Р Е Ш Е Н И Е № …………
гр. София,
..........2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II-А въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Богданова в. гр. дело № 9812 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6124
от 12.01.2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 108726 от
03.05.2017г., по гр. дело № 75548/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 32 с-в, са отхвърлени предявените от Р.М.К. и Е.Х.К.
*** ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат на „Т.С.” ЕАД сумата от 1139,05 лева за
доплащане въз основа на корекционна изравнителна сметка, начислена от „Б.Б.”
ООД за доставена топлинна енергия в собствения им имот ап. № 14, находящ се в
гр. София, ул. „*******, за периода м.10.2011 г.- м.04.2014 г.
Ищцовата страна
е обжалвала първоинстанционното решение, като навежда доводи за допуснати
нарушения на материалния закон от първоинстанционния съд и неправилна преценка
на събраните доказателства. Оспорва изводите на първата инстанция за това, че
корекцията на изравнителните сметки за минал период е следствие от резултатите
от извършената метрологична проверка, а не поради рекламация, направена от
потребител. Твърди, че повторната изравнителна сметка е сторена извън
всякакви срокове и сумите по нея са начислени без правно основание. Изразява се
несъгласие с доводите в решението, че констативният протокол доказва началния
период, от който тече срокът за рекламация и че ищците са научили за дължимата
сума през месец февруари 2015 г., когато отиват да заплатят дължимите суми от
предходни месеци. Изложени са доводи за допуснати нарушения на процесуалния
закон, изразяващи се в ограничаване правата на ищците при допускането на
доказателства. Претендира се въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник и третото лице-помагач на ответника не
са подали отговор на въззивната жалба.
Съдът, като
прецени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК посочените в жалбата доводи и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в
цялост, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата доводи.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалбата,
подадена в срока по чл. 259 и сл. ГПК, е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
СРС, 32 с-в, е
сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За да отхвърли
ищцовите претенции, районният съд е приел, че чл. 70, ал. 6 (отм.) от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването касае рекламация на потребителя на
топлинна енергия, който не е съгласен с начислените суми за стойности на реално
потребена от него топлинна енергия, приети от топлинния счетоводител. Тази
хипотеза не кореспондира с фактическите положения по делото, именно поради
което първоинстанционният съд не е възприел доводите на ищците, че липсва
основание за преизчисляване стойността на доставеното количество топлинна
енергия за процесния период. Приел е, че в конкретния случай корекцията на
изравнителните сметки за минал период е в резултат от извършена метрологична
проверка на топломера на ищците, поискана от етажните собственици, съгласно
решение на ОС на ЕС, а не поради рекламация за отчет на показания на уредите и
разпределението на енергията за предходен период за собствения им имот.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил решението си при
изградена ясна фактическа страна на спора, която счита за ненужно да преповтаря
и на основание чл. 272 от ГПК споделя и препраща за нея към мотивите на СРС. Освен
това, СРС е събрал всички допустими и необходими доказателства за установяване
на правнорелевантните факти по спора по реда и правилата на ГПК. И тъй като
само чрез експертиза може да се изясни реално потребеното количество топлинна
енергия за топлоснабден имот, обосновано в хода на съдебно дирене са оставени
без уважение исканията на ищците по чл. 190 ГПК за установяване по този ред на
обстоятелства, предмет на съдебно-техническа експертиза.
С предявяване на
отрицателния установителен иск се цели да бъде отречено със сила на пресъдено
нещо възникването или съществуването на претендирано от ответника спорно
материално право. Качеството на страните по материалното правоотношение не се
променя, поради което по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена
тежест на ответника е да установи наличието на пораждащите спорното право факти
– валидно основание за възникване на вземането и неговия размер, а именно: 1/ че
между страните е съществувало облигационно правоотношение, по което ищецът има
качеството потребител на топлинна енергия; 2/ че ответникът е извършил доставка
на стойност претендираното парично вземане; 3/ че са налице предпоставки за
едностранно коригиране сметката на ищците за доставената през изминалия
релевантен период топлинна енергия поради непълното ѝ измерване,
съобразно нормативно въведените технически правила.
Не е спорно, че между
страните е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия през периода от м. 10.2011
г. до м. 04.2014 г. Ищците са потребители на топлинна енергия, като собственици
на отопляем обект – ап. № 14, находящ се в гр. София, ул. „*******. Установено
е след метрологична проверка, че индивидуалният разпределител на топлинна
енергия за отопление /топломер/ в ап. №14 не
определя точно дела на консумираната топлинна енергия от отоплително тяло в
имота. Искането за извършване метрологична проверка на всички топломери в
сградата, включително този на ищците, е на етажните собственици, съгласно
решение на ОС на ЕС. Не се твърди и не се доказва решението да е оспорено
в преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС, съответно – да е отменено, поради което се
явява задължително за етажните собственици и подлежи на изпълнение, съгласно
чл. 6, ал.1, т. 8 и чл. 38 ЗУЕС.
Приетото
заключение на СТЕ /основно и допълнително/, преценено по реда на чл. 202 ГПК и
неоспорено от страните, изяснява, че стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за ап. №14 за периода от м.10.2011 г. до м. 04.2014
г. е в размер на 3454,98 лева. Периодът и стойността на доставката при неточен
измерител по отношение на топломера в ап. №14, а не на средството за измерване за търговско плащане на сградата, както е
съобразил районният съд, са изчислени по предвидения за това ред, а именно т. 7.3.3
и т. 7.3.1 от Приложение №1 към Наредбата, предвиждащ, че за период на повреда на индивидуален топломер се
приема периодът между две отчитания /2011 г. -2012г./, като за всеки следващ
период /2012 г. – 2013 г., 2013 г. – 2014 г./, в който топломерът не е
подменен, количеството топлинна енергия се определя по реда на посочената т.
7.3.1.
Правното
действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ЗЗД – арг. от чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска
продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица.
Същият е неформален и правоотношението възниква по силата на закона. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ответника са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните
във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ищеца –
да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите – арг. чл. 110,
ал. 2 ЗС, предмет на договорите – арг. от чл. 200, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл.
327 ТЗ, във вр. чл. 183 ЗЗД, купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне
изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена,
продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет
на договорното правоотношение. Ето защо при претенция за заплащане на топлинна
енергия релевантни са обстоятелствата извършена ли е доставка и размерът на
реално потребената топлинна енергия, чиято стойност по делото е определена съобразно
СТЕ.
От
правилото на чл. 327 ТЗ и на чл. 183 ЗЗД следва да се приеме, че когато е
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът трябва да доплати дължимата сума, включително поради принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл са разясненията,
дадени с Решение
№ 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III
гр. о., в което се приема, че дори в общите
условия на дружеството да не е предвиден ред и условия за уведомяване на
клиента за извършване на корекционната процедура, то това не може автоматично
да отрече дължимостта на сумата, защото задължението по предявения отрицателен
установителен иск се установява по съдебен ред.
Съдът, като взе
предвид изложеното, приема, че ответникът е установил всички правнорелевантни
факти, подлежащи на доказване, при което предявеният иск обосновано и правилно
е отхвърлен като неоснователен.
Правните
съображения на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход
на спора разноски на въззивника не се дължат, а такива от въззиваемата страна
не са поискани.
Предвид
цената на исковите претенции, въззивното решение е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в цялост Решение № 6124
от 12.01.2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 108726 от
03.05.2017г., по гр. дело № 75548/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 32 с-в.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.” ЕООД на страна на
ответника „Т.С.” ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.