Р Е
Ш Е Н
И Е
№...................../
............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
С. КОЛЕВ
при участието на секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА и прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от съдия
ТАНЯ ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 1399/2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Варна
срещу Решение № 260629/21.05.2021 г., постановено по НАХД № 305/2021 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
20-0819-001799/04.06.2020 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на ВРС, поради постановяването му в нарушение
на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за липса на
съставомерност на деянието от субективна страна поради неуведомяването на
собственика за извършената служебна дерегистрация на процесния автомобил. Сочи
се, че това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на процесното
административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки
за ангажиране на отговорността на водача. Твърди се, че узнаването за
прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство (МПС) от
собственика му не представлява елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на същото, тъй като собственикът на МПС е носител на задължението
за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е
длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това задължение. Аргументира се, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) може да се извърши и при двете основни форми
на вината – умисъл и непредпазливост, доколкото непредпазливите деяния по
отношение на това административно нарушение не са изключени от законодателя
като ненаказуеми. Счита се, че правилно е приложена санкционната норма на чл.
175, ал. 3, предложение първо ЗДвП и е наложено наказание в минимален размер, като
не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се
отличава от обичайните нарушения по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Искането е да се
отмени решението на ВРС и да се потвърди издаденото НП. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН. В случай на неуважаване на жалбата и претендиране от насрещната
страна на разноски за адвокатско възнаграждение се моли същите да бъдат
присъдени в минимален размер. С писмени бележки касаторът поддържа изложените в
жалбата доводи и направените искания.
Ответникът по касация – С.И.П., в депозиран чрез
представител по пълномощие писмен отговор застъпва становище за неоснователност
на касационната жалба. Излагат се съображения, че от субективна страна
нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според
българското законодателство непредпазливите нарушения са само резултатни, а това
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което може да
бъде извършено единствено при форма на вината пряк умисъл. Сочи се, че липсата
на уведомяване за прекратена регистрация на МПС и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали нарушителя да предвиди
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, тъй като същият не е
съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано. Твърди се, че
поради това липсва вина като субективен елемент на нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП, поради което деянието е несъставомерно, както правилно е приел
районният съд. Отправя се искане за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС
като правилно и законосъобразно и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените в жалбата касационни
основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан с разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното пред ВРС НП № 20-0819-001799/04.06.2020
г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, за
извършено нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо ЗДвП, на С.И.П. са наложени следните административни нарушения:
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. Според съдържанието на НП нарушението се изразява в управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е със служебно
прекратена регистрация от дата 18.12.2019 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
при уведомление от Гаранционен фонд за несключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Посочено е, че НП се издава на основание Постановление №
2282/28.05.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна за прекратяване
на наказателно производство по описа на Районна прокуратура – Варна по ДП № 25/2020
г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
ВРС приема,
че НП е издадено от компетентен орган и при липса на съществени процесуални
нарушения, като същото съдържа точно и ясно описание на нарушението, което е
доказано от обективна страна. Счел е обаче, че описаното в НП административно
нарушение не е доказано от субективна страна, тъй като липсват данни, че
водачът на лекия автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация
към момента, в който е привел автомобила в движение. С тези съображения Районен
съд – Варна е отменил оспореното пред него НП.
Настоящият състав на съда намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно като
постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото
факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно са отнесени към приложимите
материалноправни разпоредби.
Въззивният съд правилно е приложил материалния закон.
Тричленният състав на административния съд споделя
изводите на ВРС и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на
въззивната инстанция.
С процесното НП ответникът по касация е наказан за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която правна норма регламентира, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението на това законово
задължение подлежи на административнонаказателно санкциониране на основание чл.
175, ал. 3 ЗДвП, предвиждащ налагане на административни наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба
от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Безспорно по делото е установено, че управляваният от С.П.
лек автомобил е негова собственост. От прокурорското постановление за отказ да
се образува наказателно производство се установява, че след направена справка от
служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е установено, че процесният
лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се, че водачът на автомобила не е бил уведомен и не е знаел, че
автомобилът е без регистрация.
Съгласно посоченото правно основание за прекратяване
на регистрацията – чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП – служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването
на регистрацията на превозното средство се изисква кумулативното наличие на
визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и уведомяване на собственика на
превозното средство за служебно прекратената регистрация. В случая по делото е
безспорно установено, че към момента на проверката касационният ответник не е
бил уведомен (не е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му.
Данни в тази насока не са представени от касатора, като същият не отрича
липсата на извършено уведомяване. Следователно, след служебното прекратяване на
регистрацията на МПС служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна не
са изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10, изречение първо, предложение
последно ЗДвП и по чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 18, т. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за
извършената служебна дерегистрация. По делото липсват доказателства П. да е бил
уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ), а именно, че ако не
представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила ще бъдат предприети действия по чл. 574, ал. 11 КЗ, т.е. ще бъдат уведомени компетентните органи на
Сектор „Пътна полиция“ за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед
горното съдът намира, че деянието, респ. вмененото административно нарушение на
ответника по касация, не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва
каквото и да е доказателство, че същият, към инкриминираната дата е съзнавал,
че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно
обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна
дерегистрация. При това положение е несъмнено, че липсата на знание за това
обстоятелство изключва вината на водача и собственик на процесното МПС при
извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина, т.е. на субективен
елемент, следва, че осъщественото деяние не осъществява състава на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл са
изложените от районния съд мотиви.
Не може да бъде споделено твърдението в касационната
жалба, че нарушението е доказано от субективна страна, тъй като същото е
осъществено при форма на вината непредпазливост, при която не е изключена административнонаказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Съждението
относно извършването на неправомерно деяние от касационния ответник в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената
регистрация на управлявания автомобил противостои правното задължение за
формирането на такова знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус обаче по делото не е установен
надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В случая
е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 18.12.2019
г. по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен
фонд, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Противно на становището,
поддържано в касационната жалба, цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице самò да следи за това дали е
извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява
задължение на надлежните органи да уведомят собственика на пътното превозно
средство за прекратяването на регистрацията. При констатираната в хода на
въззивното производство липса на уведомяване на собственика на процесното МПС за
прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че администрацията
не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП, с
оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената
регистрация. Налага се извод, че вмененото на С.П. административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП би могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, която правна норма е субсидиарно приложима по силата
на чл. 11 ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение
не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде
санкционирано. Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана
вина, поради което съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се явява неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно, както
правилно и обосновано е приел решаващият състав на ВРС.
При извършената служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба и при правилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение на районния съд следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид възражението на касатора за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на спора,
на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, следва в полза на ответника по
касацията да се присъди сумата в размер на 300 лева, представляваща минимално
предвидения адвокатски хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260629 от 21.05.2021 г.,
постановено по НАХД № 305/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да
заплати на С.И.П. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени разноски по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.