Р
Е Ш Е
Н И Е
№2875
гр. Варна, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на пети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.-С.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №6745 по
описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на М.С.Г.-Б., ЕГН **********, с адрес: ***, к.к. „Св.Св. К. и Е.“, ул. „*-та“
№ *, с която против „Л.И.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Б.Г.“, ет. 3, офис 18 и „Д.У.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“*** е предявен иск за установяване, че вземането на взискателя „Д.У.“ ЕООД, ЕИК ********* от
длъжника „Л.и.В.“ ЕООД, ЕИК *********,
по изп. дело № 20178080400912 по описа на ЧСИ З.Д., peг. № * КЧСИ, за сумата в
размер на 15734,14 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за
доставка и монтаж на съоръжения за плувен басейн от 25.08.2014 г., сумата от
3540,31 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата,
начислена от 21.12.2014 г. до 20.05.2015 г., сумата от 385,49 лв.
представляваща държавна такса и сумата от 554,00 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение, и за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
132/2015 г. по описа на PC – Елена, не съществува. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права.
Ищецът е кредитор на „Л.И.В.“
ЕООД и взискател по изпълнително дело № 20178080400912 по описа на ЧСИ З.Д.,
peг. № *, с район на действие ОС – Варна водено срещу този ответник. Вторият
ответник – „Д.У.“ ЕООД, също е взискател по това изп. дело, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 132/2015 г. по описа на PC - Елена, с
който „Л.и.В.“ ЕООД е осъдено да му заплати исковите суми.
На 12.04.2019 г. по
изпълнителното дело е предявено разпределение на постъпили суми от запор на
вземания на длъжника „Л.И.В.“ ЕООД по банкови сметки, открити в Банка Переос
България АД по изп.д. № 20178080400912, като сумата от 1077,70 лева е
разпределена както следва:
По реда на привилегиите, съгласно
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД - за такси и разноски по изп.дело, включително т.26
ТТРЗЧСИ - 1077,70 лв., от които: такси по изпълнителното дело - 673,02 лв.;
разноски по изпълнителното дело,
представляващи адвокатски хонорар - 404,68 лв.; останалите вземания не
се удовлетворяват;
Налагат се твърдения, че
взискателят „Д.У.“ ЕООД се явява привиден кредитор, т.к. задължението, посочено
в изпълнителния лист, като основание за вземането му било погасено.
В тази връзка ищецът излага
твърдения, че договорът от 25.08.2014 г. сключен между „Л.И.В.“ ЕООД, като
възложител, и „Д.У.“ ЕООД, като изпълнител, има за предмет доставка и монтаж на
съоръжения за плувен басейн, находящ се в с. Николовци, общ. Елена. Съгласно
чл. 1, раздел I, с който възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
сумата от 39683,92 лв. Във връзка с изпълнението на договора, от страна на „Д.У.“
ЕООД са били издадени фактури както следва: фактура № ********** от 25.08.2014
г. на стойност 21865,20 лв.; фактура № ********** от 14.10.2014 г. на стойност
7319,53 лв. и фактура № ********** от 10.11.2014 г. на стойност 17818,72 лв.
Всички фактури били на обща стойност 47003,45 лв.
Въз основа на така издадените
фактури, от страна на „Л.И.В.“ ЕООД са били извършени плащания както следва: по
фактура № ********** от 25.08.2014 г. - плащане в размер на 21865,20 лв., с
платежно нареждане № 8134074 от 25.08.2014 г. Платежното било на обща стойност
42451,44 лв., тъй като с него били платени и задълженията по ф-ра № **********
от 25.08.2014 г., издадена от „Д.У.“ ЕООД, по друг сключен между страните
договор, със стойност на фактурата 20586,24 лв.; по фактура № **********
от14.10.2014 г. - плащане в размер на общо 7319,53 лв., с платежни нареждания №
8549884 от 31.10.2014 г. на стойност 1500 лв., № 8494593 от 06.11.2014 г. на
стойност 1500 лв. и № 8566558 от 10.11.2014 г. на стойност 4319,53 лв.; по
фактура № ********** от 10.11.2014 г. - плащане в размер на 10000 лв., с
платежно нареждане № 8643382 от 24.11.2014 г.
Твърди се, че по този начин
всички дължими от „Л.И.В.“ ЕООД към „Д.У.“ ЕООД, суми по договора от 25.08.2014
г. са били заплатени, поради което и за „кредитора“ „Д.У.“ ЕООД не е налице
вземане, основано на Договор за доставка и монтаж от 25.08.2014 г. Сумата от
7818,72 лв., представляваща неплатена част по договора, счита за недължима,
поради неизпълнение на задълженията на „Д.У.“ ЕООД по сключения договор от
25.08.2014 г. Отношенията между страните относно договор от 25.08.2014 г. се
ограничавали само до уговореното с него, като същото не е било изменяно или
допълвано по какъвто и да е било начин. Така правото на взискателя да получи
суми произтича от неизпълнението на длъжника по конкретна сделка, в случая
сключен договор за доставка и монтаж от 25.08.2014 г., каквото неизпълнено
задължение не било налице.
Ищецът твърди наличие на
злоупотреба с право, при което се допуска участие в разпределението на кредитор,
чието материално право на вземане не съществува в действителност, поради което
е налице основание да потърси правата си по реда на чл. 464 ГПК, за да оспори
съществуването на вземането на другия кредитор, чрез иск срещу него и длъжника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
„Д.У.“ ЕООД представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта
и основателността на предявения иск. Твърди, че ищцата няма право на иск, т.к.
спорът за материалноправното отношение, предмет на исковата молба, отдавна бил
решен със сила на пресъдено нещо с издаването на заповед за изпълнение №
113/26.06.2015 г. по ч. гр. д. № 132/2015 г. на РС-Елена като бил издаден и
изпълнителен лист от 21.08.2015 г. След като заповедта била влязла в сила, тя
се стабилизирала и всички факти, въз основа на които би могло да се възрази
срещу вземането, били преклудирани. Излага съждения, че със стабилизирането на
заповедта за изпълнение се получавал ефектът на окончателно разрешен правен
спор относно съществуването на вземането, към момента на постановяване на
заповедта по чл. 410 ГПК.
Налагат се и съждения, че
вземането по цитираната заповед за изпълнение, на PC-Е. било различно от
вземанията, погасени от ответника „Л.И.В.“ ООД с цитираните в исковата молба
плащания. Същото произтичало от друго основание и то не било погасено.
Ответникът „Л.И.В.“ ООД бил признал тези вземания и т.к. не бил подал
възражение, въпросът бил решен с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Редът да се оспори съществуването на това вземане бил редът на чл. 424 ГПК, а разпоредбата на чл. 464, aл. 2 ГПК била неприложима за факти и
обстоятелства, установени с влязъл в сила съдебен акт.
Твърди липса на правен интерес за
ищцата, тъй като интересите на взискателя М.Г. не били заплашени. Имуществото
на длъжника било напълно достатъчно да удовлетвори вземането и на двамата
взискатели. Изпълнението било насочено към изпълнение на два недвижими имота на
длъжника „Л.И.В.“ ООД, с кад. идентификатори 10135.3506.260.11.7 и 10135.3506.260.11.7,
върху които била наложена обезпечителна мярка „възбрана“. Тяхната пазарна цена
многократно надхвърляла сбора от всички вземания на двамата взискатели. По
същество оспорва качеството на ищцата, като взискател по изпълнителното дело. Налага
твърдения, че оспореното вземане съществува и произтича не от посочените в
исковата молба фактури а от други такива и от друг договор.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
По делото е
представен препис от договор за доставка и монтаж на съоръжения за плувен басейн от
25.08.2014 г., сключен между „Л.И.В.“ ЕООД, от една страна като възложител и „Д.У.“ ЕООД, от друга страна като изпълнител, с предмет - доставка и монтаж на открит
басейн с преливник, в обект на възложителя, находящ се в с. Н., община Е..
Уговорената цена за изпълнение предмета на договора е в размер на 39683,92
лева, с вкл. ДДС.
На 25.08.2014 г. ответникът „Д.У.“
ЕООД издава на получателя „Л.И.В.“ ЕООД, фактура №********** за сумата 21865,20
лева, представляваща авансово плащане по договор за доставка и монтаж на
басейн. Следва издаване на още четири фактури №№ ********** от 14.10.2014 г.,
за сумата 7319,53 лева; ********** от 10.11.2014 г. и ********** от 10.11.2014
г., за сумата от 6355,98 лева, за сумата от 17818,72 лева. Във фактурите не е посочено, че
същите се отнасят за сключения на 25.08.2014 г. договор. В същия период, между
страните е налице и друго облигационно правоотношение, възникнало въз основа
сключен на 14.07.2014 г. договор за доставка и монтаж на съоръжения за СПА
център.
От представен по делото препис от
книжата съдържащи се в ч.гр.д. №132/2015 г. по описа на Районен съд – Е., се
установява, че делото е образувано въз основа заявление на „Д.У.“ ЕООД от
25.06.2015 г. против длъжника „Л.И.В.“ ЕООД, като видно от издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 113 от 26.06.2015
г., последното дружество е осъдено да заплати на заявителя, следните суми: 15734,14
лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за доставка и монтаж на
съоръжения за плувен басейн от 25.08.2014 г., сумата от 3540,31 лева,
представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена от
21.12.2014 г. до 20.05.2015 г., сумата от 385,49 лв. представляваща държавна
такса и сумата от 554,00 лв. представляваща адвокатско възнаграждение. Като
основание за присъждане на горепосочените суми е посочен договор за доставка и
монтаж на съоръжения за плувен басейн от 25.08.2014 г. Видно от отбелязване
върху издадената заповед, на 21.08.2015 г. е издаден изпълнителен лист за
присъдените със заповедта суми.
Видно от изпълнително дело
№20178080400912 на ЧСИ З.Д., рег. № * КЧСИ, пълен препис от книжата по което, е
приобщен към материалите по делото, същото е образувано въз основа представен
от взискателя „Д.У.“ ЕООД, изпълнителен лист, издаден на 21.08.2015 г. по
ч.гр.д.№ 132/2015 г. по описа на Районен съд – Е., против длъжника „Л.И.В.“
ЕООД, в който е обективирано вземането на кредитора за следните суми: 15734,14
лева - дължимо възнаграждение по Договор за доставка и монтаж на съоръжения за плувен
басейн от 25.08.2014 г.; 3540,31 лева - представляваща неустойка за забавено
плащане на главницата, начислена за периода от 21.12.2014 г. до 20.05.2015 г.;
385,49 лв. - държавна такса и 554,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Първоначално изпълнителното дело
е образувано под № 20157190401102 на ЧСИ С.Я. – рег. № * на КЧСИ. С молба до
ЧСИ, ответникът „Л.И.В.“ ЕООД, сочи, че още преди образуване на изпълнителното
дело, в полза на взискателя са заплатени суми, дължими по договор от 25.08.2014
г., като към датата на подаване на молбата до съдебния изпълнител – 11.05.2016
г., неизплатена е останала само сума в размер на 7818,72 лева. Отправя се
искане, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, производството по делото да бъде
прекратено по отношение горницата над сумата от 7818,72 лева, тъй като същата е
заплатена на взискателя, преди образуване на изпълнителното производство.
Към молбата до ЧСИ са приложени
доказателства са извършените плащания: по фактура №**********/25.08.2014 г. е
платена сумата от 21865,20 лева, с платежно нареждане №8134074/25.08.2014 г. на
обща стойност 42451,44 лева, тъй като с него са били заплатени и задълженията по
фактура №**********/25.08.2014 г., издадена от взискателя по друг сключен между
страните договор; по фактура № ********** от 14.10.2014 г. е извършено плащане
в размер на 7319,53 лева, с три платежни нареждания от дати: 31.10.2014 г,
06.11.2014 г и 10.11.2014 г.; по фактура № ********** от 10.11.2014 г. е
извършено плащане в размер на 10000 лева.
Въз основа молба на заявителя от
23.08.2016 г., с разпореждане от 25.08.2016 г., изпълнителното дело е
прехвърлено на ЧСИ И.С.Н. – рег. №* КЧСИ, за продължаване на изпълнителното
производство, под нов номер – 20167120401787. Последвала е нова смяна на ЧСИ,
като изпълнителното производство се води от ЧСИ С.Я. – рег. № * на КЧСИ.
По искане на кредитора ЧСИ е
заменен, като е образувано изп. дело №20178080400912 по описа на ЧСИ З.Д., рег.
№ * КЧСИ.
С молба по делото от 06.02.2019
г., ищецът в настоящото производство, е отправил искане да бъде присъединен
като взискател по горепосоченото изпълнително дело. Към молбата е представено
удостоверение, издадено по изп. дело № 20188080400304 на ЧСИ З.Д., рег. № *
КЧСИ, видно от което, М.Г.-Б. има вземане към „Л.И.В.“ ЕООД, въз основа издаден
изпълнителен лист от 10.04.2018 г. по ч.гр.д. №4970/2018 г. на ВРС, за следните
суми: 7000 лева – главница; 608,61 лева – законна лихва, начислена за периода
от 04.04.2018 г. до 06.02.2019 г., както и 31,19 лева – разноски по делото.
Със съобщение от 13.02.2019 г.,
ЧСИ уведомява „Д.У.“ ЕООД за присъединяването на М.С.Г.-Б., като взискател по
делото, за сумата от 7639,80 лева, дължими към същата дата. Идентично съобщение
е изпратено и до длъжника – „Л.И.В.“ ЕООД.
На 12.04.2019 г. по изп. дело
№20178080400912 е разпределена събраната от длъжника сума в размер на 1077,70
лева, като извършеното разпределение е обективирано в протокол от същата дата и
е предявено на страните.
От заключението на допусната по
делото на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че фактура №**********
от 25.08.2014 г. на стойност 21865,20 лв.; фактура № ********** от 14.10.2014
г. на стойност 7319,53 лв. и фактура № ********** от 10.11.2014 г. на стойност
17818,72 лв., всички на обща стойност 47003,45 лв., са осчетоводени при
ответниците, като са включени в дневника за продажби при „Д.У.“ ЕООД и в
дневника за покупки при „Л.И.В.“ ЕООД. По издадените фактури са извършени
плащания в общ размер на 39184,73 лева, като неплатен е остатък в размер на 7818,72
лева. Освен трите горепосочени фактури, ответникът „Д.У.“ ЕООД е издал и
фактура № ********** от 10.11.2014 г. на стойност 6355,98 лв., по която нямало
извършено плащане.
При така установените факти,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен
установителен иск е с правно осн. чл.464 ГПК. С този иск е уредена възможността
за взискател по изпълнително дело да се защити като оспори вземане на
конкуриращ взискател, за да се установи несъществуване на вземане, обективирано
в издаден изпълнителен лист, с което привидният кредитор се легитимира като
взискател срещу същия длъжник. Ответници по иска са длъжникът и взискателят с
оспорено вземане, при условията на задължително другарство. В производството по
иск с правно основание чл.464, ал.1 ГПК, ищецът като оспорващ взискател, може
да въведе всякакви факти, които изключват, унищожават или погасяват оспореното
вземане, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
Правният интерес за взискателя
възниква от момента на присъединяване на взискател по делото, като считано от
извършване на разпределението тече краен срок за предявяване на иска
/определение №159/31.03.2009 г. по гр. д. №1930/2008 г. на ВКС, IV г.о./. При данни, че
разпределението е извършено на 12.04.2019 г., то представената на 03.05.2019 г.
искова молба, сочи допустимост на предявения иск.
Тежестта за установяване
съществуването на оспореното право се носи от ответника, като той следва да
установи фактите, с които обосновава своето право на вземане.
Неоснователсно е възражението на
ответника „Д.У.“ ЕООД, че ищцата няма качеството на взискател по изп. дело №
20188080400304 на ЧСИ З.Д., рег. № * КЧСИ. С молба от 06.02.2019 г., ищецът в
настоящото производство, е отправил искане да бъде присъединен като взискател
по горепосоченото изпълнително дело, като с разпореждане от същата дата,
съдебният изпълнител е уважил отправеното към него искане. За присъединения нов
взискател са уведомени първоначалния взискател и длъжника.
Представените по делото платежни
нареждания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяват
извършени плащания от „Л.И.В.“ ЕООД, в полза на „Д.У.“ ЕООД, по договор от
25.08.2014 г., в общ размер на 39184,73 лева, при обща цена на договора - 39683,92
лв. Неплатена е сума в размер на 7818,72
лева, като е въведено възражението, че същата е недължима, тъй като ответникът
„Д.У.“ ЕООД не е изпълнил насрещното си задължение по договора от 25.08.2014 г.
Твърдение в този смисъл е изложил длъжникът в молба до ЧСИ по първоначално
образуваното изп. д. № 20157190401102 на ЧСИ С.Я. – рег. № * на КЧСИ.
Независимо от разпределената му
доказателствена тежест, ответникът „Д.У.“ ЕООД не представя и не ангажира
каквито и да е доказателства свързани с възлагане и извършване на допълнителни
дейности, извън уговорените с договора от 25.08.2014 г., в т.ч., че извършил
СМР, които да обусловят заплащане на сумата от 7818,72 лева
На дата 10.11.2014 г. са издадени
две фактури - №525 и № 526. Фактура № 525 безспорно е издадена за вземане по договора
от 25.08.2014 г., като вписаното основание в същата е „доплащане по договор за
доставка и монтаж на басейн“. С оглед вписаното основание, логично е да се
приеме, че с издаване на този счетоводен документ, изпълнителят „Д.У.“ ЕООД е
заявил за плащане последната дължима сума по договора от 25.08.2014 г.
От представената по делото
фактура №526/10.11.2014 г. не може да се установи по категоричен начин, че
същата е относима към задълженията възникнали в изпълнение на договора от
25.08.2014 г., доколкото между ответниците са налице облигационни
правоотношения възникнали въз основа на друг сключен между тях договор /такъв е
сключен на 14.07.2014 г./, а и във фактурата не е посочено, че се отнася за
договора от 25.08.2014 г. Отделно, вземане в размер на 6355,98 лева по фактура № ********** от 10.11.2014 г. не е
заявено за присъждне по ч.гр.д. №132/2015 г. на РС – Е.
Твърдението на „Д.У.“ ЕООД, че първият
ответник му е възложил извършването на допълнителни дейности, за които да се
дължи заплащане на суми извън уговорените в раздел IV от договора, както и че
тези дейности са действително извършени, остана недоказано, макар
установяването на тези обстоятелства да е поставено в тежест на втория
ответник. „Д.У.“ ЕООД не доказа и основание за претендиране на вземане за
неустойка за забава, както и размер на същото.
Предвид характера на
производството, разместената доказателствена тежест, изложените твърдения исковата молба и в
отговора на исковата молба на длъжника в изпълнителното производство, при
въведени възражения за недължимост на претендираните суми, поради неизпълнение
на договорни задължения от страна на втория ответник, именно взискателят с
оспорено вземане следваше да установи съществуване на същото по издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в т.ч. и за извършени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №132/2015 г. на РС – Елена.
Доколкото ответникът „Д.У.“ ЕООД
не успя при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на
вземането си против длъжника „Л.И.В.“ ЕООД, предмет на изп. дело №
20178080400912 по описа на ЧСИ З.Д., peг. № * КЧСИ, образувано въз основа
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 132/2015 г. по описа на PC – Елена, съдът
намира предявения отрицателен иск за основателен, поради което следва да уважи
същия изцяло.
По отношение искането на
ответника „Л.И.В.“ ЕООД за разпределяне отговорността за разноски, при
съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съдът намира, че в процесния
случай не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК.
Действително, ответникът признава предявения иск, но признанието на иска не е
достатъчно основание за да се освободи ответника от отговорността за заплащане
на разноски. В основата на предявения иск стои неизпълнение на парично
задължение на този ответник, поради което следва да се приеме, че именно
поведението на последния е дало повод на ищеца за сезиране на съда.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 2525,98 лева, от
които 775,98 лева – държавни такси, 250 лева – възнаграждение за вещо лице и 1500
– адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Г.-Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, к.к. „Св.Св. К. и Е.“, ул. „*-та“ № *, че вземането на взискателя „Д.У.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** от длъжника „Л.И.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес център „Б.Г.“, ет. *, офис *, по изп.
дело № 20178080400912 по описа на ЧСИ З.Д., peг. № * КЧСИ, за сумата в размер
на 15734,14 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за доставка
и монтаж на съоръжения за плувен басейн от 25.08.2014 г., сумата от 3540,31
лева, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена от
21.12.2014 г. до 20.05.2015 г., сумата от 385,49 лв., представляваща държавна
такса и сумата от 554,00 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 132/2015 г. по описа на PC – Е.,
не съществува, на основание чл.464, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.И.В.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Б.Г.“, ет. *,
офис * и „Д.У.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплатят на М.С.Г.-Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, к.к. „Св.Св. К. и Е.“, ул. „*-та“ № *, сумата от 2525,98 лева,
представляща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Окръжен съд – В., в двуседемичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: