РЕШЕНИЕ
№ 20/10.03.2020г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, на
В публично съдебно заседание на 12 февруари 2020г в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ КАЛИНА ПЕНЕВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
Секретар : Пенка Шивачева
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.т. дело № 8 по описа за 2020 г. на Апелативен съд – Б. , за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на Г. И. Г. и А. М. Г. , представлявани от адв. Г. , против решение № 458/27.11.2019 г. по т.д №257/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд . Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел за недоказан изключителния характер и интензитет на връзката между въззивниците и техния покоен внук. В решението е посочено и, че наличието на други внуци на ищците смекчава загубата.
Според страната, решението е в противоречие със задължителната съдебна практика, ищците са лица с право на обезщетение, а присъденото им обезщетение не е съобразено с размера на действително претърпените от тях вреди. Нарушен е принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и задължителните указания на ППВС 4/68 г. Претендираното обезщетение е в унисон с практикатата на Врачанския и Шуменския окръжни съдилища. Решението е постановено и в противоречие с Директива 2009/103/ЕО и отговор на преюдициално запитване - решение на СЕС от 24.10.2013 г. Изтъква се, че съдът следва да зачете сочените принципи и съдебни актове, действителния размер на претърпените от ищците вреди, съобразен с нивата на застрахователното покритие за неимуществените вреди за процесния период. Следва да бъде обсъден и размера на обезщетението, ако искът би бил предявен против прекия делинквент, спрямо когото не е приложимо ограничението, сочено от ответното дружество. Налице е колизия между тълкувателното решение на ВКС, относно съотношението на обема на отговорността на делинквента и на застрахователя, и разпоредбата на чл.52а ЗЗД. Следва да се приложи цитираното решение на СЕС, задължително за съда и обезщетението да бъде определено по справедливост, съобразно действително претърпените вреди . За присъждане на обезщетение е достатъчно според жалбоподателя да бъде установено наличието на силна и дълбока емоционална връзка, без да е налице изискване за изключителност, тъй като обезщетението се присъжда и за обичайните вреди. Наличието и на други внуци на ищците не сочи на по - малко страдание от смъртта на починалото дете.
Претендират се разноските за въззивното производство.
Отговор на въззивната жалба е подаден от „Д“АД, чрез адв. В. . Намира я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи се , че дружеството е признало частично претенциите на ищците и е изплатило на всеки от тях в хода на производството по 6741,74 лв. , от които по 5000 лв. главница и остатък - законна лихва. Намира, че вреди над този размер не са доказани в производството по делото.
Интензитетът и дълбочината на връзката между ищците и покойното им внуче е установена по делото посредством показанията на свидетел, който е техен роднина. Доказателствата по делото не установяват изключителен характер на тази връзка, който да обоснове обезщетение в по - висок размер. Съдът е взел предвид възрастта на детето, която препятства развиването на връзка, надхвърляща обичайната и обстоятелството, че ищците имат други внуци което допринася за смекчаване на загубата.
Ищците са лица, легитимирани да искат обезщетение според Тълкувателното решение, но няма данни родствената им връзка с покойното им внуче да е надхвърлила обичайните, нормални и естествени отношения между внуци и баби и дядовци и да има изключителен характер, какъвто е посочен от ВКС.
Освен вече изплатеното обезщетение, въззиваемото дружество моли съда да вземе предвид и § 96 КЗ относно ограничението на размера на дължимото обезщетение. По цитираните във въззивната жалба Директиви на ЕО и решение на СЕС се излагат доводи за неприложимостта им в настоящото производство.
Бургаският апелативен съд след като съобрази въззивните оплаквания и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил исковете на ищците, тъй като е приел, че на 28.10.2019 год. ответникът е представил доказателства за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. – главница и законна лихва върху същата за период от три години – общо 6741,74 лв. за всеки от ответниците и следователно дължимото на ищците обезщетение е платено към датата на постановяване на съдебното решение, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
Основния спор по делото е относно размера на дължимото обезщетение, тъй като още с отговора на исковата молба ответното дружество е признало иска по основание, предвид родството на ищците с починалото тяхно внуче и наличието на емоционална връзка между тях.
Спори се и по твърденията на ищците за интензитета на преживените болки и страдания. Не се спори за наличието на останалите предпоставки, предвиждащи възможност на увреденото лице за пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност“ и отговорността на последния за причинените от застрахования на трети лица неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой по чл. 226 ал.1 КЗ /отм/, приложим на основание пар. 22 от ПЗР на КЗ.
По спорните въпроси, съдът кредитира свидетелските показания на разпитания свидетел, които са непротиворечиви и почиват на лични възприятия, и не са оборени от останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че свидетелят е братовчед на ищеца не може да обоснове отказ на съда да ги кредитира единствено поради родството, защото преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото те не разкриват пристрастност. Напротив свидетелят е от най-близкия кръг лица с непосредствени възприятия на реакцията на ищците на случилото се и в пълнота е възприел промяната в живота им след смъртта на детето. Не може да се приеме тезата на ответната страна, че болката понастоящем е притъпена от раждането на другите им внучета - за такава промяна не се представят доказателства. Напротив свидетелят потвърждава, че откакто е починало детето А. , ищците не посещават тържества, семейни събития, не гостуват и „изобщо в това семейство няма никакви празници“. Свидетелят изтъква като особено тежко и мъчително за ищците това, че те са погребали внучето си, докато родителите са били в болницата след ПТП. От момента на загубата ищецът бил „на хапчета по три пъти на ден“.
Съдът намира за установено, че в случая отношенията между ищците и починалото им внуче надхвърлят рамките на формалните родствени отношения. Налице е изградена дълбока емоционална връзка на бабата и дядото с роденото дете, което макар и много малко е било дълго очаквано и желано.станови се по делото, че тези отношения се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Действително в българския бит бабата и дядото често присъстват в живота на внуците си. В случая обаче връзката е засилена от обстоятелството, че семействата са живели заедно в общ дом и домакинство, детето е носело името на дядо си и обичайните отношения са задълбочени. Неоснователно е възражението на въззивника, че възрастта на детето към момента на смъртта / 6 месеца/ обуславя невъзможност за трайна и дълбока връзка на бабата и дядото с внука им, защото е естествено и напълно житейски оправдано ищците да изпитат тежък шок от внезапната и нелепа смърт на детето, родено здраво и развиващо се напълно нормално. След инцидента те са се затворили в себе си, страдали дълбоко, и често повтаряли “защо не се случи на нас“. Тежката травма, която понесли се отразила трайно на психиката им –говорели само за починалото дете.
Предвид изложеното съдът намира за установена особено близката и дълбока емоционална връзка между ищците и внук им, като намира за установени и действително претърпени продължителни болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, за чиято обезвреда следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Горното, ведно с безспорните обстоятелства сочи, че иска по чл.226,ал.1 КЗ/отм./вр. пар 22от ПЗР от КЗ, е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно, както е прието в ППВС № 4/ 3.12.1968 год. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът преценява при определяне на размера на обезщетението, като паричен еквивалент на справедливото възмездяване. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетенията съдът отчита описаните по-горе вид и характер на преживяните от ищцата неимуществени вреди – силен стрес, душевни болки и страдания, продължаващи и към настоящия момент. Съдът отчита обстоятелството, че е причинена смъртта на невръстно дете здраво и добре гледано, желано от семейството и обичано от ищците.
И пред настоящия съд е спорен въпроса дали при определяне на размера на обезщетенията на ищците съдът е обвързан от ограниченията на отговорността на застрахователя по § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
Съдът намира за неоснователно становището на, че при определяне на размера на обезщетението е обвързан от тези ограничения. Ограниченията по § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) противоречат на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, според който минималните застрахователни суми, не могат да бъдат ограничавани от държавите-членки под посочените в Директивата лимити. С въвеждането в националното законодателство на лимити на отговорността на застрахователя под тези, определени с чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, разпоредбата на националното право влиза в противоречие с безусловни и достатъчно ясни разпоредби на Европейското право. Ето защо е налице изключение, при което директивата може да бъде пряко приложена от съда. Поради приоритета на Европейското право пред националното, съдът не следва да прилага нормата на § 96, ал.1 ПРЗ КЗ относно въведеното ограничение за максимален размер на обезщетението на увредените лица, тъй като този максимален размер е под минималния размер на отговорността на застрахователя по чл.9, ал.1 от Директивата. В случая определеният лимит от 5 000лв. не е съобразен с изискването застрахователите да определят минималните гаранции, въведени в общностното право, в рамките на които да могат да изплатят обезщетение на увредените лица в пълен размер за действителните им вреди. В случая липсва направено възражение от застрахователя за надхвърляне на застрахователния лимит и липсват доказателства в тази насока.
В светлината на така изложените съображения въззвният съд определя за справедливо обезщетение в размер на 20 000лв. като възприема изцяло изводите на окръжния съд в обжалваното решение. Размерът на обезщетението е съобразен с установените по делото по несъмнен начин тежки и продължителни душевни страдания на ищцата, получени по особено драматичен начин. Съобразявайки се и с размерите на определените от съдилищата по подобни случай обезщетения, въззивният съд преценява, че подобна сума съответства и на общите икономически условия в страната към момента на увреждането.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи за основателност на исковата претенция по основание и размер с изложените в обжалваното решение въззивният съд го отменява в частта, в която е отхвърлен иска до размера на 15 000 лв. представляващи разликата между вече заплатените по 5 000лв. обезщетение.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯВА решение № 458/27.11.2019 г. по т.д №257/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта в която са отхвърлени исковете на Г. И. Г. и А. М. Г. , представлявани от адв. Г. против ДЗИ О. застраховане Е. до размера на 15 000лв. главница, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Д“ Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В“ № * представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В. да заплати на Г. И. Г. , с ЕГН ********** и А. М. Г. , с ЕГН **********, и двамата с адрес: с. М., ул. „С“ № *, общ. С., обл. Б., чрез пълномощника адв. Л. от АК - П. , със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Л“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата от по 15 000лв. представляващи застрахователно обезщетение за настъпилите за всеки от тях неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие смъртта на починалото им внуче – А. Л. Г. при пътно-транспортно произшествие на 25.10.2014 год., причинено от застрахованото лице Л. А. Г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Г. И. Г. , с ЕГН ********** и А. М. Г. , с ЕГН **********, и двамата с адрес: с. М., ул. „С“ № *, общ. С., обл. Б., чрез пълномощника адв. Л. от АК - П. , със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Л“, бл. *, ет. *, ап. *, да заплатят на „Д“ Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В“ № * представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В. разноски по делото в размер на 300 лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Д“ Е. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В“ № 8* представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В. да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Б. държавна такса в размер на 1200 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ