№ 510
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212334 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
030964 от 18.12.2023г., издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки.
В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е необосновано,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че на
кръстовището е навлязъл на зелен сигнал и е излязъл на червен сигнал, тъй като трябвало да
изчака преминаващи автомобили. Органите на реда били далеч от светофара и не могли да
преценят каква е светлината на светофара в момента на нализането на жалбоподателя в
кръстовището. Отбелязва се, че Г. нямал нарушения по ЗДвП и «с шофьорската книжка»
изхранвал семейството си. Поради изложеното се иска от съда да отмени Наказателното
постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
представител в съдебното заседание на 19.11.2024г.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР също не изпраща представител
пред СРС в съдебното заседание на 19.11.2024г.
В писмо вх. № 276870 от 30.08.2024г., с което жалбата и административно-
1
наказателната преписка са изпратени на СРС, се прави изрично възражение за прекомерност
на претендираните от другата страна разноски.
По делото има депозирани писмени бележки от гл. юрк. М. с вх. № 332308 от
21.10.2024г. и с вх. № 341324 от 28.10.2024г. В тях се посочва, че жалбата на Г. е
неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е законосъобразно и
правилно. Твърди се, че в хода на административно-наказателната процедура не са били
нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Изтъква се, че
Наказателното постановление е издадено след изтичане на 7-дневния срок от съставянето на
Акта. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от овластени лица,
при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото
описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на дадената правна
квалификация. Според гл. юрк. М. санкционните норми са правилно приложени и
съответстват на извършеното нарушение. Приема се, че наказаното лице не е било
възпрепятствано да разбере обвинението и да организира защитата си. Твърди се, че
издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Според процесуалния представител на въззиваемата страна нарушението е доказано по
безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта на налагането му, а
именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и
останалите граждани. Според гл. юрк. М. не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. Моли се съдът да потвърди Наказателното постановление и да присъди
юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
такова.
Със същото съдържание са и депозираните по делото писмени бележки на гл. юрк.
Пашунов с вх. № 367266 от 14.11.2024г. и с вх. № 367261 от 14.11.2024г.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 03.12.2023г., около 10.22 часа, в гр. София жалбоподателят Б. Д. Г. управлявал лек
автомобил „***” с рег. № **** по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул.
„Летоструй” към ул. „Рилска обител”. На кръстовището на бул. „Ботевградско шосе” и ул.
„Рилска обител” Б. Г. извършил обратен завой като навлязъл и преминал през кръстовището
на червен сигнал на светофарната уредба. В този момент и на същото място били
полицейските служители В. Н. и И. М.. Двамата полицаи лично и непосредствено възприели
движението на лек автомобил „***” с рег. № **** в кръстовището при светещ червен сигнал
на светофарната уредба, която била в изправност и работела в автоматичен режим. Поради
това полицаите спрели автомобила, управляван от Б. Г. и установили, че водачът е сам в
превозното средство. Свидетелят В. Н., в присъствието на св. И. М., съставил срещу Б. Д. Г.
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1131862 от
03.12.2023г. за нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Срещу подпис Б. Г. получил препис от
този Акт на 03.12.2023г.
Въз основа на АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г. и при същата фактическа
обстановка, като описаната в него, Д.Д. – Началник Сектор в ОПП – СДВР издала
Наказателно постановление № 23-4332-030964 от 18.12.2023г., с което за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП, извършено повторно, на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП, е
наложила на Б. Д. Г. „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за
2
срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановила
отнемане на общо 12 контролни точки.
Наказателното постановление е получено от брата на Г. на 09.08.2024г. и е обжалвано
с жалба, подадена на 20.08.2024г. в ОПП – СДВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г.; справка -
картон на водача; Заповед № 513з-13530 от 23.09.2020г. на Директора на СДВР; Заповед №
8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи и писмо от ОПП – СДВР с вх. № 345388/30.10.2024г. с приложена
разписка за връчване на НП), както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели В. Н.
и И. М..
Относно времето, мястото, цвета на светофарната уредба, обстоятелството, че
водачът е бил сам в автомобила и че му е бил съставен Акт показанията на свидетели Н. и
М. взаимно се допълват и намират опора в АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г.
Поради това и доколкото звучат достоверно и непредубедено – съдът ги кредитира.
Между показанията на св. Н. и тези на св. М. има известно несъответствие
единствено по отношение на това каква маневра е правил водачът на автомобила. Пред СРС
св. В. Н. твърди, че това е „ляв завой“, а св. И. М. посочва, че е „обратен завой“. В случая
думите на св. М. намират опора в АУАН, поради което по отношение на предприетата от Г.
маневра в кръстовището съдът дава вяра на показанията на И. М. и съответно само
касателно маневрата не дава вяра на думите на В. Н..
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН е доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения
акт за констатации фактически положения не се опровергават от събраните по делото
доказателства. В настоящия случай съдът дава вяра на Акта, тъй като констатациите от него
намират опора в показанията на свидетелите Н. и М., а същевременно не се опровергават от
другите, събрани по делото доказателства.
Въз основа на кредитираните по-горе доказателства СРС приема за доказано, че на
процесната дата, час и място автомобилът, управляван от Б. Г., е навлязъл и преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелите Н. и М. са
категорични, че са видели това лично, т.е. не е вярно твърдението на жалбоподателя, че
полицаите били далеч и не могли да преценят каква е светлината на светофара в момента на
навлизането в кръстовището на автомобила, управляван от Г.. Именно с оглед на събраните
по делото гласни доказателства, които подкрепят и констатациите от Акта, съдът приема, че
е недоказано твърдението на жалбоподателя, че на кръстовището бил навлязъл на зелен
сигнал. Не звучи житейски достоверно влизането в кръстовището да е станало на зелено, но
излизането от там да е на червено, тъй като след зеленото и преди червеното светва жълт
сигнал на светофарната уредба, а това изисква време. Твърдението на жалбоподателя за
3
наличие на автомобили от една страна е недоказано, а от друга страна не е и от естество да
потвърди тезата на Г., тъй като самият той сочи, че автомобилите са преминавали, т.е. не е
имало задръстване. Наличието на движещи се автомобили в кръстовището също показва, че
Г. се е движил при забранен за него светлинен сигнал на светофарната уредба. Освен това
необходимото време за преминаване от зелено, през жълто до червено обичайно е повече от
необходимото време за пропускане на движещи се автомобили, които са навлезли в
кръстовището. Всичко това дава основание на съда да приеме, че доводите от жалбата
обслужват защитната теза на Г..
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 345388/30.10.2024г. и приложената към него
разписка за връчване на НП са обективни, достоверни и непредубедени. Поради това съдът
ги кредитира и приема, че Наказателното постановление е връчено на 09.08.2024г. Това
означава, че подадената в ОПП – СДВР на 20.08.2024г. жалба е била депозирана в
законоустановения срок за обжалване на НП.
Справката - картон на водача е издадена от държавен орган и разполага с
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС я кредитира и
установява предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя. Именно от тази справка
следва, че по отношение на Г. за нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП е било издадено НП №
23-4332-021320 от 14.09.2023г. Освен това за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП Г. е бил
санкциониран и с Електронен фиш Серия GT № 1482594, както и с Електронен фиш Серия
GT № 2708702. По отношение на НП № 23-4332-021320 от 14.09.2023г., Електронен фиш
Серия GT № 1482594 и Електронен фиш Серия GT № 2708702 въззиваемата страна не е
ангажирала доказателства кога са били извършени нарушенията /преди или след процесното/
и съответно кога тези НП или Електронни фишове са влезли в сила /спрямо момента на
извършване на процесното деяние/. Поради това съдът не може със сигурност да приеме, че
настоящото нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП е реализирано със сигурност в рамките на
година от влизането в сила на цитираните НП и Електронни фишове. Това означава, че не е
доказано наличието на „повторност“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Заповед № 513з-13530 от 23.09.2020г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13318
от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи са издадени от държавен орган и имат доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Заповед № 8121К-
13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство,
също следва да се кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Д.Д. е
Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което означава, че
по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи тя се явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно
постановление. От Заповед № 513з-13530 от 23.09.2020г. на Директора на СДВР и точка 2.1.,
вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи се установява, че св. В. Н. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал
4
правото да съставя АУАН, включително и този от 03.12.2023г. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.
Съдът остави извън доказателствената маса приложените на лист 31 и лист 32 от
делото писма, тъй като те не представляват писмени доказателства, а съпроводителна
кореспонденция във връзка с връчването на Наказателното постановление от 18.12.2023г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на Б. Д. Г. е частично основателна, поради следните
съображения :
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи и на Директора на СДВР се налага изводът, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, а Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Нарушението се твърди да е извършено на 03.12.2023г., Актът е съставен на същата
дата - 03.12.2023г., а Наказателното постановление е издадено на 18.12.2023г. Поради това
съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Налице е съответствие в Акта и в НП по отношение на словесното и цифровото
описание на нарушението. Не са допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни обстоятелства. Не е
нарушено правото на защита на наказаното лице. Поради това спорът следва да се разгледа
по същество.
За да е осъществено нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да се докаже от
обективна страна, че водачът на превозно средство /като участник в движението/ не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали. Видно от показанията на свидетелите В.
Н. и И. М., както и от АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г., на процесната дата и
място полицейските служители са възприели лично и непосредствено как жалбоподателят Б.
Г. управлява лек автомобил, като навлиза и преминава кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба. Поради това съдът приема, че е безспорно доказано, че Б. Д. Г. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, тъй като той /като
водач на лек автомобил/ се явява участник в движението и като е навлязъл и преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали и по-точно преминал е на забранено (по смисъла на чл.31, ал.7, т.1 от
ППЗДвП).
Нарушението е формално, на просто извършване - с осъществяване на
изпълнителното деяние същото е довършено. В настоящото производство се установи, че на
процесната дата жалбоподателят е нарушил правилата за движение, свързани с навлизане и
преминаване през кръстовище, регулирано със светофар, на червен /забранен/ сигнал.
5
От субективна страна деянието е извършено виновно – при пряк умисъл. Водачът на
МПС знае, че е участник в движението и е виждал светофарната уредба на кръстовището.
Доколкото доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, СРС приема за доказано, че Б. Г. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и пряко ги е целял като не е спрял преди кръстовището
съобразно сигнализацията на светофара.
Нарушението е формално и с факта на самото му извършване то се счита за
довършено, без да е необходимо да настъпват обществено – опасни последици. В случая
стореното от Г. е типичен пример за нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Същевременно не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Налице
са и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Поради това съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай.
С оглед доказаността на нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП от обективна и
субективна страна на водача на превозното средство следва да се наложи административно
наказание. На основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП водач, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в твърд размер - 100 лева.
Според чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП при повторно извършване на нарушението,
визирано в чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, водачът се наказва с „глоба“ в размер 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок 1 месец. Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП
„повторно“ е нарушение, което е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила на Наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От направения по-горе анализ
на справка – картон на водача следва, че по делото не са ангажирани безспорни
доказателства дали извършеното от Г. нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП на 03.12.2023г. е
реализирано в 1-годишен срок от влизане в сила на друго НП или Електронен фиш,
издадени за същото нарушение. За да се приеме, че едно нарушение е извършено от
жалбоподателя следва да са налице доказателства, че актът, с който то е санкционирано е
влязъл в сила. В случая за НП № 23-4332-021320 от 14.09.2023г. няма ангажирани от
наказващия орган доказателства, че е влязло в сила. Поради това съдът не може да направи
законосъобразен извод, че процесното нарушение е извършено след като е било извършено
същото нарушение (по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП), за което е издадено НП № 23-4332-021320 от
14.09.2023г. В справката – картон на водача за Електронен фиш Серия GT № 2708702 е
посочено, че е съставен на 30.01.2024г., т.е след процесната дата и дори след като на
18.12.2023г. е било издадено обжалваното Наказателно постановление. Поради това няма
как да се приеме, че при издаването му наказващият орган е имал предвид Електронен фиш
Серия GT № 2708702. По отношение на Електронен фиш Серия GT № 1482594 в справката
– картон на водача е посочено, че е влязъл в сила, но не е отбелязано на коя дата. Записана е
„датата на съставяне“ – 12.02.2023г., но не става ясно влизането в сила преди или след
6
процесната дата 03.12.2023г. е станало. Освен това в графата „нарушени разпоредби“ е
посочено само чл.6, т.1 от ЗДвП, но доколкото тази норма има няколко предложения, не
може да се установи по несъмнен начин, че нарушението, за което е бил съставен
Електронен фиш Серия GT № 1482594 се отнася също за преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба. Същите съображения важат и за Електронен фиш Серия GT №
2708702. Освен това – както за Електронен фиш Серия GT № 1482594, така и за Електронен
фиш Серия GT № 2708702 са посочени като санкционни разпоредби тези на чл.183, ал.3, т.5,
пр.1 от ЗДвП, което означава, че с тези два Електронни фиша Г. е бил наказан за това, че
„навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се
движи в забранената посока на еднопосочен път“. Това също показва, че тези два
Електронни фиша не касаят същото по вид нарушение като процесното, т.е. те не могат да
обосноват извод за „повторност“. Заради всичко това СРС приема, че административно –
наказващият орган не е доказал на 03.12.2023г. Г. да е извършил нарушението по чл.6, т.1,
пр.2 от ЗДвП „повторно“. Поради това се явява неприложима разпоредбата на ал.6 на чл.183
от ЗДвП.
В допълнение към гореизложеното следва да се посочи, че в обжалваното Наказателно
постановление не са посочени конкретни обстоятелства, които да обосноват извода на
наказващия орган за наличие на „повторно“ несъобразяване на Г. със светлинните знаци –
нито е посочено кое е това предишно нарушение, нито кога е извършено, нито с какъв акт е
констатирано и санкционирано, нито дали той е влязъл в сила. Това също допринася за
извода на съда, че обвинението касателно наличието на „повторност“ е недоказано и
съответно не следва да се прилага чл.183, ал.6 от ЗДвП. Тук е местото да се посочи, че
липсата на фактически обстоятелства в Наказателното постановление относно предходното
нарушение, с което се обосновава „повторност“, не е съществено процесуално нарушение,
тъй като повторността не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.6, т.1, пр.2
от ЗДвП - видно от съдържанието на самата норма. Поради това непосочването й в АУАН,
респ. неописването на фактите, които я обосновават в НП не съставлява процесуално
нарушение. Видно от чл.183, ал.6 от ЗДвП повторността е обстоятелство, обосноваващо вида
и размера на наказанията и в този смисъл е относима единствено към приложимата
санкционна норма. Нито в чл.42 от ЗАНН, нито в чл.57, ал.1 от ЗАНН има поставено
изискване в Акта, респ. в Наказателното постановление да се посочва санкционната норма.
Според чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН в НП следва да се посочи вида и размера на наказанието,
което в случая е сторено. Липсата на фактология касателно приложимата специална
санкционна разпоредба не е реквизит на НП, още по-малко пък на АУАН. Поради това
посочването за първи път в НП на обстоятелството, че деянието е извършено повторно, без
да са изложени факти в подкрепа на този извод на наказващия орган, не е съществено
процесуално нарушение. Поради това и съдът е приел по-горе, че не са налице основания за
отмяна на НП на формално основание.
Водим от изложеното по-горе този съдебен състав прецени, че по делото е безспорно
доказано, че Б. Г. е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл.6, т.1,
7
пр.2 от ЗДвП, но не се доказа то да е било реализирано „повторно“ по смисъла на §6, т.33 от
ДР на ЗДвП. Поради това са налице основанията за ангажиране на административната
отговорност на Г. за нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП, а не на основание чл.183, ал.6 от ЗДвП – поради недоказаност и необоснованост на
обжалваното НП касателно елемента „повторност“.
Доколкото в Наказателното постановление наказанията на жалбоподателя са
определени на основание чл.183, ал.6, връзка чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, настоящият съдебен
състав счита, че няма процесуална пречка спрямо жалбоподателя да се приложи чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП като закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Съгласно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в твърд размер - 100 лева. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание за нарушението по чл.6, т.1,
пр.2 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието. Поради това
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Б. Г. следва да се наложи „глоба“ в размер на 100
лева. Това означава, че Наказателното постановление следва да се измени като се намали
наказанието „глоба“ от 200 лева на 100 лева. Доколкото в чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП не е
предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ – този вид наказание
следва да се отмени напълно.
Съгласно чл.6, ал.1, т.22, вр. т.20 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (заглавието е изменено с ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от
23.03.2018г.) при повторно преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването и санкциониране по чл.183, ал.6 от ЗДвП на водача следва да бъдат отнети 13
контролни точки. Доколкото се установи, че в случая не е доказано нарушението по чл.6, т.1,
пр.2 от ЗДвП да е извършено «повторно», то и цитираната по-горе норма от Наредбата е
неприложима и следва да се приложи съответната на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП норма, а
именно чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. Според нея при преминаване
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването и санкциониране по чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП на водача следва да бъдат отнети 10 контролни точки. С оглед доказаността
на нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и неговото съответствие с чл.6, ал.1, т.20 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на Б. Г. следва да бъдат отнети 10 контролни точки. Това
означава, че обжалваното Наказателно постановление следва да се измени и по отношение
на отнетите контролни точки като същите се намалят от 12 (колкото е посочено в НП, че се
отнемат на Б. Г.) на 10 контролни точки (колкото е предвидено, че следва да се отнемат при
8
нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и санкциониране по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП).
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът прие, че на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2,
вр. ал.2, т.4, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът следва да измени обжалваното Наказателно
постановление като приложи чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП (като закон за по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението - доколкото се
доказва, че Г. е нарушил чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП във фактическите рамки, посочени в НП) и
като се намали административното наказание „глоба“ от 200 лева на 100 лева, като се
отмени наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и като се
намали броя на отнетите контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР от 12 точки на 10 точки, тъй като няма безспорни доказателства, нито словесни
твърдения на административно - наказващия орган в обжалваното НП нарушението да е
извършено „повторно“.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че следва да
измени обжалваното НП относно приложимата санкционна норма от чл.183, ал.6, вр. ал.5,
т.1 от ЗДвП на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, както и да измени обжалваното НП в частта относно
наложените санкции като намали размера на глобата от 200 лв. на 100 лв. и броя на отнетите
контролни точки - от 12 на 10 точки, а също и като отмени наложеното наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Разноски в полза на жалбоподателя не се дължат - не само защото не са били
поискани и не са представени доказателства да са сторени, но и защото НП не е отменено и
по смисъла на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК щом не е отменено НП не се
дължат разноски на жалбоподателя. В писмени бележки с вх. № 332308 от 21.10.2024г., с вх.
№ 341324 от 28.10.2024г., с вх. № 367266 от 14.11.2024г. и с вх. № 367261 от 14.11.2024г.
процесуалните представители на въззиваемата страна са поискали присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и нормите на чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК учреждението, чийто орган е издал процесното
Наказателно постановление (СДВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято
структура принадлежи ОПП - СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава извода на административно – наказващия орган, че е
извършено нарушение от жалбоподателя с правна квалификация по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и
изменението на Наказателното постановление е само в санкционната част, което по
същество означава, че жалбата не е отхвърлена щом НП не е отменено. Според чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело гл. юрк. М. и гл. юрк. Пашунов са
депозирали писмени бележки, но в откритото съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на
19.11.2024г. не е участвал процесуален представител на СДВР. Поради това и доколкото
конкретният правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, СРС приема, че
9
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет)
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.7, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.4, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН
Наказателно постановление № 23-4332-030964 от 18.12.2023г., издадено от Началник
Сектор в ОПП – СДВР, с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.6,
вр. ал.5, т.1 от ЗДвП на Б. Д. Г. са наложени „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки В ЧАСТТА ОТНОСНО
приложимата санкционна норма - от чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП на чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП, както и В ЧАСТТА ОТНОСНО наложените санкции, като намалява
наказанието „глоба“ от 200 лева на 100 лева, отменя наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец и намалява броя на отнетите на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР точки от 12 на 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Б. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10