№ 89
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500704 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника Е.Т. срещу отказа на ЧСИ Васил
Недялков да прекрати производството по изп. д. № 20158640400103, както и
срещу отказа му да й предостави пълно копие от това изпълнително дело.
Жалбоподателката твърди, че с молба с вх. № 3505 / 10.08.2021 г. била
поискала прекратяване на производството по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а при условията на алтернативност – и
на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК. Поддържа, че не били извършвани
изпълнителни действия, нито постъпване на суми от трети задължени лица,
нито плащане от длъжника, поради което намира, че по силата на закона е
настъпила перемпция. Анализира депозираните молби от взискателя по
делото, като прави извод, че същите имат характер на такива за справки, но не
и за посочване на изпълнителен способ. Позовава се на т. 10 от тълкувателно
решение № 2 / 26.06.2015 г., т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно
дефинирането на изпълнителните действия и прави извод, че в случая такива
не са поискани в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и не са препятствали
перемирането на делото. Навежда допълнителен довод, че тези молби са и
нередовни по смисъла на чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК, тъй
като нямало доказателства за авансово заплащане на такса, а това е основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 6 от
ГПК. Изтъква също така, че към молбата си от 10.08.2021г. била приложила
доказателства, че не разполага със секвестируемо имущество, върху което да
бъде насочено принудително изпълнение, поради което намира, че е налице и
предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК за прекратяване на
производството.
1
По отношение на отказа на съдебния изпълнител да й предостави копие
от изпълнителното дело, жалбоподателката сочи, че е сезирала съдебния
изпълнител с такава молба на 10.08.2021г., като изрично била заявила, че е
готова да заплати нормативно определената такса по чл. 8 от ТТРЗЧСИ.
Счита, че съдебният изпълнител неоснователно е обосновал отказа си с
разпоредбата на чл. 19 от Наредба за служебния архив на ЧСИ. Намира, че, в
качеството си на страна по делото, има право да получи копие от всички
материали по него. По аргумент от противното спрямо чл. 23, т. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), счита, че в изпълнителното
производство е предвидена възможност срещу твърда такса да се издаде
копие от цялото дело.
Моли съда да отмени Постановление на ЧСИ от 10.08.2021 г. за отказ да
прекрати производството по изпълнително дело № 20158640400103 и да
прогласи настъпилото по право негово прекратяване.
При условията на евентуалност моли съда да прекрати изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20158640400103 на основание чл. 433.
ал. 1, т. 5 от ГПК поради липса на секвестируемо имущество, както и на
основание чл. 433. ал. 1. т. 6 от ГПК поради незаплащане на авансови такси от
взискателя.
Моли съда да задължи ЧСИ Васил Недялков да й предостави копие от
материалите от цялото изпълнително дело на основание чл. 19 от Наредба №
4 за служебния архив на ЧСИ след заплащане на дължимата такса по чл. 8 от
ТТРЗЧСИ.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 са постъпили възражения от взискателя по
делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който счита жалбата за
неоснователна и недоказана. Изтъква, че жалбоподателката не е посочила
периода, през който твърди, че не били поискани и извършвани изпълнителни
действия, т.е. е настъпила перемпция. Анализира разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК във връзка с тълкуването, дадено с т. 10 от Тълкувателно
Решение № 2 от 26.06,2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването н извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Поддържа, че в конкретния случай от
23.01.2021 г. до 23.02.2021 г. била насрочена и успешно проведена публична
продан на недвижимо имущество, служещо като обезпечение на вземането на
„АСВ“ ЕАД. Прави извод, че насрочването и реализирането на публична
продан представлява изпълнителен способ, поради което от 23.02.2021 г.
започва да тече нов двугодишен срок, след изтичането на който биха били
налице условията за перемция, но молбата от 10.08.2021 г. за прекратяване на
делото е подадена преди изтичането на този срок. Сочи, че последващата
молба за извършване на опис на движими вещи също представлява активно
поведение на взискателя и прекъсва двугодишния период, тъй като е подадена
само няколко месеца след последния изпълнителен способ. Моли съда да
2
остави без уважение подадената от ЕМ. Г. Т. жалба като неоснователна и
недоказана.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и
изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния
изпълнител. В мотивите се изразява становище за неоснователност на
жалбата. В частта относно постановлението за отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
съдебният изпълнител оспорва твърденията на жалбоподателката, че по
изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия в
продължение на повече от две години. Счита, че от момента на образуване на
делото през 2015г. взискателят постоянно, без прекъсвания, в продължение на
пет години и половина, депозирал молби за насрочване на публични
продажби на ипотекирания в негова полза недвижим имот в изпълнение на
избрания от него изпълнителен способ. Имотът бил продаден, като на
05.03.2021г. по делото е изготвено постановление за възлагането му. Сочи, че
следващото изпълнително действие е поискано от взискателя на 23.07.2021г. -
насрочване на опис на движимите вещи на длъжника. Прави извод, че по
делото не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По отношение на обжалваното постановление за отказ за предоставяне
на копие от делото цитира разпоредбите на чл. 22, ал. 3 от ЗЧСИ и на чл. 4 и
чл. 19 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители.
Изтъква, че длъжникът или негов пълномощник имат право да се запознаят с
материалите по цялото изпълнително дело в кантората на ЧСИ, каквото
запознаване очевидно е извършено, видно от текста на молбата - възражение
с вх. № 3505 от 10.08.2021г., депозирана от Т.. Намира, че правата и
интересите й в производството по изпълнително дело № 20158640400103 са
защитени. Оспорва приложимостта на цитираната от жалбоподателката т. 8 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Моли съда да остави жалбата
без уважение като неоснователна.
Съдът констатира, че по делото няма данни, на коя дата
жалбоподателката е получила съобщение за обжалваните в настоящото
производство откази на съдебния изпълнител. Косвени данни в тази насока
могат да се извлекат от разпечатката за съобщение по електронната поща от
16.08.2021г. (л. 908 от изп.д.), но по делото няма данни нито за титуляра на
съответния електронен адрес, нито за евентуално съгласие на длъжницата да
получава съобщения на него (арг. от чл. 38 от ГПК). От друга страна,
изпратеното до нея съобщение с известие за доставяне не е било връчено (л.
909 от изп.д.). Поради това съдът приема, че входираната на 31.08.2021г. при
съдебния изпълнител жалба, е подадена в рамките на двуседмичния срок по
чл. 436, ал. 1 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса за
разглеждането й (л. 17 от настоящото дело). Поради това съдът намира, че, от
тази гледна точка, жалбата е редовна.
Същата, обаче, е недопустима в следните свои части:
1. В частта срещу отказа на съдебния изпълнител да предостави на
жалбоподателката пълно копие от изпълнителното дело.
Разпоредбата на чл. 435 от ГПК изброява изчерпателно подлежащите на
обжалване от длъжника изпълнителни действия. Отказът за изготвяне и
предоставяне на копие от изпълнителното дело (л. 907 от изп. дело) не е сред
3
тях, поради което обжалването му е недопустимо. В същия смисъл е и
съдебната практика – напр. Определение № 372 от 3.05.2019 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 270/2019 г. Поради това в тази част жалбата следва да се
остави без разглеждане.
2. В частта срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 6 от
ГПК.
Видно от молба вх. № 3505/10.08.2021г., с нея длъжницата Е.Т. е
поискала прекратяване на изпълнителното производство на три различни
основания – чл. 433, ал. 1, т. 5, 6 и 8 от ГПК – като са изложени съображения
по всяко от тях. Независимо от това, съдебният изпълнител погрешно е
преценил, че е сезиран единствено с искане за прекратяване на
изпълнителното производство по перемпция, поради което с постановлението
от 10.08.2021г. (л. 906 от изп. дело) е отказал исканото прекратяване само
поради липса на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По останалите две
основания липсва произнасяне, поради което липсва и годен предмет на
обжалване. Съответно, в тази си част жалбата е насочена срещу
несъществуващи актове на съдебния изпълнител и следва да бъде оставена
без разглеждане като процесуално недопустима.
Единствено за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че, дори да се
приеме, че съдебният изпълнител е постановил откази и по наведените от
жалбоподателката молби за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК, жалбата срещу тези откази е
неоснователна поради следните съображения:
По чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 448, ал. 1,
изр. второ от ГПК, липсата на секвестируемо имущество се установява с
протокол, съставен в нарочно производство по чл. 448 от ГПК пред
районния съд. В случая няма данни за провеждане на това производство,
и такъв протокол не е представен по делото, поради което едностранните
твърдения на длъжницата Т., че не разполага със секвестируемо
имущество не са достатъчно основание за прекратяване на
производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.
По чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК. Действително, тази разпоредба
предвижда възможност за прекратяване на изпълнителното
производство, ако не са заплатени дължимите авансово такси и разноски
по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК. Налице са, обаче, и
други нормативни разпоредби (напр. чл. 79, ал. 2 от ГПК и чл. 79, ал. 3
от ЗЧСИ), които уреждат последиците от неплащане на дължимите такси
и разноски по изпълнението от страна на взискателя. Поради това следва
да се приеме, че самият законодател допуска провеждане на
изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия без
4
авансово заплащане на (част от) дължимите за това такси. Следователно,
тяхното незаплащане не е абсолютно основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Много по- аргументирано е да се приеме,
че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК създава единствено правна
възможност, но не и задължение за съдебния изпълнител. Възползването
или невъзползването от такава възможност, обаче, не подлежи на
съдебен контрол. Същият извод се налага и от тълкуването, дадено с т.
11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, съгласно което изпълнителното действие не е
опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата
такса за него. Наистина, в същото Тълкувателно решение е посочено, че
несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата
такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 67 ЗЧСИ, но дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител
не е предмет на настоящото дело, т.е. дори да се установи, че дължимите
такси не са събрани авансово, това не би било основание за отмяна на
евентуално постановен отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК. В
същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 210 от 2.06.2021 г. на
ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 422/2021 г., Решение № 264579 от
9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4211/2021 г., Решение № 359 от
29.10.2021 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 390/2021 г.)
В частта, касаеща обжалване отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството по изп.д. № 20158640400103 на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, подадената от Е.Т. жалба е допустима, но неоснователна
поради следните съображения.
В производствата по чл. 435 от ГПК съдът действа като контролно-
отменителна инстанция и се произнася само по посочените в жалбата
основания. Този извод се обосновава по аргумент от противното спрямо
разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК (каквато не е възпроизведена в Глава 39,
Раздел I „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“), вр.
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК.
В същия смисъл е и изричната съдебна практика (Решение № 271 от
29.01.2020 г. на САС по в. гр. д. № 296/2020 г., Решение № 225 от 23.01.2020
г. на САС по в. ч. гр. д. № 66/2020 г., Решение № 147 от 1.01.2019 г. на САС
по в. ч. гр. д. № 124/2019 г., Решение № 33 от 16.03.2020 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 93/2020 г.), съгласно която съдът действа в условията на пълен въззив само
в производствата по чл. 463 и 521 от ГПК, но не и в производствата по чл. 435
5
от ГПК, като в последните „на разглеждане подлежат единствено
наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност“.
В процесния случай, твърденията на жалбоподателката, че не били
извършвани изпълнителни действия, нито постъпвали суми от трети
задължени лица, а молбите на взискателя имали характер на такива за
справки, но не и за посочване на изпълнителен способ, както и твърденията й
за наличие на двегодишен период, през който взискателят не бил поискал
извършване на изпълнителни действия, са абстрактни и неконкретни, тъй
като в тях нито са индивидуализирани коментираните молби на взискателя,
нито е посочен точен период на непоискване на изпълнителни действия.
Поради това съдът е възпрепятстван да провери достоверността на
наведените в жалбата доводи, а и не е длъжен да извършва пълна служебна
проверка на цялото изпълнително дело, нито служебно да формулира
аргументи и да проверява факти в подкрепа на твърденията на
жалбоподателката. Същевременно, последната не е представила
доказателства в тяхна подкрепа. Поради това жалбата й е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от горното, за пълнота на изложението и за допълнителна
обосновка на така формирания краен извод по съществото на спора, съдът
извърши недължима от него служебна проверка на действията по
изпълнителното дело, в резултат от която достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата е израз на принципното теоретично и законодателно виждане,
че изпълнителният процес се образува и движи не служебно, а по инициатива
на взискателя. Затова, при всички способи на изпълнение е необходимо, той
да изяви активно своята воля. И обратно: ако той не следи за развитието на
процеса и не поиска извършване на нови действия в случай, че предприетите
до момента не дават резултат, се презюмира, че се е дезинтересирал от
изпълнението, което е основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
В същия смисъл е правната теория (Пунев Бл., Гачев В., Хорозов Г.,
Митева Д., Танев Д., Кръшкова Е., Балевска Е., Топалов К., Влахов Кр.,
Златарева М., Обретенова М., Бобатинов М., Кюркчиев Ст., „Граждански
процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането.
Анализ на съдебната практика”, ИК „Труд и право”, 2012г., стр. 976),
съгласно която „..в тежест на взискателя е да следи за резултата от насочване
на изпълнението”. Този теоретичен източник, обаче, допуска, че по
изключение не се налага допълнителна активност на взискателя „..в случаите,
когато насоченото по негово искане изпълнение е дало резултат”. В същия
смисъл е и съдебната практика (Определение от 27.02.2009 г. на СГС по гр. д.
№ 1474/2009 г., ВО, II Б с-в), според която периодичното удържане на суми и
изплащането им на взискателя не му дава основание да иска извършване на
други изпълнителни действия, а и това не е необходимо за предотвратяване
на прекратяване на производството поради неговото бездействие.
По настоящия казус е налице сходна хипотеза, тъй като, видно от
служебните отбелязвания на гърба на изпълнителния лист (л. 2 от
изпълнителното дело), в резултат от принудителното изпълнение на
6
взискателя са изплащани парични суми през 2016г., 2017г., 2018г., 2020г. и
2021г., което означава, че или същият е проявявал активност и своевременно
е искал прилагането на ефективни изпълнителни способи през този период от
време, или че първоначално избраният изпълнителен способ е давал
удовлетворителен резултат, което изключва необходимостта от негова
активност и искане на други изпълнителни действия. И в двата случая, обаче,
не е налице основание, поведението му да бъде санкционирано с
прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е, че от образуването
на изпълнителното дело до настоящия момент взискателят регулярно и през
периоди, по- кратки от две години, е искал, а съдебният изпълнител е
прилагал съответни действия по принудително изпълнение. Така например:
на 25.03.2016г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на
парична сума постъпила от запор на вземане на длъжницата (л. 81 от изп.
дело),
на 23.11.2016г. съдебният изпълнител е извършил опис на недвижими
имущества (л. 171 от изп. дело),
на 12.01.2017г. е насрочена публична продан на недвижим имот (л. 176
от изп. дело),
на 10.07.2018г. взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан (л. 415 от изп. дело),
на 19.04.2019г. взискателят е поискал определяне на нова начална цена и
насрочване на нова публична продан (л. 532 от изп. дело),
на 31.08.2020г. взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан (л. 675 от изп. дело),
на 30.11.2020г. взискателят е поискал налагане на запори върху доходи
от трудови възнаграждения и върху банкови сметки, ако такива бъдат
установени (л. 708 от изп. дело),
на 05.03.2021г. е изготвено постановление за възлагане на недвижим
имот (л. 870 от изп. дело).
Видно е, че няма период, по- дълъг от две години, през който да не е
било надлежно поискано или извършено изпълнително действие по смисъла
на мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, осуетяващо перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
С оглед така установените обстоятелства, твърденията на
жалбоподателката, че не били извършвани изпълнителни действия, нито
постъпвали суми от трети задължени лица, а молбите на взискателя имали
характер на такива за справки, но не и за посочване на изпълнителен способ,
са изцяло голословни и несъответстващи на действителното фактическо
положение.
7
Поради това съдът намира, че съдебният изпълнител правилно е приел,
че не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е отказал да
прекрати изпълнителното производство, а обжалваното постановление в този
смисъл следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3837/31.08.2021г. при
ЧСИ Васил Недялков В ЧАСТИТЕ Ѝ, срещу:
отказа на съдебния изпълнител да предостави на жалбоподателката
пълно копие от изпълнителното дело, и
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство на основание т. 5 и 6 от чл. 433 от ГПК,
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 704/2021г. по описа на
Софийския окръжен съд в тези му части.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ЧСИ Васил Недялков от
10.08.2021г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството по изп. д. № 20158640400103 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане и производството
се прекратява, настоящото решение има характер на определение и може да
се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
В останалата част решението не подлежи на обжалване, на основание
чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8