Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е № 1 4 8 3 6
24.07.2019г., гр. Пловдив
В. Низамова - районен съдия при Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по НЧХД №
2088/2019 г. по описа на ПРС, XXV н.с., след като се запознах с
материалите по делото, намерих за установено следното:
Делото е образувано по тъжба с вх. № 21818/02.04.2019г. по описа на ПРС,
депозирана от Л.Р.К. ***, чрез пълномощник адв. Й. П., против В.К.К., за
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Тъй като съдията-докладчик е намерил, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 НПК, е указал на тъжителя, с разпореждане от
04.04.2019г., че следва в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности,
а именно: да посочи датата, мястото и механизмът на
извършване на деянието, съставляващи “обстоятелствата на престъплението” по смисъла на чл. 81, ал. 1 от НПК, да се посочи точно и ясно кой е съдебния акт чието изпълнение е било
осуетено – вида на съдебния акт, номер, дата, състав който го е постановил,
влязъл ли е в сила и кога. В отговор с молба от 16.04.2019г.
с вх. № 2560/2019г. от адв. С. П., в качеството й на пълномощник на тъжителя, подадена
след срок и неподписана, не се внася съществена яснота на подадената тъжба. С
разпореждане от 30.04.2019г. съдията докладчик е дал повторни указания подробно
изложени в разпореждането, като е указал да се представи и подписана
молба. С подадена на 16.05.2019г. с вх.
№ 31675 молба-допърнение от адв. С. П. отново се прави опит да се отстранят
костатираните нередовности и да бъде конкретизирана тъжбата. С разпореждане от
05.06.2019г. съдията докладчик за пореден път е дал подробни указания да се
отстранят нередовностите подробно изложени в разпореждането. По делото се
установява, че призовката е изпратена на посочения в тъжбата адрес на частния
тъжител и адв. П.. Съобщението ведно с Разпореждането от 05.06.2019г. е връчено
на майката на частния тъжител на 14.06.2019г., но в указания 7 дневен срок не е
постъпило уточнение на тъжбата. Съобщението ведно с Разпореждане от
05.06.2019г. е връчено на адв. П., лично, на 25.06.2019г. и в указания 7 дневен
срок отново не е постъпило уточнение на тъжбата. Такова е входирано от адв. П.
на 03.07.2019г. ден след изтичане на срока. Закона не задължава съда да дава
указания за отстраняване на нередовност в тъжбата. Въпреки това обаче, съдията
докладчик е положил процесуални усилия и трикратно е дал указания които са
останали неизпълнени, още по малко в срок. Поради изложеното настоящия състав
намира че констатираините в тъжбата нередовности не са отстранени в срок до
02.07.2019г. като тъжителя не е посочил причина за това, нито е поискал
удължаване на срока.
Отделно от изложеното, настоящия състав намира че не е изпълнено указанието
дадено на частния тъжител да посочи фактите
очертаващи всички елементи от състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК,
изразяващи се в посочване на мястото на извършване на деянието и очертаване на
стореното от частния тъжител усилие относно всяка една дата на която се твърди
да е извършено престъпление и начина по който подсъдимата е осъществила
престъплението, с което да очертае фактите относими към извършеното на всяка
конкретна дата престъпление от обективна и субективна страна. Въпреки дадената
възможност, в тъжбата и уточненията към нея не се излагат конкретни факти за
обвинението което е повдигнато спрямо подсъдимата К., съдържат се най-общи
твърдения за всички дати, които са до такава степен общи, че съпоставени с
други изложени факти са в противоречие и не изясняват повдигнатото обвинение по
никакъв начин. В молбата допълнение от 16.05.2019г. с вх. № 31675 са посочени
отделните дати на които се твърди подсъдимата да е извършила престъпление, без
обаче да се излагат конкретни факти очертаващи изпълнителното деяние извършено
от подсъдимата. В молбите и тъжбата обаче липсват изложени факти които да
очертават извършеното престъпление и да сочат по какъв начин подсъдимата е
извършила престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, в какво се състои изпълнителното
деяние за всяка една дата, от периода посочен от тъжителя. В последната молба
от адв. П. се излага молба да се даде ход на съдебното следствие само относно
посочените в Разпореждането на съдията докладчик от 05.06.2019г. дати за които
има посочени някакви факти – 7, 8 и 21 юли 2018г., 10.11.2018г. и 23.12.2018г.,
което е своеобразно оттегляне на тъжбата в по-голямата й част, с изключение на
посочените дати. Самия частен тъжител не се е възползвал от възможността да
внесе уточнения в тъжбата си в срок, и да изложи своята позиция, въпреки че му
е връчено разпореждането на съдията докладчик и е имал такава възможност. Нещо
повече и за частния тъжител 7 дневния срок е изтекъл с повече от 18 дни. Искането
се прави от адв. П. в качеството й на повереник на частния тъжител, след
изтичане на дадения от съда срок.
Що се отнася до изложените в молбата от 16.05.2019г. факти, относно датите
7, 8 и 21 юли 2018г., 10.11.2018г. и 23.12.2018г., следва да се отбележи че не
случайно в последното разпореждане с което се дават указания на частния тъжител
е посочено че изложените факти са оскъдни. Въпреки това обаче, от страна на
адв. П. в последствие не се внасят никакви уточнения. В последната просрочена
молба уточнение от 03.07.2019г. същата заявява че не може да изложи конкретни
факти за всяка една дата. Поради изложеното настоящия състав намира че фактите
действително са оскъдни и недостатъчни че да се приеме че тъжбата отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК и че същата очертава в достатъчна степен обстоятелствата
на престъплението по смисъла на посочената разпоредба. Относно датите 07 и
08.07.2019г. в молбата от 16.05.2019г. е изложено „Въпреки многократните опити
да се свърже по телефона с майката, същата за пореден път се укрила, не е
отговорила на телефонно повикване, дори е блокирала обажданията от телефонния
номер на К. и неговите роднини“. С това се изчерпват фактите относими към
посочените две дати. Същите не са достатъчни за да очертая твърдяното за
извършено престъпление и начина по който то е извършено. Фактите от своя страна
са и вътрешно противоречиви и неясни. Съдържат се данни че подсъдимата се
укрила, без да се сочат други факти относно това укриване, отделно се сочи че
не отговорила на телефонно обаждане и дори блокирала обажданията на К.. Тогава
от така даденото описание възниква въпроса, как се е укрила подсъдимата, като
не отговорила на телефонно повикване или като блокирала обажданията му, или по
друг начин. В крайна сметка в молбите на няколко места се твърди укриване от
подсъдимата, но в същото време на други места се сочи че тъжителя знае адрес на
който пребивава тя? Възниква въпроса как се укрива, знае ли тъжителя или не
къде живее подсъдимата и детето му, на всички посочени дати ли се укрива и как?
Например в молбата от 03.07.2019г. е посочено че тъжителят е ходил на адреа на К.
на дати 09,10,23 и 24 юни 2018г. Би могло тогава да се предположи че адреса й
не е бил неизвестен през цялото време. Отделно от това относно телефонното
повикване е използвано единствено число, а датите за които се отнася са две,
тогава възниква въпроса на коя дата подсъдимата не е отговорила на телефонно
повикване, както и ако телефонното повикване е било едно, имало ли е изобщо
други след като се излага и твърдение че подсъдимата блокирала обажданията? Срещу
какво следва да се защитава подсъдимата при тези оскъдни факти изложени от
тъжителя? Липсва яснота какво е било неговото поведение, дали е ходил до дома
на подсъдимата, търсил ли я е, намерил ли е някой там, кога изобщо се е обаждал
на подсъдимата, в самия ден когато следва да вземе детето или преди това, знаел
ли е къде живее подсъдимата и детето към онзи момент. Посочените факти не
покриват минимума за да се приеме че очертават престъплението от което се тъжи К.
от обективна страна, и не са годни да изиграят ролята която законодателят е
отредил на тъжбата по делата които са от частен характер, която е аналогична на
обвинителния акт по делата от общ характер.
Фактите изложени за датата 21.07.2018г. са следните „Л.К. в опит да се
свърже с К., за да вземе детето при себе си, отива до дома й в ***** , тъй като
телефона за връзка е блокиран, вижда нейния автомобил и докато паркира, тя бяга
от адреса“. Липсва яснота детето било ли е с майка си при това бягство,
подсъдимата изобщо видяла ли го е, какво е сторил тъжителя в последствие,
потърсил ли е детето и къде, ходил ли е до дома обитаван от тъжителката, изобщо
предприел ли е други действия освен да види как подсъдимата потегля с
автомобила си, знаел ли е къде пребивава детето му. Изобщо изложените факти са
толкова общи и неясни че не са достатъчни да очертаят извършеното престъпление
от обективна страна и относно тази дата.
Фактите изложени за датата 10.11.2018г.
са следните „На 21.11.2018г. Л.К. подава молба до ДСИ при Районен съд Пловдив,
с която моли за съдействие съдебния изпълнител, за осъществяване режима на
лични контакти с детето, тъй като В.К. продължава да се укрива заедно с детето
и той отново не може да осъществи контакт с детето си и да го вземе при себе
си. В същата е обяснил че на 10.11.2018г. е трябвало да вземе детето, …., но
това не се е случило. К. е блокирала входящи повиквания от неговия телефонен
номер и той по никакъв начин не може да се свърже с нея“. Посоченото относно
тази дата, в същност представлява един перазказ на съдържанието на подадената
молба до ДСИ при Районен съд Пловдив, което по никакъв начин не може да бъде
приравнено на излагане на факти относими към извършеното от К. престъпление на
посочената дата. В тази връзка следва да се отбележи че в тъжбата и молбите
уточняващи я, се разказват съдържанието на различни действия предприети от
тъжителя срещу подсъдимата, подаване на жалби и сигнали, но липсва посочване на
факти очертаващи изпълнителното деяние.
Фактите изложени за датата 23.12.2018г. са следните „На 23.12.2018г. К.,
купува подарък за детето си и отива до адреса по лична карта на К. ***, където
живеят майка й, и баща й. Позвънява на вратата и му отваря В., той влиза и се
опитва да вземе детето си. Следват разговори, след което той си тръгва защото
детето не иска да го види“. Изложените факти изобщо не са относими към
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и не посочват
какво е сторила подсъдимата с което не е изпълнила постановения съдебен акт
освен че е пуснала тъжителя в дома си, говорили са и той си тръгнал защото
детето не искало да го види. От посочените от тъжителя факти относно тази дата
пък следва извода че изложените най общи твърдения че подсъдимата на всички
дати се укрила, очевидно не отговаря на истината и е в противоречие със фактите
изложени за дата 23.12.2018г. когато тъжителят е установил местонахождението й,
и дори е говорил с детето и.
Следва да се отбележи и обстоятелството изложено в последната молба
уточнение към тъжбата от 03.07.2019г. с вх. № 43978, че на всички посочени дати
поведението на подсъдимата било такова изразяващо се в липса на активност от
нейна страна за осъществяване на срещи между бащата и детето с което осуетявала
изпълнението на съдебното решение, се приема от съда за абсурдно. В крайна
сметка според настоящия състав ако бащата иска да види невръстното си дете,
едва ли следва да е пасивната страна, която да чака някой да го потърси, освен
ако не е имало уговорки в тази насока, каквото обаче не се твърди.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи че относно повдигнатото
обвинение срещу подс. К., за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, на
датите 24.03.2018г., 25.03.2018г., тъжбата се явява подадена след изтичане на
преклузивния 6 месечен срок. От събраните по делото материали става ясно че
настоящото производство е било образувано след изпратено от РП Пловдив
съобщение по реда на чл. 50 и чл. 81 от НПК, което пък е резултат от
Постановление за спиране на РП Пловдив по пр.пр. 3343 от 22.03.2019г., с което
Досъдебно производство № 405 от 2018г. по описа на 05 РУ при ОДМВР е било
спряно, на основание чл. 244, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като в
хода на разследването било установено че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия. В постановлението на прокурора е посочено че производството е
било образувано за извършено на 04.04.2018г. престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК. От изложеното следва извод че посочените две дати - 24.03.2018г. и 25.03.2018г., са от предхождащ
период преди образуването на ДП и за тях, настоящия състав приема че отдавна е
изтекъл срока по чл. 81 от НПК, тъй като тези дати се явяват извън предмета на
воденото разследване за което е било изпратено съобщение за спиране на
наказателното производство и за тях следва да се брои срока от узнаването от
тъжителя за извършеното престъпление.
Относно датите за които е повдигнатото обвинение срещу подс. К., за
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, след входирането на Тъжбата в
съда на 02.04.2019г., а именно датите 06.04.2019г., 07.04.2019г., 20.04.2019г.,
21.04.2019г., 11.05.2019г. и 12.05.2019г. настоящия състав приема тъжбата също
за недопустима, тъй като тъжбата е подадена на 02.04.2019г. и с подаването й
производството пред първата съдебна инстанция е било образувано, на основание
чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК. Това е крайния момент, от който насетне е
недопустимо да се разширява повдигнатото спрямо подсъдимата К. обвинение, чрез
посочване на нови дати на които да се твърди че е извършено престъплението.
Тъжбата играе роля на внесен в съда обвинителен акт, но се отнася за дела от
частен характер. Именно затова тя следва да бъде пределно ясна, точна и
недвусмислена, за да очертае всички съставомерни факти за които е повдигнато
обвинение спрямо подсъдимата, по начин че тя да може да ги разбере и да
осъществи защитата си, и по начин да се очертаят фактите срещу които
подсъдимата следва да се защитава. Поради изложеното такова разширяване на
периода за който се твърди подсъдимата да е извършила престъпление по чл. 183,
ал. 2 от НК, след датата на която е подадена тъжбата, настоящия състав намира
за абсолютно недопустимо. В противен случай би се дала възможност на частния
тъжител да удължава периода на повдигнатото обвинение непрекъснато във времето
до началото на делото, без да може подсъдимата да се защитава срещу тези факти.
Всичко изложено по – горе, мотивира съда да приеме, че тъжбата подадената
от Л.Р.К. ***, против В.К.К., за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, поради което и тъй като
констатираните нередовности не са били отстранени в указания за това срок, и
след него, и тъжбата въпреки многобройните си уточнения не отговаря на
изискванията посочени в чл. 81 от НПК, наказателното производство следва да
бъде прекратено, а тъжбата, депозирана от Л.Р.К., върната, на основание чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК , относно датите 7, 8 и 21 юли 2018г., 10.11.2018г. и
23.12.2018г., и на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 4 от НПК, относно всички
останали дати конкретизирани с молбата от адв. П. от 16.05.2018г., а именно
24.03.2018г., 25.03.2018г., 07.04.2018г., 08.04.2018г., 21.04.2018г.,
22.04.2018г., 05.05.2018г., 06.05.2018г., 19.05.2018г., 20.05.2018г., 09.06.2018г.,
10.06.2018г., 23.06.2018г., 24.06.2018г., 22.07.2019г., 11.08.2018г.,
12.08.2018г., 25.08.2018г., 269.08.2018г., 08.09.2018г. 09.09.2018г., 22.09.2018г.,
23.09.2018г., 06.10.2018г., 07.10.2018г., 20.10.2018г., 21.10.2018г.,
11.11.2018г., 24.11.2018г., 25.11.2018г., 08.12.2018г., 09.12.2018г., 22.12.2018г.,
12.01.2019г., 13.01.2019г., 26.01.2019г., 27.01.2019г., 09.02.2019г.,
10.02.2019г., 23.02.2019г., 24.02.2019г., 09.03.2019г., 10.03.2019г.,
23.03.2019г., 24.03.2019г., 06.04.2019г., 07.04.2019г., 20.04.2019г., 21.04.2019г., 11.05.2019г., 12.05.2019г. Ето защо, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 4 от НПК,
Р
А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производството по НЧХД № 2088/2019 г. по описа на ПРС, XXV н.с.
ВРЪЩАМ тъжбата, депозирана от Л.Р.К..
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 15–дневен срок от
получаване на преписа пред ПОС по реда на гл. XXI НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.