№ 126
гр. Габрово, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „АД срещу
постановеното решение на Габровски районен съд по гр.д.№540/2024г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че правният извод на съда относно причината за
настъпване на ПТП и размера на имуществените вреди по лек автомобил „А.“ е
необоснован и неправилен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения
и при непълнота на доказателствата. Приетото заключение на САТЕ е било оспорено от
ответника и е направено искане за повторна експертиза, като без конкретни доводи не е
уважено от първоинстанционния съд. Оспорва се заключението на САТЕ като неправилно,
неясно ,немотивирано. Излагат се доводи, че изводът на първоинстанционния съд относно
стойността на щетата противоречи на заключението на вещото лице , което е посочило каква
е стойността при условията на тотална щета - 70% от пазарната стойност на автомобила е
2062лв., а при 75%- 2209лв.
Претендира се отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение и
постановяване на ново по същество на спора, с което се отхвърли изцяло предявения иск ,
ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор ищцата чрез процесуалния си представител е оспорил
въззивната жалба като неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства ,приема за установено следното:
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.
№540/2024г., с което ответникът „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД е осъден да заплати
1
на ищцата Г. Т. Г. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2957,60 лв., на
основание чл. 432 от КЗ, ведно с лихвата за забава от 24 ноември 2023г. до окончателното
изплащане. За да уважи предявения иск в претендирания размер съдът е приел, че ПТП е
настъпило по вина на водача на автомобил „Б.“, който не е пропуснал движещия се по път с
предимство автомобил „А.“, като в резултат на ПТП е настъпила тотална щета за лек
автомобил „А.“.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата, че към датата на
настъпване на процесното ПТП на 27.10.2023г. за лек автомобил „Б.“ е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „
ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД.
Не се спори и че участници в настъпилото на 27.10.2023г. ПТП са лек автомобил „Б.“,
управляван от Пламена И.а и лек автомобил „А., управляван от ищцата Г. Г..
Ответникът оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Б.“, като във въззивната жалба се поддържа, че изводите на първоинстанционния
съд относно приетия механизъм ,са необосновани и неправилни.
Въззивният съд намира за неоснователни тези възражения.
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ и обясненията на вещото
лице инж.И. в с.з., се установява, че от техническа гледна точка като причина за възникване
на процесното ПТП е навлизане на път с предимство от водача на л.а. „Б." ,без да даде
предимство на движещия се по него лек автомобил „А.“, управляван от ищцата. Водачът на
л.а. „А." не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране. Водачът на л.а. „Б." е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „А.". Мястото на ПТП е
онагледено със снимков материал в констативно – съобразителната част на заключението на
стр.8-9, както и със скица за механизма на настъпване на ПТП на стр.18 от заключението.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че заключението на САТЕ е
неправилно, неясно и немотивирано. Не се сочат конкретни обстоятелства във въззивната
жалба, от които да се извеждат тези твърдения. В първоинстанционното производство в
молбата на ответника вх.№9346/09.12.2024г. също няма конкретни твърдения за
необоснованост или неправилност на изготвената САТЕ. Направено е само бланкетно
изявление, че заключението е неясно и необосновано. Не е мотивирано и доказателственото
искане за допускане на повторна САТЕ .
Заключението на САТЕ е мотивирано и ясно. При изготвянето му вещото лице е взело
предвид материалите по делото и данните от ДП, обсъдени в т.4.2 от заключението ,
посочило е и използваната литература. Направените констатации за място на удара и
скоростта на движение са на база използвания снимков материал, както е отразено и
онагледено на стр.12-15 от заключението. При определяне като възможна скорост на двата
автомобила при осъществяване на удара вещото лице е извършило сравнителен анализ на
снимковия материал и съответните математически изчисления , както е посочено на стр.15-
18 от заключението. Направените констатации, че причина за възникване и осъществяване на
ПТП е движението на лек автомобил „Б.“ по ул.“Д.“ към кръстовището, за който е бил
валиден пътен знак “Б1“, и непропускането на навлизащия в кръстовището по ул.“Б.“ лек
автомобил „А.“, движещ се по път с предимство, за който е бил валиден пътен знак „Б3“, не
са опровергани от останалите доказателства по делото и няма основание да се приемат за
неправилни, което да налага възлагането на допълнително заключение на САТЕ или
2
повторно по чл.201 ГПК. С оглед на това от първоинстанционният съд не е допуснато
процесуално нарушение като с постановеното протоколно определение в с.з. на 10.12.2024г.
е отказал да уважи искането на ответника за допускане на повторно заключение.
Обстоятелството, че причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на автомобил
„Б.“ в кръстовището, без да осигури пропускането на автомобил „А.“, който се е движил по
път с предимство, се потвърждава и от показанията на водача на лекия автомобил „Б.“,
дадени в с.з. на 10.12.2024г.- св.И.а. Същата е заявила, че при настъпване на ПТП
светофарната уредба е работела с жълта, мигаща светлина, Другият път е с предимство и е
имало знак за пропускане на движещите се с предимство. Предприема завиване , без да
пропусне насрещно движещото се МПС , защото не го е видяла.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че при определяне стойността
на щетата по лек автомобил „А.“ съдът не е съобразил заключението на вещото лице, което
е посочило ,че при условие на тотална щета - 70% от пазарната стойност на автомобила е
2062 лв., а при 75% - 2209лв.
Посочените от вещото лице в изготвената САТЕ проценти и стойности , на които се
позовава жалбоподателят, са във връзка с въведените критерии за определяне на наличието
на тотална щета и съотнесени към процесния автомобил . В заключението е посочено, че
съгласно "Наредба № 24 от март 2006 г. за Задължителното застраховане..." и Кодекса по
застраховане (настоящ чл. 390, ал. 2, предишен чл.193, ал.4), тотална щета за автомобила
възниква, при случай, когато стойността на разходите за необходимия ремонт да надвишава
70 на сто от действителната (пазарна) стойност на автомобила. В случая, 70 % от пазарната
стойност на автомобила, са 2062 лв. Съгласно "Наредба № 24 от март 2006 г. за
Задължителното застраховане по член 249, т. 1 и 2 от кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства", при възникване на тотална щета за превозното средство, се определя
стойността на нанесените щети да е не по малко от 75 % от пазарната стойност на лекия
автомобил, или не по малко от 2209 лв. Следователно тези стойности, посочени от вещото
лице в САТЕ, са относими към определянето дали е налице тотална щета за процесния
автомобил „А.“, а не ,че това е стойността на причинените от ПТП имуществени вреди . С
оглед на това няма основание като обезщетение да се присъди сумата, която вещото лице е
определило ,че е условие за наличието на тотална щета за лек автомобил „А.“- 70% от
пазарната стойност на автомобила е 2062 лв., а при 75% - 2209лв. , и няма основание да се
приеме, че неправилно първоинстанционният съд не се е съобразил с това становище на
вещото лице при уважаване на исковата претенция за присъждане на настъпилите за лек
автомобил А. имуществени вреди от процесното ПТП.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение като законосъобразно и обосновано,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищцата са дължими
направените разноски за въззивната инстанция. В случая осъщественото от адв.Б. Г.
процесуално представителство на страната за настоящата инстанция е при условията на
чл.38,ал.1,т.2 ЗА съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л.34/. На
основание чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на ищцата следва да се присъдят разноски за
настоящото производство за осъщественото процесуално представителство в размер на
200лв. адвокатско възнаграждение, съобразявайки приетото с решение на СЕС по дело С -
438/22 и съдебната практика, като при определяне на размера съдът взе предвид ,че
развилото се въззивно производство не е с фактическа и правна сложност, не са събирани
нови доказателства , по делото е проведено едно съдебно заседание с участието на адв.Г.,
3
който е изразил становище по въззивната жалба и отговора, в който единствено е взето
становище по доказателственото искане на жалбоподателя и не са излагани конкретни
аргументи по същество на спора, направил е и кратко изложение в хода на устните
състезания.
По изложените съображения ,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №579 от 11.12.2024г. по гр.д.№540/2024г. на РС-Габрово.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК121718407, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша" № 89Б, да заплати на адв. Б. Т. Г. от САК,
съд. адрес: гр. София, ул. Алабин № 42,ет.3, оф. 10; за осъщественото процесуално
представителство на ищцата във въззивното производство сумата от 200лв., на основание
чл.38,ал.2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4