РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. *, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело №
20211600900085 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 694, ал. 1,т.1 от Търговския закон ТЗ/.
Образувано по искова молба на А.С. ООД , в несъстоятелност по търг.дело №
198/2020г. по описа на Окръжен съд * , ЕИК *, със седалище гр. * срещу Г.Б. ЕООД, ЕИК *,
със седалище гр. *, постъпила в съда на 15.06.2021г. , с която е предявен иск за
установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност вземане на
ответника в общ размер 3 308 686.75 лева.
Искът е предявен в срока по чл. 694,ал. 6 ТЗ/ при обявено в Търговския регистър
/ТР/ по партодата на ищеца на 09.06.2021г. определение по чл. 692,ал. 4 от ТЗ , с което
подаденото от длъжника А.С. ООД /н/ възражение срещу приетото от синдика вземане е
оставено без уважение . Искът е допустим за разглеждане , като с молба от 05.07.2021г.
ищецът е отстранил указаните му нередовности на исковата молба относно цена на иска и
петитум .
Ищецът А.С. ООД /н/ с исковата молба и допълнителната такава поддържа, че
приетите в производството по несъстоятелност вземания на ответника не са възникнали
валидно, поради нищожност на договорите за цесия , сключени на 08.06.2012г. между В.С. и
ответното дружество , както и поради нищожност на договора за цесия от 28.05.2008г.,
сключен между В.* ЕООД и В.С. с изложени фактически и правни твърдения за привидност
на сключените договори за цесия, като относно договора за цесия от 28.05.2008г. са
наведени твърдения за нищожност, поради противоречие със закона и добрите нрави . Не се
оспорва наличието на сключен на 11.05.2007г. с В.* ЕООД договор за паричен заем, както и
сключен на 01.04.2008г. с В.С. договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, но се
1
твърди, че със сключено на 30.11.2009г. споразумение с В.С. не е дало съгласие за новиране
задължението по договора за лизинг като задължение по договор за заем. Прави възражение
за погасяване по давност вземането по договора за сух лизинг. Изрично оспорва размера на
приетите вземания с твърдения за неправилното им определяне, поради капитализация на
лихви , начисляване на лихви и неустойки в противоречие със закона и добрите нрави.
От фактическа страна са изложени твърдения, че с определение от 08.06.2021 г. ,
обявено в ТР на 09.06.2021 г., по т.д. № 198/2020 г. Окръжен съд - * е одобрен списък на
приети в производството по несъстоятелност на ищеца вземания на ответното дружество ,
като е оставено без уважение възражението на ищеца срещу приетите вземания на
ответника. Прието е вземане на ответника с основание договор за паричен заем от
11.05.2007 г. и договори за цесия от 28.05.2008г. и 08.06.2012г. в размер на 1 834 664.10 лв. -
главница, лихви и неустойки 727 455.06 лв. и разноски 14 077.07 лв., предявено с вх. № 16
от 09.03.2021 г., включено в т. 1 от списъка на синдика. Не оспорва наличието на сключен
на 11.05.2007г. с В.* ЕООД договор за паричен заем , но твърди, че договорите за цесия, с
които вземанията по договора за заем са прехвърлени първоначално на В.С., а от него на
Г.Б. ЕООД са привидни, сключени между страните без воля за настъпване последиците им .
Привидността на договора за цесия от 08.06.2012 г. се извежда от по-ниската уговорена
цена за плащане вземането, от обстоятелството, че по така сключения договор цесионера
Г.Б. ЕООД претендира за плащане от страна на длъжника сума по-ниска от размера на
прехвърленото му вземане, липсата на плащане на договорената цена за прехвърляне на
вземането, поради липса на средства за това, както и поради наличие на свързаност между
страните по договора за цесия .
Твърди се нищожност и на договора за цесия , сключен на 28.05.2008г. като
привиден , сключен в нарушение на закона и на добрите нрави .
Привидността му се обосновава с обстоятелства , аналогични на изложените
относно договора за цесия от 08.06.2012г. . Поддържа се, че договорът противоречи на
закона и добрите нрави , поради безвъзмездния му характер , очевидна свързаност на
страните, липса на регистрация по ЗДДС на цесионера В.С. .
Оспорва се действителността и основанието на одобреното вземане на „Г.Б.“
ЕООД по договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008 г. в размер на 238 045.47 лв. - главница
и 438 799.41 лв. лихви и неустойки, предявено в МОС с вх. № 16 от 09.03.2021 г. . Не се
спори, че на 01.04.2008г. е сключен такъв договор, но се оспорва, че със сключено на
30.11.2009г. споразумение между страните по него длъжникът се е съгласил за новиране на
задължението като такова по договор за заем. В тази връзка твърди, че ищецът чрез
представителите си е подписал само последната страница на споразумението, без да има
възможност да се запознае с цялото му съдържание, като не е изразено съгласие за новиране
. Оспорва се истинността на това споразумение, както и датата, на която е сключено ,
поради това, че е ръкописно изписана. Оспорва договора за цесия от 08.06.2012 г. , с който е
прехвърлено вземането на В.С. по договора за лизинг на ответника като привиден , поради
по-ниската уговорена цена за плащане вземането , от обстоятелството , че по така
2
сключения договор цесионера Г.Б. ЕООД претендира за плащане от страна на длъжника
сума по-ниска от размера на прехвърленото му вземане , липсата на плащане на
договорената цена за прехвърляне на вземането, поради липса на средства за това , както и
поради наличие на свързаност между страните по договора за цесия .
При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване задълженията
му по договора за лизинг поради изтичане на погасителна давност, считано от 25.03.2013г. ,
краен срок за издължаване, като в отношенията между страните по този договор е действащ
първоначалния погасителен план , поради липса на изготвен такъв с подписване на
споразумението от 30.11. 2009г..
Оспорва се погасителния план от 08.06.2012г. като едностранно съставен от
ответника, обединяващ задълженията по договорите за заем и за лизинг без съгласие на
длъжника за това, без да е установено на коя дата е съставен и подписан от представител на
длъжника .
Изложени са и съображения, че договорите за заем са сделки по занятие, за каквато
дейност заемодателите „В.*“ЕООД, „Г.Б.“ ЕООД и В.С. не притежават лицензия, поради
което и се твърди, че сделка, сключена от търговец, за дейност, която изисква съответно
разрешение от държавен орган, е нищожна и не поражда действие като сключена в
противоречие със закона (арг. чл. 295, ал. 1 ТЗ).
Оспорва се изрично размера на приетите вземания по договорите за паричен заем
от 11.05.2007 г. и договор за сух лизинг от 01.04.2008 г..
Твърди се, че задълженията към 08.06.2012 г. по договор за заем от 11.05.2007 г. не
възлизат на сумата от 1 429 837.74 евро. Тази сума е формирана след капитализация на
лихви към главница, каквото съгласие липсва между страните в договора за заем.
Начислената лихва и неустойка противоречи на добрите нрави и целта на закона. Оспорва
се уговорена в т. 4.1. от договора за заем от 11.05.2007 г. клауза за неустойка като нищожна,
противоречаща на добрите нрави като предвиждаща начисляване на лихва за забавено
плащане в размер на 18 % върху главница и лихва, което е недопустимо и забранено от
закона, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата и по този начин води до свръхпрекомерност на уговорения размер на
престацията на заемодателя.
Оспорва се посочения размер на задължението по договор за сух лизинг към
08.06.2012 г. от 152 308.60 евро. Аналогично на договора за паричен заем от 11.05.2007 г.,
задължението по договор за сух лизинг на ВС е формирано, без съгласие за капитализация
на лихви към главница, съответно без съгласие за последващо начисляване на лихви върху
капитализирана главница. Размерът на задълженията на ищеца е определен и приет в
производството по несъстоятелност въз основа на едностранно таблица, наречена
погасителен план, съставена от ответника , с който задълженията по договор за паричен
заем от 11.05.2007 г. и договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008 г. са обединени без за това
да е налице съгласие на длъжника , като погасителния план сам по себе си не съставлява
доказателство за договорни отношения между две страни и не обвърза длъжника . Не е
3
налице съгласие за преструктуриране на задълженията му и признание на такива с
извършвани от длъжника плащания на задълженията му.
В обобщението на твърдените от ищеца обстоятелства съдът приема, че приетото
в производството по несъстоятелност вземане на Г.Б. ЕООД в общ размер 3 308 686.75 лева
се оспорва поради липса на качеството на кредитор на ответното дружество , тъй като
сключените на 08.06.2012г. два договора за цесия, с които са му прехвърлени вземания по
договор за паричен заем от 11.05.2007г. и договор за сух лизинг на въздухоплавателно
средство от 01.04.2008г. са нищожни , нищожен е и договорът за цесия от 28.05.2008г. ,
като нищожността е обоснована с привидност на договорите за прехвърляне на вземания ,
сключването им в нарушение на закона и добрите нрави .
Наведен е довод за нищожност на договорите за заем като сключени без
разрешение за извършване на такава дейност .
Направено е и възражение за погасяване по давност вземането по договора за
лизинг .
Оспорен е размерът на вземанията, поради липса на съгласие на длъжника за
новиране задължението по договора за лизинг като такова по договор за заем и неистинност
на споразумение от 30.11.2009г. , нищожност на клаузата за неустойка в договора за заем от
11.05.2007г., начисляване на лихви върху лихви в противоречие със закона и добрите нрави.
При така подържаните съображения се иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено , че приетото в производството по несъстоятелност на А.С. ООД
вземане на Г.Б. ЕООД в общ размер 3 308 686.75 лева не съществува, евентуално, че
вземането не е в приетия размер от 3 308 686.75 лева .
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен с искане да бъде
отхвърлен изцяло.
По наведените от ищеца доводи развива правни съображения за неоснователността
им , а именно, че договорите за цесия са валидни и са породили целените от страните по тях
последици , като длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне , извършвал
е плащания години наред към ответното дружество, преговарял е с лица, упълномощени от
ответника , като е предлагал сключване на споразумения с него и го е посочил като свой
кредитор пред съда по несъстоятелността . Изцяло оспорва доводите за нищожност на
договорите за цесия. Поддържа, че твърдените от ищеца обстоятелства в тази насока не
обосновават привидност на договорите, като по отношение на всяко едно обстоятелство
развива и съображения за неоснователност – цената е платена , не е налице твърдяната
свързаност , не е налице нарушение на изискванията на данъчното законодателство .
Оспорва твърдението на ищеца, че погасителнияt план към договорите за цесия от
08.06.2012г. е едностранно съставен от него без съгласие на длъжника . Твърди, че този
план е обсъждан, променян, приет и двустранно подписан от страните, след водени
преговори за това, като дори окончателният му вариант е предложен от представляващия
А.С. ООД - А.С. и от съдружника - нейния съпруг А.С., видно от писмена кореспонденция,
4
водена по електронна поща между А. и А. С.и и адв. Е.С.. Поддържа, че с този погасителен
план е разсрочено погасяване само на главницата и договорната лихва по двата основни
договора, възлизащи на общата сума от 1 139 553,20 евро , като в него не са включени
начислените по двата договора неустойки за забава за периода от 01.12.2009 г. до 08.06.2012
г., които не са предявени в производството по несъстоятелност. Не са включени и
дължимите договорни лихви от 8 % годишно за удължения срок по договора за заем от
11.05.2007 г. - от 25.05.2022 г. до 31.12.2024 г., както и договорните лихви от 8 % годишно
за сумата по договора за лизинг , новиран като заем на 30.11.2009 г. - от 25.03.2013 г. до
31.12.2024 г., които също не са предявени в производството по несъстоятелност. В
производството са предявени текущите неустойки, възникнали след подписване на
погасителния план и произтичащи от поредната и продължителна забава на ищеца -
длъжник, като това също ясно е описано в молбата за предявяване на вземанията, като са
отчетни извършените плащания. Планът включва в себе си съразмерни вноски, описани в
молбата за предявяване на вземанията. Не отговаря на обективната действителност
твърдението на ищеца, че в този погасителен план било включено цялото му задължение по
договорите за паричен заем и договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство. В
договора за заем (чл.3.1), и в споразумението от 30.11.2009 г. към договора за сух лизинг, с
което лизингът се новира като заем (чл.5.3) е уговорен ясен и изричен ред за погасяване на
задълженията, като първо се погасяват лихвите (неустойките за забава). Ищецът е изначално
наясно с това обстоятелство, доколкото сам е издавал служебни бележки за доходи именно
от такъв характер.
Относно оспорване споразумението от 30.11.2009 г. твърди, че подписването на
последната му страница е логично, не противоречи на никоя правна норма или друго
изискване. С подписването на споразумението страните са обективирали волята си за
съдържанието на целия документ като именно на последната страница страните вече се
наричат „заемодател/лизингодател“ и „заемополучател/лизингополучател“. В
споразумението ясно е описана и причината, поради която правоотношението преминава в
заемно - а именно - продажбата на въздухоплавателното средство и невръщането на
получената от продажбата цена . За тази продажба лично ищецът е подписал договор за
продажба, издал е и фактура и е получил плащане . Споразумението съдържа всички
необходими белези на новация, изведени от съдебната практика, като безспорно установява
волята на страните за такава .
Възражението за погасяване по давност вземането по договора за лизинг е
оспорено с доводи, че това вземането е признато с погасителния план към договора за цесия
от 08.06.2012г. , погасявано е в значителна степен регулярно с част от постъпващите вноски,
съразмерно на размера на дълга, налице е признание на това задължение и към 2015г. по
водени между страните преговори с писмена кореспонденция по електронна поща, в която е
обективирано предложение на А.С. като управител на дружеството за подписването на
споразумение и ново разсрочване на дължимите суми , включително тези по договора за
лизинг от 01.04.2008 г., поради което не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен
5
давностен срок.
Относно твърденията за нищожност поради липса на лицензия се поддържа, че за
предоставянето на заем, законодателството не предвижда лицензионен, регистрационен,
разрешителен, удостоверителен или уведомителен режим, по смисъла на ЗОАРАКСД. респ.
наличието на лиценз или какъвто и да е друг акт на държавата за това, поради което и е
неприложима разпоредбата на чл. 295,ал. 1 ТЗ. Дружеството В.* ЕООД, както и В.С. не
предоставят кредити на физически или юридически лица по занятие . „Г.Б.“ ЕООД като
цесионер, придобил дадени вземания, също няма задължение да се снабди с каквото и да е
разрешение на държавен орган, за да сключи договорите за цесия и да придобие вземанията.
Относно оспорване размера на приетите вземания се поддържа, че с това
оспорване на практика длъжникът възразява срещу нееднократното отсрочване и
разсрочване на задълженията му по договор за паричен заем от 11.05.2007 г. и договор за
сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г., което се е наложило именно
поради неизпълнението от негова страна. Всички споразумения и допълнителни
погасителни планове са приети по съгласие на страните и подписани от ищеца . От
договора за заем ищецът е погасил първите няколко вноски от общо 20 000 евро,
представляващи лихви, като всички останали погасявания са отнасяни към дълга именно по
начина, по който това е договорено между страните в чл.3.1 от договора за заем. От
договора за сух лизинг, преди новирането също има погасявания, включително чрез даване
вместо изпълнение, които са описани в споразумението от 30.11.2009 г. . Част от
натрупаните неустойки по двете правоотношения не са включени в разсрочването на
задълженията по погасителния план от 2012 г., по желание на ищеца, както и не са
претендирани с молбата за предявяване на вземанията. Погасяването на дълга след цесиите
се движи именно по този план, като се спазва уговорената поредност по чл.3.1 от договора
за заем и чл.5.3 от споразумението от 30.11.2009 г. към договора за лизинг и съразмерността
на задълженията, включени във всяка една анюитетна вноска (главница по договор за заем,
договорна лихва по договор за заем, главница по договор за сух лизинг, новиран като заем
за цялата сума по лизинга). Видно от размерите на предявените вземания и техните
посочени основания, главниците и договорната лихва също са в по - малък размер, т.е.
извършените плащания са напълно отчетени и взети предвид при формиране на предявеното
вземане.
Неоснователни са и възраженията за нищожност на клаузата за неустойка - чл.4.1.
от Договор за паричен заем от 11.05.2007 г. , като договорената такава е напълно съобразена
с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и не накърнява
добрите нрави, преценката за която се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Договарянето на неустойка върху договорна, възнаградителна
лихва, не е забранено от закона. Не е налице е прекомерност на договорената такава , тъй
като договорът е сключен между търговски дружества, а от друга страна - видно от
договори с банка „ЕВБББ“ АД (с дати най-близки до процесния заем - № 05/09.02.2006 г. за
150 000 евро с цел строеж на летателен център и № 20/06.07.2006 г. за 50 000 евро с цел
6
оборотни средства, рефинансирани с процесния заем от 11.05.2007г.), длъжникът е ползвал
средства при условия на променлив годишен лихвен процент, който към момента на
подписване на съответния договор е 9,073 %. респ. 8.828 %, а наказателната лихва е с 10 %
над него, като по единият договор дори има допълнителен наказателен лихвен процент от 3
% при две просрочия. Допълнително, се дължат и комисионни за управление и обработка по
1,3 % от стойността на съответния кредит. Условията, при които е сключен процесният заем
през 2007 г. са по- благоприятни за длъжника – ищец, като е видно, че той се е съгласил на
тях и многократно е потвърдил същите с подписваните през 2008 г. и 2009 г. споразумения.
При така поддържаните доводи се иска отхвърляне на предявения иск.
Синдикът на А.С. ООД /н/ Г.Ч. с писмено становище по делото и в съдебно
заседание поддържа неоснователност на предявения иск .
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
първоначална и допълнителна съдебно-икономическа експертиза . След преценка на
доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата
на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че на 26.08.2020г. А.С. ООД е подало до ОС *
молба за откриване на производство по несъстоятелност, по която е образувано т.дело №
198/2020г. , като с решение от 09.02.2021г. е обявена неплатежоспособността на А.С. ООД с
начална дата 16.09.2020г. , открито е производство по несъстоятелност със съответните
последици , одобрени са с определение от 08.06.2021г. списъци на приети вземания , а с
решение от 12.07.2021г. дружеството е обявено в несъстоятелност с постановено започване
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Длъжникът А.С.
ООД е подал в срок възражение срещу включеното в списъка на одобрените от синдика
вземания в т. 1 вземане на Г.Б.“ ЕООД в общ размер на 3 308 686.75 лева, като с
определението от 08.06.2021г. постановено по реда на чл. 692,ал. 4 ТЗ съдът е приел
възражението за неоснователно и е одобрил списъка на приетите от синдика, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания на кредитори в производството по несъстоятелност ,
включващ вземането на ответното дружество в общ размер 3 308 686.75 лева.
Искът е предявен в срока по чл. 694,ал. 6 ТЗ при обявено в Търговския регистър
/ТР/ по партидата на ищеца на 09.06.2021г. определението на съда по несъстоятелността по
чл. 692,ал. 4 от ТЗ при наличие на подадено в срок възражение от длъжника, поради което и
е допустим за разглеждане .
Установено е, че в производството по несъстоятелност е прието вземане на „Г.Б.“
ЕООД в общ размер на 3 308 686.75 лева, от които вземане от 1 834 664.10 лева – главница
и договорна лихва, 727 455.06 лева -лихви за забава, както и 14 077.07 лева разноски / т.1 от
одобрения списък/ с основание договор за паричен заем от 11.05.2007г, договор за цесия от
28.05.2008г.,споразумение от 30.09.2009г., договор за цесия от 08.06.2012г. и погасителен
план от 08.06.2012г. както и вземания в размер на 283 045.47лева главница , 438 799.41 лева
неустойка за забава до 09.02.2021г. и 10645.64 лева неустойка за забава от 10.02.2021г. до
09.03.2021г. с основание договор за сух лизинг от 01.04.2008г., споразумение за новация от
7
30.11.2009г. , договор за цесия от 08.06.2012г. и погасителен план от 08.06.2012г. . В
молбата за предявяване на вземанията ответникът е посочил като основание на вземането си
по договора за заем от 11.05.2007г. и споразумение от 30.11.2009г., което погрешно е
отразено в съставения от синдика списък като споразумение от 30.09.2009г. .
От приложената молба за предявяване вземанията в производството по
несъстоятелност е видно, че ответното дружество е обосновало претенциите си за забава в
размер на 18% годишно, договорено обезщетение за забава в договора за заем от
11.05.2007г. , както и неустойка от 0.2% на ден забава поради частично плащане или пълно
неплащане на вноските съгласно подписания от него с длъжника след прехвърляне на
вземанията с договорите от 08.06.2012г. погасителен план.
Безспорно е установено по делото, че на 11.05.2007г. е сключен между А.С. ООД и
В.* ЕООД , ЕИК *, представляван от управител В.С. договор за паричен заем, по силата на
който В.* ЕООД като заемодател е предоставил на заемополучателя А.С. ООД,
представлявано заедно от А.С. и А.С. в заем парична сума в размер на 600 000 евро с цел
погасяване на банкови заеми, строеж на летателен център и за оборотни средства със срок на
връщане заемната сума 25.05.2022г. при договорена 8 % годишна лихва и едногодишен
гратисен период за погасяване на главница съгласно погасителен план, приложение към
договора. Изрично е договорена в чл. 3.1 от договора ред за погасяване – лихва за забава,
просрочена договорна лихва, договорна лихва, забавени плащания по главницата,
предплащане по главницата. Погасителните вноски се правят по посочена от заемодателя
банкова сметка , като при забава страните са договорила лихва в размер на 18% върху
забавените вноски за главница и договорна лихва.
На 28.05.2008г. В.* ЕООД,чрез управителя си В.С., който е и едноличен собственик
на капитала , е прехвърлило с писмен договор вземанията си по договора за заем
безвъзмездно на физическото лице В.С. , като в договора за цесия вземането е посочено в
общ размер 962 159 евро, от който 600 000 евро главница и 362 159 евро лихва, изчислена
към 28.05.2008г. . За извършеното прехвърляне длъжникът А.С. ООД е уведомен от В.*
ЕООД на 01.06.2008г.. На същата дата между В.С. и А.С. ООД в гр. * е сключено
споразумение, с което страните, след като са констатирали, че размерът на дълга по
договора за заем е 962 159 евро , включващ главница и договорна лихва , както и че е налице
неплащане на месечни вноски по погасителния план общо 28 000 евро за периода
25.11.2007г.-25.05.2008г. , са постигнали съгласие забавените вноски да се заплатят в срок
до 03.06.2008г. , при което върху същите няма да се начислява неустойка за забава. Размерът
на договорната лихва , посочен в договора за цесия и споразумението с длъжника е изчислен
за целия срок на договора за заем до крайния му падеж 25.05.2022г. , като са отчетени
платените от длъжника пет вноски от лихвата от по 4000 евро за периода 25.06.2007г.-
25.10.2007г. ,включ. в общ размер 20 000 евро съгласно погасителния план към договора за
заем. Видно от погасителния план общият размер на дължимата договорна лихва до
25.05.2022г. е 382 159 евро, като след приспадане на платените 20 000 евро общият размер
на договорната лихва е 362 159 евро.
8
На 30.11.2009г. в гр. * между В.С. и А.С. ООД е сключено споразумение към
договора за заем от 11.05.2007г., /л.169,170 от делото/ , с което са констатирали, че след
прехвърляне на вземанията на В.С. , заемополучателят е в забава и не е извършвал никакви
плащания на вноски по заема, като са платени по договора за заем само пет вноски в
периода 21.06.2007г. -31.10.2007г. в общ размер 20 000 евро / по 4000 евро месечно/ .
Констатирали са , че към 30.11.2009г. задълженията са в размер на 987 244.60 евро ,
формирани от 600 000 евро главница, 269 800.40 евро непросрочена договорна лихва,
92 358.60 евро просрочена договорна лихва и 25 085.60 евро неустойка за забава /0.5 % на
ден върху просрочените вноски за главница и лихва/ и са уговорили нов погасителен план за
изпълнение за срока на договора с посочване банковата сметка на В.С., по която следва да се
плащат погасителните вноски в размер на 6538.04 евро месечно, като останалите клаузи на
договора за заем за останали непроменени .
На 08.06.2012г. с писмен договор, вписан в службата по вписвания на 27.06.2012г. ,
В.С. е прехвърлил на Г.Б. ЕООД вземанията си към А.С. ООД по договора за заем от
11.05.2007г. , ведно с всички привилегии и обезпечения срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 1 402 000 евро . С договора за цесия прехвърленото вземане е
индивидуализирано в общ размер 1 429 837.74 евро съгласно Приложение, неразделна част
от договора. Видно от това приложение, размера на вземането е формиран от сумата
987 244.60 евро-размер на дълга съгласно споразумението от 30.11.2009г., както и от сумата
442 593.14 евро неустойка за забава , считано от 01.12.2009г. до 08.06.2012г. . За така
извършеното прехвърляне длъжникът А.С. ООД е уведомен от В.С. на 06.08.2012г. .
Безспорно е установено по делото, че на 01.04.2008г. между В.С. и А.С. ООД е
сключен договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, по силата на който В.С. като
лизингодател е предоставил на А.С. като лизингополучател за възмездно ползване
въздухоплавателно средство /ВС/, индивидуализирано в приложение №1 към договора,
заедно с допълнително оборудване,инструкции и други необходими документи за
експлоатация, чиято стойност е определена на сумата 120 000 евро без ДДС със задължение
за плащане на лизинговите вноски всеки месец за срок от 5 години съгласно погасителен
план –Приложение № 2 към договора, включващи стойността на ВС , ведно с 8% лихва за
срока на договора 25.04.2013г. в общ размер на лихвата 25 175 евро. След изтичане срока на
договора са постигнали съгласие за прехвърляне собствеността на ВС по искане на
лизингополучателя. При забава в плащанията на вноските са договорили неустойка за
забава в размер на 0.2% на ден .
На 30.11.2009г. страните по договора за лизинг са подписали споразумение /л.
213,214 от делото/ , с което са констатирали, че ВС е станало предмет на разпоредителна
сделка, продажната стойност от която е постъпила при лизингополучателя и ще остане за
него, за което лизингодателят е дал съгласие, като все още имат интерес да продължат
отношенията си и лизингополучателят , въпреки забавата си, следва да изпълни
задълженията си за разсрочено плащане на стойността ВС. Съгласили са се, че към датата на
споразумението платеното по договора е в размер на 15 358.20 евро, дължимата сума е в
9
размер на 152 308.60 евро, от които 84810 евро непросрочена главница, 35190 евро
просрочена главница, 11852 непросрочена договорна лихва,11655.60 евро просрочена
договорна лихва, и 8801 евро неустойка за забава върху просрочените вноски за главница и
лихви. В чл. 4.1. от споразумението са приели, че с подписването му новират задължението
за сумата 152 308.60 евро, която сума да се счита за заем и съответно страните са наричат
заемодател и заемополучател, договорната лихва от 8 % е дължима върху неизплатената
част от главницата с краен срок на погасяване 25.03.2013г. с погасителен план, част от
споразумението и договорена в чл. 9 неустойка за забава -0.2 % на ден.
С договор за цесия от 08.06.2012г. В.С. е прехвърлил на Г.Б. ЕООД вземанията си
към А.С. ООД по договора за сух лизинг от 01.04.2008г., задължението по който е новирано
като задължение за връщане на заем със споразумение от 30.11.2009г. , ведно с всички
привилегии и обезпечения срещу заплащане на възнаграждение в размер на 220 000 евро . С
договора за цесия прехвърленото вземане е посочено в общ размер 223 995.45 евро,
индивидуализирано съгласно Приложение, неразделна част от договора, включващо сумата
152 308.60 евро размера на дълга по споразумението от 30.11.2009г. и сумата 71 686.85
неустойка за забава, считано от падежите на всяка непогасена вноска до 08.06.2012г. , при
отчитане на извършените плащания . За така извършеното прехвърляне длъжникът А.С.
ООД е уведомен от В.С. на 06.08.2012г. , видно от приложеното на л. 218 уведомление.
Договорът за цесия е сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните
на същата дата.
След прехвърляне на вземанията от В.С. с договорите за цесия от 08.06.2012г. и
уведомяване на длъжника А.С. ООД за това, то между Г.Б. ЕООД от една страна и А.С. ООД
от друга е подписан погасителен план /л.219/ за заплащане само на главница и договорна
лихва по сключените на 08.06.2012г. договори за цесия в размер на 1 139 553.20 евро,
формирано от сумата 987 244.60 евро вземане по договора за заем съгласно споразумение
от 30.11.2009г. и от сумата 152 308.60 евро главница по договора за сух лизинг , като в
погасителния план не са включени за плащане неустойките за забава по двата договора,
дължими към 08.06.2012г.. Първата вноска по този план е с падеж 31.08.2012г. , поради
което и следва да се приеме за подписан от страните по него след уведомяването на
06.08.2012г. на длъжника А.С. ООД за извършените прехвърляния на вземания. Плащането
на вноските е с краен падеж е 31.12.2024г.. Поддържаните от ищеца доводи, че този план
бил изготвен едностранно от ответника без ищецът да се е съгласил с него са неоснователни.
Видно от приложения на л. 204 от делото погасителен план същият е подписан от
управителя на А.С. ООД и е положен печат на дружеството.
Всички посочени по-горе договори, споразумения и погасителни планове са
подписани от представляващите А.С. ООД управители А.С. и А.С. , като автентичността на
подписите им не е оспорена. Като частни диспозитивни документи същите се ползват с
формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, че изявленията в тях са направени от
тези лица. За опровергаване съдържанието на подписаните от законните представители на
А.С. ООД споразумения свидетелски показания са недопустими съгласно забраната
10
,предвидена в чл. 164,ал.1,т.6 ГПК.
Безспорно е установено по делото, че на 26.08.2020г. А.С. ООД е подало до ОС *
молба за откриване на производство по несъстоятелност, по която е образувано т.дело №
198/2020г. , като в приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ списък на кредитори от страна
на А.С. ООД е посочен като кредитор Г.Б. ЕООД със задължение по заем в размер на
1 133 100.80 лева.
От страна на ответниците не са представени писмени доказателства , установяващи
вид и размер плащания , извършвани в периода от сключване на договора за заем на
11.05.2007г. до прехвърляне на вземанията по този договор на ищеца на 08.06.2012г., както
и след тази дата, като не са изложени и конкретни твърдения за погасяване на вземанията по
договора за заем чрез плащане. Приложеното от ищеца /л.90-94/ извлечение за периода
30.12.2008-31.12.2019г. от главна счетоводна книга, водена от А.С. относно счетоводни
сметки 501-504 е вторичен счетоводен документ , няма заверка от длъжностно лице на А.С.
ООД, направило извлечението , като в същото са отразени плащания по заеми с посочени
основания - плащане по договор до 01.10.2011г., след това до 01.10.2012г. – плащания по
договор В.С., от 01.11.2012г. до 01.03.2013г. – плащане по договор, от 01.04.2013г. –до
01.06.2017г. – плащане по договор –В., като от 01.07.2017г. до 01.12.2019г. е посочено
основание - вноска кредит Г., като две от вноските в този период са отразени като вноска В..
Дори и да се приеме, че това извлечение е от водена при А.С. Главна книга, то от същата ,
без представяне на първичните счетоводни документи за отразените операции ,
установяващи получаване на посочените плащания, не се установява какви плащания и по
кои договори са извършвани . Как самият ищец при водене на счетоводството си е отразявал
основанието за плащане не установява твърдения от ищеца факт, че до 2017г. е извършвал
плащания по двата договора в полза на физическото лице В.С. .
По делото е приложено от ответника извлечение от банковата сметка , по която
съгласно подписания от Г.Б. ЕООД и А.С. ООД погасителен план след сключване на
договорите за цесия от 08.06.2012г. следва да се извършват плащанията на погасителните
вноски, отразяващо направените такива в периода 30.08.2012г. -17.12.2019г. , което не е
оспорено от ищеца. Видно от това извлечение общият размер на погасителни вноски от А.С.
ООД за посочения период е 150 476.95 лева. В тази насока е и заключението на вещото лице
по приетите основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, което в
приложение 3 към основаната експертиза –справка за внесените суми от ищеца е посочило
за периода 27.07.2012г.-17.12.2019г. общо преведени по сметка на ответника суми в размер
на 154388.61 лева , включваща освен сумата 150 476.95 лева за периода 30.08.2012г. -
17.12.2019г. , постъпила по банковата сметка на ищеца , и сумата 3911.66 лева платена на
27.07.2012г. в брой в касата на дружеството .
В допълнителното заключение,прието по делото , вещото лице, е посочило, че със
сумата 154 388.61 лева са погасени 58 477.01 лева от дължимата към 08.06.2012г. главница
по договора за заем, както и 37 741.50 лева от дължимата договорна лихва, а със сумата 14
844.26 лева е погасена главницата , дължима към 08.06.2012г. по договора за лизинг,
11
новиран като заем или общо по двата договора погасените суми са в размер на 111 062.72
лева. С разликата до 154388.61 лева са погасени неустойки/лихва за забавено изпълнение.
Погасяванията са съобразени с реда, предвиден в договорите, а именно първо се погасяват
дължимите неустойки за забавено изпълнение, след което просрочената договорна лихва,
редовната договорна лихва, просрочената главница и редовно дължимата такава. Така
определеният между страните ред за погасяване на задълженията съответства и на
правилото, предвидено в чл. 76,ал.2 ЗЗД. Предвид установеното , че с подписания от
страните след договорите за цесия от 08.06.2012г. погасителен план придобитите от Г.
вземания са обединени в общ размер 1 139 553.20 евро, то със заповед № 2/28.08.2012г. на
управителя на ответното дружество е утвърдена методика за разпределение средствата по
дълга, съответно всяка погасителна вноска счетоводно е отнасяна за погасяване 52.65% за
главницата по договора за заем от 11.05.207г., 33.98% за погасяване договорната лихва по
този договор, като с остатъка от 13.37% е погасявано задължението по договора за лизинг.
Според вещото лице това съотношение при погасяване вземанията е спазвано при
отразяване счетоводно погасените чрез плащанията вземания по двата договора.
При така установените обстоятелства дължими към 08.06.2012г. са главница
600 000 евро и договорна лихва 387244.60 евро, включваща договорната лихва върху
главницата за целия срок на договора за заем от 11.05.2007г. до крайни му падеж
25.05.2022г. в размер на 8% годишно, както и сумата 25085.60 евро неустойка за забава за
периода 25.11.2007г.-30.11.2009г. , включена в погасителния план като част от договорната
лихва, както и при установените погасявания в периода от 27.07.2012-17.12.2019г. в размер
на 58 477.01 лева / 29 898.82 евро/ главница и 37 741.50 лева /19 296.92 евро/ договорна
лихва, то към 09.03.2021г. дългът следва да е в размер на 570 101.18 евро / 1 115 020.99 лева/
главница и 367 947.68 евро /719 643.11 лева/ договорна лихва.
В основното заключение на вещото лице –таблица 1 /л.413/ вземанията за главница
и лихва са определени съгласно погасителния план от 2012г. само до 09.03.2021г., съответно
в посочените суми за главница и договорна лихва по договора за заем са включени
дължимите такива по погасителния план към 09.03.2021г. , като лихвите за забава върху
просрочените вноски по този погасителен план към 09.03.2021г. са установени в общ размер
на 341919.33 евро с левова равностойност 668737.08 лева.
От допълнителното заключение на вещото лице, прието в последното съдебно
заседание, обективно и компетентно дадено,неоспорено от страните , безспорно е
установено, че вземанията, придобити от ответника с договорите за цесия са осчетоводени
при него по сметка 498 “Други дебитори“ , като размерите на осчетоводените суми
съответства на размера на придобитите вземания, съответно размерите на осчетоводените
суми за главница и договорна лихва е съобразен с подписания между страните погасителен
план, като надлежно са отразени извършените от ищеца погасявания в съотношението
съгласно заповедта на управителя на ответника от 28.08.2012г..
По договора за сух лизинг, новиран като заем, размерът на задължението към
08.06.2012г. е в размер на 152 308.60 евро главница и 71 686.85 евро неустойка до
12
08.06.2012г., като с погасителния план от 2012г. е прието за плащане само главницата. За
периода до 09.03.2021г. погасени от нея с направените от ищеца вноски са 14844.26 лева /
7589.75 евро/ , съответно дължимият размер на главницата към тази дата е 144 718.85 евро
след приспадане платеното . Неустойката договорена в размер на 0.2% на ден за забава
върху просрочените и неплатени вноски за периода 08.06.2012г-09.03.2021г. е в размер на
459 414.71 лева с равностойност в евро 234 895 евро.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че управителите на
А.С. ООД А.С. и А.С., които са и съдружници в дружеството ищец са били в приятелски
отношения с В.С., които отношения и общите им интереси са ги мотивирали да сключат
договорите за заем и лизинг. В.С. е взел решението да прехвърли вземанията си по тези
договори,поради продължаващото в годините неплащане на задълженията от страна на А.С.
ООД и неудобството да настоява да плащат предвид приятелските им отношения.
Купувачът Г.Б. ЕООД е дружество учредено след постигната уговорка с К.Г. като
пълномощник на едноличния му собственик Г.ЛСС- чуждестранно дружество ,
регистрирано в САЩ, като преговорите за сключване на договорите за цесия са водени с
помощта на адвокати от адвокатско дружество П. и партньори , в което участва като адвокат
св. С., с която В.С. живее на съпружески начала . Именно поради близките си отношения със
съдружниците в А.С., В.С. е съдействал на купуваща на вземанията за изпълнение на
задълженията на А.С., като по негово настояване при подписване на погасителния план от
2012г. не са търсени за плащане натрупаните до 08.06.2012г. неустойки за забава по двата
договора .
Установено е от служебната справка, извършен от съда на основание чл. 23,ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ по партидите на двете дружества , че до 02.03.2012г. управители на А.С. ООД
са били А.С. и А.С., а след тази дата само А.С.. Ответното дружество е регистрирано на
07.06.2012г. с едноличен собственик на капитала чуждестранно Ю.Г.Е.Е. С. /ЛЛС/ чрез
пълномощник К. Г. , с управител М. Г., като от 05.06.2019г. едноличен собственик на
капитала му е Х.Х. . Установено е също така, че В.С. е съдружник в Е. ООД и като такъв
през 2011г. е прехвърлил част от дялове си на Г. ЛЛС , а през 2014г. ги е придобил обратно .
По партидата на В.С. в АВ са налични вписвания през април 2019г. с посочен цедент Г.ЛЛС
и цесионер В.С. .От името на Г.Б. ЕООД в ТРРЮЛНЦ са подавани от Е.С. за обявяване
ГФО.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен с предмет установяване
несъществуване на приетите в производството по несъстоятелност на ищеца като длъжник
вземания на ответника на основание договора за заем от 11.05.2007г. и последващите
договор за цесия от 28.05.2008г., споразумение от 30.11.2009г., договор за цесия от
08.06.2012г. и погасителен план , както и вземанията с основание договор за сух лизинг на
ВС от 01.04.2008г., споразумение от 30.11.2009г., договор за цесия от 08.06.2012г. и
13
погасителен план. Ответникът носи доказателствената тежест да установи съществуването
на приетите вземания на посочените основания, а ищецът –поддържаните възражения.
По отношения вземанията с основание договора за паричен заем от 11.05.2007г. ,
съдът приема следното:
Действителността на договора за заем от 11.05.2007г. е оспорена от ищеца с доводи
за противоречие със закона, тъй като е сключен от заемодателя В.* ЕООД като сделка по
занятие, за която е следвало да има разрешение, като се позовава на разпоредбата на чл.
295,ал.1 ТЗ. Това възражение остана недоказано в процеса при липса на установена
законова разпоредба, предвиждаща изискване за даване на разрешение или одобрение от
държавен орган за сключване на договор за заем между търговски дружества . Липсват и
доказателства за извършване по занятие на дейност по отпускане на заеми от страна на
заемодателя. Договорът за заем като сделка е уредена в чл. 240 ЗЗД, приложим и към
сключване на такива договори между търговци с оглед чл. 288 ТЗ , като липсва изискване
при сключването му между търговци да е необходимо каквото и да било разрешение или
лицензия .
Със сключване на договора за заем от 11.05.2007г. между страните по него В.* ЕООД
с управител и едноличен собственик В.С. като заемодател и А.С. ООД като заемополучател
е възникнала валидна облигационна връзка , по която заемодателят е изпълнил
задължението си и е предоставил в заем сумата 600 000 евро срещу поето от ищеца
задължение за връщането й в срок до 25.05.2022г. , ведно с договорна /възнаградителна /
лихва като цена на предоставения заем от 8% годишно , представяща сумата 382 159 евро за
целия срок на договора разсрочено на месечни вноски съгласно подписан между страните
погасителен план. Безспорно е установено , че по така сключения договор от страна на
ищеца като заемодател са платени в периода от 11.05.2007г. до 08.06.2012г. единствено
20 000 евро, представляващи първите 5 вноски по погасителния план -дължима договорна
лихва. В тази насока са подписаното между В.С. и ищеца споразумение от 30.11.2009г. ,
както и подписният от законния представител на А.С. ООД управител А.С. през август 2012
г. с ответното дружество погасителен план и липсата на твърдения и доказателства от
страна на ищеца, че в този период е плащал и други суми, извън признатите такива в
споразумението от 30.11.2009г. .
С подписания през август 2012г. погасителен план с посочена първа вноска
31.08.2012г. ищецът се е задължил да погасяване към ответника задълженията си по
договора за заем от 600 000 евро главница, 387 244.60 евро договорна лихва , формирана от
неплатената към тази дата договорна лихва от 362 159 евро за срока на договора и от сумата
25 085.60 евро обезщетение за забава за периода 25.11.2007г.-30.11.2009г., без в този план да
е включено като дължимо обезщетението за забава за периода 30.11.2009г.-08.06.2012г. .
Съгласие за това ищецът е обективирал чрез подписване на плана, както и чрез
извършваните в периода до 17.12.2019г. плащания към ответника. Безспорно е установено
по делото , че в периода 31.08.2012г.-17.12.2019г. общо платените от ищеца по сметка на
ответника суми са 150 476.95 лева, като е отчетена като платена и сумата 3911.66 лева ,
14
получена в брой в касата на дружеството ответник или общия размер на платените в този
период суми от страна на ищеца са само 154 388.61 лева.
Безспорно е установено по делото, че в подписания между страните през август
2012г. погасителен план са обединени задълженията на ищеца по договора за заем от
11.05.2007г. и задълженията му във връзка със сключения на 01.04.2008г. договор за сух
лизинг на ВС.
По договора за лизинг от 01.04.2008г. на ищеца е предоставено от В.С. за ползване
ВС срещу насрещното задължение за плащане от страна на А.С. на месечно вноски за това
ползване формирани от стойността на ВС 120 000 евро и 8 % договорна лихва в общ размер
на лихвата 25 175 евро за срок до 25.04.2013г..
Към 30.11.2009г. страните са констатирали, че ВС предмет на договора е продадено
от ищеца като е задържал за себе си продажната цена, поради което и са се съгласили , че
задължението по договора за лизинг се погасяване и вместо него ищецът е поел задължение
за връщане на сумата 152 308.60 евро като предоставена му по договор за заем.
Споразумението е подписано от представляващите към тази дата А. с.ООД управители А.С.
и А. С.. Доводът, че подписвайки само последната му страница не били разбрали какво
подписват е неоснователен. За действителността на писменото споразумение не е налице
изискване на закона за подписването му на всяка страница, като именно на мястото на
полагане на подписи страните са посочени като заемодател/лизингодател и
заемополучател/лизингополучател . На същата дата е сключено и споразумението по
договора за заем , подписано също само на последната страница, като в този вид е
подписано и споразумението от 01.06.2008г. .
При тълкуване волята на страните в споразумението от 30.11.2009г. съдът приема, че
действителната обща воля на страните е за погасяване валидно възникналото задължение по
договора за лизинг, като вместо него е уговорено дължимите от длъжника на кредитора
суми по стария дълг да се считат дадени в заем, съответно споразумението представлява
новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Размерът на предоставения паричен заем е 152 308.60
евро, формирам от 84810 евро непросрочена главница, 35190 евро просрочена главница,
11852 непросрочена договорна лихва,11655.60 евро просрочена договорна лихва и 8801
евро неустойка за забава върху просрочените вноски за главница и лихви при отчетено
платеното до този момент от страна на длъжника 15 358.20 евро.
За периода от 30.11.2009г. до 08.06.2012г. плащания по новираното като заем
задължение по погасителния план, част от споразумението, от страна на А.С. ООД не е
извършвано, поради което и към 08.06.2012г. размерът на дълга е 152 308.60 евро, включен
за плащане на вноски заедно с дълга по договора за заем от 11.05.2007г. съгласно
подписания между А.С. и Г.Б. ЕООД през август 2012г. погасителен план.
Възражението на ищеца , че погасителният план от 2012г. като вид споразумение
между страните за начина на плащане на задълженията по двата договора бил нищожен
поради липса на съгласие е неоснователен при наличие на положен от управителя на А.С.
към този момент подпис, както и последвалото изпълнение на задълженията по този план с
15
последно плащане 17.12.2019г. . Твърденията , че планът противоречи на закона и добрите
нрави са общи, без конкретни доводи в какво се изразява това противоречие и не се
установени по делото.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност вземането по договора за
сух лизинг, новирано като задължение по договор за заем с падеж 25.03.2013г. .
Договореното разсрочено плащане на месечни вноски не го превръща в задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111 ЗЗД , а представлява съгласие за изпълнение на
части на едно общо задължение, поради което и приложима е общата 5-годишна давност. С
подписване на погасителния план от 2012г. задължението е признато от страна на длъжника
съгласно чл. 116,б.“а“ ЗЗД, от която дата е започнала да тече нова давност, като страните са
уговорили нов падеж – до 2024г. , поради което и към 09.03.2021г. и към настоящия момент
не е изтекла предвидена в чл. 110 ЗЗД давност .
Основните възражения по делото от страна на ищците са относно действителността
на сключените договори за цесия , с които вземанията по договора за заем и договора за сух
лизинг след новацията му са прехвърлени първоначално на В.С. по договора за заем , а
впоследствие на Г.Б. ЕООД, като се твърди, че тези договори са привидни, сключени в
нарушение на закона и добрите нрави . Съдът приема, че за ищецът като длъжник по този
договори не съществува правен интерес от установяване нищожността на договорите за
цесия при липса на оспорване съществуването на вземанията , предмет на прехвърляне.
А.С. ООД не е страна по тези договори и като трето на тях лице за позоваване на
нищожността им , следва да има правен интерес, а именно чрез установяване нищожността
на договорите за цесия да предизвика а положителна промяна в правната си сфера .
Доколкото вземанията по основните договори, предмет на договорите за цесия , не се
оспорват като несъществуващи , то единствената предизвикана правна промяна при
установяване нищожността на договорите за цесия , би била смяна на кредитора , но не и
освобождаване от задълженията , породени от тези договори, поради което и за ищеца
липсва правен интерес от оспорване действителността на договорите за цесия. В този
смисъл е произнасянето на ВКС с решение № 60256 от 07.03.2022г. по гр.д. № 3590/2020г. ,
IV г.о. , с което е прието за недопустимо поради липса на правен интерес възражение за
нищожност на цесия от страна на длъжник по иск относно цедираното вземане.
Дори и да се приеме, че за ищецът е налице правен интерес , то по делото не са
установени при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца обстоятелства,
водещи до категоричен извод, че договорите за цесия са нищожни като привидни по
смисъла на чл. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, и като сключени в противоречие със закона и
добрите нрави.
Неоснователен е доводът за привидност на договорите за цесия от 01.06.2008г. и от
08.06.2012г. . Привидните сделки се характеризират с привидност на волеизявлението на
страните по нея. Външното волеизявление на страните отговоря по съдържание и форма на
даден вид сделка, но участващите в нея уговорят, че не желаят правните последици на
сделката. В конкретния случай и двете страни по договорите за цесия искат настъпването на
16
правните им последици, което се установява от обективираните от цесионерите действия по
сключване на споразумения с длъжника, счетоводно отразяване на вземанията от страна на
Г.Б. още с придобиването им , отразяването им в съставяните в годините ГФО , приемане на
плащания от страна на длъжника, предприетите действия за съдебното им събиране и
предявяването им в производството по несъстоятелност.
Какви конкретно интереси са имали страните при сключване на договорите за цесия
е без значение за действителността им , като по дефиниция договорът за цесия , уреден в
чл. 99-100 ЗЗД , може да бъде както безвъзмезден, така и възмезден , а плащането на цената
би имало значение за развалянето на сключения договор , поради неизпълнението му.
Наличието на бизнес отношения между В.С. и едноличния собственик на капитал на
ответното дружество до 2019г. не установява твърдения факт, че Г. Б. ЕООД е собственост
чрез чуждестранното ЮЛ на В.С. , а дори и да е така, то сам по себе си този факт не води
до извод за привидност на договорите , още по малко има значение кое адвокатско
дружество обслужва ответника . Ангажираността на В.С. по събиране на вземанията е
обоснован с приятелските му отношения със съдружниците в А.С., отговорността му по
чл. 100 ЗЗД, както и продължаващото в годините неизпълнение от страна на ищеца въпреки
множеството споразумения и отстъпки, правени от съответния кредитор.
Договорите за цесия не са сключени в нарушение на императивни разпоредби на
закона , нито нарушават добрите нрави като неписани морални правила и съответстват на
принципа за свобода на договарянето с оглед чл. 9 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че при формиране размера на
задълженията е допуснато противоречие със закона при капитализиране на лихвите за забава
чрез прибавянето им към дължимата договорна лихва. Договорите са сключени от ищеца
като търговец и със сключените споразумения от 30.11.2009г. и подписания погасителен
план от 2012г. се е съгласил обезщетенията за забавено изпълнение по договора за заем от
11.05.2007г. и неустойката по договора за лизинг, новиран като заем да се прибавят към
договорната лихва по първия договор и към главницата по втория , върху които се
начислява лихва за забава , която уговорка като такава между търговци е допустима
съгласно чл. 294,ал. 2 ТЗ .
Оспорени са като нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави
клаузите в договора за заем и в новирания като заем договор за сух лизинг, предвиждащи
заплащане на обезщетение при забавено изпълнение в предварително определен размер .
Предвид факта, че е договорено изрично обезщетение при забавено изпълнение, то
тези клаузи имат характеристиките на неустойка, каквато е допустима са се уговаря
съгласно чл. 92,ал. 1 ЗЗД като обезпечение изпълнението на задължението и като
обезщетение за вредите от неизпълнението, като свободата на страните да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави.
17
Не се установява уговарянето на неустойка при неизпълнение на договорно
задължение по договор за заем да противоречи на императивни норми на закона, като не са
налице и такива ограничаващи размера й . Изрично разпоредбата на чл. ТЗ предвижда, че
договорената между търговци неустойка не подлежи на намаляване поради прекомерност,
съответно ищецът като търговец при сключване на договорите не може да се позовава на
прекомерност на неустойката.
За да е налице противоречие на клаузите за неустойка с добрите нрави, то следва да
се установено, че същите са договорени извън присъщите на неустойката обезпечителна и
обезщетителна функции, както и изведената от практиката санкционна функция . В т.3 на
Тълкувателно решение № 1 от 2010г. на ОСТК на ВКС е формулирана задължителна
съдебна практика по този въпрос, като е прието, че неустойката може да се приеме за
нищожна, само ако единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
функции, като противоречието се преценява към сключване на договора.
В договора за заем от 11.05.2007г. клаузата на чл. 4.1 предвижда заплащане на лихва
за забава в размер на 18% върху просрочените вноски , което като размер надвишава само с
8 пункта размера на законната лихва за забава при плащане на парични задължения.
Изрично в чл. 79 ЗЗД е предвидено право на кредитора да търси обезщетение при неточно
изпълнение , съответно отговорност на неизправната страна за вредите от неизпълнението
на договорно задължение. Конкретни съображения за това, че така договореното
обезщетение за забава било недопустимо и забранено от закона от страна на ищците не са
изложени. Не се установява и уговорката за заплащане обезщетение за забава в посочения
размер да противоречи на добрите нрави. Дали така договореното обезщетение за забава
нарушава принципа на справедливост в търговските отношения следва да се преценява км
датата на сключване на договора, като размерът на мораторна лихва от 18 % не създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя . Нарастване на размера на тази
престация е обусловено единствено от наличие на забавено изпълнение, съответно зависи
от добросъвестността на ищеца като длъжник при изпълнение на валидно поетите
задължения.
При новиране на задължението по договора за сух лизинг в такова по договор за заем
е запазена клаузата за заплащане на неустойка за забавено изпълнение в размер на 0.2% за
ден забава върху просрочените вноски. Така договорената неустойка е мораторна , относима
към забавата на длъжника за срочно изпълнение разсроченото на вноски задължение ,
предвидена е с цел да обезпечи изпълнението , доколкото вземането по този договор е
необезпечено по друг начин , както и с цел да обезщети вредите на кредитора, търпени от
забавата . Размерът й има и санкционен характер. Неустойката за забава обезщетява вредите
на кредитора за периода докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на
длъжника, като времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на
волята и на отговорността на неизправния длъжник. Не се установява към датата на
договарянето й единствената преследвана цел да е неоснователно обогатяване на кредитора,
поради което и възражението за нищожност на така договорената неустойка за забава не
18
нарушава принципа за справедливост в търговските отношения , съответно добрите нрави.
Ищецът оспорва и размера на приетите вземания с доводи, че не са отчетени
плащанията, които е извършвал след сключване на споразуменията от 30.11.2009г. до
цедиране на вземанията, но конкретни твърдения за това кога и в какъв размер е плащал в
този период не са наведени, нито са представени доказателства , установяващи извършвани
в периода 30.11.2009г.-08.06.2012г. погасителни вноски . Погасителния план , изготвен след
08.06.2012г., след цедиране на вземането на ответника също е подписан от А.С. ООД като
длъжник , с което се е съгласил да погасява към новия кредитор задълженията си по
договора за заем и новирания като заем договор за лизинг по начините и в сроковете,
посочени в този план. В погасителния план за заплащане на главница и договорна лихва по
сключените на 08.06.2012г. договори за цесия вземането от 1 139 553.20 евро е формирано
от сумата 987 244.60 евро вземане по договора за заем съгласно споразумение от
30.11.2009г. и от сумата 152 308.60 евро главница по договора за сух лизинг , като в
погасителния план не са включени за плащане неустойките за забава до 08.06.2012г. по
двата договора. Длъжникът не само се е съгласил с така посочените размери на
задълженията си , но е извършвал погасявания на тези задължения, като за периода
30.08.2012г. до декември 2019г. общо е заплатил сумата 154 388.61 лева или 78 937.64 евро,
в която е включена и вноска в брой с разходен касов ордер от 27.07.2012г. в размер на
3911.66 лева. При наличие на подписан от страна на представляващ А.С. ООД погасителен
план , който като писмено доказателство не е оспорен , както и извършваните плащания по
него от дружеството длъжник , то подържаните доводи, че липсвало съгласие от страна на
длъжника А. с. ООД е напълно голословно . Твърдения от страна на ищеца , че освен сумата
154 388.61 лева , след цедиране на вземанията на ответника, са извършвани и други
плащания по договорите за заем не са наведени и такива обстоятелства не са установени по
делото. Сам длъжникът А.С. ООД при подаване молбата за откриване производство по
несъстоятелност на 26.08.2020г. е посочил , че има задължение към Г.Б. по заем в размер на
1 133 100.80 лева, с което за пореден път е признал съществуването на задължения ,
породени от заемни правоотношения .
Предвид гореизложеното съдът приема за установено по делото съществуването на
валидно възникнали и изискуеми непогасени вземания на ответника към ищеца в размер на
570 101.18 евро / 1 115 020.99 лева/ главница и 367 947.68 евро /719 643.11 лева/ договорна
лихва или общо вземане от 1 834 664.10 лева , ведно с неустойки за забавено изпълнение
върху просрочените вноски по погасителния план от 2012г. за периода 30.08.2012г. -
09.03.2021г. в общ размер на 341919.33 евро с левова равностойност 668737.08 лева с
основание договор за паричен заем от 11.05.2007г, договор за цесия от
28.05.2008г.,споразумение от 30.11.2009г., договор за цесия от 08.06.2012г. и погасителен
план от 2012г. , както и валидно възникнали и непогасени вземания на ответника към ищеца
в размер на 144 718.85 евро с левова равностойност 283 045.47лева главница и неустойка за
забава върху просрочените и неплатени вноски за периода 08.06.2012г-09.03.2021г. в
размер на 234 895 евро с левова равностойност 459 414.71 лева с основание договор за сух
19
лизинг от 01.04.2008г., споразумение за новация от 30.11.2009г. , договор за цесия от
08.06.2012г. и погасителен план от 2012г. или общо вземане в размер на 3 235 890.70 лева .
Към тази сума следва да се прибави и сумата 14077.07 лева прието вземане за съдебни
разноски или общият установен размер вземане на ответника е 3 249 967.77 лева .
Така установените вземания се различават от приетите такива в производството по
несъстоятелност единствено по размера на дължимата за периода 08.06.2012г. -09.03.2021г.
неустойка за забава , която според приетите по делото заключения на вещо лице е 668 736.08
лева или 341 919.33 евро върху забавените вноски по погасителния план , формиращи
вземане по договора за заем от 11.05.2007г. и е в размер на 459 414.71 лева или 234 895 евро
върху забавените вноски по погасителния план от 2012г. , формиращи вземането по
новирания като заем договор за лизинг. В производството по несъстоятелност е прието
вземане за неустойка по първия договор в размер на 727 455.60 лева и в размер на
449 445.05 лева по втория, поради което и искът се явява основателен за сумата 58718.98
лева недължимо вземане за неустойка за периода 08.06.2012г.-09.03.2021г. по договора за
заем от 11.05.2007г.. В останалата част искът до размер 3 308 686.75 лева общ размер прието
вземане е неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,ал. 3 ГПК във връзка с чл. 694,ал. 7
ТЗ ищецът следва да за плати на ответника направените в производството разноски ,
изрично поискани с представяне по реда на чл. 80 от ГПК списък за разноските . По делото
са установени разноски на ответника в размер на 650 лева , внесени депозити за вещо лице ,
като дължими от страна на ищеца са 637 лева предвид частичната основателност на иска.
Ищецът е направил по делото разноски в размер на 150 лева депозит за вещо лице, като с
оглед изхода на спора ответникът му дължи сумата 3 лева . И двете страни не претендират
разноски за адвокатски възнаграждения.
При този изход на спора- основателност на иска за сумата 58 718.98 лева и
неоснователност за сумата 3 249 967.77 лева, то при съобразяване разпоредбата на чл.
694,ал. 7 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 32 499
лева, определена в размер на 4% върху една четвърт от вземането или върху сумата 812 492
лева , а ответникът дължи по сметка на съда държавна такса в размер на 587.19 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 694,ал.1,т.1 от
Търговския закон, предявен от А.С. ООД /Н/ ,ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. * , ул. * № *, представляван от управител А.С. срещу Г.Б. ЕООД, ЕИК * , със седалище и
адрес на управление : гр. *, район *, кв. **, бл. *,вх.*, ет.*, ап. *, че не съществува вземане
на ответника за лихви и неустойки с основание договор за паричен заем от 11.05.2007г,
договор за цесия от 28.05.2008г.,споразумение от 30.11.2009г., договор за цесия от
08.06.2012г. и погасителен план от 2012г. НАД СУМАТА 668 736.08 лева до приетия в
20
производството по несъстоятелност по дело за несъстоятелност № 198/2020г. на ОС *
размер от 727 455.06 лева съгласно одобрения от съда с определение от 08.06.2021г. списък
на приети вземания, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за установяване
несъществуване на приетите в производството по несъстоятелност вземания на Г.Б. ЕООД,
ЕИК * над сумата 3 249 967.77 лева до предявения размер от 3 308 686.75 лева , КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.С. ООД /Н/ ,ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * , ул. * №
* да заплати на Г.Б. ЕООД, ЕИК * сумата 637 лева разноски по делото .
ОСЪЖДА Г.Б. ЕООД, ЕИК * да заплати на А.С. ООД /Н/ ,ЕИК * сумата 3 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.С. ООД /Н/ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * , ул. * №
*на основание чл. 694,ал. 7 ТЗ да заплати по сметка на Окръжен съд * , в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 32 499 лева, както и 5 лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.Б. ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление : гр. *, район *,
кв. **, бл. *,вх.*, ет.*, ап. *на основание чл. 694,ал. 7 ТЗ да заплати по сметка на Окръжен
съд *, в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 587.19 лева, както
и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на синдика Г.Ч. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. * с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
21