагласи. Склонен бил да минимализира своята вина и
да търси причините за поведението си във възникналите обстоятелства. При него
били налице нисък флустрационен толеранс и ограничени възможности за
самоконтрол и саморегулация. Въпреки своята бедна и елементарна правна култура
формирана изключително по емпиричен път, същият разпознавал и сравнително добре
формулирал понятията „закон", „забрана", „престъпление", „кражба".
По време на деянието е бил в ясно съзнание и неповлиян от психоактивни
вещества. Същият бил със запазена психическа годност да участва пълноценно във
всички етапи на досъдебното и съдебно производство. Същият не се нуждаел от
принудително лечение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. П.Г.Б., е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 346, ал. 2, т.1, пр. 1-во и пр. 2-ро, т. 2 , пр. 3-то,
във вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК, като на 18.11.2018 г.
и на 11.01.2019 г. в ******, обл. Ловеч, в ******, обл. Ловеч и *****, обл.
Ловеч, при условията на продължавано престъпление и повторност, противозаконно
отнел чужди моторни превозни средства както следва:
-
на 18.11.2018 г. в ******обл. Ловеч , на ул. ******противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство- лек автомобил ******, тъмно син на цвят с peг. № *****на
стойност 1100.00 лв., собственост на И. М.К. ***, от владението на собственика,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
моторното превозно средство в размер на 320.00 лв. и същото е било изоставено
без надзор- перпендикулярно на платното за движение пред дом № 166 на улица *****в
същото село.
-
и на 11.01.2019 г. в ******, обл. Ловеч на ул. ******противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство лек автомобил ******, черен на цвят, с peг. № *****на
стойност 896.00 лв., собственост на А. С.М. ***, от владението на собственика,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като същото е било изоставено
без надзор в *****, обл. Ловеч на ул. *******.
От
обективна страна, подсъдимия Б. е извършил две деяния, всяко от които поотделно
осъществява признаците от състава на чл.346, ал.1 от НК, тъй като привеждайки в
движение автомобилите и отдалечавайки се от мястото, където са били паркирани,
е извършил действия по прекратяване на фактическата власт на владелците на
вещите и установяване на свое такова, като това е извършено без съгласието на
последните. Обективно, и двата автомобила са годен обект на престъплението, тъй
като същите са МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП. След отнемане
на паркираните автомобили същите са били оставени на различно място от там от
където са взети - *****пред дом № 166 на ул. *****в ******, а ****** в *****,
обл. Ловеч без постоянен надзор, тъй като владелците и на двата автомобила са
били лишени от възможността да упражняват обичайния контрол върху вещта. По
този начин е осъществен и квалифицирания състав на чл.346, ал.2, т.1, предл. 2
от НК.
Деянието се квалифицира като престъпление по чл.346,
ал.2, т.1 от НК, тъй като квалифициращи признаци на състава на престъплението
е, че е последвала повреда на едното от превозните средства, и то е било
изоставено без надзор.
Деянието
се квалифицира по чл.346, ал.2, т.2, предл.3 от НК, тъй като е извършено в
условията на специален рецидив /повторност / по смисъла на чл. 28 от НК/. От
свидетелството за съдимост на подс. Б. е видно, че същият е осъждан със споразумение
от №69/09.10.2017 г. по НОХД № 321/2017 г. по описа на PC – Троян, м сила от
09.10.2019 г., с което е бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 346, ал.2, т.1 пр. 1-во и 2-ро във вр. с ал.1 от НК, като при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание 5 /пет/ месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено
за изпитателен срок от 3 години. Настоящото престъпление е осъществено от подсъдимия
Б. в изпитателния срок на горецитираното споразумение.
Обстоятелството,
че деянието е извършено от подсъдимият през непродължителен период от време – на
18.11.2018 г. и на 11.01.2019 г., при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходното, дава основание на съда да приеме, че в
случая извършеното от подсъдимия Б. престъпление е при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От
субективна страна и в двата случая подсъдимия Б. е действал с пряк умисъл, като
е съзнавал, че привеждайки в движение автомобилите и отдалечавайки се с тях от
мястото, където са били паркирани, извършва действия по прекратяване
фактическата власт върху тях, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял именно това, като е действал с намерението противозаконно да ги
ползва за придвижването си. В подкрепа на последния извод относно специалния
субективен признак са последващите действия на подсъдимия Б. по оставяне на отнетия
от село Голяма Желязна автомобил ****** на ул. *****в с . *****, обл. Ловеч и
на отнетия от ******, обл. Ловеч автомобил *****в района на селото, които не
сочат за наличието на присвоително намерение. Подсъдимият е разбирал
противоправния характер на извършеното, тъй като е знаел, че върши това без
знанието и съгласието на собствениците. Същият е съзнавал и противозаконността
на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият
за виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимият
самопризнание, от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от
разпитаните на досъдебното производство свидетели, изготвените в хода на ДП
експертизи и веществените доказателства по делото.
Причини за извършване на престъплението, се явява
грубото неглижиране от страна на подсъдимия на общоприетите норми и правила на
поведение при постигане на целите си, изразеното разстройство на личността и
характера, включващо белезите на емоционално нестабилна личност и изградените
престъпни навици.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подс. Б., съдът на осн. чл.373,
ал.2 от НПК, като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието,
съдебното минало на същия, който е осъждан, като настоящето деяние е извършено
в условията на повторност, и в изпитателния срок на наложено му наказание, за същото
престъпление, обстоятелството, че Б. страда от личностово разстройство –
емоционално нестабилна личност с дисоциални прояви, което заболяване видно от
заключението на в.л. по изготвената СПЕ представлява психично страдание в
широкия /общ/ смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески
отклонения, в чиято основа стои дисхармонично развитие на характера, направените
самопризнания и съдействие в хода на ДП за установяване на фактическата
обстановка и обективна истина, процесуалното му поведение, както и начина на
извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, го осъди
на основание чл. 346, ал. 2, т.1, пр. 1-во и пр. 2-ро, т. 2 , пр. 3-то, във вр.
с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 28, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК на 1 /една/ година
лишаване от свобода, което наказание редуцира с 1/3 и присъди Б. да изтърпи
наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
реално при първоначално общ режим.
Съдът
като взе предвид, че деянието предмет на настоящето дело е извършено в
изпитателния срок на наложеното на подс. Б. наказание със Споразумение
№69/09.10.2017 г. по НОХД №321/2017 г. по описа на РС Троян, в сила от 09.10.2017
г., на основание чл.68, ал.1 от НК присъди подс. Б. да изтърпи при първоначален
общ режим и наложеното му наказание по НОХД №321/2017 г. по описа на РС Троян,
в размер на 5 / пет/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години от влизане на споразумението в
сила.
На
основание чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна изцяло изтърпяното от подс. Б. наказание
по НОХД №321/2017 г. по описа на РС Троян, в размер на 5 /пет/ месеца лишаване
от свобода.
Съдът
наложи именно наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, вземайки предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. Б. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
обсъди и възможността за определяне на наказанието на подсъдимия при
условията на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства – наличието в широкия смисъл на понятието на психично
страдание, както и направените пълни самопризнания още в хода на ДП указано съдействие
за разкрИ.е на фактическата обстановка и обективна истина, но същите, с оглед наличието
на предходно осъждане и лоши характеристични данни, не са от съответния
характер – изключителни или многобройни, за да формират извод за несъразмерна
тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт би било проява
на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би
било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието. С оглед на това,
и след като не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най - лекото предвидено в закона
наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, съдът не
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства
мотивираха съдът да наложи на подс. Б. определеното по - горе наказание.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият Б. да заплати по сметка на ОД на
МВР Ловеч сумата от 495.15 лв., представляваща разноски за изготвяне в хода на
ДП на експертизи.
При
този изход на процеса, съдът присъди ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1
/един/ бр. дактилоскопна следа иззета от средна част на вътрешна страна на
прозорец на лекия автомобил и 1 /един/ бр. дактилоскопна следа иззета от
вътрешната страна на дръжка намиращи се на лист 90 от ДП №371/2018 год. по
описа на РУ на МВР Троян, да останат като доказателства по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: