Решение по дело №6827/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 222
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330206827
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206827 по описа за 2022 година
за да се произведе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „ГЛОБЪЛ
ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващ Л.С., ЕГН
********** против Наказателно постановление № 667074 –
F647701/10.10.2022г. на Директор на Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП
Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена на
основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в
размер на 12302,95 лв. (дванадесет хиляди триста и два лева и 95 стотинки).
С жалбата се заявява незаконосъобразност в материално-правен аспект
на постановлението и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез своя процесуален
представител адв.Б. С., поддържа жалбата и искането за отмяна на
атакуваното НП. Представя писмени доказателства. Не държи на разпита на
актосъставителят. На база ангажирани доказателства, в пледоарията си
представи доводи по същество на искането за отмяна на атакуваното НП. В
пледоарията си адв.С. посочи че приходната администрация е събрала
1
въпросния данък от санкционираното лице и наложената имуществена
санкция на дружеството представлява репресия и не съответства на тежестта
на нарушението и обществената опасност. Направи се искане за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител юрк.В.З.
представи становище за неоснователност на жалбата. Представи писмени
доказателства. В плодоарията си поиска да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Направи искане за присъждане на юристконсулстко
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:

Дружеството - жалбоподател е еднолично дружество с ограничена
отговорност (ЕООД) със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Любен Каравелов“ № 2, ет.3, ап.оф.5 с ЕИК *********, вписано на
21.10.2021г. в Търговския регистър на Агенцията по вписванията.
Дружеството е с управител Л.С.. Дружеството е с предмет на дейност: услуги
в сферата на информационните технологии, транспортна дейност,
ресторантьорство, кафе- аперитив и хотелиерство, строителство, ремонт и
техническо обслужване на автомобили, търговия, производство, изкупуване,
преработка, съхранение и реализация на хранителни и промишлени стоки и
предмети за бита, посредническа, комисионна и консултантска дейност,
маркетинг, рекламна и издателска дейност, търговско представителство и
агентство на български и чуждестранни физически и юридически лица в
страната и чужбина, туристическа дейност - туроператорство и туристическо
агентство, както и всяка друга дейност незабранена от закона.
Дружеството-жалбоподател подало заявление за регистрация по ЗДДС
на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС (регистрация по избор на лице, за което не
са налице условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС) с
вх. № 163912200104826/13.01.2022г.
Въз основа на подаденото заявление била извършена проверка от органи
по приходите, документирана с Протокол № **********/25.01.2022г. В хода
на проверката било установено че за периода от 21.10.2021г./датата на
2
вписване на дружеството/ до 12.01.2022г. /датата предхождаща датата на
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС/ дружеството няма реализиран
облагаем оборот на територията на Република България. Било установено и че
за данъчен период 01.12.2021г. – 30.11.2021г. дружеството е получило услуги
по фактура HL 163 от 18.11.2021г. на стойност 73817,69 лв. (42630,00 долара)
за която на 22.12.2021г. е направен банков превод от сметка на дружеството.
От проверяващите било прието в хода на проверката, че за дружеството са
били налице условията за регистрация по чл.97а от ЗДДС а именно, че
съгласно invoice /фактура/ № HL 163 от 18.11.2021г. е установено че
дружеството има извършено плащане за получена услуга от чуждестранно
(китайско) юридическо лице HANON LIGHTING TRADING LIMITED на
стойност 42630,00 долара, и следвало да се подаде заявление за регистрация
по ЗДДС, по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС не по късно от 11.11.2021г.
включително. Било прието, че заявлението за регистрация, подадено на
13.01.2022г. е със закъснение от 2 месеца и 1 ден. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС на 21.5.2022г. на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с
Акт за регистрация по ЗДДС №160422200321587/25.01.2022г., връчен на
25.01.2022г. по електронен път.
До дружеството била изпратена покана № 6670/01.04.2022г., чрез
оператор на пощенски услуги, за явяване в ТД на НАП Пловдив, ИРМ
Пазарджик в 7 дневен срок считано от получаването и, за съставяне на Актове
за установяване на административно нарушение на чл.182, ал.2 от ЗДДС, във
връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС за начисляване на данък, изискуем от
получателя като платец по глава осма от ЗДДС. Поканата е била получена в
дружеството на 07.04.2022г. съгласно приложено по делото известие за
доставка.
На 13.04.2022г. от **** Н. Б. е бил съставен против дружеството акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F647701 за
нарушение разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.180, ал.1 от
ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС. Актът е бил съставен в отсъствие на представляващия дружеството.
На 07.06.2022г. по електронен път на дружеството е бил връчен препис
от Ревизионен доклад № Р-16001622000927-092-001/06.06.2022г.
Проверката е приключила с Ревизионен акт № Р-16001622000927-091-
001 от 28.06.2022г. който акт не е приложен в административната преписка.
3
Посочените актове не са били налични и приложени към
административната преписка към датата 13.04.2022г. при съставянето на
АУАН № № F647701.
На 20.06.2022г. съставения АУН е бил предявен на оправомощено от
представляващия дружеството лице, което след запознаване със
съдържанието на акта го е подписан, и получил препис от акта, надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок
пред контролните органи не са били представени от страна на дружеството
писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото в него
нарушение по ЗДДС.
На основание констатациите в акта, на 10.10.2022г. е издадено НП №
667074 – F647701 с което е ангажирана административно наказателната
отговорност на дружеството за извършено нарушение на чл.180, ал.2 от
ЗДДС, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС като му е наложена имуществена санкция в
размер на 12302.95 лева. Издаденото НП е връчено на дружеството на
04.11.2022г. чрез упълномощено от представляващия дружеството лице.
Поради несъгласие с издаденото НП относно нарушението и наложената
имуществена санкция в срок, пред РС Пловдив е обжалвано НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
4
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, произтичащи от разпоредбите на
ЗДДС и Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на
НАП.
Обжалваното НП е издадено в срок, но настоящия съдебен състав
намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
незаконосъобразност на издаденото НП, и съставляващи основание за
неговата отмяна, като основанията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението.
Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето, което
ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на
административнонаказателното производство.Неспазването на това изискване
има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено
към отговорност още в тази първа фаза на производството, нещо което в
конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки законния
представител на дружеството още при самото съставяне на АУАН. Неговото
5
присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това лице ще
даде, така, както и информацията, която би се получила от свидетелите
очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват за обективното
изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението.
В този смисъл изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да
присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на
наказателната репресия, има особено съществено значение за
административнонаказателното производство, с оглед изясняване на
обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято
отговорност ще бъде ангажирана.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага
извода, че случая са са нарушени императивните изисквания на чл.40, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН и на чл.43, ал.4 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. На първо място
изпратената покана от 01.04.2022г. е получена от дружеството на 07.04.2022г.
Известието за доставка е върнато на подателя ТД на НАП Пловдив най рано
на 20.04.2022г. съгласно положените щемпел на оператора на пощенски
услуги. Въпреки че срока посочен в поканата, който е 7 дневен срок от
получаването и, и който срок е с начало 08.04.2022г. и изтича на 14.04.2022г.,
без да е било налично надлежно доказателство за датата на получаване на
поканата,срещу дружеството е бил съставен АУАН № F647701 на
13.04.2022г. в отсъствие на представляващия дружеството или на
оправомощено от него лице. Със съставяне на АУАН в отсъствие на
представляващия дружеството и без да има надлежно доказателство за
неговото уведомяване с покана са нарушени императивните норми на чл.40,
ал.1 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът не е съставен в
присъствието на законен представител на юридическото лице. ЗАНН
предвижда законова предпоставка за съставяне на АУАН в отсъствие на
свидетели, но не и на нарушителя, в конкретния случай за ЮЛ –
представляващия го. Съгласно ЗАНН в отсъствие на нарушителя, или
представляващия ЮЛ може да бъде съставен АУАН само ако е надлежно
поканен може да се състави АУАН в негово отсъствие съгласно разпоредбата
на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Но в случая съдът счита че тези предпоставки не са
били налице, тъй като приложеното известие за доставка удостоверява че
поканата е получена от дружеството на 07.04.2022г., че е върната на ТД на
НАП най рано на 20.04.2022г., както и че но липсват данни относно датата на
6
която е следвало да се яви лицето нарушител, както и защо акта е съставен на
13.04.2022г.
Освен изложеното съдът счита, че са налице и други правни основания
за отмяна на издаденото НП които са следните:
Отговорността по чл.180, ал.2 от ЗДДС възниква за лице, което не
начислило ДДС, защото не е изпълнило задължението си за регистрация по
ЗДДС в предвидения от закона срок, след възникване на основание за
регистрация, като не е подало заявление за регистрация. За възникването й
обаче следва да са налице следните кумулативни предпоставки - възникване
на задължение за регистрация по ЗДДС, неподаване в срок на заявление за
регистрация, поради което задълженото лице остава нерегистрирано и за
определен период не начислява дължимия от него ДДС.
Задължението за регистрация възниква за всяко данъчно задължено
лице, установено на територията на страната, което е реализирало облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец. В седемдневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот лицето
следва да подаде заявление за регистрация по образец, пред компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. При
достигане на облагаемия оборот за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в
седмодневен срок от датата, на която е достигнат оборотът съгласно
разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС и чл.100, ал.1 от ЗДДС.
В случая съгласно издаденото НП дружеството – жалбоподател е
получило услуги по фактура №HL 163 от дата 18.11.2021г. на стойност
73817,69 лева (42630,00 долара), за която на 22.12.2021г. има банков превод
от сметката на дружеството в Банка ДСК АД. Съгласно НП данъчното
събитие е настъпило на 18.11.2021г. и заявлението за регистрация по ЗДДС,
по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да бъде подадено не по-късно от
11.11.2021г. Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено на 13.01.2022г.
по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС.
В хода на администартивното производство съдът констатира, че
размерът на имуществената санкция не е определен по установения за това
нормативен ред. Съобразно правилото на чл.102, ал.3 от ЗДДС за периодите
в които лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в
7
срок, то дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя.
Предвид на това, че за тези периоди данъчният субект няма статуса на
„регистрирано“ по ЗДДС лице, не може да подава в администрацията справки
– декларации и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, по тази причина, то не
може да извърши „корекции след деклариране“ и да „начисли“ дължимия, но
неначислен данък по реда на чл.126 от ЗДДС. В този случай, съгласно чл.102,
ал.5 от ЗДДС е предвидено задълженията по чл.102, ал.3 и ал.4 от ЗДДС да
се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.
Това правило е задължително, както за данъчния субект така и за
приходна администрация.
Когато лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС, не е регистрирано в този срок и поради
това, не е начислило дължимия косвен данък за периодите за които той е бил
дължим, както е приел адмнистративнонаказващия орган, то отговорността е
по чл.180, ал.2 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък,
но не по-малко от 500 лв.
Тоест, за да се определи по размер и да се наложи имуществената
санкция, трябва да се определи дължимия косвен данък за периодите за които
е възникнало задължението за неговото разчитане с бюджета, като това може
да може да бъде извършено само с ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК.
В случая обаче това не е извършено от органът по приходите преди
съставянето на АУАН № № F647701 на 13.04.2022г. Това да е сторено много
след като е прието, че именно размерът на дължимия от лицето ДДС е в
размер на 12302,95 лева, тъй като представеният по делото Ревизионен акт №
№ Р-16001622000927-091-001 е с дата 28.06.2022г. Следва да се съобрази
правилото на чл.110, ал.3 изр.последно от ДОПК според което, с проверка не
се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
проверяваното лице.
Предвид гореизложеното, съдът счита подадената жалба за основателна
и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното наказателно
постановление.
По претенцията за разноски с правно основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
8
в случая е направена такава претенция от страна на дружеството
жалбоподател за сумата от 2040 лева – платено адвокатско възнаграждение,
за което са депозирани списък на разноските и копия на документи за
направено плащане по банков път. Представен е договор за правна защита и
съдействие. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и
плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и
обжалвания акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г., в последна редакция ( ДВ бр.88 от 04.11.2022г.) за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността санкцията, съответно
обезщетението, а съгласно чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 10000 лв. до 25000
лева минималното възнаграждение е в размер на 1300 лв. + 9 % за горницата
над 10000 лв. При интерес в размер на 12302,95 лева в случая, минималното
адвокатско възнаграждение е точно в размер на 1507,30 лева и дължимо ДДС
301,46 лева , което означава, че договореното възнаграждение е малко над
законовия минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ТД на НАП
Пловдив като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството жалбоподател сумата от 2040 лева.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло на основание чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН.
9
Ето защо съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №667074 – F647701/10.10.2022г.
на Директор на Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП Пловдив, с което на
„ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, ЕИК ********* с представляващ
Л.С., ЕГН ********** е наложена на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1
от ЗДДС имуществена санкция в размер на 12302,95 лв. (дванадесет хиляди
триста и два лева и 95 стотинки) за нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС, във
вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „ГЛОБЪЛ
ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, ЕИК ********* с представляващ Л.С., ЕГН
********** сумата от 2040 лева ( две хиляди и четиридесет лева) направени
разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10