О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260357
23.10.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2394 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В. Г., срещу Разпореждане №60628/23.09.2020г., постановено по ч. гр. д. №11618 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от
дружеството заявление вх. №51796 от
11.09.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. В частната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и
се постанови издаване на
заповед за изпълнение
съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на
жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
Производството
пред РС- Пловдив е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Л. Х. К.,
ЕГН **********, за сумата
от общо 191,57 лв.- неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от
10.04.2018г. и 09.05.2018г., подробно описани
в заявлението.
С обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд е
приел, че заявлението
следва да бъде
отхвърлено, тъй като
претендираните от заявителя вземания се
основават на неравноправни клаузи в
договорите, предвиждащи че потребителят дължи
неустойка при предсрочното им прекратяване
в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти
до края на срока им.
Изложил е съображения, че посочените клаузи позволявали
на доставчика да получи
цената на самата услуга, независимо че не
предоставя такава на
потребителя, както и да
задържи сума, получена за престация, която не е
извършил, когато сам прекрати
договора /чл.143, ал.2, т.6 от
ЗЗП/. Приел е, че
клаузите са неравноправни
и поради липсата на яснота за
потребителя в какъв размер
са стандартната такса и
стандартната цена на устройството.
Така постановеното разпореждане е правилно
като краен резултат, поради което следва
да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК съдът следва
да откаже издаването
на заповед за изпълнение,
ако искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, или
е налице обоснована вероятност
за това. В случая заявителят
е поскал издаването
на заповед за изпълнение
за вземания за неустойки
по договори за мобилни услуги от
10.04.2018г. и 09.05.2018г.,
подробно описани в заявлението, подробно описани
в заявлението. Видно от
приложените към заявлението заверени копия от договорите, в тях
са налице идентични клаузи,
съгласно които в случай на прекратяването им преди
изтичане на срока им по
вина или искане
на потребителя той дължи неустойка в размер
на оставащите до изтичане на уговорения
срок, но не повече от трикратния
им размер, стандартни
месечни абонаменти, а в случаите
на предоставено устройство дължи
част от разликата между
стандартната цена на устройството
и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща
на оставащия срок на
договора. Според
настоящия състав на съда е налице
обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно
чл.143, ал.1 във връзка с
ал.2, т.5 и т.13 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при
прекратяване на договора в размер
на три стандартни месечни
абонамента е необосновано
висока, тъй като
не е съобразена с
размера на евентуалните вреди,
които операторът би претърпял.
Последните не следва
да се съизмерват с
пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните
е свързано с
предоставяне на определени
услуги за абоната, които
след прекратяването на договора
вече няма да бъдат предоставяни и
за които не
съществуват каквато и
да е пречка
да бъдат предоставяни на
други абонати и
да бъде сключен договор
за това. Отделно
от това в конкретния
случай размерът
на неустойката е обвързан
не с уговорените в самия
договор, а с т.нар.
„стандартни“ месечни абонаменти,
които са в по-
висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,
тъй като в
ситуация, при която
до изтичане на срока
на договора остават три и
по- малко месеца той ще
има право да получи от потребителя
обезщетение, надвишаващо сумата,
която би получил при изпълнение на договора. Що се отнася
до уговорената неустойка
в размер на разликата
между стандартната цена на
предоставеното устройство и
уговорената и заплатена
от потребителя такава, то е налице
обоснована вероятност посочената
клауза да е
неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.13 от
ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да може
да се откаже от договора.
Предвид горното
частната жалба е неоснователна, а
обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №60628/23.09.2020г., постановено по ч. гр. д. №11618 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, заявление
вх. №51796 от 11.09.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: