О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……............…./……............….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Ир.
Петкова
въззивно гражданско дело № 1256 по описа за
2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21103/12.03.2020 г., депозирана от ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №
892/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16027 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, ГО, ХХV-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да
заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1253,71 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 21.08.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Г.Н.Г.
чрез пълномощник.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена
в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между
страните е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически
положения не съществува. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд
досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз
основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време,
доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение,
чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми,
обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение
на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да
дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която
продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този
резултат. Сочи се, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им се заплаща
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в
този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават
неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е
престирал работна сила в действителност извън установеното работно време.
Въззивникът моли за отмяна на атакувания
съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с
което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове
изцяло, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на
въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́
без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски. Твърди се, че първоинстанционният
съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба №
81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Сочи, че субсидиарното
приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при
наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Страните
не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 21103/12.03.2020 г., депозирана от ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №
892/24.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16027 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, ГО, ХХV-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1256/2020 г. на ОС-Варна за 05.08.2020г.
от 9,30ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.