№ 38
гр. гр. Димитровград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200529 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – ЕР. АС. Р. с адрес гр.Х., обл.Хасково, ул.”Ч.в.”№28, ЕГН
**********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 254р-493/20.03.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 07.02.2021г. около 13:00 часа в
гр.Димитровград, на „Н.п.“, на открито обществено място, в условията на въведена
извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с
решения на Министерския съвет, във връзка с т.16 от издадена заповед № РД-01- 677/2020г.
изменена и допълнена със заповед № РД-01-52/2021г. на Министъра на здравеопазването-
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че на всички пазари, тържища и базари се
създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко
1,5м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за
лице, като е установено, че лицето Р. се движи без да е поставило защитна маска за лице или
друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.16 от Заповед №РД-01-
677/2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01- 52/2021г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление, липса на установеност на конкретно нарушение. Моли същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, не се явява и не взема становище
1
по жалбата си. Упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя също не се
явява, изпраща писмено становище с което поддържа жалбата, счита издаденото
наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, счита, че не е осъществен
състав на адм.нарушение, пледира за отмяната му и за присъждане на направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 07.02.2021г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.Н.Н. и св.Г.П.
изпълнявали служебните си задължения, като контролирали спазването на
епидемиологичните мерки. Те били в района на „Н.п.“ – гр.Димитровград, където около
13:00 часа видели сред клиентите на пазара мъж, който се движи без да има поставена
защитна маска. Приближили се и установили, че това е настоящият жалбоподател ЕР. АС. Р.
от гр.Х.. Полицейските служители го уведомили, че съобразно заповед на Министъра на
здравеопазването ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
Така на жалб.Р. бил съставен АУАН №254р-493/07.02.2021г., като в акта контролните
органи описали, че Е.Р. нарушава чл.209а от Закона за здравето, и въведените с акт на
министерството на здравеопазването противоепидемични мерки, като не е поставил маска.
Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, вр. чл.63, ал.4 от
ЗЗдравето.
Актът е връчен на същата дата на жалб.Е.Р., който го подписал без да посочва възражения.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-493/20.03.2021г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето, вр. т.16 от Заповед №РД-01-677/2020г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-52/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалб.Р. му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева. Постановлението било връчено на жалбоподателя на
13.09.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е
изпратена до адм.-наказващият орган на 17.09.2021г.- видно от пощенското клеймо- т.е. в
законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№254р-493/07.02.2021г., наказателно постановление №254р-493/20.03.2021г., на Директора
на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Н.Н. и на свидетеля по установяване
на нарушението и съставянето на акта Г.П., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в
2
обем- описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на
ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-
493/07.02.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Както при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, така и при
издаването на обжалваното наказателно постановление, са спазени като цяло правилата на
ЗАНН, но са допуснати и съществени нарушения.
Налице е разминаване в описанието на нарушението- в АУАН и това в НП. В акта е
описано, че жалб.Рамадан нарушава разпоредбата на чл.209а от ЗЗдравето, като посещава
открито обществено място без да е поставил защитна маска. В наказателното
постановление, като нарушение е описано текстово подобен текст на нарушението, като
липсва обаче описанието на самото изпълнително деяние- нарушаване на
противоепидемични мерки, въведени със заповед на здравния министър.
Въпреки, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност наказателното
постановление да бъде издадено и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, в случая не може да се приеме този аргумент като основателна
причина за разминаване на описанието на нарушението в АУАН и в НП.
Особено съществено нарушение е допуснато при издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което има описано изпълнително деяние, което се разминава с
изпълнителното деяние- предвидено от законодателя в разпоредбата на чл.209а от
ЗЗдравето. На практика са описани Решението на Министерския съвет и Заповедите на
Министъра на здравеопазването, а изпълнителното деяние се явява движението на открито
обществено място без предпазна маска. От правна страна, изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл.63, ал.1 или по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, е : „Който
наруши или не изпълни въведени с акт...“. В наказателното постановление липсва такова
описание на изпълнителното деяние, доколкото липсва както „нарушава..“, така и „не
изпълнява…“, което се явява съществено нарушение на процесуалните права на
нарушителя. Движението без маска на конкретно открито обществено място се явява
конкретизация на изпълнителното деяние, а не самото изпълнително деяние на
нарушението.
Следва да се уточни в тази връзка, че за да е установено едно административно нарушение,
същото следва да е установено по безспорен и категоричен начин като време, място и начин
3
на извършването му, както и да е установен извършителя, установената фактическа
обстановка следва да бъде конкретно и ясно описана, да бъде отнесена към правилната
материална норма, която е нарушена, като също така правилно е и отнасянето към
съответната санкционна норма. Недопустимо е нарушителят да бъде поставен в ситуация,
при която сам да сглобява, доизяснява, допълва или да подразбира нарушението, което му е
вменено като извършено. Следва самото адм.нарушение да е описано конкретно и ясно, без
задължение за допълване, досглобяване на адм.нарушение, без очакване за самостоятелно
търсене на съответстващи препращащи норми, без възможности за превратно тълкуване или
сериозни неясноти за разбирането му, като самото описание на нарушението отговаря на
текста на материалната норма, която е нарушена.
В случая както бе посочено по-горе, е вменено като извършено нарушение не нарушаване
или неизпълнение на заповед и конкретизиране на коя разпоредба от конкретна заповед е
нарушена, а посещението на парк.
Липсата на изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено представляват нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение. Още повече,
самото изпълнително деяние на административното нарушение в случая може да е в два
варианта- нарушаване или неизпълнение на конкретни мерки, доколкото в самата
разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето е описано, че трябва да са нарушени или
неизпълнени противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2. При наличие на алтернативно
дадени разпоредби, за да бъде ясно едно административно обвинение, същото следва да е
достатъчно конкретизирано. В случая обаче това обстоятелство липсва в описанието на
вмененото като извършено адм.нарушение в наказателното постановление.
Която липса на описване ведно с липса на конкретизация кое от двете изпълнителни деяния
е осъществено, води до невъзможност нарушителя да изгради и организира своята защита,
предвид неяснота за това какво по-конкретно нарушение му е вменено във вина за
извършването му.
Касае се за особено съществени нарушения, допуснати от административно-наказващия
орган, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, като наличието на тези
нарушения обуславя цялостната отмяна на атакуваното постановление. Неспазването от
страна на административно-наказващия орган изискването в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението,
описание на нарушението и изпълнителното деяние, което го осъществява, както и на
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП.
Така описаните допуснати нарушения се явяват съществени, доколкото са накърнили
съществено правата на нарушителя, непозволявайки му да разбере какво е конкретното
вменено му като извършено административно нарушение и от там да организира адекватна
4
защита. Тези нарушения- явяващи се съществени, водят до отмяна на издаденото
наказателно постановление, без да се разглеждат детайлно показанията на свидетеля.
Ето защо, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил
по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така
направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата
от 300 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от административно-наказващият орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 254р-493/20.03.2021г. на Директора на ОД-МВР-
Хасково, с което на ЕР. АС. Р. с адрес гр.Х., обл.Хасково, ул.”Ч.в.”№28, ЕГН **********, за
това, че на 07.02.2021г. около 13:00 часа в гр.Димитровград, на „Н.п.“, на открито
обществено място, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република
България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с т.16 от
издадена заповед № РД-01- 677/2020г. изменена и допълнена със заповед № РД-01-52/2021г.
на Министъра на здравеопазването- противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че на
всички пазари, тържища и базари се създава организация за еднопосочно движение и
осигуряване на дистанция от най-малко 1,5м. между посетителите. Работещите и
посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице, като е установено, че лицето Р. се
движи без да е поставило защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и
устата му, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63,
ал.4 от Закона за здравето, вр. т.16 от Заповед №РД-01-677/2020г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01- 52/2021г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева– като незаконосъобразно.
5
ОСЪЖДА ОД-МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на ЕР. АС.
Р. с адрес гр.Х., обл.Хасково, ул.”Ч.в.”№28, ЕГН ********** направените разноски по
делото (АНД 529/2021г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 300 (триста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6