Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 29.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело
№ 329 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2017 г., постановено по гр.
дело № 14730/2016 г., поправено с решение по същото дело от 20.03.2017 г., СРС,
ІІІ Г.О., 141 състав е приел за установено по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р.И.Д. и Д.П.Д.
дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.01.2016 г. по ч. гр. дело № 00501/2016 г. по
описа на СРС, 141 състав: 1 877.25 лв. – стойността на незаплатена
топлинна енергия, доставена за топлоснабден апартамент № 123, находящ се в гр. ********,
аб.№ 196351, за периода м. май 2014 г. –
м. април 2015 г., ведно със законната лихва от 7.01.2016 г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил
иска за главницата в останалата му част – до пълния размер на заявената
претенция от 2 592.70 лв., както и изцяло претенцията за обезщетение за
забава на главницата за периода 30.06.2014 г. – 15.12.2015 г. в размер на 66.79
лв.
СРС е приел в
решението си, че за процесния период ответниците са били съпрузи и
съсобственици на описания по-горе топлоснабден имот, поради което по силата на
ЗЕ са се намирали в облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД за доставка на
топлинна енергия при условията на солидарна отговорност. Посочил е, че
радиаторите в имота са затапени, като на ответниците се начисляват суми за отопление от разпределителната тръбна
мрежа за втори отоплителен кръг (на
тавана на имота), както и за топла вода. Съдът е кредитирал заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото относно реалното количество
топлоенергия, постъпващо в имота на ответниците, предвид наличната изолация на
разпределителната тръбна мрежа за втори отоплителен кръг. СРС е отхвърлил
претенцията за обезщетение за забава на главницата, като е взел предвид
разпоредбата на чл.33, ал.2 от Общите условия (ОУ), действащи между страните,
предвиждаща заплащане на лихва за забава само върху сумите, начислени с фактура
за реално потребено количество топлинна енергия, и е посочил, че по делото
липсват представени доказателства за публикуване на общата фактура за процесния
период на интернет страницата на ищеца.
Първоинстанционното
решение е постановено при участието на „П.
С.“ ООД.
Срещу
първоинстанционното решение са подадени
две въззивни жалби.
Жалбоподателят-ищец
„Т.С.“ ЕАД атакува решението в отхвърлителната му част. Същият се позовава на
клаузите на ОУ, предвиждащи, че когато при изравнителната сметка се установи,
че начислената на купувача сума е по-голяма от реално потребената от него
енергия, със сумата в повече се погасяват просрочените задължения, ако са
налице такива, като се започне с най-старите. В тази връзка топлофикационното
дружество се позовава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Твърди,
че е публикувало фактурата за потребена топлоенергия на интернет страницата,
като сочи, че това обстоятелство не е било оспорено от ответниците.
Жалбоподателите-ответници
Р.Д. и Д.Д. обжалват решението в уважителната му част. Оспорват изводите на
съда относно това, че от изолираната
разпределителна тръбна мрежа са отделя топлина, като в оспорват заключението в
този смисъл на съдебно-техническата експертиза.
Д.оспорват
въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД.
„Т.С.“ ЕАД не
взема становище по жалбата на насрещната страна.
Третото лице
помагач не взема становище по делото пред СГС.
Пред СГС не са
събрани нови доказателства.
становище по
жалбата и не сочат доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
На
основание чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд дължи произнасяне единствено
по спорните въпроси, наведени с въззивните жалби.
Въззивният
съд счита въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД за неоснователна.
В
частта, в която жалбоподателят се позовава на извършени прихващания след
изготвяне на изравнителните сметки, жалбата не кореспондира с изводите на СРС.
В тази връзка съдът съобразява и че по делото не е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, на каквато се позовава топлофикационното дружество.
Неоснователна
е жалбата и в частта относно претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Видно от
отговора на исковата молба, ответниците са оспорили изцяло исковете по
основание и размер. Съгласно Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** (ОУ), в сила
от 12.03.2014 г., месечната дължима сума се формира въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки продавачът издава кредитни известия на стойността на фактурите по чл.32,
ал.1 от ОУ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. По силата на чл.33, ал.1 от
ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, както и
същите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача – чл.33, ал.2. В
чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако
не са заплатени в срока по ал.2. След като ответниците по исковата молба са
оспорили изцяло исковете и не са налице обстоятелства, признати от съда за
безспорни между страните, в
тежест на топлофикационното дружество е било да докаже откога потребителите са
изпаднали в забава по отношение на неплатените от тях суми за потребена
топлинна енергия, респ. – откога същите дължат обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Указания на ищеца в този смисъл са дадени с доклада по чл.140,
ал.1 от ГПК по делото. По делото не са представени доказателства за
публикуването на фактурите на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което
законосъобразно СРС е отказал да уважи претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователна
е жалбата и на Р.И.Д. и Д.П.Д.. Същата е аргументирана само с възражения срещу заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Въззивният съд изцяло
кредитира тази експертиза, като намира изготвените заключения за обективни,
компетентни и обосновани. От същите се установява реално потребеното от Д.количество
топлинна енергия, като изводите на въззивния съд по този въпрос съвпадат с тези
на СРС. Ето защо въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на
основание чл.272 от ГПК.
Горното
обуславя потвърждаване на обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора пред него въззивният съд намира, че на страните по делото не се
дължат разноски за втората съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.03.2017 г., постановено по гр. дело № 14730/2016 г., по описа на СРС, ІІІ Г.О., 141 състав, поправено с решение по същото дело от 20.03.2017 г.
Решението е постановено при участието на „П. С.“ ООД – трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.