№ 5266
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110152763 по описа за 2021 година
Ищецът „ОББ Интерлийз“ ЕАД твърди, че по договор за застраховка „Каско на МПС“,
сключен с полица № 0050010069471 със срок на действие от 09.07.2020 г. до 09.07.2021 г.,
застраховал при ответника „ЗД ЕВРОИНС“ АД лек автомобил марка Dacia Dokker, с рег. №
СВ 1422 НТ – обект на договор за финансов лизинг № 0030615/24.06.2019 г., сключен между
„ОББ Интерлийз“ ЕАД и „Инженеринг за механизация в животновъдството-2000“ ООД. В
срока на действие на договора настъпило застрахователно събитие – на 29.05.2021 г.
настъпило ПТП докато МПС било спряло в с. Герман, ул. Патриарх Герман № 8, пред
домашния адрес на Филип Ф. – управител на дружеството лизингополучател, като при
отваряне на предна лява врата (шофьорска), велосипедист с висока скорост ударил вратата,
в следствие на което автомобилът бил увреден. За настъпилия инцидент подал заявление
пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на което била
образувана щета № ********** от 31.05.2021 г., но с писмо № РК-014-18403/3/09.06.2021 г.
застрахователят информирал ОББ Интерлийз и ИМЖ-2000, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение по заявената претенция. Ищецът моли да се осъди ответникът
да му заплати сумата от 1047.17 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение в размер на пазарната стойност на необходимите ремонтни дейности, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца съгласно чл. 384, ал. 2,
т. 1 КЗ с твърдението, че при частични вреди обезщетението се изплаща на
лизингополучателя. Релевира възражение за проявена груба небрежност от страна на водача
1
на застрахования автомобил, което е изключен по застраховката риск. В условията на
евентуалност моли за намаляване размера на обезщетението при отчитане неизпълнението
на задълженията на застрахования. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Христо Иванов Ф.,
който поддържа в съдебно заседание, че причина за ПТП е поведението на шофьора на
автомобила.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 405 КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане. С договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия за
поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора събитие да заплати
застрахователно обезщетение за причинените вреди. Ето защо, предпоставките които следва
да са налице кумулативно за ангажиране отговорността на застрахователя при иск по чл.
405, ал.1 КЗ, са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка имущество, настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора, което е покрит застрахователен риск, изпълнение на задълженията на
застрахования за уведомяване и представяне на необходимите документи, настъпване на
вреди, вид и размер.
В случая по делото са отделени като безспорни обстоятелствата относно сключен
между страните договор за застраховка имущество “Каско на МПС” относно л.а. Dacia
Dokker, с рег. № СВ 1422 НТ с полица № 0050010069471 със срок на действие от 09.07.2020
г. до 09.07.2021 г., обект на договор за финансов лизинг № 0030615/24.06.2019 г., сключен
между „ОББ Интерлийз“ ЕАД и „Инженеринг за механизация в животновъдството-2000“
ООД, относно настъпило на 29.05.2021 г. ПТП докато МПС било спряло в с. Герман, ул.
Патриарх Герман № 8, пред домашния адрес на Филип Ф., като при отваряне на предна лява
врата (шофьорска), велосипедист с висока скорост ударил вратата, в следствие на което
автомобилът бил увреден, относно образувана по повод уврежданията щета № **********
от 31.05.2021 г. при ответника, по която той отказал плащане, и относно стойността на
щетата в размер на 1047,17 лв., пазарна стойност на необходимите ремонтни дейности.
Особеното в случая е, че застрахованото имущество е и предмет на договор за
финансов лизинг. Характерното за договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя. Поради това и законодателят в
чл. 384 КЗ е предвидил специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово
имущество, като в ал. 2 е регламентирано правото на лизингополучателя като застрахован,
макар и да не е страна по договора за застраховка сключен между лизингодателя и
застрахователя, и когато премията е дължима от него, да получи застрахователното
обезщетение при частични вреди на застрахованото имущество.
2
В случая е безспорно, че е сключен договор за застраховка между самия
лизингополучател и ответника-застраховател по повод на МПС, предмет на договор за
финансов лизинг. Установено е и настъпването на застрахователно събитие в срока на
действие на договора и на вреди по застрахованото имущество. Предвид характера и
стойността на вредите следва да се приеме, че е налице частично увреждане на
застрахованото имущество.
При тези данни приложима се явява разпоредбата на чл. 384, ал.2, т.1 КЗ, която
придава качеството на застрахован на лизингополучателя независимо, че не е страна по
застрахователния договор. В случая застрахователният договор е сключен от самия
лизингополучател като застраховащ в полза на застрахования лизингодателя, но това не
дерогира правилото на чл. 384 КЗ, дори на още по-голямо основание и като страна по
договора, дава право на лизингополучателя да получи дължимото при частична вреда
обезщетение. Това е така, защото разпоредбата на чл. 384, ал.2 КЗ е ясна и категорична, че в
случаите на частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя. Вътрешните
уговорки между страните по договора за лизинг, както и такива в застрахователния договор
не могат да дерогират предвиденото в закона правило, съобразно което на лизингодателя се
дължи обезщетение само при кражба или тотална щета на лизинговата вещ. Доколкото в
случая е налице частична вреда, лизингодателят не е активно материалноправно
легитимиран да претендира застрахователно обезщетение за причинените частични вреди на
застрахованото имущество.
Предявеният иск като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78,
ал.3 и ал. 8 ГПК, ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. София, ., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор
Колумб №43, да заплати сумата от 1047.17 лв., застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС“, сключен с полица № 0050010069471.
ОСЪЖДА „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
., да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Христофор Колумб №43, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв.
3
разноски по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника
– Христо Иванов Ф..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4