№ 350
гр. Перник, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от АЛ. ЕМ. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, чрез пълномощника му адв. М., срещу „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. ***, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за
предоставяне на поръчителство № ****** е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
признаването му за нищожен поради заобикаляне на закона и нормативно установения
лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В исковата молба се излага, че на 29.07.2020 г. ищцата сключила договор за паричен
заем № ****** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният се задължил
да й предостави сумата 1000,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 12 двуседмични
вноски в общ размер на 1102,80 лв. Сочи се, че във връзка с договора ищецът сключил
договор за предоставяне на поръчителство № ****** „Файненшъл България“ ЕООД, по
силата на който се задължила да заплати на ответника сумата 673,20 лв., платими
разсрочено на вноски, всяка в размер на 56,10 лв., като общото задължение по договора за
заем и допълнително сключения договор за поръчителство възлиза на 1776,00 лв. Твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителсство е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, като нарушаващ основен принцип на добросъвестността в гражданските отношения,
тъй като води до неравновесие в правата на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В
1
условията на евентуалност, счита, че договорът е нищожен и поради това, че чрез
сключването му се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез него, представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на
търговеца, не е включена в ГПР на договора за кредит и надвишава изискването да не бъде
по-висока от пет пъти размера на законната лихва. Сочи се, че при справка в Търговския
регистър е видно, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и печалбата от извършената търговска дейност от ответника
като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“
АД. С оглед изложеното, твърди, че сключването на договора за поръчителство не цели
реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а
допълнително възнаграждение по договора за кредит, което е уговорено единствено с цел да
се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения, моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения, че
сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави, тъй като не е налице
нееквивалентност на престациите, доколкото срещу възнаграждение в неголям размер
длъжникът получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя,
последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи, че страните имат свобода на
договаряне и ищецът е могъл да избере дали да сключи договора. Възразява и договорът да
заобикаля закона и да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
ответникът не е страна по договора за кредит. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че
надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактчиеска и правна страна следното:
Предявени са в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на поръчителство с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то 33Д
– поради противоречие с добрите нрави, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро 33Д –
поради заобикаляне на закона и нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – противоречие с добрите
нрави:
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
2
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от
03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е
желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.
От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство №
******/29.07.2020 г. се установява, че страните по делото са се съгласили „Файненшъл
България“ ЕООД да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно АЛ. ЕМ. Д. пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
по договораза паричен заем, срещу възнаграждение в размер на 673,20 лв., платимо на
разсрочени вноски , всяка от които в размер на 56,10 лв., дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждение по договора.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че договорът за поръчителство е сключен
във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на 29.07.2020 г.
От представения по делото Договор за паричен заем № ******/29.07.2020 г. се
установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължило да предостави на АЛ. ЕМ. Д.
сумата 1000,00 лв., която е поела задължение за връщането й в срок от 24 седмици на 12
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 91,90 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент 40% и ГПР 46,96%.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените
обезпечения.
От доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е сключен
от ищеца с ответника „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на задължението си по
чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна
3
сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на
страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна
справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор на
длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този
извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В този смисъл със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Допълнителен
аргумент в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен в размер на 46,96 %,
като при включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на
поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер. Така
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва
да прави по обслужване на заема.
Като резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да
заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл
България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като
реално обезпечава задължението сам пред себе си. Изложеното води до извод, че
последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че
сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът прави извод, че главният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изложеното не е налице процесуалното условие за разглеждане на предявения
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро 33Д за
прогласяване на нищожността на договора за поръчителство поради заобикаляне на закона и
нормативно установения лимит на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По разносите:
4
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца, на когото
съобразно представения списък и доказателства, следва да бъде присъдена сумата 50,00 лв.
за платената държавна такса за производството по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, определено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от АЛ. ЕМ. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. ***, че Договор за предоставяне на поръчителство №
****** е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. *** ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ЕМ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - разноски за производството по делото, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.В. М. от АК-Пловдив, с адрес на
кантората: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ 81, ет. 3, ап. Б, сумата 300,00 лв. /триста
лева/ - адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5