Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 15.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 25.04.2019 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа АНД № 506 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г. ***, ЕГН ********** против НП № 17-1006-005563 от 01.11.2018г. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 12.07.2017г., около 14.00 часа, в гр.Пазарджик е управлявала л.а. „..” с ДК№ ., собственост на Е. С. Г., ЕГН **********, което не било регистрирано по надлежния ред, т.к. било снето служебно от регистрация на 26.05.2017г., т.е. след като регистрацията на МПС е била прекратена поради несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, заради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 204807 от 12.07.2017г.
След съставянето на АУАН същият, ведно с материалите по преписката били изпратени на РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С влязло в сила постановление на РП-Пазарджик от 04.06.2018г. по пр. вх. № 819/2018г. по описа на прокуратурата бил постановен отказ да се образува ДП и материалите по прокурорската преписка били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо Г. по реда на ЗДвП.
Въз основа на горепосочиня АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 19.02.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на същата дата, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Установи се безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе лек автомобил, собственост по документи на съпругата му Евгения Стоянова Георгиева.
Установи се също безспорно, че след изпращане на уведомление на ГФ до Сектор „ПП” /СПП/ при ОД на МВР-Пазарджик на основание чл.574 ал.11 от КЗ и на база това уведомление от страна на сектора са били предприети действия за служебна дерегистрация на въпросното МПС по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП. То е било дерегистрирано считано от 26.05.2017г. /виж справка на лист 17 от делото/.
След служебното прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите на СПП при ОД на МВР-Пазарджик не са изпълнили задължението си по чл.143 ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДП и по чл.18б ал.2, във вр. с ал.1, т.8, във вр. с чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Това пък е видно от официалното уведомително писмо на началника на С „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик /лист 15 от делото/.
С оглед на всичко това е несъмнено, че деянието, респ. вмененото административно нарушение на жалбоподателя не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, че той към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация.
Както е известно в правната теория и практика, по-голямата част от административните нарушения, включително тези по ЗДП и в частност описаното в обжалваното НП, са умишлени. Съобразно императивната разпоредба на чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Както вече се посочи и по-горе, вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. По тези причини обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Извън казаното да тук, НП е незаконосъобразно и защото с него е нарушен процесуалният закон. Видно е, че АУАН е съставен в деня на констатиране на административното нарушение – 12.07.2017г. НП обаче е издадено на 01.11.2018г., т. е. много извън шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, който е изтекъл на 12.01.2018 година.
Нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и разпорежда, че: „Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта”. В конкретния казус НП е било издадено повече от шестнадесет месеца след съставянето на акта, което е в драстично нарушение на цитираната по-горе норма.
Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Без всякакво значение е в настоящия казус, че в периода между съставянето на АУАН и издаването на НП преписката е била изпращана на прокуратурата за преценка дали да не се ангажира наказателната отговорност на Г. за престъпление от ОХ - чл.345 ал.2 от НК. Това е така, защото НП не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН № 204807/12.07.2017г.
Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН сочи освен това и на допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и се е развило незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни последици. Това е така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор”. Вече бе подробно посочено по-горе, че след съставянето на АУАН № 204807/12.07.2017г. същият е бил изпратен от страна на наказващия орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била е образувана прокурорска преписка вх. № 819/2018г., по която с влязло в сила постановление на РП-Пазарджик от 04.06.2018г. бил постановен отказ да се образува ДП и материалите по прокурорската преписка били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо Г. по реда на ЗДвП.
При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран,а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на наказващия орган. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото време е били изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е било в латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-1006-005563 от 01.11.2018г. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на А.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 от ЗДП, във вр. с чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: