№ 174
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500650 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на особения представител на С.Т.С. –ответник
по гр.д. № 3098/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против решение
№ 260357/24.02.2021 год. постановено по същото дело ,с което е прието за
установено по отношение на на С.Т.С.,че тях дължи на „ВиК“ЕАД-Бургас
следните суми :139,65 лв. –главница ,представляваща ½ ид.част от сумата
279,31 лв.,която сума пресдтавлява сбор от неплатени задължения за
доставена ,отведена и пречистена вода за абонатен номер 922456 за периода
29.06.2017 г.-28.09.2018 г.,както и 29,36 лв.,представляващи 182 ид.част от
сумата от 58,72 лв. –сборна мораторна лихва ,начислена за периода
25.09.2017г-22.01.20202 г. ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 28.01.2020 г. до окончателното й изплащане ,които вземания са
предмет на заповед № 175/29.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 550/2020 г. по описа на БРС ,като
въззивницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 528 лв. –
представляващи част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
1
исковото и заповедното производства .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,
като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че нне са обсъдени от съда
направените в отговора на исковата молба възражения-за липса на
доказателства ,че ищцовите претенции се основават на реален отчет ва
показанията на водомерите и че за процесния период ищецът не е доказал
реално предоставяне на отчетеното количество ВиК услуги .Липсват
доказателства ,че през процесния период водомерите в процесното жилище
са били с възможност за дистанционно отчитане и че измервателните
средства са били годни ,отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията и Наредба на МС за средствата за измерване ,които подлежат
на метрологичен контрол .Още повече ,че съгл. чл. 23 ал. 9 от ОУ при
водомерите с дистанционно отчетане,каквато е настоящата хипотеза ,се
извършва физическа проверка и отчет поне веднъж годишно.Липсват и
доказателства ,че процесното измервателно средство е минало метрологична
проверка .
На второ място се поддържа възражението ,че исковите
претенции касаят период ,когато наследодателката на ответницата е била
жива ,поради което не следва тези задължения на наследодателката да се
присъждат в тежест на ответницата-наследник ,тъй като в случая няма такова
основание на иска .
Следващото възражение е за сумата от 16,43 лв.
,обективирана във фактурата от 25.10.2018 г. за периода 31.05.2018г.-
28.09.2018 г.,тъй като за този период отчитането е в несъответствие с
разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. и ОУ –не е спазено изискването
водомерите да се отчитат за период не по-дълъг от 3 месеца/за този период
дружеството не е издавало ежемесечни фактури в изпълнение на
задълженията си по чл. 31 ОУ и по този начин отчитането е било нередовно/.
Въведено е и възражение ,че в случая ретенциите срещу
С.С. се основават единствено на справки от електронното отчитане на
2
показанията на водомерите по партидата на брата С.Т. ,въз основа на които са
издадени и представените фактури /неподписани/.Тези фактури обаче като
едностранно изготвени частни документи ,сами по себе си не доказват
вземанията на дружеството ,доколкото не са ангажирани доказателства
,установяващи ,че през процесния период описаните в справките количества
вода са правило отчетени от нормално работещи водомери с възможност за
диснатционно отчитане .
Нито едно от тези възражения не е обсъдено от съда
,което е довело до неправилност на съдебния акт .Съдът е извел неправилен и
необоснован извод ,че реалното отчитане на водомерите в процесното
жилище се установява от изготвената съдебно-техническа експертиза .В тази
връзка се подчертава ,че вещото лице не е имало достъп до имота и не е
установило дали монтираните водомери са одобрени от ДАМТН,отговарят ли
на изискванията на ЗИ ,възможно ли е дистанционно отчитане на тези
водомери /подробно се анализира заключението на вещото лице /.При
положение ,че се претендира действително изразходвано количество вода
,ищецът е следвало да докаже кога ,как и кой отчетник непосредствено е
отчел показанията на водомерите в процесния имот ,дали и кога отчетникът е
поставил баркод на водомера .Освен това /както е посочил и експертът/
,електронният карнет трябва да съдържа номер корнет и виртуален номер,но
такива данни в проложените електронни справки липсват.Затова неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал експертизата с единствения довод
,че счетоводните операции по процесните фактури са осчетоводени и че
фактурираното количество вода съответства на цените ,одобрени от КЕВР.В
случая вещото лице е основало изводите си единствено на данни ,съдържащи
се в представените по делото частни свидетестващи документи ,едностранно
съставени от ищцовото дружество и обективиращи изгодни за него
обстоятелства ,поради което не следва да се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверяване на правнорелевантни
Моли се за отмяна на решението отхвърляне на
исковите претенции .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по
делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от
3
процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец,чрез процесуалния си
представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че напълно неоснователно е възражението за
липса на основание за присъждане на вземанията за периода 25.08.2017г-
22.12.2017 г. Ответницата С. се явява съсобственик на имота в този период
,придобит по наследство от баща й ,който е починал през 2014 г. .Явно дълго
време не е изпълнила задължението си за легитимиране пред
оператора,каквито действия не са били предприети и след смъртта на
наследодателката К.Т. през 2017 г.,за размера на чиито препадащи й се
задължения ответницата отговаря в качеството на наследник .
Счита се ,че напълно ирелевнтни са възраженията
относно извършването на дистанционнно отчитане ,тъй като такива
твърдения не са били въвеждани. В исковата молба е въведено твърдението
,че имотът е бил отчитан електронно ,директно ,а не
дистанционно.Отчитането е съгласно регламента на чл. 32 ал. 4 от Наредба
№ 4,според който потребителят не полага подпис при елетронно отчитане
.Допълнителен аргумент оттносно престирания обем услуги е липсата на
отправено възражение от страна на ответното дружество по смисъла на чл.40
ал. 2 от Наредба № 4,което е категорично и лично признание за
изразходваното количество ВиК доставки..
Оспорва се твърдението и че посредство експертното
заключение не можело да се удостовери достоверност на
отчетите..Доколкото ответникът не е осигурил достъп на вещото лице за
отглен на имота ,то следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК,а не да
се тълкува във вреда на оператора .
Правилно според въззиваемата страна съдът не е
обсъждал голословните твърдения на ответницата за недоказаност на
изправността на индивидуалбните водомери в имота .Доколкото става дума за
инидивидуални измервателни средства ,потребителят е лицето ,което има
задължение да се грижи и отговаря на правомерното водосналбдяване на
4
обекта си /с оглед и разпоредбата на чл. 11 ал. 5 от Наредбата ,както и на чл.
17 ал. 3 ОУ,чл.44 т. 4 от ЗИ/.
Не се споделят и възраженията против заключението на
вещото лице ,като се излагат подробни аргументи в този смисъл.
Моли се за потвърждаване на решението .Също не се
представят нови доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предмет на делото е иск на ВиК дружеството ,предявен
на осн.чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването на вземания за
доставени на ответницата и нейните съсобственици ВиК услуги на обща
стойност 279,31 лв. лв. ,ведно с обезщетение за забава в размер на 58,72 лв. ,за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 550/2020 г. на БРС.С решението искът е уважен за сумата от
279,31 лв. – главница/по 139,65 лв. за всеки един от ответниците/ -
представляваща сбор от неплатени задължения за доставена ,отведена и
пречистена вода за абонатен № 922456 за периода 29.06.2017 г.-28.09.2018
г.,както и по 29,36 лв. –обезщетение за забава,1/2 ид.част от сумата от 58,72
лв.-сборна мораторна лихва върху главницата ,начислена за периода
25.09.2017 г.-22.01.2020 г. ,ведно със законнната лиха върху главницата
,считано от 28.01.2020 до окончателнота изплащане на задълженията .
В исковата молба се е твърдяло наличие на договорно
правоотношение между страните ,по силата на което през процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги ,за които са издадени представените по
делото 10 бр. фактури и които не са били заплатени от ответниците .С оглед
изложените твърдения искът правилно е бил квалифициран от
първостепенния съд като такъв за установяване съществуването на вземане
за реално изпълнение на договорно задължение ,ведно с обезщетение за
забава –по чл. 422 вр.чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 предл.1 и чл. 86 ал. 1
ЗЗД.Указанията за подлежащите на доказване факти ,дадени с доклада по
делото ,съответстват напълно на така приетата квалификация на исковете ,а с
5
решението си съдът се е произнесъл в рамките на очертания предмет по
делото .Затова сочените във въззивната жалба нарушения на
съдопроизводствените правила ,свързани с разпределението на
доказателствената тежест между страните ,са неоснователни .
За доказване на вземанията си ищецът е представил извадка
от елекронен отчет на водомер на обекта на ответницата и 10 бр. фактури за
начислените й количества и стойност на ВиК услуги ,обхващащи периода от
29.06.2017 г. до 28.09.2018 г.Всяка една от фактурите + съдържа реквизити ,в
които присъстват отчетените количества,периода на отчитане и единичната
цена на всяка една ВиК услуга .Процесният имот е отчитан единствено
посредством мобилно устройство и единственият начин за доказване на
твърденията е да се представят данните ,съдържащи се в него чрез
възпроизвеждането им от мобилното устройство .Затова е представена и
справка от електронното отчитане на показанията на водомера .
Безспорно е по делото, че ответниците са собственици на
водоснабден имот-апартамент в ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет.*, ****
,титуляри на партидата на водоснабдения обект с абонатен № 922456 и като
такива имат качеството потребител на на ВиК услуга,във възникнала
облигационна връзка –като собственици на водоснабдения имот в качеството
си на наследници на своитеродители –Т.П.Т. и К.С.Т. –вж. представения нот.
акт за собственост № **/**** г. и удостоверение за наследници ,както и
приложеното писмо от Община –Бургас от 07.03.3019 г.В тази връзка следва
да се посочи неоснователността на възражението на въззивницата за липса на
основание за присъждане ва претенциите за периода от 25.08.2017 г.-до
22.12.2017 г.,тъй като това били задължения на наследодателката на
ответниците К.Т. ,докато е била жива и преминали върху наследниците й
след смъртта й .Счита се от въззивницата ,че доколкото в петитума на иска не
се включвала претенция за заплащане на задълженията на починалия
наследодател ,то и не можело да се претендират от децата на починалия
вземания ,възникнали преди смъртта на наследодателя .Всъщност от
документа за собственост – нот. акт№ **/**** г. става ясно ,че апартаментът е
бивша СИО и след смъртта на бащата на ответниците ,имотът е станал
съсобствен между преживялата съпруга и двете му деца .С други думи –
възззивницата и към исковия период е била съсобственик в процесния
6
недвижим имот и като такъв дължи част от вземанията за ползвани ВиК
услуги.Очевидно в продължителен период от време ответницата-въззивница
не е изпълнила задължението си за легитимиране пред оператора за
придобити от нея права ,каквито действия не са били предприети и след
смъртта на наследодателката К.Т. –поч. 31.12.2017 г. и за размера на чиито
припадащи й се задължения ответницата отговаря в качеството на
наследник.Затова следва да се подчертае ,че двамата ответници са пасивно
легитимирани да отговарят по настоящата претенция.
С влизането в сила на Наредба№ 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, в пар. 3 е предвидено, че условията и редът, при
които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора,
се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. Съгласно чл.
8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията
на оператора и на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал1 от Наредба№ 4 от
14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение,
като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора или лица, на
които това е възложено с договор с оператора, както и от лица, представители
на етажната собственост, отношенията с което също се уреждат с договор,
като съгласно чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва периодично, съгласно
посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.
Задължение на оператора на водоснабдителната система
обаче е само монтажът, поддръжката и контрола на водомерите на
7
водопроводните отклонения, но не и на индивидуалните водомери на
потребителите – арг. от чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество питейна вода в сгради – етажна собственост, са
собственост на потребителите на ВиК услуги, като задължение на ВиК
оператора е само да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба и то за сметка на потребителя /чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. /, съотв. задължение на последния е да поддържа
индивидуалния си водомер в техническа изправност и за него са
неблагоприятните последици от неточно отчитане поради техническа
неизправност на индивидуалния водомер.
Затова неоснователни са голословните възражения на
въззивницата относно недоказаност на изправността на индивидуалните
водомери /измервателни средства /в имота .В случая се касае до отчитане на
индивидуален водомер ,като законодателят с оглед спецификата на услугата е
предвидил ,че по отношение на индивидуалните измервателни средства
потребителят е лицето ,имащо задължение да се грижи и отговаря за
правомерното водоснабдяване на обекта си .
При това положение и при наличие на електронно
отчитане на водомера в имота на ответниците /тук следва да се отбележи ,че
липсват твърдения по делото ,че отчитането е било дистанционно ,напратив-
навсякъде се твърди ,че имотът е бил отчитан директно ,електронно ,чрез
мобилно устройство /,след като показанията на същия нарастват във
възходящ ред ,то следва извода ,че потреблението е реално и в тази връзка е
изпълнена техническа експертиза с такава задача .Неосигуряването на достъп
на вещото лице по тази експертиза за оглед на имота и водомера ,не може да
се тълкува във врада на оператора .Затова и въззиваемата страна се е позовала
на хипотезата на чл. 161 от ГПК – когато страна е оказала пречки за
събирането на дадено доказателство .
Затова настоящият съдебен състав не приема
възрежинята на въззивницата за недоказаност на исковата
претенция:Представените справки-извлечения за двата водомера за
абонатния номер на имота на ответниците водят до извод ,че през процесния
8
периода са били извършвани реални отчети на водомерите ,при които са били
отчетени 62 куб.м. вода за първия водомер и 36 куб.м.-за втория/общо 98
куб.м./.От изготвената съдебно-техническа експертиза е било установено
,че в сградата ,в която се намира процесния имот , отчитането на
водомерите става електронно /а не дистанционно ,както се тълкува от
въззивницата /,чрез мобилно устройство и при осигурен достъп на
отчетника ,той записва и отчита показанията на водомерите и се вписва ,че
водомерът е „видян“,но при този вид отчитане няма възможност за поставяне
на подпис от клиента и такъв не се изисква .Вещото лице по тази експертиза
сочи ,че през процесния период през монтираните в имота на ответниците
водомери е преминало общо 113,72 куб.м. вода и това е реално потребеното
количество вода .Затова правилни са изводите на първоинстанционния съд ,че
отразените в отчета с мобилното устройство фактурирани от ищеца
количества вода са дължими от ответниците в качеството им на наследници
в исковата стойност по равно с оглед размера на наследствената им квота и
правилно е бил уважен иска за установяване на вземането . Всички останали
възражения и твърдения на въззивната стран –че през процесния период
монтираните измервателни уреди са били годни средства за измерване ,че
не е било доказано кога ,как и кой отчетник е отчел показанията на уредите
през този период ,са твърде бланкетни и не са придружени с никакви
доказателства ,опровергаващи изводите на първоинстанционния съд ,които се
споделят от настоящия съдебен състав ,препращайки към мотивите на
атакуваното решение на осн.чл. 272 от ГПК .Затова решението следва да бъде
изцяло потвърдено .При този изход на производството в полза на
въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски ,които са в размер на 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждание.Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС
обаче сумата от 150 лв. – възнаграждение за особения представител на
въззивницата – ответница.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260357/24.02.2021 г.
постановено по гр.д. № 3098/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА С.Т.С. ,ЕГН ********** от гр. ***, ж.к.***
бл.** вх.* ет.* ап. *** ,да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ „ЕАД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
–гр.Бургас ,кв.“Победа „,ул.“Ген Владимир Вазов“ № 3,ет.4,представлявано
от Ганчо Тенев ,сумата 150 /сто и петдесет /лева- разноски по делото пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
„ЕАД,ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление –гр.Бургас
,кв.“Победа „,ул.“Ген Владимир Вазов“ № 3,ет.4,представлявано от Ганчо
Тенев ,да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд сумата 150 /сто и
петдесет /лева- възнаграждение за особен представител на втория ответник
С.С. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10