Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Силва Абаджиева и с участието на прокурора Ахмед Кокоев, като
разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНАХД
№ 798/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С
решение от 20.11.2019 година по НАХД № 15520/2019 година, СРС, НК,
109 състав е признал обвиняемия С.И.П.
за виновен в извършването на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“ пр.2
вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на основание чл.78а НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева. Със същото
решение е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца. В тежест на обвиняемия са присъдени и направените по
делото разноски.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпила жалба от обвиняемия чрез неговия
защитник, с която се иска изменение на решението и намаляване на наказанието
лишаване от право да управлява МПС. В жалбата не се иска събиране на
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или експерти, но е
необходимо да се изиска справка от КАТ-София относно правоспособността на С.И.П.
ЕГН: ********** като водач на МПС, както и налаганите му до настоящия момент
наказания по ЗДвП.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на обвиняемия – адв. К.,
поддържа жалбата. Моли съда да измени първоинстанционния съдебен акт като
намали размера на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“,
като счита, че и в по-нисък размер ще реализира неговата превъзпитателна цел,
ще въздейства предупредително върху С.П., но същевременно би му дало възможност
на по-ранен срок да се върне към нормалния си ритъм на работа и живот.
Представителят
на СГП намира срокът на наказанието лишаване от права за съобразен с
продължителните страдания и ограничения в личния, професионалния и социалния
живот на пострадалия, както и с обстоятелството че административното наказание
е определено в минимален размер. Моли съда да потвърди решението на СРС като
правилно и законосъобразно.
В лична
защита и в предоставеното му право на последна дума обвиняемият П. иска да се
намали наказанието му.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от
събраната доказателствена съвкупност, подробно обсъдена в мотивите на
присъдата. Въз основа на този доказателствен материал въззивният съд достигна
до следните фактически изводи, идентични с установената от Софийски районен съд
фактическа обстановка:
Обвиняемият
С.И.П. е роден на *** г. в гр. Плевен, постоянен адрес ***, настоящ адрес ****,
българин е, български гражданин е, неосъждан е, неженен е, със средно
образование е, трудово зает е, ЕГН **********.
На
02.05.2019г. около 16:30ч. в гр. София обвиняемият П. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка-модел „Алфа Ромео 147” с рег.№********по
бул. „Патриарх Евтимий” с посока на движение от бул. „Витоша” към бул. „Прага”.
Било през светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост.
Автомобилът се движил със скорост 30 км/ч., във втората пътна лента от дясно на
ляво при наличие на общо четири ленти в посоката на движение. Приближавайки се
към кръстовището, в района на бул. "********, по същото време пред него на
близка дистанция попътно се движил свидетеля И.А.И.посредством лек автомобил
марка „Дачия”, модел „Дъстер” с рег.№ ******. Свидетелят И. предприел
намаляване на скоростта и спрял пред кръстовището, регулирано със светофарна
уредба с автоматичен режим, за да изчака светване на зелен сигнал. Обвиняемият П.
не намалил скоростта си и не спрял, като продължил движението си върху втората
пътна лента, вследствие на което се реализирало пътнотранспортно произшествие,
като лек автомобил „Алфа ромео 147” с рег.№******* и водач обвиняемия П. с
предната си челна част ударил в задната част лек автомобил марка „Дачия”, модел
„Дъстер” с рег. № *******с водач свидетеля И..
Вследствие
на удара свидетелят И. получил силни болки в кръста, поради което на място
дошъл екип на ЦСМП и пострадалият бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”.
Пострадалият
И. е получил следните травматични увреждания: счупване на първи поясен прешлен-закрито
/без наличие на външна рана/, с доказана на скенер деформация на горната
дискална повърхност и характеристика на Шморлово телце. Дегенеративни промени в
кореспондиращата повърхност на 12-ти гръден прешлен. Междупрешленното
пространство Л5-Ecl е стеснено, с което е реализирана медико- биологичната
характеристика: трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата
инстанция гласни доказателствени средства: показанията на св. И.А.И. /л.
25-27/, констативен протокол /л.9-11/, Протокол за оглед на местопроизшествие,
скица, фотоалбум /л. 12-17/, справка за съдимост /л. 106/, както и
съдебномедицинска експертиза /л.57-62/, епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов” л. 29,
история на заболяването на И.И., образна диагностика от УМБАЛСМ „Пирогов” - л.
36 и автотехническа експертиза /л.98-105/, намиращи се по досъдебно
производство № ЗМ 11146/2019г. по описа на СРТП СДВР.
Първоинстанционният
съд е интерпретирал правилно така посочените доказателства, като са изложени
ясни съображения относно тяхното значение за предмета на доказване по
настоящото дело. Извършеният от контролираната инстанция анализ на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е точен и подробен и се споделя
изцяло от настоящия въззивен състав, поради което се явява безпредметно да бъде
преповтарян в настоящото изложение. По отношение на правно релевантните по
делото факти, касаещи участниците и механизма на пътно-транспортното
произшествие и причинените в следствие на него телесни увреждания на свидетеля И.,
не са налице каквито и да било противоречия, които да налагат обсъждането им в
настоящото решение. В тази връзка въззивният съд счита за
излишно да преповтаря доказателствения анализ на районния съд, доколкото намира
същия за правилен и не се оспорват обстоятелства от предмета на доказване.
Доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви, като липсва
спор относно настъпването на ПТП поради неспазване на дистанция от П. на
посоченото време и място между лек автомобил, управляван от свидетеля И., и
лекия автомобил, управляван от обвиняемия, в следствие на което свидетелят И. е
получил травма и болки в кръста. Не се спори и относно характера и вида на
причиненото от удара телесно увреждане, което категорично се установява от
изготвената съдебно-медицинска експертиза. Правилно първоинстанционният съд е
преценил, че показанията на свидетеля И., подкрепени от писмените доказателства
и назначените СМЕ и АТЕ доказват посочените факти, които се признават и от
обвиняемия.
При така установената фактическа
обстановка, която намира своята доказателствена обезпеченост в материалите по
делото, правилно районният съд е достигнал до извод, че деянието, извършено от
обвиняемия С.П. покрива обективните и субективни параметри на престъпния състав
по чл. 343, ал. 1, б.“Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен правен
анализ за наличието на всички съставомерни признаци от обективната и
субективната страна, като този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав.
Безспорно се установи, че от обективна страна обвиняемият П., на 02.05.2019г
около 16:30 часа, в гр.София по бул. „Патриарх Евтимий”, с посока на движение
от бул. „Витоша” към бул. „Прага” в района на №**при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка лек автомобил „Алфа Ромео 147” с рег. №
*******, приближавайки се към кръстовището нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП): „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”, като се
движил от движещия се пред него лек автомобил „Дачия”, модел „Дъстер” с рег. №******
на по-близко разстояние от разстоянието, при което е възможно да се избегне
удар при намаляване на скоростта и спиране на лекия автомобил, като не намалил
своевременно скоростта на движение на автомобила си, за да увеличи дистанцията
между двата автомобила и не спрял, а продължил движението си върху втората
пътна лента, при което реализирал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост причинил на водача на лекия автомобил „Дачия” средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен с доказана на скенер
деформация на горна дискална повърхност и характеристика на Шморлово телце;
дегенеративни промени в кореспондиращата повърхност на 12-ти гръден прешлен и
стеснено междупрешленно пространство Л5-Ес1, довело до трайно затруднение на
движенията на снагата за период повече от тридесет дни.
Престъплението е извършено от обвиняемия П. при смесена форма на вината -
пряк умисъл относно нарушаването на посочените правила за движение по пътищата
и несъзнавана непредпазливост по отношение на причиняването на телесната
повреда, като обвиняемият е съзнателно и целенасочено е нарушил правилата за
движение по пътищата, не е предвиждал общественоопасните последици на деянието,
свързано с причиняване на телесната повреда, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Основният спорен въпрос, поставен на вниманието на втората инстанция, е
релевираното с жалбата възражение за несправедливост на наложеното наказание.
Законосъобразно районният съд е преценил, че с оглед приложимата редакция
на закона са налице кумулативните условия на чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия П. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание: 1./ за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или пробация; 2./ пълнолетният деец не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV НК; 3./ не са причинени съставомерни имуществени
вреди от престъплението.
При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд, също като
първоинстанционния, съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство
продължителната имобилизация и нетрудоспособност на пострадалия в следствие на
причинената телесна повреда. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият
състав прецени добрите характеристични данни на обвиняемия, трудовата му
ангажираност с двама работодатели и липсата на каквито и да е било предишни
нарушения на ЗДвП, характеризиращи обвиняемия като лице с изключително ниска
степен на обществена опасност, както и ниската скорост на движение на
автомобила на обвиняемия и оказаното пълно съдействие за разкриване на
обективната истина.
Отчитайки тези обстоятелства и имотното състояние на дееца СРС правилно е
определил наказанието „глоба“ в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно – 1000 лв. (хиляда лева), като и настоящият състав приема, че този
размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
обвиняемия, и в същото време ще бъде гаранция за недопускане извършване на
други подобни престъпни прояви.
Правилно на основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г от НК, съдът е наложил на
обвиняемия кумулативно предвиденото наказание лишаване от правото да управлява
моторно превозно средство. Съобразените от настоящия състав смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства обаче сочат, че същото е несъразмерно
тежко, поради което срокът на последното следва да бъде намален. Съдът счита,
че наказание "лишаване от правото да управлява МПС" за срок от 3
месеца ще бъде достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, както и в съответствие с изискванията и постигането на целите
визирани в чл. 36 НК. Основна роля за изграждането на тази преценка има
обстоятелството, че до настоящия момент деецът няма никакви други провинения
или нарушения на ЗДвП, което го характеризира като изключително дисциплиниран и
разумен водач на МПС. Настоящото деяние определено е първо такова и може да се
приеме, че има изолиран и случаен характер, поради и което лицето не заслужава
да бъде санкционирано с по-голям от посочения вече срок за лишаване от право да
управлява МПС.
Правилно на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил обвиняемия да заплати сторените
по делото разноски в размер на 168 лв. в полза на държавата, както и държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При
извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за
отмяна на решението на СРС.
Така
мотивиран съдът на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 334, т. 3 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 20.11.2019 г.,
постановено по НАХД № 15520/2019 г. по описа на СРС, НК, 109 състав като НАМАЛЯВА срока на наложеното на С.И.П.
наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство от една
година и шест месеца на три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.