РЕШЕНИЕ
Номер II- 183 10.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: осемнадесети
август
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1580 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.И.Д. ***, подадена чрез назначения й от
съда по реда на чл.95 ГПК служебен адвокат – адв.Тодор Чакъров, против решение № 820/04.03.2020
г.,
постановено по гр.д.№ 4313/2018 г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е постановено следното:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Д.
за осъждане на М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., в качеството им на наследници по закон
на Д.Д.Л., починал на **.**.**** г., всички със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ №18, ет.1, чрез адв.Топалова, да й заплатят сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки, страдания, пропуснати ползи, в
резултат на виновното и противоправно поведение на ответника в качеството му на
адвокат, защитавайки интересите на ищцата като страна по ЧНД № 1514/2011 г. по
описа на БРС, дали отражение като негативна последица върху интересите на
ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 25.12.2012 г. до
окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Д.
за осъждане на М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., в качеството им на наследници по закон
на Д.Д.Л., починал на **.**.**** г., всички със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ №18, ет.1, чрез адв.Топалова, да й заплатят сумата от 1266 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди, в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника в качеството му на адвокат, защитавайки интересите на
ищцата като страна по ЧНД № 1415/2011 г. по описа на БРС и дали отражение като
негативна последица върху интересите на ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. на ЧСИ Т.Димитров,
рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
25.12.2012 г. до окончателното й изплащане.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според
въззивницата, независимо, че БРС е установил конкретно и изчерпателно фактите и
обстоятелствата, които имат отношение към правния спор, фактическите и правни
изводи на съда не съответстват на безспорната фактическа обстановка, неточно е
тълкуван и неправилно е приложен материалния закон. Считат се за необосновани
фактическите и правни изводи на съда, като въззивницата сочи, че пасивното и
неадекватно поведение на ответника се установява от факта, че той не е подал
въззивна жалба против Присъда № 473/ 07.03.2012 г. по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС
и това обстоятелство е принудило ищцата лично да изготви и да депозира жалба
пред БОС. Сочи също, че в частното обвинение ответникът е навел правна
квалификация, която не е била относима към повдигнатия спор (в гражданския иск
по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС ответникът е записал за осъществен състава на
чл.145, ал.2 НК за ангажиране наказателна отговорност от обвиненото лице) и
като пряка и непосредствена последица от тези негови действия и бездействия тя
е претърпяла неимуществени вреди, а отрицателен мултипликационен ефект е и
последвалото против нея изпълнително дело № 515/2012 г. на ЧСИ Тр.Димитров, в
хода на което тя отново е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Във
въззивната жалба се изразява несъгласие и с мотивната част на обжалваното
решение на БРС, в която само накратко са обсъдени свидетелските показания,
въпреки зададените от особения представител конкретни въпроси към свидетелите.
Моли
въззивния съд да отмени решението на БРС и вместо него да постанови друго, с
което да осъди солидарно наследниците на починалия ответник да заплатят на
ищцата претендираните обезщетения от 1500 лв. и 1266 лв. за причинените й
неимуществени и имуществени вреди, в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника, ведно със законната лихва от 25.12.2012 г. до окончателното
им плащане. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските за
двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателката и се моли за нейното уважаване.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л.,
подаден чрез пълномощника адв. Минка Топалова, в който се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея възражения, за което са
изложени подробни съображения. Поддържа се направеното в отговора на исковата
молба възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Молят
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на БРС. Не
са направени доказателствени искания. Изразеното в писмения отговор становище
се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемите.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Районният съд е сезиран с иск с
правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.51 ЗА.
Производството пред БРС
е образувано по исковата молба на П.И.Д. против Д.Д.Л. в качеството му на адвокат, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания, пропуснати ползи, и сумата от 1266 лв. – обезщетение
на претърпени имуществени вреди, които вреди са причинени на ищцата в резултат
на виновното и противоправно поведение на ответника в качеството му на адвокат,
защитавайки нейните интереси като страна по ЧНД № 1514/2011 г. по описа на БРС
и дали отражение като негативна последица върху интересите на ищцата по изп.д.№
515/2012 г. по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането – 25.12.2012 г. до окончателното им изплащане.
В хода на делото ответникът Д.Л. е починал,
поради което с определение от 04.11.2019 г. на БРС на основание чл.227 ГПК на
негово място като ответници по делото са конституирани наследниците му М.Д.Л., С.Д.Л.
и Д.Д.Л..
В исковата молба са изложени твърдения,
че ответникът е бил назначен от съда за повереник на ищцата по ЧНД № 1415/2011
г. на БРС, но същият не защитил интересите й, тя загубила делото и била осъдена
да заплати разноски на подсъдимия, който образувал изпълнително дело по издадения
му от съда изпълнителен лист от 25.10.2012 г. Предвид това, ищцата твърди, че в
резултат от действията и бездействията на адв.Л. тя претърпяла неимуществени и
имуществени вреди. В тази връзка се твърди, че ответникът не констатирал, че
данните в издаденото от „ВиК“ ЕАД удостоверение изх.№382-1/20.01.2012 г. не
касаели абонатния номер на ищцата – № 909591, а се отнасяли до абонатен № 909592,
който бил на подсъдимия Ж. и поради това той бил оправдан по чл.147 НК, както и
че по наказателното дело е вмъкнал и обвинение по чл.145 НК, за което съда
приел, че е недоказано и подсъдимия пак бил оправдан, като ищцата счита, че тя
няма вина за цитирането от адвоката на посочената разпоредба. Твърди се също,
че за делото пред въззивната инстанция ищцата направила искане до БОС да бъде
без адвокат, но пак й пратили адв.Любенов, който според нея бил недобросъвестен
и не й трябвал, щом като тя сама си е писала въззивната жалба против присъдата
на БРС, както и касационната жалба. Сочи се, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди се изразявали се в разочарование от изгубването на наказателното
дело, враждебното отношение, на което е била подложена от подсъдимия по делото
(неин съсед по местоживеене), преживяното неудобство по време на принудителните
изпълнителни действия на ЧСИ през 2013 г., като оценява тези вреди на 1500 лв. А
по отношение на претърпените имуществени вреди се сочи, че същите възлизат на
сумата от 1266 лв., от която сума: 500 лв. присъдени разноски по изпълнителния лист
от 25.10.2012 г. по НЧХД № 1415/2011 г. на БРС, 549 лв. – телевизор „Тошиба“,
обявен за продан по изп.дело, 20 лв. за счупена антена в резултат на
изпълнителните действия, 57 лв. (45 лв. + 12 лв.) за счупени патрони в резултат
на изпълнителните действия, 30 лв. за съдебномедицинско удостоверение от
20.09.2013 г. във връзка с принудителното изпълнение, 110 лв. за пътуването й до
гр.София и участие в дело пред КЗД на 27.05.2014 г., всички извършени във
връзка с изп.д.№ 515/2012 г. на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, район на действие
ОС-Бургас.
В депозирания писмен отговор
ответникът е оспорил предявения иск като недопустим с твърдението, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е имал сключен с ищцата договор за
правна защита и съдействие, а е бил назначен от съда като особен представител.
По същество ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и
недоказана. На първо място е направил възражение за погасяване на претенцията
на ищцата по давност, тъй като от влизане в сила на решението на БОС по ВНЧХД №
569/2012 г. на 21.06.2012 г. до подаване на исковата молба е изтекъл 5-годишния
давностен срок по чл.110 ЗЗД. На следващо място са оспорени твърденията на
ищцата претърпените вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с действията
на ответника като неин повереник по наказателното дело, като се сочи, че той е
изпълнил съвестно и отговорно задълженията си за процесуално представителство и
защита, а претърпените вреди са в резултат от собственото поведение на ищцата,
която не заплатила присъдените в полза на подсъдимия разноски, в резултат на
което същият се снабдил с изпълнителен лист и срещу нея било образувано изп.д.№
515/2012 г. на ЧСИ Т.Д..
И
двете страни по делото са ангажирали доказателства за установяване на изложените
от тях твърдения и възражения.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че в случая не са налице предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото не е установено конкретно противоправно действие или бездействие от
страна на ответника, същият е бил назначен за служебен повереник на ищцата,
след като съдът вече е бил сезиран с подадената от нея тъжба, поради което е
бил обвързан от твърденията и оплакванията, изложени в тъжбата, като отговорността
му не може да бъде ангажирана само заради това, че производството по
предявената от ищцата тъжба не е приключило с изцяло благоприятен за нея
резултат и адвокатът не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа в
интерес на представляваната страна. В тази връзка, първоинстанционният съд е
приел, че по делото не е установено постановената присъда по НЧХД №1415/2011 г.
на БРС, потвърдена в оправдателната й част с решение по ВНЧХД №569/2012 г. на
БОС да е в резултат от противоправно действие или бездействие от страна на адв.Любенов
при осъществяване защитата на тъжителката, в качеството й на неин служебен
повереник. По тези мотиви
районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Между страните не се спори по фактическата обстановка по
делото и въззивният съд намира, че същата се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. РС-Бургас е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея
на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните по делото доказателства да се въпроизвеждат и от
въззивния съд.
Настоящата инстанция
напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за неоснователност на
предявения иск за ангажиране отговорността на ответника за вреди, поради
неустановяване на предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД. Тези изводи на районния
съд са формирани въз основа на безспорно установената фактическа обстановка по
делото и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона,
поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната
жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Отговорността на
адвоката е предвидена в нормата на чл.51 ЗА, съгласно която, за всяко виновно
неизпълнение на задълженията му по Закона за адвокатурата, по Етичния кодекс на
адвоката или наредбите на Висшия адвокатски съвет адвокатът отговаря за
причинените на клиента вреди. В случаите, когато не е бил упълномощен от
клиента и не е сключил с него договор за правна защита и съдействие, а е бил
назначен от съда за особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК или като
служебен адвокат за осъществяване на правна помощ на страната по делото по реда
на ЗПП, отговорността на адвоката за вреди е на деликтно основание по чл.45 ЗЗД,
вр. чл.51 ЗА. Ангажирането й налага установяване на предпоставките на
деликтната отговорност, които следва да бъдат доказани от ищеца, съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса (чл.154 ГПК). Съотнесено
към настоящия случай, това предполага пълно и главно доказване от П.Д. на
твърдяното от нея непрофесионално и противоправно поведение на адв.Любенов като
служебен повереник на ищцата – частен тъжител по приключилото НЧХД № 1415/2011
г. на БРС, претърпените вреди и пряката причинна връзка между вредите и
действията/бездействията на ответника.
Няма съмнение,
че със сключването на договора за адвокатска помощ адвокатът поема задължението
за правна защита, а не за определен положителен за клиента резултат. В този смисъл, в съдебната
практика (Решение № 227/19.08.2013 г. по гр.д.№
1166/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 76/21.02.2008 г. по т.д.№
619/2007 г. на ВКС, I т.о.) е прието, че по силата на договора за
адвокатска защита адвокатът не дължи непременно благоприятно за страната решение и съответно
не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат. Неговата
отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за
страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално
право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до
погасяването на съответна процесуална възможност. Страната понася във всички
случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат
не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа – в интерес на доверителя е
приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. Ето защо, за да
възникне отговорността по чл.51 ЗА, е необходимо адвокатът да е извършил
действие или да е пропуснал да извърши дължимо в защита на доверителя действие,
в резултат на което поведение твърдяните вреди да са настъпили като пряка и
непосредствена последица в патримониума на увредения. Когато пропускът да се
извърши определено процесуално действие или упражняването на право, не са в
причинна връзка с неблагоприятният за страната резултат, имуществената
отговорност на адвоката не може да бъде ангажирана.
С оглед горните
съображения и при преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че в случая по делото не е установено виновно неизпълнение на задълженията
на ответника Любенов, в качеството му на адвокат и негово противоправно
поведение, от което като пряка и непосредствена последица да са настъпили
претендираните от ищцата неимуществени и имуществени вреди, поради което няма
основание за ангажиране на отговорността му по чл.45 ЗЗД, чл.51 ЗА. Всички изложени в този смисъл възражения във
въззивната жалба са неоснователни.
По делото е безспорно, че с Присъда № 473/07.03.2012
г. по НЧХД № 1415/2011 г. на РС-Бургас, изменена с Решение № 198/22.06.2012 г.
по ВНЧХД № 569/2012 г. на ОС-Бургас, образувано по тъжба на П.Д., подсъдимият З.
Ж. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 НК и е
уважен предявения от тъжителката граждански иск за причинените й вреди
вследствие на това престъпление. Със същата присъда, подсъдимият е оправдан по
повдигнатите от тъжителката обвинения по чл.145, ал.2 НК и чл.147,ал.1 НК и са
отхвърлени предявените от нея граждански искове за вреди вследствие на тези
престъпления, като Д. е осъдена да заплати на подсъдимия направените от него
разноски от 400 лв. за производството пред БРС и 100 лв. за въззивната
инстанция. В първоинстанционното и във въззивното производство тъжителката е
била представлявана от назначен служебен повереник – адв. Димитър Любенов,
който е участвал в съдебните заседания и е ангажирал доказателства. Не се спори
също, че въз основа на издадения в полза на подсъдимия З. Ж. изпълнителен лист
за присъдените му разноски е образувано изпълнително дело № 20128010400515 по
описа на ЧСИ Трифон Димитров, по което принудителното изпълнение е насочено към
движими вещи на ищцата. Последната твърди, че от загубата на наказателното дело
и предприетите впоследствие изпълнителни действия е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди, които са резултат от пасивното и неадекватно поведение на
ответника Д.Л.. Настоящата инстанция намира тези твърдения за неоснователни и
недоказани, като споделя изцяло изводите на районния съд.
Настоящата искова претенция за вреди е обоснована от
неблагоприятния за ищцата резултат по наказателното дело пред БРС и осъждането
й с присъдата да заплати разноските на подсъдимия. Въззивната инстанция напълно
споделя и възприема становището в цитираната по-горе съдебна практика на ВКС,
че адвокатът не дължи непременно благоприятно за страната решение и същата
понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а
адвокатът не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа – в интерес на
доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия
начин. По делото липсват данни адв.Любенов като служебен повереник на
ищцата-частен тъжител да не е приложил всички подходящи законни средства за
нейната защита и да не е положил дължимата грижа за защита на интересите й,
нито са налице данни неблагоприятният за нея резултат по наказателното дело да се
дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши
надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на
съответна процесуална възможност.
В случая, адв.Любенов не е бил упълномощен от ищцата, а
е бил назначен от съда за служебен повереник по НЧХД № 1415/2011 г. но БРС,
т.е. по реда на чл.100, ал.2 НПК, вр. чл.23, ал.2, вр. чл.21, т.3 ЗПП. Допуснатата
правна помощ на ищцата е била под формата на процесуално представителство по
наказателното дело, доколкото ответникът е бил назначен за неин служебен
повереник едва след като тя е подала до съда тъжба със съдържанието по чл.81 НПК, в която е изложила обстоятелствата относно повдигнатите от нея обвинения
против подсъдимото лице. В тази връзка, от мотивите на присъдата по НЧХД №
1415/2011 г. на БРС е видно, че в подадената от Д. тъжба са били повдигнати три
обвинения против подсъдимия З. Ж. – по чл.146, ал.1 НК (обида), по чл.145, ал.2 НК (разгласяване тайната на осиновяването) и по чл.147, ал.1 НК (клевета),
които са квалифицирани с оглед изложените в същата фактическите обстоятелства
относно деянията, в които се обвинява подсъдимото лице. Поради това, при упражняване
на адвокатската защита адв.Любенов е бил обвързан от повдигнатите с тъжбата
обвинения, след като е встъпил в процеса след нейното подаване, с оглед на
което не е могъл да изложи допълнителни факти, като липсват и данни същият да е
повдигал нови обвинения в хода на наказателния процес по реда на чл.287, ал.6 НПК. Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
въззивницата, че в частното обвинение ответникът е навел правна квалификация по
чл.145, ал.2 К, която не е била относима към повдигнатия спор. Данни за подобно
поведение от страна на адв.Любенов не се установяват от доказателствата по
делото и не може да се приеме, че твърдяните от ищцата вреди от загубата на
наказателното дело са настъпили в резултат на действия на адвоката, поради
което тези твърдения на ищцата не съставляват основание за ангажиране на
неговата деликтна отговорност. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
чл.84 НПК, гражданският иск в наказателния процес се предявява само за вредите,
причинени от конкретното престъпление, по което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимото лице, но не и за вреди от други престъпления, за
които не е повдигнато обвинение, нито пък с гражданския иск може да се търси
наказателна отговорност. В този смисъл, с предявените от ищцата Д. граждански
искове в производството по НЧХД № 1415/2011 г. на БРС няма как да се търси
обезщетение за вреди от престъпление, за което с подадената от нея тъжба не е
било повдигнато обвинение. А както е посочено по-горе, от мотивите към
присъдата по НЧХД № 1415/2011 г. на БРС е видно, че в тъжбата са били изложени
фактически обстоятелства, квалифицирани по чл.146, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.147,
ал.1 НК, с които назначеният след това служебен повереник е бил обвързан и длъжен
да съобрази при предявяване на гражданските искове. Поради това, неоснователни са
твърденията на ищцата, поддържани и във въззивната й жалба, че авд.Любенов е
записал в гражданския иск по наказателното дело, че „с действията си лицето З. Г.
Ж. е осъществил съставите на чл.145, ал.2 НК … и трябва да му се потърси
наказателна отговорност“, като според нея по този начин е било въведено ново
обвинение, по което подсъдимият е бил оправдан и в резултат на тези действия на
ответника тя е претърпяла претендираните по настоящото дело вреди. Неоснователни са и твърденията в исковата молба, че ответникът не констатирал, че данните в
издаденото от „ВиК“ ЕАД удостоверение изх.№382-1/20.01.2012 г. не касаели
абонатния номер на ищцата – № 909591, а се отнасяли до абонатен № 909592, който
бил на подсъдимия Ж. и поради това той бил оправдан по чл.147 НК. Видно от
мотивите на присъдата, подсъдимият не е оправдан заради цитираното
удостоверение на „ВиК“, а защото за наличието на клевета по смисъла на чл.147,
ал.1 НК е необходимо изявленията на подсъдимия, с които е приписал на Д.
престъпление, да е било възприето от друго лице или лица, различни от
тъжителката, което е останало недоказано в наказателния процес. Тук следва да
се има предвид, че кои доказателства ще бъдат допуснати от съда и кои доказателства
ще се възприемат от него, респ. на кои от тях съдът ще се позове при
постановяване на съдебния акт (в случая присъдата) не може и не следва да
се вмени във вина на адвоката, тъй като това не е в неговите правомощия.
Поемането на определен резултат от адвоката би противоречало на правилата на
адвокатската етика, защото използването на определени доказателства по
конкретно дело, допускането на доказателства, представени от другата страна и
съответно приемането или неприемането им е преценка изцяло от компетентността
на съда, но не и от страна на адвоката. В задължение на адвоката е същият да се
ръководи от върховенството на закона и да защитава правата и законните интереси
на клиента си по най-добрия начин. А от събраните по настоящото дело доказателства
не може да се направи извод, че адв.Любенов не се е ръководил от върховенството
на закона и че същият не е защитавал правата и законните интереси на клиента си
по най-добрия начин. Напротив, всички негови процесуални действия по делото са
точно в обратна насока. Ето
защо, не е налице непрофесионално поведение на служебния повереник на ищцата и
тези й твърдения не съставляват основание за ангажиране отговорността на
ответника.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба
за пасивно и неадекватно поведение на адв.Любенов. Обстоятелството, че
ответникът не е подал въззивна жалба против присъдата на БРС, а такава жалба е
била подадена лично от Д., не води до извод за твърдяното от нея поведение на
адвоката, още повече, че в исковата си молба самата ищца е посочила, че пред
БОС не е искала адв.Любенов за служебен повереник. Но дори и да се приемат
твърденията на ищцата за основателни, това също не води до наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на адвоката, тъй като от неподаването
на въззивна жалба от негова страна не са произтекли каквито и да било вреди за
ищцата, доколкото все пак такава жалба е била подадена от нея и не се е
стигнало до погасяване на съответната процесуална възможност.
Що се отнася до претендираните вредите, претърпени от
принудителното изпълнение, настоящата инстанция намира, че същите не могат да
се свържат с определено поведение на ответника по какъвто и да било начин,
доколкото не са налице данни, нито има твърдения адв.Л. да е представлявал
ищцата в изпълнителното производство № 515/2012 г. на ЧСИ Тр.Димитров.
Твърденията на Д. в исковата молба всъщност се отнасят до претърпени от нея
вреди в резултат на действията на съдебния изпълнител, за които обаче не може
да се търси отговорност от ответника. В тази връзка, неоснователни са
възраженията във въззивната жалба, че последвалото изпълнително дело
представлявало отрицателен мултипликационен ефект от изгубеното наказателно
дело. В случая от приложената преписка по ИД № 20128010400515 на ЧСИ Трифон Димитров
е видно, че ищцата е била надлежно уведомена за започналото срещу нея
изпълнително производство и в дадения й срок за доброволно изпълнение същата не
е заплатила сумата по изпълнителния лист, поради което от страна на ЧСИ е
пристъпено към принудителни действия за събиране на сумата. В този смисъл,
претърпените от ищцата вреди са в резултат на изпълнението и се дължат на собственото
й бездействие, настъпването на които не може да се вмени във вина на ответника
и да се ангажира неговата отговорност.
Предвид горното, въззивният съд намира, че по делото
не са доказани от ищцата предпоставките на непозволеното увреждане, не са
установени противоправни и непрофесионални действия/бездействия на ответника
авд.Л. в качеството му на служебен повереник на ищцата, нито претендираните
неимуществени и имуществени вреди да са настъпили като пряка и непосредствена
последица от негово поведение. Ето защо, в случая не са налице основания за
ангажиране отговорността на адв.Любенов по чл.45 ЗЗД, вр. чл.51 ЗА, поради
което предявеният иск е неоснователен.
С
оглед изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадение изцяло на изводите на въззивната инстанция с
тези на районния съд, постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изхода на делото, на въззивницата разноски не й се
следват, предвид неоснователността на въззивната й жалба, като на въззиваемата
страна също не следва да се присъждат разноски, поради липсата на направено в
този смисъл искане. По искането на особения представител на въззивницата да му
се определи възнаграждение за настоящото производство е необходимо да се
посочи, че доколкото същият е назначен по реда на чл.95 ГПК, възнаграждението
му за процесуалното представителство се определя и заплаща от Националното бюро
за правна помощ.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 820/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4313/2018
г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
(чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.