Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 354
Гр.Пловдив,22.07.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,търговско
отделение,в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета
година в състав:
Окръжен
съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.К.,като разгледа
докладваното от съдията т.д.№168 по описа за 2012 г.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правна квалификация чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1
от ЗЗД и по чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„ХЕРКАЛ”ЕООД-гр.Пещера,ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно решение,с
което ответниците „ТЕРА ГРУП”ООД-гр.Пловдив,ЕИК ********* и Н.С.Н.,ЕГН **********
да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните суми:сумата от 227 281,23
лв. с ДДС,представляваща незаплатената част от стойността на изработената и
доставена метална конструкция по договор за изработване,доставка и боядисване
на метална конструкция от 02.09.2010 г.;сумата от 71 440,05
лв.,представляваща 5 % от задържаната на основание чл.4-ти от договора гаранция
за добро изпълнение и сумата от 67 600 лв.,представляваща 1/5 част от
общата дължима неустойка в размер на 338 000 лева,дължима на основание
чл.21 от същия договор и изчислена от деня на падежа-18.08.2011 г. до 03.02.2012
г.,претенцията за която неустойка е предявена в настоящото производство като
частичен иск.Претендира и законната лихва върху процесните суми от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им издължаване,както и направените
по делото разноски,включително и адвокатско възнаграждение.
Тези
искове са базирани на следните основни твърдения:
Твърди
се от ищеца,че на 02.09.2010 г. между него като изпълнител и двамата
ответниците,отговарящи солидарно в качеството им на „възложител”,е сключен договор
за изработване,доставка и боядисване на метална конструкция за обект „Ново
Ко-Генерация”,гр.Пловдив,бул.”Васил Левски”№236.Твърди,че е изпълнил всички
задължения по договора качествено и в срок,което се удостоверявало от подписани
между страните окончателни приемо-прадавателни протоколи от 02.03.2011
г.,29.04.2011 г. и от 01.07.2011 г.,които отговаряли на изискванията по чл.5 от
договора и съдържали изричните волеизявления на лицата,определени да ги
подпишат.Твърди,че всички документи,в т.ч. изискващите се по чл.7,ал.2 от
договора сертификати за качество на партидата и декларации за съответствие са
били предавани на възложителя в хода на работата и за част от така предадените
документи са били подписани приемо-предавятелни протоколи,а пълното предаване
на изискуемата по договор документация е било извършено с подписване на
окончателните приемо-предавателни протоколи.Ищецът твърди,че на 02.02.2012 г.
бил подписан и втори приемо-предавателен протокол за предаване на допълнително
поискана част от съпътстваща документация,чието предаване било уговорено с
анекс от 04.02.2011 г.,въпреки че от
страна на ответниците имало бездействие и първоначален отказ за приемането на
допълнителната документация. Ищецът още твърди,че съгласно условията на
процесния договор,подписването на окончателните приемо-предавателни протоколи
удостоверява,че доставката отговаря на изискванията,посочени в спецификацията и
те са основание за издаване на фактура от страна на изпълнителя,като в тази
връзка за изпълнените по основния договор и допълнително възложени и описани в
ИМ работи са били издадени описаните в уточняваща молба от 20.02.1012 г. фактури
и дебитно известие на обща стойност 1 730 161,34 лв. с ДДС,всички
тези получени от възложителя.Съгласно уточняваща молба от горната дата,издадените
общо осем броя фактури в периода от 19.10.2010 г. до 17.10.2011 г. и дебитното
известие от последната дата са били заплатени,но останала неизплатена част от
стойността на последно издадената фактура №951 от 17.10.2011 г.,която
неразплатена част възлиза на исковата сума от 227 281,23 лв. с ДДС и тя
според ищеца се дължи солидарно от ответниците като неизплатена стойност на
изработената и доставена мателна конструкция.За същата неизплатена стойност се
твърди,че е изискуема поради настъпил падеж на плащането й и в крайна сметка с
едения от процесните искове се претендира заплащането й.
На
следващо място ищецът твърди,че съгласно чл.4-ти от процесния договор
възложителят задържа 10 % от стойността на всяко плащане като гаранция за
срочно и качествено изпълнение,като 5 % от задържаните суми се заплащат от него
на изпълнителя в срок от 14 дни от издаването на сертификат за приемане на
обекта.На 08.12.2011 г. е бил издаден акт обр.16 за приемане на обекта и от
това според ищеца следва,че в срок до 22.12.2011 г. единият от двамата
ответници е следвало да заплати на него-ищеца сумата от 71 440,05
лв.,представляваща половината /5 %/ от задържаната гаранция.Обаче,въпреки
настъпилия падеж,плащане и на това задължение не било извършено от никое от
солидарно задължените лица.
Освен
горното,ищецът твърди,че на основание чл.21 от договора ответниците му дължат
солидарно и неустойка в размер на 2000 лв. за всеки ден забава.Съгласно
подписания между страните анекс от 04.02.2011 г. плащането следвало да се
извърши в срок от 35 работни дни след приемане на последния приемо-предавателен
протокол.По чл.3,ал.7 от договора необходимите и задължителни документи
са:сертификати за качество на партидата и декларации за съответствие.Последният
приемо-предавателен протокол бил подписан на 01.07.2011 г. и следователно
срокът за плащане на дължимите суми от возложителя е изтекъл на 18.08.2011 г.И
от този момент до 03.02.2012 г.,предвид неосъщественото в срок плащане от
ответниците,била натрупана и дължима от тях като възложители-солидарни длъжници
неустойка в общ размер от 338 000 лв.,от който размер ищецът претендира една
част,варняваща се на 1/5 от същия пълен размер.
Ответникът
„Тера груп”ООД-гр.Пловдив е представил чрез пълномощника си адв. Ив. М. писмен
отговор на исковата молба,в който е оспорил исковете изцяло,считайки ги за
неоснователни по съображения,изложени в същия отговор.По отношение на иска за
заплащане на сумата от 227 281,23 лв. ответното дружество поддържа,че
сумата не се дължи,тъй като не са изпълнени предвидените в договора кумулативни
условия за изискуемост В тази връзка ответникът поддържа,че ищецът е в забава
относно предаването на възложителя на документите,описани в чл.3,ал.7 от
договора и по-конкретно „спецификация на видовете профили”,а това предаване наред
с приемането на работата е също условие за дължимостта на плащането. Твърди,че
всички извършени от негова страна плащания по договора са авансови и са
осъществени не като знак на съгласие с липсата на документи,а с цел улесняване
и ускоряване на работата от изпълнителя.Освен това поддържа,че представените с
ИМ окончателни приемо-предавателни протоколи са антидатирани,като е сменена
първата страните на протоколите и те действително са подписани от служители на
ответното дружество,но пред месец ноември 2011 г.По отношение на исковата сума
от 71 440,05 лв. ответното дружество заявява,че не се дължи,защото не е
настъпил падежът на плащането й.Конкретни доводи в тази посока излага в
отговора на ИМ.По отношение на сумата от 67 600 лв. ответникът заявява,че
не е налице ликвидно и изискуемо вземане на ищеца,което възложителят да е
отказал да заплати и вследствие на това да се дължи претендираната
неустойка.Оспорва и приемо-предавателния протокол от 19.08.2010 г.,като
заявява,че същият не е подписан от лице,което е упълномощено да представлява
ответното дружество.При условие на евентуалност-в случай,че бъде уважена
претенцията на ищеца,ответното дружество предявява материалноправно възражение
за намаляване на цената на доставената метална конструкция със сума в размер на
200 000 лв. поради некачествено изпълнение на същата конструкция.Конкретни
обстоятелства и аргументи във връзка с това възражение се съдържат в отговор на
ИМ,подаден от този ответник.
Ответникът
Н.С.Н. също е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез пълномощника си
адв. Ив. М. /която е пълномощник и на другия ответник/.Счита за недопустими
предявените срещу него искове поради липса на пасивна легитимация в негово
лице.В тази връзка поддържа,че не е страна по процесния договор и не е правил
волеизявление за поемане на солидарна отговорност с ответното
дружество.Конкретните си доводи развива в писмения отговор на ИМ.Заявява,че
дори и исковете срещу него да се приемат за допустими,то те по същество са
неоснователни.Конкретните му възражения по съществото на исковете се
припокриват общо взето с тези на ответното дружество.Не е направено обаче от
този ответник оспорване на приемо-предавателните протоколи,каквото е заявено от
другия ответник.Не е заявено от този ответник и възражение за намаляване цената
на доставената метална конструкция.
В
допълнителната си искова молба ищецът е изложил контрадоводи на поддържаните от
ответниците възражения срещу процесните искове,както и срещу възражението на
ответното дружество за намаляване цената на договорената мателна конструкция.
ПОС,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното: Процесният договор,от който ищецът черпи
правата си по процесните искове,е представен и приет като доказателство по
настоящото дело.Същият не е оспорен и от съдържанието му се установява,че е сключен
на 02.09.2010 г. между „Тера груп”ООД-гр.Пловдив,ЕИК ********* като
възложител,”Херкал”ЕООД-гр.Пещера,ЕИК ********* като изпълнител и „Тера
вижън”ООД-гр.Пловдив,ЕИК ********* като трето задължено лице досежно
задължението по чл.3,ал.5,буква „д” от договора.Съгласно уговореният предмет на
договора,възложителят възлага,а изпълнителят приема да изработи на собствен
риск,за своя сметка и със свои материали и да достави франко обекта на
възложителя боядисана и грундирана носеща метална конструкция на сградите на
загова турбина и парна турбина,както и вътрешни мателни конструкции за площадки
и пасарелки,по вид,параметри за качество,количества и други условия,посочени в
спецификация,неразделна част от договора.Срока за изпълнение и задълженията на
изпълнителя във връзка със срока са уговорени в размел ІІ,чл.2 от
договора,цената и начина на плащането й-в раздел ІІІ-ти,чл.3 от същия договор,правата
и задълженията на изпълнителя са уговорени в раздел ІV-ти,чл.7-чл.10-ти,а тези
на възложителя-в раздел V-ти,чл.11-чл.16-ти,приемането на доставената метална
конструкция-в раздел VІ-ти,чл.17,гаранционната отговорност-в раздел
VІІ-ми,чл.18-ти.Неразделна част от договора е приложение №3 към
него,съставляващо схема за плащане,заверено копие от която е представено по
настоящото дело.Представен също в заверено копие е и сключеният анекс от
04.02.2011 г. към процесния договор.В анекса се съдържат констатации относно
осъщественото до подписването му изпълнение на договора от страна на
изпълнителя и е направено предоговаряне на условията за плащане на дължимата по
договора цена.
Изпълнението
на договорените работи-изработката и доставката на договорените метални
конструкции съдът намира за категорично доказано от събраните по делото
доказателства-подписани от възложителя и изпълнителя актове с №№1-25 /листове
21-44 по делото/,които не са оспорени от страните,окончателни
приемо-предавателни протоколи по чл.3,ал.6 и 7 от процесния договор с дати от
02.03.2011 г.,29.04.2011 г. и 01.07.2011 г.,също двустранно подписани от
дружествата,сключили процесните договор в качеството им на изпълнител и
възложител.Косвено доказателство за изпълнението на договорените работи по
процесния договор е и представеният протокол за установяване годността за
ползване на строежи,който всъщност съставлява акт обр.16 за приемане на целия
обект,където е уговорено да бъдат осъществени СМР по процесния договор.Що се
касае до възражението на ответното дружество за антидатиране на продставените
окончателни протоколи,то същото остава неподкрепено с доказателства и съдът го
намира за неоснователно.
За
изпълнените по договора работи и доставени метални конструкции са издадени от
изпълнителя следните фактури:фактура №833/29.10.2010 г., фактура №858/29.2010
г.,фактура №873/31.01.2011 г.,фактура №890/18.03.2011 г.,фактура
№897/29.04.2011 г.,фактура №**********/29.01.2011 г.,фактура №916:22.06.2011 г.
и фактура №951 от 17.10.2011 г.,както и дебитно известие №952 от 17.10.2011 г.Копие
от всички тях са приложени към настоящото дело и осчетоводяването им в
счетоводствата на двете дружества-страни по договора,се потвърждава от
неоспореното заключение на ССЕ-за,изготвено от в.л. В.К..Общата дължима сума по
издадените фактури и дебитно известие възлиза на 1 730 161,34 лв. с
ДДС,като от тази сума,видно от същото заключение и приложение №1 към него,след
приспадане на задържани от възложителя гаранции в общ размер на 142 880,11
лв. остава за плащане общата сума от 1587 281,23 лв. с ДДС.Реално платената от
ответното дружество на дружеството-ищец по процесния договор възлиза на
1 360 000 лв. с ДДС,като датите и стойността на отделните плащания са
посочени в приложение №1 към цитираното заключение на ССЕ-за.След извършените
плащания,неразплатена е останала сумата от 227 281,23 лв. с
ДДС,съставляваща част от стойността на фактура №951 от 17.10.2011 г. на обща
стойност от 324 561,34 лв. с ДДС.Тази сума се дължи от възложителя по
договора и няма данни да е платена от него нито към датата за завеждане на
делото,нито след това.Всъщност,ответното дружество не оспорва неиздължаването
на тази сума,но счита,че тя не е изискуема поради неизпълнението от ищеца на
задължението му за предаване на документацията по чл.3,ал.7 от процесния
договор и по-специално на „спецификация за качество на профилите”.Намира,че
изискуемостта на плащането по договора настъпва не само след приемане на
работата,но и след предаване на документацията по посочената договорна клауза,което
задължение не било изпълнено от ищеца до съставянето на приемо-предавателен
протокол от 14.02.2012 г.,с който въпросната документация била предадена.Това
възражение,поддържано от ответното дружество,както и от втория ответник-Н.Н.,е
неоснователно.В тази връзка съдът намира за доказана тезата на ищеца,че пълното
предаване на документацията по чл.3,ал.7 от договора,в това число и изискващите
се сертификати за качество на партидата и декларации за съотвествие,е
осъществено с подписването на цитираните по-горе окончателни
приемо-предавателни протоколи и такъв извод следва от самото съдържание на тези
протоколи.Що се касае до последваща /т.е. след издаване на окончателните
протоколи/ разменена кореспонденция между страните по договора за предаване на
документация по него и подписвани впоследствие приемо-предавателни протоколи между
тях,то съдът намира,че те се отнасят до предаването на допълнителна
документация,уговорена в параграф 4 от констативната част на анакса,сключен на
04.02.2011 г.,но предаването на тази документация не е поставено като условие
за плащането на дължимата по договора цена на изработените и доставени метални
конструкции.Съгласно уговореното в анекса от 04.02.2011 г.,окончателното
плащане по договора следва да се извърши от възложителя в срок до 35 работни
дни след приемане на последния приемо-предавателен протокол,като ако
възложителя не извърши разплащането в този срок,изпълнителя може да се ползва
от учредената в негова полза ипотека.Последният окончателен приемо-предавателен
протокол,подписан от страните по договора,е издаден на 01.07.2011
г.Следователно,с изтичането на 35 работни дни от тази дата вземането за
окончателно плащане по процесния договор е станало изискуемо.Оттогава за
изискуема следва да се счита и неплатената сума от 227 281,23 лв.
Предвид
горните аргументи и установени обстоятелства съдът намира иска за заплащане на
главницата от 227 281,23 лв. за
доказан и основателен в пълния му предявен размер и като такъв същият ще следва
да се уважи изцяло,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
предявяване на иска-08.02.2012 г. до окончателното й издължаване.
И
този,и останалите предявени искове обаче съдът намира за неоснователни по
отношение на ответника-физическо лице Н.С.Н..Ищецът поддържа,че този ответник лично
и като управител на ответното дружество отговаря солидарно с последното като
възложител по договора и всъщност има качеството на такъв заедно с ответното
дружество.Това твърдение не се доказва по настоящото дело.Процесният договор и
анекса към него,от които произтичат всички права и задължения за страните по
процесното облигационно правоотношение,са сключени от ищеца като изпълнител и
от ответното дружество като възложител.Н.С.Н. е подписал договора в качеството
си на управител на ответното дружество към онзи момент,т.е. като представител
на същото дружество /заедно с още един негов управител,също подписал
договора/,но той не се е задължавал и не е сключвал договора в лично качество
като физическо лице.Вярно е,че в заглавната част на договора е отразено,че
дружеството-ответник се представлява от Н. Сп. Н. „лично и солидарно и в
качеството му на управител”,но само толкова.Никъде в съдържанието на конкретно
уговорените договорни клаузи не са вменени никакви солидирни задължения на Н.Н.
заедно с поетите такива от дружеството-възложител спрямо дружеството-изпълнител
по договора.Според настоящия състав задълженията и правата по всеки един договор
следва да се извличат именно от съдържанието на клаузите му,а в процесния
договор те не вменяват задължения на ответника-физическо лице.Затова искът за
солидарно заплащане от този ответника на исковата сума от 227 281,23 лв.
ще се отхвърли спрямо същия ответник като неоснователен.
По
същите съображения като неоснователни ще се отхвърлят и останалите предявени
срещу този ответник искове,тъй като те също са основани на процесния договор и
на задължения,произтичащи от него,а както се посочи-ответникът Н. не е страна
по договора в качеството си на физическо лице и не е поемал в това си качество
никакви задължения по договора.
Що
се касае до възражението на ответното дружество за намаляване на уговорената
цена по договора със сумата от 200 000 лв. поради некачествено изпълнение
на договорената работа,описано в отговора на исковата молба,то същото е
неоснователно и като такова ще се остави без уважение,защото твърдяното
некачествено изпълнение не се доказва-нито от разпитаните по делото
свидетели,нито от други събрани доказателства.Напротив,от заключението на комплексната
съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертиза,изготвено от вещите лица П.М.
и С.С. и кредиторано от съда като професионално,безпристрастно и обосновано
изготвено,се установява,че проектираната,изпълнена и монтирана метална
канструкция е на много добро ниво и за сигурността й не трябва да има
съмнение,като е невъзможно /според вещото лице инж.М./ да се установят
дефектирани елементи,а съоръженията работят нормално.
По
иска за заплащане на 5 % от задържаната гаранция:
И
този иск е основателен спрямо ответното дружество.В клаузата на чл.4-ти от
процесния договор е уговорено възложителят да задържа 10 % от стойността на
всяко частично плащане като гаранция за срочно и качествено изпълнение,като
половината от сбора на задържаните като гаранция суми или сума в размер на 5 %
ще бъде заплатена на изпълнителя в срок до 14 дни след издаване на сертификат
за приемане на обекта,но не по-късно от 12 месеца след предаване на металните
конструкции от изпълнителя и в случай,че изпълнителя е изпълнил задълженията си
по договора съобразно сроковете,посочени в чл.2-ри от същия и при
условията,уговорени в него.Както се установи от неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение на ССЕ-за,изготвено от в.л. В. К.,задържаните на
основание чл.4-ти от договора гаранции от възложителя възлизат на общата сума
от 142 880,11 лв.Половината от тази сума следва да бъде заплатена на
изпълнителя в срока по чл.4-ти от договора,т.е. до 14 дни след издаване на
сертификат за приемане на обекта.Такъв сертификат съставлява протокола /акт
обр.16/ за установяване годността за ползване на строежи,издаден на 08.12.2011
г. и в срок до 22.12.2011 г.,т.е. до 14 дни от издаване на протокола,възложителят
е следвало да заплати на ищеца-изпълнител сумата от 71 440,05 лв.,съставлява
половината от задържаните гаранции за срочно и качествено изпълнение по
договора,още повече,че се установи по делото изправността на ищеца като страна
по процесния договор.При лежаща върху ответното дружество доказателствена
тежест,същият не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца дължимата сума
от 71 440,05 лв.,въпреки настъпилият й падеж на плащане.Затова искът за
заплащането й ще се уважи изцяло като доказан и основателен в пълния му
предявен размер,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на
ИМ-08.02.2012 г. до окончателното издължаване на сумата.Разбира се,отново
следва да се подчертае,че и тази сума се дължи само от ответното дружество,но
не и от ответника-физическо лице,спрямо когото и този иск ще се отхвърли като
неоснователен по вече изложените по-горе съображения.
По
частичния иск за заплащане на неустойка:
В
чл.21 от процесния договоре уговорено,че при забава на възложителя в плащането
на което и да е негово задължение и/или неточно изпълнение,същият дължи
неустойка в размер на 2000 лв. на ден за всеки просрочен ден,до окончателното
плащане,като сумата се начислява автоматично и без допълнителна покана,за което
възложителят дава изричното си съгласие.По делото се установи,че възложителят
„Тера груп”ООД-гр.Пловдив не е издължил в срок главницата от 227 281,23
лв.,представляваща незаплатената част от стойността на изработената и доставена
метална конструкция,като падежът на плащането на това задължение е настъпил с
изтичането на 35 работни дни от издаването на окончателния приемо-предавателен
протокол от 01.07.2011 г.Следователно,крайната дата на разплащането е следвало
да бъде 19.08.2011 г. и тогава е настъпил падежът на това плащане.Към тази дата,а
и към крайната дата на исковия период,за който се претендира неустойката,т.е.
към датата 03.02.2012 г.,плащането на дължимата по договора сума в горния
размер не е осъществено,следователно,поради неплащането й за периода от
19.08.2011 г. до 03.02.2012 г. следва да бъде начислена дължимата неустойка по
чл.21 от процесния договор и тя за посочения период на забава,равняващ се на
169 дни,възлиза на общата сума от 338 000 лв. /169 дни х 2000 лв. на ден
=338 000 лв./.Тази сума се дължи от ответното дружество,но от нея ищецът
претендира по настоящото дело една част в размер на 67 600 лв. и този
частичен иск предвид гореизложеното се явява основателен в пълния му предявен
размер и като такъв ще се уважи,ведно със законната лихва,считано от 08.02.2012
г. до окончателното издължаване.
Спрямо
ответника Н.Н. и частичния иск ще се отхвърли като неоснователен поради
изложените по-горе съображения.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК,предвид уважаване на процесните искове спрямо
ответното дружество,последното следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
съдебни разноски,както следва:сумата от 15 003 лв.,включваща платена ДТ от
14653 лв. и възнаграждение за вещи лица в размер на 350 лв.,както и сумата от
14 983 евро адвокатско възнаграждение за пълномощника адв. С.Д. по договор
за правна защита и съдействие на л.116 по делото,в който е удостоверено
плащането на сумата.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ТЕРА ГРУП”ООД със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,район Централен,ул.”Любен Каравелов”№2,ет.4,ап.5,с ЕИК ********* да
заплати на „ХЕРКАЛ”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пещера,обл.Пазарджик,ул.”Стефан
Караджа”№4,с ЕИК ********* и със съдебен адрес:гр.София,бул.”Цар Борис
ІІІ”№85,ет.1,ап.2-адв. С.Д. и адв.Д.Д.,да заплати сумата от 227 281,23 лв.
с ДДС /двеста двадесет и седем хиляди двеста осемдесет и един лева и двадесет и
три стотинки/,представляваща незаплатената част от стойността на изработената и
доставена метална конструкция по договор за изработване,доставка и боядисване
на метална конструкция от 02.09.2010 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 08.02.2012 г. до окончателното й издължаване,както да заплати и
сумата от 71 440,05 лв. /седемдесет и една хиляди четиристотин и
четиридесет лева и пет стотинки/,представляваща 5 % от задържаната на основание
чл.4-ти от цитирания договор гаранция за срочно и качествено изпълнение,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 08.02.2012 г. до окончателното й
издължаване,а също да заплати и сумата от 67 600 лв. /шестдесет и седем
хиляди и шестстотин лева/,представляваща 1/5 част от неустойка в пълен общ
размер от 338 000 лева,дължима на основание чл.21 от горния договор за
периода от 19.08.2011 г. до 03.02.2012 г.,/т.е. за общо 169 дни на забава по
2000 лева на ден/,ведно със законната лихва върху сумата от 67 600
лв.,считано от 08.02.2012 г. до окончателното й изплащане,както да заплати и
сумата от 15 003 лв. /петнадесет хиляди и три лева/ съдебни разноски,включваща
заплатена от ищеца държавна такса по предявените искове и платено
възнаграждение за вещи лица,а също да заплати и сумата от 14 983 евро
/четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет и три евро/,представляваща платено
от ищеца адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни
предявените от „ХЕРКАЛ”ЕООД-гр.Пещера,ЕИК ********* против Н.С.Н.,ЕГН **********
искове за солидарното му осъждане с ответника „Тера груп”ООД-гр.Пещера/ за
заплащане на сумата от 227 281,23 лв. с ДДС,представляваща незаплатената
част от стойността на изработената и доставена метална конструкция по договор
за изработване,доставка и боядисване на метална конструкция от 02.09.2010 г.;на
сумата от 71 440,05 лв.,представляваща 5 % от задържаната на основание
чл.4-ти от цитирания договор гаранция за срочно и качествено изпълнение и на
сумата от 67 600 лв. /шестдесет и седем хиляди и шестстотин лева/,представляваща
1/5 част от неустойка в пълен размер от 338 000 лева,дължима на основание
чл.21 от същия договор и изчислена от деня на падежа-18.08.2011 г. до
03.02.2012 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „Тера груп”ООД-гр.Пловдив, ЕИК *********
за намаляване на цената на доставената от ищеца „Херкал”ЕООД-гр.Пещера,обл.Пазарджик,ЕИК
********* метална конструкция по сключения по между им договор от 02.09.2010 г.
със сума в размер на 200 000 лв. поради некачествено изпълнение на същата
конструкция
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :