Р Е Ш Е Н И Е
№ 260136/1.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1700 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.А.Н. срещу
Наказателно постановление № 19-6252-001829 от 15.01.2020 г., с което на
въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител адв. П.В. изразява становище за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
излага аргументи за материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не
изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на
делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна
(ст. юрисконсулт К.Л. – А.) е представила писмени бележки, в които изразява
становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане
за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 28.04.2019 г. мл. автоконтрольор
И.М. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0819-000843 по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, с която наложил на И.В.П. принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ на собствения й мотоциклет
„Ямаха“ с рег. №
В 2200 В, с номер на рама YM3HE073344.
На 12.12.2019 г. посоченият по - горе мотоциклет
бил управляван от жалбоподателя Г.А.Н. ***. По същото време по бул. „Република“
се движил полицейски екип от св. М.Х.М. (полицейски инспектор СПС при ОДМВР –
Варна) и Т.З.Т. (полицейски инспектор СПС при ОДМВР – Варна).
На кръстовището на двата булеварда полицейските служители
забелязали жалбоподателя, който спрял първи в лентата за завиване наляво на
бул. „Сливница“. Мотоциклетът бил без регистрационна табела, като водачът
направил опит да направи дрифт и да напусне мястото.
Полицейските служители се опитали да препречат пътя на мотоциклета, който се
ударил в полицейския автомобил. Жалбоподателят Н. паднал на земята, като един
от полицейските служители се опитал да го задържи на мястото, но той се
отскубнал и избягал. След кратко преследване жалбоподателят бил задържан.
Полицейските служители
извършили проверка чрез дежурния служител в 03 РУ – Варна по номера на рамата
за регистрацията на мотоциклета и установили, че същият не е регистриран.
Срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН за нарушение по чл. 140 ЗДвП и било образувано бързо производство
№ 1599/2019 г. по описа на 03 РУ – Варна за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК,
което приключило с постановление на РП – Варна от 19.12.2019 г. за прекратяване
на наказателното производство. Препис от постановлението било изпратено на
началника на 03 РУ – Варна за преценка за изхода на
административнонаказателното производство.
На 15.01.2020 г. началник
група към ОДМВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“, издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. М.Х.М. и писмени доказателства и доказателствени средства –
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи;
справка за нарушител/водач; постановление за прекратяване на наказателно
производство; АУАН бл. № 371333/12.12.2019 г. на МВР;
справка за история на регистрацията от АИС КАТ; справка за собственост на МПС
от АИС – КАТ; справка за нарушител/водач; заповед за прилагане на принудителна
административна мярка; копие на материалите по пр. пр. № 13971/2019 г. (БП №
1599/2019 г. по описа на 03 РУ – Варна; наказателно постановление №
19-6252-001801 от 30.12.2019 г. и медицинско удостоверение № 166/2019 г.,
издадено от д-р Д. Г..
Авторството
на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. М.Х.М.,
които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото са последователни
и логични и не съдържат противоречия в себе си.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство, като
достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото и
по-конкретно представения по делото АУАН, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП
същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от
контролните органи обстоятелства се считат за установени до доказване на
противното, като в хода на съдебното производство не бяха събрани
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи.
Съдът
кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган. Следователно издаденото наказателно
постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При
анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че за да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), следва нарушителят да е управлявал
моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да
е регистриран или да е без табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
В конкретния случай описаното
нарушение не е доказано, поради което и наказателното постановление е издадено
в нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
В наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет в
гр. Варна, на бул. „Република“, като в обстоятелствената част изрично е
уточнено, че мотоциклетът е управляван по бул. „Република“ и по бул.
„Сливница“. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е управлявал мотоциклета по бул. „Сливница“, като не е успял да
предприеме завой и да навлезе в платното за движение на бул. „Република“.
Мястото, където е извършено
нарушението, е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно
чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, т.е. това е един от елементите, които
индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
наказаното лице.
В този смисъл от събраните
по делото доказателства не се установява въззивникът да е управлявал МПС на
посоченото от наказващия орган място. В настоящия случай може само да се
предполага, че наказващият орган е имал предвид кръстовището на бул.
„Република“ и бул. „Сливница“, но е недопустимо елементите от състава на
административното нарушение да се предполагат или извеждат по тълкувателен път.
По този начин ще бъде нарушено правото на защита на нарушителя, който ще бъде
принуден да се защитава срещу неясно описано нарушение.
В допълнение следва да бъде
посочено, че от субективна страна нарушението не може да бъде извършено
непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите
престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде
извършено само при форма на вината пряк умисъл.
За да се установи
субективната съставомерност на нарушението, а именно,
че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват
по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани,
е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че е съзнавал обстоятелството, че управлявания от него мотоциклет е с
прекратена регистрация.
В конкретния случай
регистрацията е прекратена на основание Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която е връчена на собственика на мотоциклета, като няма
данни жалбоподателят да е узнал нейното съдържание.
Липсата на уведомяване за
прекратената регистрация е възпрепятствало жалбоподателя да предвиди
общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е
съзнавал, че регистрацията на мотоциклета е прекратена, по какъв начин и кога
точно е станало това. Следователно липсва вина като субективен елемент на
нарушението.
Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно. В този смисъл са
Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526
от 19.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1520/2019 г. и Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 1344/2019 г.
Действително мотоциклетът е
бил без регистрационна табела, но липсата на регистрационна табела не води
автоматично до извод за наличието на знание от страна на жалбоподателя за
липсата на регистрация на мотоциклета. Единствено от значение за
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е обстоятелството, че
мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, за каквото нарушение е наказан
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, и знанието за това.
На въззивника не е наложено
наказание за управление на МПС без регистрационна табела, поради което и
наличието на такова административно нарушение не следва да бъде обсъждано от
съда.
Предвид
горното, съдът намира, че в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Г.А.Н. за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-6252-001829 от 15.01.2020 г., с което на Г.А.Н. на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: