МОТИВИ към Присъда № 130 от 20.04.2016г. по НОХД № 7725/2015г. по описа на ПРС - ХXV н.с.
Районна
прокуратура Пловдив е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Л.Н.К.,
ЕГН ********** ***, за това, че на 08.11.2015
год. в с. Граф Игнатиев, обл. Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил „Мерцедес 407Д”, с рег. № ... с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежен ред – с протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
1128А/18.11.2015 г. - престъпление по чл. 343 Б, ал. 1
от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага при реализиране на
наказателната му отговорност да му бъде наложено наказание лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца, което да бъде отрложено
при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години, както и
глоба около средния размер. Моли също така
подсъдимият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за
срок от една година и половина, като не излага съображения за размера
на наказанията.
Подсъдимият
в съдебно заседание е заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото
спрямо него обвинение, като е дал обяснения за случая. В
същите твърди че във въпросния ден взел буса който е собственост на семейството
и отишъл на гости на своята приятелка И.Б.. В дома на приятелката си изпил
около 100гр. ракия. След като изпил ракията, двамата с неговата приятелка
искали да останат насаме и поради това двамата излязли и се качили в буса който
бил паркиран пред дома на приятелката му. Подсъдимия твърди че не бил шофирал,
а само бил стоял на мястото на шофьора. В това положение го видели полицаите
които спрели за проверка. След това подсъдимия дал проба с техническо средство
Дрегер Алкотест който отчел наличие на алкохол. Подсъдимия не помни колко точно
било отчетено на дрегера. В последствие на същия бил издаден и талон за
медицинско изследване и той дал и кръвна проба.
В хода на съдебните прения чрез своя защитник адв. Р.А. моли Съдът да бъде оправдан по обвинението, тъй като счита същото за
недоказано от обективна и субективна страна.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият
Л.Н.К.
е
роден на *** *** ..., ..., ..., гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, работещ като ..., с ЕГН: **********.
Подсъдимия Л.Н.К.
бил правоспособен водач с издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство на 20.01.2015г. видно от справката за нарушител водач приложена
на л. 39 от досъдебното производство. Същия притежавал категория В и М.
На
08.11.2015г. свидетелите
С.М., Б.Л. и Х.О. – и тримата п. с. при РУ
Труд при ОДМВР гр. Пловдив, били на работа за времето от 07.00ч. до 19.00ч. Около 16:00ч. на същата
дата, тримата служители били изпратени в ромската махала на с. Граф Игнатиев от
където бил постъпил сигнал за наличие на силна музика която нарушава
общественото спокойствие. След като отработили сигнала което им отнело около
половин час, служителите тръгнали да се прибират към РУ Труд. На излизане от
ромската махала, служебно обозначения автомобил с който се движели тримата
полицейски служители се движел по ул. „Отец Паисий“, която улица водела към
главния път за селото. Движейки се по улицата свидетелите М., Л. и О. от
служебния си автомобил видели че срещу тях по пътното платно се движи бял бус
марка „Мерцедес“, с рег. № ..., който бил управляван от мъж и до него се возела
жена. На тримата свидетели им направило впечатление че в момента в който водача
на буса видял че срещу него се движи обозначения като полицейски служебен
автомобил, той отбил рязко в страни и спрял пред № 10 на ул. „Отец Паисий“ в с.
Граф Игнатиев. На посочения адрес живеела
приятелката на подсъдимия св. И.Б.. Това се случило когато двата автомобила
били на разстояние окол 50метра един от друг. Рязката маневра с посочения
автомобил усъмнила полицейските служители и поради това след като се доближили
до спрелия вече автомобил с марка „Мерцедес“, и те спрели служебния автомобил
до него. Тримата свидетели полицейски служители видели че на шофьорското място
стоял подсъдимия К., а до него се возело момиче. И тримата свидетели видели че
водача не бил слизал от буса и не бил менил мястото си със своята спътничка.
Свидетелите М., Л. и О. слезли от служебния автомобил и се доближили до водача.
Св. М. извършил проверка на документите на водача и спътничката и установил че
водача бил подсъдимия Л.Н.К., а спътничката му била непълнолетната свидетелка И.Б.
също от с. Граф Игнатиев. Автомобила марка „Мерцедес“, с рег. № ... била
собственост на Н.П.К. – баща на подсъдимия, и бил спрян от движение през 2014г.
Полицейските служители не познавали подсъдимия и неговата спътничка, като и
подсъдимия и спътничката му също не познавали полицейските служители които
спрели при тях. При извършената проверка първоначално на св. М., а в
последствие и на другите двама полицейски служители им направило впечатление че
водача К. лъха на алкохол. Това била причината и подсъдимия да бъде поканен за
извършване на проверка за употреба на алкохол. Водача не отказал и на същия му
била извършена проба с техническо средство Дрегер 7510 с № ARBA
0079, което отчело 1,57 промила алкохол в издишвания от водача К. въздух.
Подсъдимия заявил на полицейските служители че бил изпил 1 бира, което било
записано в съставения АУАН. Водача заявил и че предходния ден имал рожден ден и
тогава също бил пил алкохол и това обяснявало резултата от дрегера. Поради това
подсъдимия бил отведен в РУ Труд където бил задържан за 24 часа по реда на
ЗМВР. За констатираното нарушение по ЗДвП, на водача бил съставен АУАН с
бланков № серия Г 468607 от 08.11.2015г., като бил издаден и талон за
мидицинско изследване с № 0428911 от същата дата. Подсъдимия К. отказал да подпише съставения АУАН, което било
удостоверено с подпис на свидетел. В съставения АУАН като възражение подсъдимия
написал че не е съгласен със съставения АУАН тъй като буса е бил спрян и „не е
в движение“, като същия заявява че не бил карал „нищо“. Издадения талон за
медицинско изследване бил подписан от подсъдимия К.. Поради заявеното желание
на водача да даде кръв, същия бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Георги“ от
полицески служители където от подсъимия Л.К. била взета кръвна проба за
проверка на наличието на алкохол в кръвта. От заключението на
изготвената по делото химическа експертиза от 18.11.2015г. се установило че в кръвната проба на подс. К.
е налице етилов алкохол в количество 1,50 промила. Във връзка с констатираното нарушение било образувано
бързо производство, в резултат на което бил внесен и настоящият обвинителен
акт, с който подс. К. бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, за това че на 08.11.2015 год. в с. Граф Игнатиев, обл.
Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес
407Д”, с рег. № ... с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по
надлежен ред – с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта № 1128А/18.11.2015 г.
По доказателствата:
В хода на проведеното по делото
съдебно следствие като свидетели са били разпитани тримата полицейски
служители, констатирали факта на извършване на процесното нарушение – свид. С.М.,
Б.Л. и Х.О.. В хода на съдебното следтвие по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК са били прочетени и приобщени и показанията на св. Л. и О. дадени
на досъдебдното производство, като подсъдимия и защитника му са дали съгласие
за това. Спазена е разпорадбата на чл. 281, ал. 7 от НПК. И тримата в своите
показания сочат, че на процесната дата и място са възприели как подсъдимият
управлява установеното по делото МПС, че същия е лъхал на алкохол и след
извършена проба с Дрегер 7510 с фабр. № ARBA – 0079, било установено че
водача е употребил алкохол като уредът отчел 1,57промила. Във връзка с
желанието изразено от подс. К., същия бил отведен до УМБАЛ „Св. Георги“ където
по негово желание му била взета кръв за извършване на химическа експертиза която
да определи наличието или липсата на алкохол в кръвта на водача. Поводът за
извършената проверка бил поведението на водача на МПС „Мерцедес 407Д”, с рег.
№ ..., който като видял движещия
се срещу него обозначен като полицейски автомобил рязко се отклонил и спрял. Съдът кредитира
изцяло показанията на тези свидетели, доколкото същите се явяват
последователни, подробни, логични, напълно кореспондиращи помежду си и
съответни на целокупния доказателствен материал. Съдът оцени тези показания
като достоверни, тъй като изхождат от непредубедени и обективни източници и
доколкото по същество не се опровергават от събраната по делото доказателствена
съвкупност, с изключение /отчасти/ на обясненията на подсъдимия, и показанията
на св. И.Б. – приятелка на подсъдимия и нейната майка св. Н.Б., които ще бъдат
обект на анализ по-долу. Следва да се посочи, че съдът не установи каквато и да
е причина тези трима свидетели да депозират неверни показания, целейки например
да влошат процесуалното положение на подсъдимия, напротив - установи, че до
процесната ситуация, същите не са виждали и познавали подсъдимия. Това
обстоятелство се подкрепя и от обясненията на подс. К., и от показанията на св.
И.Б. които заявяват че не познават полицейските служители които са извършили
проверката на въпросната дата. По това обстоятелство няма спор. Следва да се
има и предвид, че свидетелите М., Л. и О. са длъжностни лица, натоварени с
опазването на обществения ред, които по презумпция действат добросъвестно при
изпълнение на своите задължения. В случая съдът не констатира основания,
създаващи съмнения в добросъвестното изпълнение на задълженията от страна на
тези свидетели. Точно обратното – установи се че полицейските служители са
изпълнили своите задължения, съставили са необходимите документи, подс. К. е
бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Георги“ където му е била взета кръвна проба по
негово желание, спазвайки всички процедурни правила, свързани с това.
Показанията на тези свидетели кореспондират в най-пълна степен с целокупния
доказателствен материал. По същество същите срещат известно противоречие единствено
с обясненията на подсъдимия досежно факта на управлението на процесния
автомобил и показанията на св. И. Б. по отношение на същото обстоятелство. По
отношение на обстоятелството дали подсъдимия е употребил алкохол, същия в
своите обяснения заявява че е изпил една бира преди да отиде в дома на
приятелката си св. И. Б., на въпросната дата и 100грама ракия след като е
пристигнал в дома й. От показанията на св. М., Л. и О. това обстоятелство се
потвърждава като те са констатирали че подс. К. лъха на алкохол и след като
същия е бил изпробван с техническо средство е било установено че по показанията
от Дрегер7510 е отчетено наличие на алкохол в издишания от водача въздух 1,57
промила. Свидетелките Б. също заявяват че подс. К. е употребил алкохол в
периода преди полицаите да му извършат проверката. По отношение на
обстоятелството че подсъдимия не е управлявал автомобил с рег. № ..., обаче,
съдът се доверява изцяло на изложеното от свид. М., Л. и О., които както беше
посочено по-горе, нямат основание да депозират неверни показания, за разлика от
подсъдимия, който има явен интерес да отрича именно фактът, който пряко го
уличава в извършването на вмененото му престъпление и неговата приятелка св. И.Б.
която е пряко заинтересована от положението на своя приятел. Именно
установената заинтересованост подсъдимия да отрича факта на управление на
процесното МПС и липсата на основание показанията на свидетелите М., Л. и О. да
не бъдат кредитирани, очертават като логична последица кредитирането именно на
показанията на тези трима свидетели, като св. М. се явява и актосъставител на
съставения на подс. К. АУАН. Същия е бил предявен на полицейските служители,
като и тримата са заявили че поддържат описаното в съставения на подсъдимия
АУАН, а в него е описано на коя дата, къде и какво е било установено. Видно от показанията на свид. М.
/актосъставител/, подс. К. при извършване на проверката и съставяне на АУАН му
заявил че предишната вечер е празнувал рожден ден и е употребил алкохол, като
отделно от това заявил че е изпил една бира, това обстоятелство не се отрича и
от подс. К., като той заявява че заявил така на полицейските служители защото
бил притеснен, но не отрича факта че е употребил алкохол. Употребата на една
бира е описано в съставения АУАН като заявено от подсъдимия при съставянето на
процесния АУАН. Показанията на свид. М., Л. и О. по същество не се опровергават
и от показанията на майката на приятелката на подсъдимия – свид. Н.Б., която
има възприятия от събитията, предхождащи процесната ситуация, и следващи
същата, и не е била пряк свидетел. По отношение на свид. Н. Б. следва да се
посочи, че съдът не намери основание да не кредитира нейните показания, въпреки
установената й пряка заинтересованост от крайния изход на делото, предвид обстоятелството,
че подсъдимият е приятел „гадже“ на нейната дъщеря, и тя и подсъдимия са в
приятелски отношения, като същия ходи на гости в дома й поне два пъти месечно,
но доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават
нейните показания, съдът ги кредитира частично. Съдът не кредитира заявеното от
нея че подсъдимия не е смятал да кара след като е употребил в дома й алкохол,
защото тя го е накарала да се обади на своя брат и да го накара да прибере буса
оставен пред дома й, като в показанията си пред Съда тя заявява „Чух този разговор, който се проведе между
тях, като Л. каза на брат си: „У И. ме почерпиха, ела да вземеш буса, тъй като
съм пил ракия“. Посоченото противоречи на заявеното от нейната дъщеря св. И.Б.,
която заявява пред Съдът „Аз се обадих на
брата на Л. да дойде и да вземе микробуса защото Л. беше пил и нямаше как да
кара“. Тъй като заявеното в хода на съдебното следствие по отношение на
това обстоятелство от св. И. Б., е противоречало на заявеното от същата
свидетелка в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на св. И.Б. дадени в хода на досъдебното
производство са били прочетени със съгласието на подс. К. и неговия защитник
адв. А., след като на подсъдимия предварително е разяснена разпоредбата на чл.
281, ал. 7 от НПК. Св. И. Б. по отношение на констатираното противоречие
заявявява, че всъщност вярно било казаното на досъдебното производство в
разпита й като свидетел, а именно че
обаждане не е имало и тя само е
имала намерение да се обади на брата на подс. К., което от своя страна също
противоречи на показанията дадени от св. Н. Б.. Като причина за противоречието
констатирано от Съдът, св. И. Б. заявява че била притеснена. Описаното от св.
Н. Б. противоречи и на заявеното от самия подсъдим в неговите обяснения, че той е имал намерение да се обади на брат
си да прибере буса, но преди това е пристигнала полиция. Съдът счита
показанията на св. Б. по отношение на описаното противоречиви,
непоследователни, неподкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства. Това впечатление на Съдът се затвърди още повече след
проведената по реда на чл. 143 от НПК очна ставка между св. Н. Б. и подс. К. по
отношение на провеждания разговор с брата на същия, и изобщо имало ли е такъв,
и за какво е бил този разговор, се установи че св. Н. Б., минути след като е
дала показания като свидетел, след като е запозната с разпоредбата на чл. 290
от НК и отговорността която носи, заявява
че всъщност не е чула такъв разговор какъвто била описала вече между подсъдимия
и неговия брат, тъй като била отишла до тоалетната и предполага че дъщеря й и
подсъдимия са звънели през това време, противно на заявеното в разпита й
като свидетел пред Съда, и убедено твърдяно от нея, с цитат на изречените от
подсъдимия думи, че подсъдимия К. се е обадил на брат си да дойде да прибере
буса тъй като той е употребил алкохол, както и че същия нямал намерение да кара
тъй като е употребил алкохол. Посоченото от своя страна не се подкрепя от
показанията на св. И. Б.. След проведена очна ставка по реда на чл. 143 от НПК
между св. И. Б. и подс. К. при която св. И. Б. за пореден път промени версията
си и заяви че тя лично се е обадила на брата на подсъдимия у Съдът се затвърди
мнението че показанията на св. И. Б. целят изграждането на защитна версия по
отношение на подс. К.. Разминаване в показанията на св. Б. има и по отношение
на времето в което се е състояло това обаждане, дали е било в присъствието на
майката на св. И. Б. или не. Посоченото води Съдът до извода че показанията на
св. Б. в тази им част са противоречиви, непоследователни и са по скоро желание
да се подкрепи защитната версия на подсъдимия, отколкото израз на реално
случили се събития, още повече на фона на демонстрираното от тях че те много
добре си спомнят случилото се и могат да го опишат в детайли въпреки изминалото
време.
Що се касае до свид. И.Б., съдът
възприема нейните показания с резерви, доколкото по отношение на този свидетел
съдът констатира явна тенденция от депозиране на показания, целящи да подкрепят
защитната теза на подсъдимия. Убеждението на Съдът в този смисъл се засилва от
непрекъснато сменящите се показания на свидетелката по отношение на определени
факти целящи да покажат че подс. К. не е управлявал МПС след като бил употребил
алкохол и не е имал такова намерение. В този смисъл по делото се установи, че
свид. И. Б. е в близки приятелски отношения с подсъдимия – както заявява
свидетелката „той ми е приятел - гадже“, което обстоятелство намери обективно
проявление в нейните показания, с които същата по същество се стремеше да даде
показания, които пряко да оневинят приятеля й в извършване на престъпление,
което доведе и до съответното объркване и противоречие по отношение на
обсъдетното по горе твърдение в защита на подс. К. че той всъщност не е имал
намерение да шофира след като е употребил алкохол и кой, и дали се е обаждал
изобщо някой на брата на подсъдимия за да прибере автомобила оставен пред дома
на св. Б., тъй като подс. К. не е имал намерение да шофира и не е шофирал. Св.
И. Б. от една страна заявява че подсъдимия преди да отиде в дома й, й е завяил
„Изпивам една бира и идвам“ и след това се е качил на автомобила и отишъл на
гости в дома й, а от друга страна заявява категоричното намерението на приятеля
си да не шофира след като е употребил алкохол в дома й. Посоченото не се
кредитира от Съдът защото противоречи на житейската логика. Ако подсъдимия
счита че не следва да шофира след като е употребил алкохол, той не би отишъл до
дома на приятелката си с автомобил при положение че вече е употребил такъв. Още
повече двамата живеят в с. Граф Игнатиев и разстоянието от дома на единия до
дома на другия не би трябвало да е непосилно за млад човек като подсъдимия,
доколкото не се установи по същото той да страда от някакви заболявания които
да му пречат да се придвижва пеша. Ако употребата на алкохол не го е спряла да
шофира на отиване към дома на приятелката си, за Съдът е озадачаващо защо би го
спряло след като вече веднъж е шофирал по пътя към дома на приятелката си
употребил алкохол. Посоченото твърдение на св. И. Б., че подс. К. не е шофирал
след като е употребил алкохол, остава изолирано от целокупния доказателствен
материал, с изключение на обясненията дадени от подс. К., които съдът оценява
като изграждане на една защитна позиция. От проведените по реда на чл. 143 от НПК очни ставки между св. И. Б. и свидетелите М., Л. и О. по отношение на
констатираното противоречие относно управлявал ли е подсъдимия амтомобила след
като е употребил алкохол, преди полицаите да спрат пред дома на св. Б., не се
стигна до изясняване на обстоятелствата от значение за делото, различно от вече
обсъденото по горе. Съпоставените в очни ставки продължиха да твърдят това
което са заявили в показанията си като свидетели по делото относно посочените
факти. Налице е противоречие между показанията на св. И. Б. и св. Н. Б.,
подробно анализирани по горе.
Горното дава основание на Съдът
да не кредитира показанията на свид. И.Б. в частта, в която същите се намират и
в пряко противоречие с кредитираните показания на свид. М., Л. и О. – в това
число по отношение на обстоятелството шофирал ли е подсъдимия К. след като е
употребил алкохол, за което полицейските служители в качеството им на свидетели
посочват с категоричност че е така, доколкото същите се явяват последователни,
логични и съответни на всички доказателства по делото в това число и на
обясненията на подсъдимия досежно факта че същия е употребил алкохол.
Съответно, по изложените по-горе съображения, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия по отношение на обстоятелството управлявал ли е същият процесното
МПС на процесната дата след като е употребил алкохол. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия и относно причината той и приятелката му св. И. Б. да
излязат навън и да влязат в автомобила тъй като заявеното от него желание да
остане насаме с приятелката си тъй като майка й била в дома й, не се
потвърждава от събраните доказателства по делото. Посоченото не се подкрепя от
показанията на неговата прятелка св. И. Б. която заявява че майка й излязла от
дома им, преди те двамата с подсъдимия да излязат навън и да се качат в
паркирания пред дома й автомобил. В тази насока съдът оцени обясненията на
подсъдимия като нелогични и изпълнени с множество противоречия, създаващи убеждението у настоящия съдебен състав, че са
депозирани не за да спомогнат за установяване на обективната истина по делото,
а за лансиране на изградената му защитна теза, която обаче, като ненамираща
опора в доказателствата по делото, не бе възприета от настоящия съдебен състав.
По изложените по горе съображения съдът не кредитира в цялост показанията на
св. И. и Н. Б., като същите счита за непоследователни и нелогични, неподкрепящи
се от останалите доказателства по делото, в частта им посочена по горе.
В изложения анализ в хода на
съдебните прения от страна на адв. А. по отношение на заявеното от разпитаните
полицейски служители че подсъдимия К. рязко спрял след като видял полицейския
автомобил който се движел срещу него, Съдът е на мнение че показанията на
полицейските служители са еднопосочни, въпреки че не са използвани точно едни и
същи изрази и думи. Посоченото е нормално тъй като се касае за различни
личности които изразяват по сходен начин видяното от тях. Още в хода на
досъдебното производство в показанията на свидетеля О. е записано „в момента в
който ни видя водача на буса, моментално
отби и паркира буса в дясно на посоката на движението му“. В показанията си
пред Съдът свидетеля заявява „…..микробуса който се движеше по пътното платно и
като ни видя рязко спря“. Анализа на
двата израза води Съдът до извода че свидетеля влага един и същ смисъл в
казаното и не са налице противоречия. По отношение на показанията на св. М. -
„Като ни видя микробуса направи маневра като
се отклони рязко надясно и спря пред една къща“. Показанията на същия
дадени в хода на досъдебното производство не са били четени в хода на съдебното
следствие по реда на някоя от хипотезите посочени в чл. 281 от НПК и поради
това не следва да бъдат коментирани от Съдът. Св. Л. в показанията си пред
Съдът тврърди „…., като през цялото време имахме пряк контакт с буса, който при забелязването ни рязко зави и спря“.
По отношение на това обстоятелство в показанията дадени от св. Л. в хода на
досъдебното производство прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, като са спазени изискванията на ал. 7 на
същия член, липсва изявление относно начина по който е спрял автомобила управляван
от подъсдимия. Същия заявява „Пред № 10 на същата улица автомобила спря“. В хода на съдебното следствие под формата на
свободен разказ той уточнява посоченото обстоятелство без да му се задават
конкретни въпроси в тази връзка. От анализа на показанията на тримата свидетели
полицейски служители по отношение на това дали подсъдимия е спрял рязко или е
направил необичайна маневра която е предизвикала вниманието на полицейските
служители, след като е видял че срещу него се движи полицейски автомобил Съдът
счита че безспорно се доказа че е имало поведение на водача което е озадачило
полицейските служители и е довело до извършване на проверка на водача.
Посоченото не еднакво изразяване на полицейските служители по отношение на
обстоятелството как е спрял водача при вида на идващите насреща му полицейски
служители и обозначен служебен автомобил, е доказателство и за обстоятелството
че показанията на полицейските служители съвсем не са „като по шаблон“, както
твърди адв. А. в хода на съдебните прения.
При постановяване на присъдътта
си съдът напълно възприема заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза отразено в
Протокол за химическа експертиза № 1128-А/18.11.2015г. /на л. 29 от ДП/, надлежно приобщена
към доказателствената съвкупност, което според преценката на Съдът е извършено
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства. Химическата експертиза дава надеждна информация за концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. К..
По отношение на изготвената химическа експертиза
която е приета по делото в съдебното заседание вещото лице, разясни, че
кръвната проба е съхранявана съобразно изискванията на Наредба
№30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства /наричана по долу Наредба № 30/, което прави кръвта годна за изследване, при
условие, че е допустимо кръвта да бъде съхранявана, респективно годна за
изследване до три месеца от вземането на пробата. В протокола за
химическа експертиза № 1128-А/18.11.2015г. г., е отбелязано че опаковката на
пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001г. Освен това в случай че
доставената проба, относно начина на транспортиране, съхранение или опаковане
не отговаря на изисквания на наредбата, нередностите се отбелязват, като
забележка в лабораторната книга. В този смисъл, съдът приема, че не са
установени нередности и кръвната проба на подсъдимия е била годна за
изследване. От протокола за химическа експертиза и показанията на извършилият
изследването вещо лице П. В. е видно, че изследването на пробата е извършено по газхроматографския метод
и както се установи от приложеното заверено копие от лабораторна книга учетна
форма № 48 с двукратно анализиране на същата. Резултата посочен в експертизата
е установен, като средно аритметичен между направените две изследвания на
кръвната проба отчели съответно 1,52 и 1,49 промила, които не се различават с повече от 0,2 на хиляда, както се
изисква при метода за анализ и Наредбата /чл. 16, ал. 2 от Наредба №30 /2001
г./. С обвинителния акт прокурорът е преценил че следва подсъдимия да бъде
предаден на съд за съдържание на алкохол в кръвта 1,50 на иляда, за което му е
повдигнато обвинение в досъдебното производство и което обвинение се явява
последно.
Не на последно място за достоверността на анализите
следва да се вземе предвид и че изследванията са направени от компетентно лице.
Разпоредбата на чл. 17 от Наредбата предвижда, че химическото изследване на пробите кръв и изчисленията
на резултатите се извършват под ръководството на химик или лекар с призната
медицинска специалност "Клинична лаборатория". В случая, както изследването, така и изчислението на
резултатите са извършени от П. В. със специалност „Химик“ към химическа
лаборатория при МБАЛ „Пловдив“ АД което е отбелязано в изготвените ХЕ.
Неоснователно е възражението на защитата на подс. К.
относно допуснато нарушение на чл. 17, ал. 1 изр. 2-ро съгласно което „Резултатите
от изследването се отразяват в протокол за химическа експертиза (приложение № 3)“.
Видно от приложение № 3 към чл. 17 от Наредба № 30 цитирана по горе, същото
съответства изцяло на приложения в досъдебното производство протокол за ХЕ на
л. 29 от ДП, като в образец - приложение № 3 не е предвидено място за
отбелязване на извършените контролни проби, а е определено място за нанасяне на
средния резултат. Ето защо съдът счита че не е допуснато нарушени на правилата
определени в Наредба № 30.
С оглед на така изложеното съдът приема за
установено, че подсъдимият К. е управлявал МПС-то след употреба на алкохол с
отчетена концентрация от 1,50 на хиляда.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина по
делото събрани на досъдебното
и съдебно производство, прочетени на основание чл. 281 и чл. 283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протоколи
по извършени процесуално
съдебно-следствени действия,
протокол за химическа експретиза № 1128-А/18.11.2015г., акт за установяване на адм.нарушение, талон за
медиц.изследване, справка съдимост, характеристична справка, справка за нарушител и други
справки, писма, докладни записки, заверено копие на лабораторна книга Учетна
форма № 48 на МЗ.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Л.Н.К.,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно: на 08.11.2015
год. в с. Граф Игнатиев, обл. Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил „Мерцедес 407Д”, с рег. № ... с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежен ред – с протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
1128А/18.11.2015 г.
От
обективна страна, налице е извършено от подсъдимия К. съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон. В настоящия казус са налице от обективна
страна всички признаци на горепосочения състав на чл. 343б, ал. 1 НК. Фактът, че на процесната
дата и място подсъдимият К. е управлявал процесното моторно превозно средство,
съдът намери за несъмнено установен от показанията на разпитаните по делото
свидетели – М., Л. и О.. Съдът не възприе като истинни изложените от подсъдимия
обяснения, с които по същество същият оспорва фактът на управление на
процесното МПС, доколкото в тази част показанията му, видно от анализа на
кредитирания доказателствен материал, се явяват изолирани. Съдът не кредитира и
показанията на св. И. Б. с които по същество твърди че подс. К. не е управлявал
процесното МПС, на процесната дата, след като е употребил алкохол, както и
твърденията й целящи да докажат че подс. К. не е имал намерение да управлява
МПС след като е употребил алкохол, тъй като остава
изолирано от целокупния доказателствен материал, с изключение на обясненията
дадени от подс. К., които съдът оценява като изграждане на една защитна
позиция, и тъй като Съдът счита че е налице явна тенденция от депозиране на
показания от страна на св. И. Б., целящи да подкрепят защитната теза на
подсъдимия, по изложените по горе съображения. По отношение на показанията на
св. Н. Б. както съдът отбеляза по горе същите сочат факти и обстоятелства
предхождащи и седващи процесната ситуация, поради което съдът кредитира
частично доколкото не бяха събрани доказателства които да оборят посоченото от
нея и не кредитира показанията й в часттта в която твърди че подс. К. не е имал
намерение да шофира след като е употребил алкохол по изложените по горе
съображения.
Въпросният автомобил, който е бил управляван от
подсъдимия е безспорно „Моторно превозно средство“, което съгласно легалната
дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се определя като пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 1/17.01.1983г., постановено по н.
д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на
РБ, под
понятието управление при престъпленията против транспорта се разбира
всяка деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В
случая безспорно е налице подобно боравене от подсъдимия с приборите и
механизмите на горепосоченото МПС, тъй като същият е привел в движение
двигателя на моторното превозно средство и е предприел управление на същия по ул. „Отец
Паисий“ в с. Граф Игнатиев.
В
случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.
1 НК наличие на алкохол в кръвта на извършителя над 1,2 на хиляда.
Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е безспорно налице (и по
същество не се оспорва дори и от подсъдимия), тъй като в кръвта на подсъдимия К.,
като водач на МПС, е установена концентрация на алкохол от 1,50 на хиляда, установено по надлежния
ред - с протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1128А/18.11.2015
г. В случая под надлежен ред следва да се разбира реда, установен в Наредба
№30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства. В настоящия случай, са спазени всички
изисквания на Наредбата, съгласно която
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента на деянието, така и
към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това съзнателно е
привел в движение лекия автомобил и го управлявал, създавайки по този начин
опасност за живота и здравето на другите участници в движението по пътищата
както и за живота и здравето на неговата приятелка непълнолетната И.Б. която се
е возила в процесното моторно превозно средство. Ето защо в случая следва да се
приеме, че подсъдимият К. е съзнавал общественоопасен характер на деянието и е
предвиждал и желаел настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че
подсъдимият К. действително е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен по този текст от Наказателния кодекс.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК предвижда наказание
от една до три години лишаване от свобода, както и глоба в размер от 200 до
1000 лева. Съгласно чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 Съдът
постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 –
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
С оглед на посочената и приета по-горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, Съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на
200.00 лева, както и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА.
Съдът определи наказанието в този размер, ориентиран към законоустановения
минимум, като прие наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като
такива се отчетоха чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително младата му
възраст, добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. От друга
страна съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства, факта че в процесния
автомобил се е намирала като пътничка и непълнолетната И.Б. и с извършването на
деянието си подс. К. е изложил на опасност на само своята, но и безопасността
на своята непълнолетна приятелка. Още
повече видно от приложената справка за нарушител водач, подс. К. е
правоспособен водач сравнително от скоро – приблизително 11 месеца преди датата
на която е извършено процесното деяние и това би трябвало да го мотивира при
липсата на достатъчен опит още по стриктно да спазва правилата за движение, а не да ги нарушава. Последното беше отчетено от
Съдът при определянето на наказанието лишаване от правоуправление, като
размерът на същото съдът ориентира над законоустановения минимум. При налагане на това кумулативно предвидено наказание наред с
наказанието лишаване от свобода и глоба,
Съдът, в настоящия си съдебен състав, прие, че подсъдимият следва да бъде лишен
от право да управлява МПС именно в посочения срок от една година, който счита,
че отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК и служи адекватно за поправянето и
превъзпитанието на дееца. В казуса, след като Съдът съобрази изложеното по-горе
за индивидуализацията на наказанието, намери, че наказанието лишаване от
правоуправление се явява справедливо определено именно в посочения размер и
съответства на обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия,
както и на неговата личност с оглед постигане на целта на индивидуалната
превенция по чл. 36 НК, като отчете и това, че независимо, че подсъдимият е
правоспособен водач, е игнорирал своите
задължения като водач, като в конкретния казус обществената опасност на
деянието не е занижена и в тази насока съдебната инстанция отчита зачестилите
пътнотранспортни произшествия с причиняването на различни по вида и характера
си телесни повреди от пияни водачи, включително и с по-тежки последици, поради
което обществената нетърпимост срещу подобен род престъпни посегателства е
особено засилена, като по този начин чрез лишаване от правоуправление на водача
в указания срок счита, че ще се въздейства спрямо останалите членове на
обществото при засилената чувствителност срещу зачестилите престъпления по
транспорта с пияни водачи и вредоносни последици, а също така, както бе
отбелязано ще се способства и за постигане на целите на индивидуалната
превенция - да се въздейства поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия
да спазва законите и добрите нрави, като кумулативно наложени наказанието
лишаване от свобода и глоба в минимален размер и
лишаването от правоуправление за срок от една година, отговарят на целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия К.
наказание в размер на една година лишаване от свобода времето, през което
същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 08.11.2015 г., като
един ден „задържане” следва да се зачита за един ден „лишаване от свобода”.
На основание
чл. 59, ал. 4 НК от така наложеното на подсъдимия К. наказание една година лишаване от право да управлява моторно
превозно средство съдът приспадна времето, през което
свидетелството му за управление на МПС е било отнето по административен ред,
считано от 08.11.2015 г. до влизане на приСъдътта в
законна сила.
По въпроса за приложението на чл.
66, ал. 1 НК:
Съдът прие, че спрямо подсъдимия са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване
на деянието, като за постигане целите на наказанието и за поправянето на
осъдения, не е наложително същият да изтърпи така наложеното наказание. Ето
защо изтърпяването на така определеното наказание от една година лишаване от
свобода, съдът отложи за срок от три години. Съдът намира, че така определеното
наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като същото
би оказало своето предупредително и превъзпитаващо въздействие спрямо
подсъдимия К. и обществото.
По въпроса за разноските:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Л.Н.К., с ЕГН: ********** е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.