Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-66 Година 2020,
02 март гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, четвърти
въззивен граждански състав
на седемнадесети февруари
година
две хиляди и двадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Д.
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 255 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М.В.И. ***,
против решение № 3435 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д.8461/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът И. е осъден да
заплати на малолетната си дъщеря З М И, ЕГН **********, действаща чрез
майката-законен представител В.М.К., издръжка в общ размер от 1790 лв, дължима
за 1-годишния минал период 02.10.2018-01.10.2019 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, дължимо върху посочената сума, начиная от
подаване на исковата молба — 02.10.2019 г., до окончателното и изплащане; както
и да заплаща на малолетната си дъщеря З М И, чрез майката-законен представител В.М.К.,
месечна издръжка в размер от 200 лв, начиная от 02.10.2019 г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната
лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски; и да заплати на
малолетната си дъщеря З М И, чрез майката-законен представител В.М.К.,
деловодни разноски в размер от 400 лв; а на Бургаския районен съд да заплати
държавна такса в размер от 359,60 лв. Твърди
се, че обжалваното решение на БРС е нищожно, недопустимо, неправилно и
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като се твърди още, че поради противоречие между мотивите и
диспозитива на решението, то е неразбираемо и негодно да произведе действие. По
отношение на недопустимостта на решението се твърди, че тя е резултат от
участието в процеса на процесуално нелигитимирана страна, тъй като искът е
заведен от В.К., а между нея и ответника И. „няма никаква родствена връзка или
граждански брак“, т.е.искът е заведен от името на В.К., а не от името на
малолетното дете чрез неговата майка. На следващо място се твърди, че въпросът
за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и личните
отношения между бащата и детето, не е решаван в нито едно производство до
момента, съответно към момента е налице фактическо споделено родителство, при
което всеки от двамата родители е поел грижата и издръжката на детето. Твърди
се, че решението е неправилно, необсновано и несправедливо, тъй като изводите
на съда не кореспондират с материалния закон и със съдебната практика. Твърди
се, че съдът не е обсъдил целия доказателствен материал, а е тълкувал превратно
и едностранно – изцяло в полза на ищцата, представените по делото
доказателства. По отношение на размера на издръжката се твърди, че съдът не е
посочил какъв е размерът на необходимата за издръжка на детето сума, за да
определи съобразно възможностите на родителите, каква сума от тази издръжка
следва да заплаща ответникът. Сочи се, че съдът не е обсъдил възможностите на
двамата родители, при разпределяне на дължимата издръжка за детето, както и, че
не е обсъдил възраженията на ответника в тази връзка. По отношение на
присъдената издръжка за минал период се твърди, че съдът го е сторил без изобщо
да обсъди възможностите на ответника. Нищожността на решението се твърди, че се
изразява в противоречие между изчисленията на съда и изложените съображения в мотивите
и постановения резултат в диспозитива на решението по отношение на издръжката
за минал период от време. Твърди се също неяснота и неразбираемост на решението
и в частта на уважаване на иска за издръжка за бъдещ период, като според
въззивника не било ясно дали сумата от 200 лв представлява цялата необходима
издръжка за детето или част от нея. Претендира се обезсилване на обжалваното
решение и прекратяване на производството. При условията на евентуалност се
претендира прогласяване на решението за нищожно. Също при условията на
евентуалност се претендира отмяната като неправилно на решението и вместо това
– постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят. Претендират се
разноски. Ангажирани са нови доказателства.
Въззиваемата З М И,
действаща чрез майката-законен представител В.М.К., представлявана
от процесуалния си представител адв. Антон Стоянов, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се на първо място, че са неоснователни оплакванията, че
обжалваното решение е нищожно или недопустимо. Сочи се, че исковата молба е
подадена от В.К., в качеството й на майка и законен представител на детето З, поради което
не са предявени чужди права. На следващо място се твърди, че правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, съдът е определил издръжката за
детето, съобразявайки нуждите му, но и възможностите на родителите му да я
предоставят, като в случая о разпределил необходимата за издръжката на детето
месечна сума от 400 лв по равно между двамата родители. Оспорват се твърденията
на въззивника за неяснота относно начина на определяне на издръжката за минало
време за детето. Посочва се, че съдът е съобразил извършеното от ищцовата
страна изменение на иска, поради което, уважавайки иска в пълен размер,
правилно не е присъдил разноски на ответника и в тежест на ищцата. Претендира
се потвърждаване на решението на БРС и присъждане на разноски за въззивното
производство. Също са ангажирани нови доказателства.
ДСП-Бургас е представила социален
доклад.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на В.М.К., в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете З М И, против въззивника М.В.И.,
за осъждане на ответника да заплати на малолетното дете З издръжка за минало
време (за периода от 02.10.2018 г. до 01.10.2019 г.) в размер на по 300 лв
месечно, а след изменение на иска – в размер на по 200 лв месечно, както и за
бъдещо време - в размер на издръжката първоначално по 300 лв месечно, а след
изменението – по 200 лв месечно, считано от предявяване на иска до настъпване
на условия за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяко закъсняло плащане до окончателното му издължаване. Твърди се, че
родителите на малолетната ищца З не са имали брак, детето е родено от
съвместното им съжителство, което е прекратено от м.юли 2016 г. Майката на
детето твърди, че след раздялата на родителите, З е останала да живее при своята
майка, която осигурява издръжката му изцяло, а бащата – ответникът М.И., „не е
предоставял никакви средства за издръжка на дъщеря си, с малки изключения –
рожденият ден на детето, Нова година, и то – ограничен размер“. Твърди се, че
бащата вижда детето откъслечно – няколко пъти годишно, като по този начин го
лишава от бащински грижи и топлина. Сочи се, че майката е изключително
затруднена при издръжката на детето, от една страна – поради това, че доходите
й са само от трудово възнаграждение, при това – не високо, а от друга страна –
поради възрастта на детето и здравословните му проблеми – лечение на зрението
на детето.
Предявени са при условията на кумулативно
обективно съединяване, искове с правно основание чл.149 СК и чл.143 СК.
Ответникът е оспорил исковете. В
срока по чл.131 ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва твърденията на
ищцата по фактите. Твърди, че от раздялата му с майката на детето редовно е предоставял
средства за издръжка на детето – превеждайки ги по банков път – по сметка на
майката. Твърди, че с майката на детето не са имали уговорка за конкретна сума,
поради което месечно е превеждал различни суми, сборът от които обаче не е
по-малък от минималната издръжка за дете. На второ място твърди, че за лечението
на детето - както за средствата за
лечение (за такси, медикаменти, консумативи, терапии и пр.), така и за разходите за пътуване до
гр.Варна, където се провежда лечението и прегледите, заплаща единствено той.
Твърди се също единствено той, заплаща разходите на детето, свързани с учебния
процес, както и таксите за частни уроци по математика на З. Сочи, че заплаща и
таксата за мобилния телефон на детето. Твърди още, че преди раздялата е
извършил ремонт на жилището, в което са живели (собственост на В.К.), за който
ремонт и за обзавеждането, той е изтеглил кредит, който, след рефинансиране,
продължава да погасява. Твърди също, че редовно закупува дрехи, обувки и дори
бельо на детето; в дните, в които майката (работеща на смени) е на работа,
детето е при него – храни се, къпе се, вкл.преспива при него, след което той го
води на училище. Твърди, че при размера на доходите му, наличието на задължения
за заплащане на наем и на вноски по кредит, е в състояние да заплаща месечна
издръжка в минимален размер.
С обжалваното решение БРС е осъдил ответника да заплати на ищцата,
действаща чрез своята майка и законен представител, издръжка за минало време в
размер на 1 790 лв, като е приел, че дължимата издръжка на детето е в
размер на по 200 лв месечно за изминалата 1 година, и е приспаднал заплатените
от ответника суми за издръжка в размер общо на 1810 лв. Със същото решение
съдът е осъдил ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на по
200 лв.
При извършената проверка по реда
на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед изрично въведените с
въззивната жалба твърдения за нищожност и недопустимост на решението, следва да
се отбележи, че: На първо то е валидно, тъй като е произнесено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на надлежната власт на съда,
в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Искът е предявен от правоспособна
страна, представлявана от законния си представител. На второ място решението е
допустимо, тъй като са неоснователни твърденията на въззивника за липсата на
правен интерес у ищеца за предявяване на иска, а искът е предявен от
легитимирана страна.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Страните не спорят, а се
установява от събраните доказателства, че от съжителството на ответника и
майката на ищцата, е родено детето З, понастоящем – на 13 години. Не е спорно,
че от 2016 г. родителите на З са разделени и детето живее със своята майка,
която полага непосредствените грижи за отглеждането му.
Не е спорно, че З има
здравословен проблем, който налага продължително лечение на зрението й,
вкл.предстояща операция.
Спорно по делото е, участва ли
бащата изобщо, евентуално - в каква степен, в отглеждането и издръжката на
детето, както и какъв е размерът на необходимата издръжка за детето,
съотв.дължимата от бащата сума за издръжка.
Установява се от събраните по
делото доказателства, вкл.от представения от ДСП-Бургас социален доклад, че
основните грижи за детето се полагат от неговата майка, но детето има силна
емоционална връзка и с бащата, както и родствениците си по майчина и по бащина
линия, като бабата и дядото по бащина линия оказват помощ и подкрепа в грижите
за З, тъй като живеят в близост до училището на детето и то често ги посещава.
Видно от показанията на
разпитаните във въззивното производство свидетели К и Р, периодично и често
детето ходи при баща си – „от време на време“ (св.К), „доста голяма част от
времето си е при него“ (св.Р). Самото дете, при изслушването му от съда, също
споделя, че в края на седмицата обикновено е при баща си. През лятната
ваканция, по твърдения и на двете свидетелки, както и на самото дете, то е
прекарало в А при своите баба и дядо по бащина линия. Също от гласните
доказателства и от изслушването на детето се установява, че когато е при баща
си, детето получава джобни пари, закупуват му се дрехи и „някакви неща“ (св.К).
От показанията на свидетелите,
твърденията на детето, както и от представените писмени доказателства се
установява, че след раздялата на родителите, въззивникът е заплащал на майката
на детето ежемесечно суми за издръжка на З в различен размер, в общ размер за
периода от 02.10.2018 г. до 02.10.2019 г. - 1810 лв (два пъти по 180 лв, 3 пъти по 140 лв, 3
пъти по 170 лв и 4 пъти по 130 лв), което обстоятелство е установил и
първоинстанционният съд.
Установява се също от събраните
гласни и писмени доказателства, че за прегледите на детето във връзка със
здравословния му проблем („един-два пъти в годината“ – св.К), до момента е
заплащал ответникът, като той е поемал и пътуването на детето до гр.Варна за
тези прегледи, закупуването на очила и пр.
При така събраните доказателства
съдът приема за доказано, че ответникът е участвал и продължава да участва
активно в отглеждането и издръжката на детето си, като не само поема част от
извънредните разходи и е полагал грижи за детето в продължителни периоди от
време (уикенди, ваканция), но и предоставя на майката редовно ежемесечно сума
приблизително в рамките на минималната издръжка за дете за съответния период.
Ето защо съдът приема, че за
миналия период от 1 година преди завеждането на иска, доколкото ответникът е
участвал активно в издръжката на детето, той би следвало да дължи издръжка в
минимален размер (127,50 лв за месеците октомври-декември на 2018 г. и 140 лв
месечно за 2019 г.), т.е.искът за издръжка за минало време ще бъде основателен
само, ако предоставената по банков път от ответника на майката на ищцата сума
(1810 лв) е по-малка от сбора на дължимите размери на месечна издръжка за
периода от 1 година преди завеждането на иска. Доколкото сборът от минималната
издръжка за този период – 1 642,50 лв е по-малък от предоставената от
ответника за същия период сума – 1810 лв, съдът намира иска за издръжка за
минало време за неоснователен.
По отношение на иска за издръжка
за бъдеще време съдът намира следното:
Детето е на 13 години. Ученичка е
в шести клас. Посещава допълнително уроци по математика и на занимания като
мажоретка, за които се заплаща допълнително. Има здравословни проблеми с очите,
които налагат периодични прегледи, вероятно предстои операция.
Така установените нужди на
детето, според съда, определят необходими средства за месечна издръжка на
детето в размер на 360 лв, като в тази сума съдът включва само ежедневните
нужди на детето - за храна, облекло, обучение и пр. Съдът приема, че
необходимите средства за лечение на зрението на детето, представляват
изключителни нужди по смисъла на чл.143, ал.4 СК, разходите за които следва да
се присъдят евентуално след извършването им (с оглед неустановеност на размера
им), и то – в случай, че бъдат извършени само от единия родител, т.е.към
настоящия момент няма основание да се присъждат суми за бъдещо лечение и
евентуална бъдеща операция на очите на детето.
От така определената необходима
сума за издръжката на детето (360 лв месечно), съдът приема, че ответникът
следва да поеме половината – 180 лв, тъй като макар детето да живее (за сега)
при своята майка и тя да поема основните му нужди и да полага непосредствените
грижи за отглеждането му, бащата участва активно в отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето.
При определяне размера на
дължимата от въззивника издръжка съдът преценява доходите на двамата родители,
като отчита и обстоятелството, че бащата живее в имот под наем, както и, че има
задължение за погасяване на кредит, но приема, че тези обстоятелства са непротивопоставими
на ищцата предвид факта, че се касае за алиментни задължения към малолетно дете
(чл.143, ал.2 СК).
Поради частичното несъвпадане на
изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на малолетната
си дъщеря З М И, действаща чрез майката-законен представител В.М.К., издръжка в
общ размер от 1790 лв, дължима за 1-годишния минал период 02.10.2018-01.10.2019
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху
посочената сума, начиная от подаване на исковата молба — 02.10.2019 г., до
окончателното и изплащане; както и да заплаща на малолетната си дъщеря З М И,
чрез майката-законен представител В.М.К., месечна издръжка в размер над сумата
от 180 лв до предявения (след изменението на иска) размер от 200 лв, начиная от
02.10.2019 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от
месечните вноски. Вместо това следва да се постанови решение, с което искът за
издръжка за минало време, както и искът за издръжка за бъдещ период от време да
сумата от 180 лв до сумата от 200 лв месечно, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
При така постановения резултат, отхвърлянето
на иска за издръжка минал период и частичното уважаване на иска за бъдеще
време, на страните се дължат разноски, както следва: На въззиваемата-ищец се
дължат разноски в размер на 240 лв (от общо направени разноски – 400 лв за
заплатено адв.възнаграждение) за първоинстанционното производство и не се
дължат разноски за въззивното производство поради липсата на представени
доказателства за сторени такива разноски. На въззивника-ответник, съобразно
отхвърлената част от исковете, се дължат разноски за първоинстанционното
производство в размер на 200 лв (от общо 500 лв за адв.възнаграждение) и за
въззивното производство - 30,40 лв (от общо 70,36 лв за заплатена държавна
такса). За въззивното производство въззивникът е бил представляван от адв.В.,
при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, от което следва, че
въззиваемата трябва да заплати на процесуалния представител на въззивника -
адв.В., адв.възнаграждение в размер на 120 лв съобразно отхвърлената част от
исковете.
Горното налага отмяна на
първоинстанционното решение и в частта, с която: въззивникът е осъден да заплати
на малолетната си дъщеря З М И, чрез майката-законен представител В.М.К.,
деловодни разноски над сумата от 240 лв до уважения размер от 400 лв; както и на
Бургаския районен съд да заплати държавна такса над сумата от 259,20 лв до
определената от БРС сума от 359,60 лв.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 3435 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д.8461/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд, в частта, с която М.В.И. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на малолетната си дъщеря З М И, ЕГН **********, действаща чрез майката-законен
представител В.М.К., ЕГН **********, издръжка в общ размер от 1790 лв, дължима за 1-годишния минал период 02.10.2018-01.10.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху посочената
сума, начиная от подаване на исковата молба – 02.10.2019 г., до окончателното й
изплащане; КАКТО И в частта, с която М.В.И. с ЕГН **********
е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря З М И, ЕГН **********, действаща чрез майката-законен
представител В.М.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер над сумата от 180 лв до присъдения размер от 200
лв, начиная от 02.10.2019 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на
всяка една от месечните вноски; КАКТО И в частта, с която М.В.И. с ЕГН **********
е осъден да заплати на малолетната си дъщеря З М И, ЕГН **********, действаща чрез майката-законен
представител В.М.К., ЕГН **********, деловодни разноски в размер над сумата от 240 лв до присъдения
размер от 400 лв; КАКТО И в частта,
с която М.В.И. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Бургаския районен съд
държавна такса в размер над сумата
от 259,20 лв до присъдения размер от 359,60
лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на З М И, ЕГН **********,
действаща чрез майката-законен представител В.М.К., ЕГН **********, за осъждане
на М.В.И. с ЕГН **********, да й заплати издръжка в общ размер от 1790 лв (хиляда седемстотин и деветдесет
лева), дължима за 1-годишния минал период 02.10.2018-01.10.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху посочената
сума, начиная от подаване на исковата молба – 02.10.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на З М И, ЕГН **********,
действаща чрез майката-законен представител В.М.К., ЕГН **********, за осъждане
на М.В.И. с ЕГН **********, да й заплаща месечна издръжка в размер над сумата от 180 лв до присъдения
размер от 200 лв, начиная от 02.10.2019
г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски.
ОСЪЖДА З М И, ЕГН **********, действаща чрез майката-законен представител В.М.К.,
ЕГН **********, да заплати на М.В.И. с ЕГН **********, съдебни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, както следва - за първоинстанционното производство в размер на 200 лв (двеста лева) за адв.възнаграждение
и за въззивното производство - 30,40 лв
(тридесет лева и четиридесет стотинки) за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА З М И, ЕГН **********, действаща чрез майката-законен представител В.М.К.,
ЕГН **********, да заплати на адвокат Е.
Атанасова Д.-В. ***, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатоско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 120 лв (сто и двадесет лева).
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.