РЕШЕНИЕ
№ 260757/16.8.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
София Маринова,
като разгледа докладваното АНД
№5100/2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В.Б.Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0445-000370
от 27.08.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП, на въззивника
са наложени административни наказания „глоба“ в размер 150.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок четири
месеца.
Въззивникът твърди, че не видял подаден знак за спиране на управлявания от него
автомобил. В с. з., чрез процесуален представител изтъква, че фактическата
обстановка в АУАН и в НП е неправилно установена единствено въз основа
твърденията на актосъставителя, без да са събрани и
проверени други данни и моли, процесното НП да бъде
отменено като неправилно и необосновано.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
След преценка на
приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.05.2020 г. около 22.45
ч. на път I-2, в близост до разклон
за Пречиствателна станция – Варна, свидетелите мл. автоконтрольор
А.А. и автоконтрольор В.П. ***,
при изпълнение на служебните си задължения като автопатрул,
възприели приближаващ в посока гр. Варна л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№***, на
чийто водач свид. А. А. подал сигнал със стоп-палка и
светещ фенер в рака за спиране като излязъл в края на платното за движение
срещу приближаващия автомобил. Водачът на автомобила не спрял при подадения
сигнал като продължил движението си в посока гр. Варна, при което свидетелите
подали уведомление до дежурния служител в РУ Аксаково и съответно съобщение
било изпратено до дежурните екипи от станция 67 ОД МВР Варна. По-късно същата
нощ, в 00.14 ч. на 10.05.2020 г., свидетелите Р.П. и М.М.
– служители на Второ РУ при ОД МВР Варна видели съответния автомобил при движение
по бул. „Левски“ в гр. Варна, в района на ТЦ „Ян Палах“,
последвали го като подали светлинен сигнал с патрулния автомобил, при което
водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ отбил към ул. „Брегалница“ и спрял. Тогава
свидетелите Р. П. и М. М. установили, че водач на автомобила е въззивника В. Т. и че с него пътувал свид.
Г. Д., за което докладвали на оперативния дежурен и изчакали на място до
пристигане на свидетелите А. А. и В. П. След като пристигнали на място и
установили автомобила и неговия водач, на въззивника
бил съставен АУАН №199078 от 10.05.2020 г., в който било отразено, че същият, „на
10.05.2020 г. в 00.14 ч. в Община Аксаково, на път Граница Румъния – Русе – Цар
Калоян – Разград – Шумен – Девня – Варна, в 22.45 ч. по път първи клас номер 2
в посока гр. Варна до фирма Канотранс, управлява л.
а. „Фолксваген Голф“, рег.№***, собственост на Т. К. А., като водача не спира
на подаден сигнал със стоп-палка по образец, своевременно подаден и ясен за
възприемане от униформен служител, с което виновно е нарушил чл.103 ЗДвП“.
Въз основа на съставения
акт било издадено и оспореното НП №20-0445-000370 от 27.08.2020 г. срещу въззивника В. Т., с което наказващият орган приел изцяло
описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението,
и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП наложил наказания „глоба“ в размер 150.00
лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
четири месеца.
Визираната фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите А. А., В. П., Р. П., М. М. и Г. Д., така и от напълно
съответстващите им приобщени документи по процесната
административно-наказателна преписка – НП №20-0445-000370 от
27.08.2020 г., АУАН №199078 от 10.05.2020 г., Заповед
№81213-515 от 14.05.2018 г. Съдът счита за неоснователни наведените от защитника на въззивника твърдения, за наличие на противоречие на
твърденията на свид. Г. Д. спрямо тези на всеки от
свидетелите А. А. и В. П. Преди всичко, доколкото този свидетел не е имал
качеството на водач на превозното средство, е напълно резонно, същият да не е
наблюдавал съсредоточено пътната обстановка и да не е видял изобщо подадения за
водача сигнал за спиране. В този смисъл, обикновената липса на възприятия за
дадено обстоятелство, без да се описва конкретна друга фактическа обстановка,
която да е обективно несъвместима с твърденията на друг свидетел, не представлява
противоречие, а е израз само на субективното невъзприемане на дадено
обстоятелство от лицето и не е в състояние да противостои или да опровергае твърденията
за конкретно осъществено и възприето фактическо обстоятелство от други
свидетели.
Съдът, предвид становищата
на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното
НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна
полиция“ ОД МВР Варна съобразно Заповед №8121з-515 от
14.05.2018 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени
нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Приетата за установена
фактическа обстановка води до категорична констатация за осъществен състав на
твърдяното административното нарушение по чл.103 ЗДвП от въззивника.
Същественият обективен елемент от фактическия състав на тази норма е наличието
на своевременно и ясно за възприемане подаден сигнал със стоп-палка от униформен служител. Това
обстоятелство съдът счита за несъмнено установено чрез категоричните и напълно
съвпадащи показания на двамата свидетели – А. А. и В. П., спрямо които, както
бе изтъкнато, показанията на свид. Г. Д. не
противоречат и не са в състояния да ги опровергаят. А обстоятелството, дали водачът изобщо не е възприел подадения сигнал или е възприел същия, но
е решил да не спре, е от значение само за формата на вината, но не и за съставомерността на административното нарушение, защото съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма
на вина не
изключва противоправността на деянието, освен
в изрично предвидените от закона случаи,
какъвто настоящият не е.
Но въпреки факта, че
неизпълнението на съответното нормативно изискване е правилно установено и
определено, процесното НП се явява незаконосъобразно,
защото е неправилно приета и отразена датата на неговото извършване както в
АУАН, така и в НП. Показанията на разпитаните свидетели еднозначно и
категорично сочат, че неспирането на подадения сигнал от контролен орган е
осъществено около 22.45 ч. на 09.05.2020 г., но в АУАН и НП е посочена не тази
дата, а следващата, на която вече превозното средство и неговия водач са били
установени. Административно-наказателното производство е строго формално и датата
на извършване на административното нарушение е съществен елемент от подлежащите
на констатиране обстоятелства, чието неправилно установяване и посочване в
санкционния акт налага извод за неправилност и на констатацията за осъщественост на твърдяното нарушение в съответния ден.
Изтъкнатите фактически и
правни изводи сочат основание за отмяна на оспореното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на спора,
съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, за
въззивника е налице основание за претендиране на
обезщетение за сторени разноски по делото, но съответно искане не е отправено.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0445-000370 от 27.08.2020 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП,
на В.Б.Т., ЕГН **********, са
наложени административни наказания „глоба“
в размер 150.00 лв и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок четири месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: