Решение по КНАХД №210/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от впд началник па РУ Вършец при ОДМВР Монтана, , против решение № 47 от 22.05.2025 г., постановено по АНД № 20241610200329/2024 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 24-0370-000081 от 31.10.2024 г. издадено от впд началник па РУ Вършец при ОДМВР Монтана, с което на В. Г. К. от [населено място], [улица], за административно нарушение па чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд, като касаторът счита, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че Районен съд Берковица не е изпълнил задължението си, да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на фактите по делото. Сочи, че заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и писмото, от което е видно, че дрегерът е годен, действително не са били приложени по делото, но същите и не са били изискани от съда в нарушение на чл. 13 и 14 от НПК. Излага съображения, че задължение на съда е по свой почин да събере доказателствата по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина, поради което смята, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място счита, че въззивният съд неправилно е приел, че се касае за нарушаване на процедурата от страна на актосъставителя, предвидена в чл. 3а и чл. 6, ал. 4 и 9 от Наредба 1/2017 г.. Сочи, че в представения по делото талон за изследване № 090540 водачът изрично и собственоръчно е записал, че приема показанията на техническото средство и отказва да дава кръв, както и отказва да получи талона и да положи подпис, удостоверено със свидетел, поради което тези показания на техническото средство се явяват меродавни. Счита за безспорно установено, че на посочената в наказателното постановление дата същият е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда /1,12 промила/, което е установено по надлежния ред с техническо средство, като е отказал химическа експертиза. Твърди, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Моли касационната инстанция да отмени оспореното въззивно решение, като потвърди в цялост процесното наказателно постановление. Обжалва решението и в частта, с която ОДМВР Монтана е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на така присъдения адвокатски хонорар, като счита, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и моли, същият да не бъде присъждан при уважаване на касационната жалба или пък да бъде намален, ако бъде отхвърлена касационната жалба. Прилага заверени копия от МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. и писмо на ГДНП peг. № 3286р-52392/04.10.2024 г. с приложението към него. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба В. Г. Т. не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, се представлява от адв. С., който оспорва жалбата. Ответната страна поддържа, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по Наредба № 1/2017 г., като жалбоподателят е бил лишен от възможност да даде проби по реда на чл. 3а от същата. Излага, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно тези обстоятелства, като правилно е приел, че издаденият талон за медицинско изследване не удостоверява отказ, а съдържа данни за съгласие с показанията на техническото средство, без да е ясно от кое лице е направен записът. Подчертава, че несъответствията при попълване на талона, включително вписването на време и място за явяване при твърдян отказ, водят до извод, че процедурата не е проведена законосъобразно и жалбоподателят не е отказал изследване, а напротив – е поискал такова, но възможност не му е дадена. Поради това счита, че районният съд правилно е отменил наказателното постановление.

Представителят на ОП Монтана дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а издаденото НП потвърдено.

Настоящият касационен състав, след като прецени данните по делото и обсъди наведените с касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

С касационната жалба са представени и приети от съда нови доказателства свързани с касационните основания, а именно заверено копие на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., писмо на ГД „НП“ рег. № 3286р-52392 от 04.10.2024 г. и писмо рег. № 3286р-52386 от 04.10.2024 г.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, касационната жалба е основателна.

РС Монтана от фактическа страна е приел, че с наказателно постановление № 24-0370-000081/31.10.2024 г. на впд началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец, било констатирано, че В. Г. К. на 19.10.2024 г., в 16:35 часа, в [населено място], [улица]срещу № 190, с посока на движение от [улица]към ул. „23 септември“, управлява лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № [рег. номер], тъмносив на цвят, собственост на „Зом консулт – JJ“ ЕООД, след употреба на алкохол над 0,50 промила алкохол. Пробата е извършена в 16:40 ч. на 19.10.2024 г. с техническо средство Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM-0828, като уредът отчел 1,12 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух в техническото средство. Издаден е талон за медицинско изследване с № 090540, като водачът приема показанията на уреда и отказва да даде кръвни проби за изследване, както и да бъде тестван с доказателствен анализатор. Предвид това за административно нарушение, както следва: „управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“ - чл. 5. ал. 3. т. 1 or ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 oт ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване па административно нарушение серия АД, бл. № 717103 от 19.10.2024 г., съставен от Д. А. П. - старши полицай в РУ Вършец в присъствие на свидетеля при констатиране на нарушението П. М. П.. АУАН В. К. подписал без възражения и получил препис. На водача е издаден и талон за изследване № 090540 от 19.10.2024 г.

За установяване на извършеното административно нарушение въззивният съд е събрал относими гласни доказателства чрез устно и непосредствено изслушване на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта. Събрал е писмени доказателства както следва: Докладна записка УРИ 370р-5931/04.11.2024 г., процесните наказателно постановление и АУАН, и Талон за изследване № 090540.

За да отмени процесното процесното наказателно постановление въззивният съд е възприел в мотивите на решение си, че съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, но липсва активна легитимация, относно притежаваните нужни правомощия за тези действия по отношение на актосъставителя и впд началника па РУ Вършец. Съдът излага мотиви, че АУАН и наказателното постановление се твърди, че са издадени от материално компетентни органи по силата на МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., като такава не е налична в кориците на делото. Въззивната инстанция е приела също така, че не става ясно техническо средство Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM-0828, показало наличие на алкохол в издишания от водача въздух, с чиито показания административно наказания се е съгласил, тарирано и годно ли е било за употреба, както и писмени доказателства относно срока на същото. На следващо място районният съд излага, че видно от приложения в преписката талон за медицинско изследване (л. 6 по делото) се вижда, че е налице отказ за изследване на кръв, но не е налице отказ за изследване с доказателствен анализатор, която възможност е дадена в чл. 3а от Наредба № 1/ 2017 г. за реда за установяване концентрацията па алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същата е отразена и като възможност и в съответния протокол за медицинско изследване, но по нея няма никакви доказателства защо проверяващите органи не са отразили отказ за такова изследване и дали изобщо такъв е имало. Съдът е счел, че написаното в талона за изследване „приемам показанията на уреда; отказвам да давам кръв“ в свободно, бяло поле от талона, не означава че той приема показанията на техническото средство, тъй като ако действително беше така, то отбелязването се прави на друго място и се подписва от нарушителя. Мотивира, че направеното отбелязване би могло да се тълкува и като дадено съгласие да бъде извършено изследване с доказателствен анализатор. В заключение,, въззивната инстанция приема, че след като процедурата по Наредба № 1/ 17 г. е нарушена от проверяващия орган, респ. от актосъставителя, като въпреки изразената воля за изследване с доказателствен анализатор, такава не е била извършена изобщо, липсват всякакви данни от медицинско и химическо изследване и воля за такова, то констатациите на техническото средство дрегер не следва да се зачитат в настоящия случай, тъй като процедурата по изследване е била нарушена. С оглед изложеното, районният съд е възприел, че от събраните доказателства не се установи по несъмнен начин, че В. Г. К. е извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Във въззивното решение, се сочи и, че отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в наказателното постановление има характер на констативен административен акт, като предвид отмяната на наказателното постановление, то следва да отпадне и отнемане на контролните точки.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, обосновали отмяната на наказателното постановление.

На първо място, районният съд е приел, че липсват доказателства за компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, както и за техническата годност на използваното средство. Тези изводи не могат да бъдат споделени. В касационното производство бяха представени заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, удостоверяваща материалната компетентност на полицейските органи да съставят актове и издават наказателни постановления по ЗДвП, а и тази заповеде служебно известна на съда, предвид други производства по ЗДвП. Така също са представени и приети писмо рег. № 3286р-52392/04.10.2024 г. на ГДНП и писмо рег. № 3286р-52386/04.10.2024 г. от лаборатория за проверка на СИ с приложен списък на успешно преминали последваща проверка технически средства „Алкотест Дрегер 7510“, сред които фигурира конкретното устройство, с което е извършена пробата на водача, посочен е и срок на валидност – 6 месеца. Това удостоверява по несъмнен начин, че техническото средство е било изправно и годно към момента на извършената проба – 19.10.2024 г .

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 219, ал. 1 АПК в касацията се допускат писмени доказателства за установяване на касационните основания, а чл. 220 АПК забранява нови фактически установявания. В случая представените документи не установяват нови факти, а удостоверяват релевантни обстоятелства – компетентността на органите и техническата годност на уреда – които районният съд е приел за липсващи. Следователно приемането им е допустимо и необходимо за правилното приложение на закона. Районният съд е бил длъжен служебно да издири обективната истина (чл. 13 и чл. 14 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН), а неизискването на документа в първата инстанция не може да се вмени във вреда на наказващия орган, при положение че документите съществуват и удостоверява компетентността на органите и годност на техническото средство.

Не се споделят и разсъжденията на въззивния съд за нарушена процедура по Наредба № 1/2017 г. От талон за изследване № 090540 е видно, че водачът собственоръчно е написал, че приема показанията на техническото средство и отказва да даде кръвна проба, както и че отказва да подпише и да получи талона, което е удостоверено със свидетел. Това волеизявление представлява отказ по смисъла на чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредбата. При такъв отказ показанията на техническото средство имат доказателствена стойност и са достатъчни за ангажиране на отговорността. Неоснователно районният съд е тълкувал, че записът може да се разглежда като съгласие за доказателствен анализатор. Обратното — от съдържанието на талона ясно се установява, че водачът е отказал последващо изследване и е приел показанията на дрегера.

С оглед изложеното, касационната инстанция приема, че е доказано по несъмнен начин, че на 19.10.2024 г. ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1,12‰, отчетена с годно техническо средство, и е отказал допълнително изследване. При тези данни правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Изложените множество доводи за съществени процесуални нарушения имат само защитна теза, а и не се подкрепят от събраните в производството доказателства, поради което не могат да бъдат споделени.

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото. Следователно решението на районния съд следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 47 от 22.05.2025 г., постановено по АНД № 20241610200329/2024 г. по описа на Районен съд Берковица, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0370-000081 от 31.10.2024 г., издадено от впд началник на РУ Вършец при ОДМВР Монтана, с което на В. Г. К., с адрес [населено място], [улица], за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 (дванадесет) контролни точки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.