РЕШЕНИЕ

   гр. София, …..08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТЪР МИРЧЕВ

                                                                            НЕДЕЛИНА СИМОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5851 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 13.09.2017г., постановено по гр. дело № 29415/2014г. на Софийски районен съд, 123 състав,  с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу И.П.З. и М.И.З.  искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на жалбоподателя, че всеки от въззиваемите дължи плащане на сума от по 1342. 75 лв. – главница,  представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 07.2011г. – месец април 2013г., както и на обезщетение за забава в размер на сумата 160. 30 лв. за периода от 01.09.2011г. до 11.12.2013г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22245/2013г. на СРС, 84 с-в. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Н.И.” ООД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. Въззивникът – ищец твърди, че по делото е проведено пълно доказване дължимостта на претендираните вземания за незаплатена топлинна енергия въз основа на приетите писмени доказателства и заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ.  Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемите – ответници И.П.З. и М.И.З.  оспорват жалбата в депозиран писмен отговор и молят съда да потвърди решението.  

Третото лице помагач „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Н.И.” ООД не заявява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

        По същество обжалваното първоинстанционното решение е правилно като краен резултат.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № ч.гр.д. № 22245/2013г. на СРС, 84 с-в.

С протоколно определение от 28.02.2017г. СРС изрично е оставил без уважение молбата на ищеца за приемане на представения нотариален акт за учредяване вещно право на ползване и дарение на недвижим имот № 137, том І, дело № 136/2020г. на нотариус Чакъров, видно от който на ответниците е учредено пожизнено и безвъзмездно  вещно право на ползване върху  процесния имот, както и молба –декларация за откриване на партида и извлечение от сметки, поради неизпълнение на ищеца на задължение по чл. 183 ГПК да представи оригиналите на документите, дадени му с определение от 10.09.2016г.

  СРС е отхвърлил изцяло исковете срещу въззиваемите - ответници, по съображения, че ищецът не е установил с годни доказателства количеството и стойността на доставената топлинна енергия. СРС е приел, че оспорените от ответниците заключения на СТЕ и ССчЕ не следва да бъдат кредитирани, тъй като са изготвени на база оспорени и неприети по делото документи.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на  новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая, с оглед изричното процедиране на СРС по реда на чл. 183 ГПК и неприемането на доказателствата за собственост и откриване на партида, представени към исковата молбата, по делото не са ангажирани доказателства за правото на собственост, респ. за качеството носители на вещното право на ползване на процесния имот или облигационно ползване на друго основание от страна на ответниците.

  Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г.  на ВКС, ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд  нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства. В случая в жалбата не се релевират никакви оплаквания относно извършени процесуални нарушения, включително и по доклада, не се правят доказателствени искания, поддържа се изрично само неправилно приложение на материалния закон, поради които и въззивният съд не следи служебно за извършени процесуални нарушения и не следва да се произнася за процедирането по реда на чл. 183 ГПК от СРС. Не се налага приложение и на императивна материалноправна норма, съобразно горецитираното ТР, поради което следва да се приеме, че по делото не са налице доказателства, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия, в качеството им на съсобственици/носители на вещното право на ползване на процесния апартамент и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето защо, с оглед процесуалното бездействие на въззивника – ищец, следва се приеме, че исковете са недоказани по основание от ищеца, чиято е доказателствената тежест по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК.

При горните мотиви, жалбата е неоснователна и решението на СРС за отхвърляне на исковете следва да бъде потвърдено като краен резултат.

При този изход на спора, въззиваемите  имат право на разноски, като претендират и доказват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. за всеки. От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК., което е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на всеки от въззивамите следва да се присъди на основание чл. 78, ал 3 ГПК ,сума от по 335. 21 лв., съгласно минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран, Съдът

 

                                            РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.09.2017г., постановено по гр. дело № 29415/2014г. на Софийски районен съд, 123 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И.П.З., ЕГН ********** и на М.И.З., ЕГН **********, сума от по 335. 21 лв. /на всеки/ - разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Н.И.” ООД.

РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

                                                               

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.