РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на единадесети юли две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Нели Петрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 116 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл.647,
ал.4 КЗ.
Образувано е по жалба на Х.Т.М., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ц. срещу
Наказателно постановление № 18-0347-000336/10.04.2018 г., издадено от началника
на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
400 лв. за нарушение на чл.638, ал.3 КЗ, изразяващо се в това, че на 21.03.2018
г., около 10.50 часа, в гр. Пирдоп, на кръстовището на ул. „,,,,,,,“ и „ул. кмп“,
управлява лек автомобил „Мазда 626“, с рег. № А6078КВ, собственост на Георги
Апостолов, който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно
постановление /НП/ е незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон, като излага подробни съображения за това. На
първо място, счита че наказателното постановление не е издадено от оправомощено
надлежно лице, съобразно изискванията на чл.647, ал.2 КЗ, във връзка с което е
оспорена заповед №517з-189/16, с която на началника на РУ-Пирдоп са делегирани
права, като се твърди, че лицето, подписало заповедта, не е имало качеството
„директор“ на ОДМВР София. На второ място, жалбоподателят твърди, че не е
направена общата преценка по чл.53, ал.1 ЗАНН за точното прилагане на
материалния закон и че наказващият орган е следвало да прецени приложението на
чл.27 и 28 ЗАНН, тъй като при проверката той е представил застрахователна
полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена половин час преди
проверката. От мотивите на издаденото НП било видно, че подаденото възражение
срещу АУАН не е обсъдено и не е взето предвид при преценката на органа има ли
или не нарушение, а следвало да има мотиви в тази връзка. Обосновава
становището си за ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние с
обстоятелството, че за процесния автомобил регулярно са били сключвани
застраховки „Гражданска отговорност“ в продължение на 10 години, като
последната е изтекла в деня на проверката и неподновяването и се дължи на
неволен пропуск, а и непосредствено преди проверката такава застраховка е била
отново сключена и случаят не попада в рамките на обикновените случаи на
нарушение от този вид, при които липсва въобще полица. На следващо място в
жалбата се сочи, че съставът на нарушението, изискващо да „няма сключен и
действащ договор“ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не е
изпълнен и не е налице съставомерност. Последният довод на жалбоподателя касае
връчването нему на препис от АУАН с неясен и нечетлив текст, с което е нарушено
правото му на защита, а освен това констатациите в АУАН не отговаряли на
фактическата обстановка, тъй като не е отразено, че при проверката проверяваното
лице е представило на контролните органи полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
В първото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.Ц. от
САК, която поддържа жалбата и допълва доводите си с твърдението, че в
конкретния случай съществува противоречие в разпоредбите, тъй като в АУАН като
нарушена била записана разпоредбата на чл.2, т.1 ЗДвП, докато в обжалваното НП
била посочена нормата на чл.638, ал.3 КЗ. В последното съдебно заседание адв.Ц.
не се явява, но депозира писмено становище по съществото на делото, в което
отново моли за цялостна отмяна на обжалваното НП и в синтезиран вид излага
отново съображенията си.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп не изпраща свой представител в съдебното
заседание и не взема становище.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2018г.
свидетелите А.А. и Я.Е. *** се намирали в определена им по график точка за
контрол в гр.Пирдоп, а именно: кръстовището на ул. „,,,,,,,“ с ул. „кмп“ и извършвали проверка на превозните
средства. Около 10.50ч. спрели за проверка лек автомобил
"Мазда 626" с ДК № А6078КВ, управляван от жалбоподателя Х.М..
По време на проверката било установено, че автомобилът е собственост на трето лице – Георги С.
Апостолов и за автомобила към момента на
управлението му няма действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Показана била от водача на полицейските служители застрахователна полица, влизаща в сила същия ден, но в по-късен час.
На М.
бил съставен АУАН за нарушение на чл. 638 ал.3 КЗ, който същият подписал без
възражения. В тридневния срок за възражения М. подал писмени такива.
Въз основа на акта било издадено Наказателно
постановление №18-0347-000336/10.04.18 на Началника на
РУ Пирдоп, с което на осн. чл. 638 ал.3 КЗ на М.
била наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638 ал.3 КЗ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.04.2018г.
Гореизложената фактическа обстановка, както и правните изводи на съда се базират
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А.А. и Я.Е.,
както и АУАН бл. № 506726/21.03.2018 г. и копие от него; възражение от Х.М.,
входирано в РУ-Пирдоп на 23.03.2018г.; застрахователна полица №BG/22/118000893039/21.03.2018г. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; справка от
програмен продукт; заповед №517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР София-
Мариета Иванова; справка от Гаранционен фонд; писмо рег.
№517000-10676/08.06.2018г. от ОД МВР-София, заповед №8121к-1132/23.07.2014г. на
министъра на вътрешните работи и удостоверение от 18.05.2018г., издадено от ЗК
„Лев Инс“ АД.
От показанията на свидетелите А. и Е. се установява, че двамата са
полицейски служители към РУ-Пирдоп и на 21.03.2018 г. при проверка на автомобил
„Мазда 626“, управляван от Х.М., са констатирали, че водачът го управлява без за
него да има активна застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят А.
заявява, че полица им е била представена, но тя е била неактивна, а водачът е
заявил, че си е направил застраховка, при което актосъставителят му разяснил,
че тя е неактивна и невалидна. Свидетелят сочи, че в самата полица има дата и
час, от които влиза в сила и в конкретния случай това е 21.03.2018г, в 11.18 ч.
Спомня си, че автомобилът не е бил собственост на водача. Свидетелят Е. също е
категоричен, че водачът е имал полица, но към датата, часа и времето на
полицейската проверка тя все още не била влязла в сила. Според свидетеля се касаело
за минути или най-много за половин час, оставащ до влизане в сила на
застраховката. Свидетелят Е. си спомня, че по думи на проверяваното лице, той
си е мислил, че управлява автомобила с валидна застраховка. И според двамата
свидетели екземпляр от АУАН е връчен на лицето.
Приложеният към административнонаказателната преписка АУАН съдържа
индивидуализиращи данни за нарушителя- име, ЕГН, адрес и номер на свидетелство
за управление на МПС /СУМПС/. В АУАН е констатирано, че на 21.03.2018 г., около
10.50 часа, в гр.Пирдоп, ул. „,,,,,,,“ кръстовището с ул. „кмп“, Х.Т.М.
управлява МПС от категория М, лек автомобил „Мазда 626“, с рег № А6078КВ,
собственост Георги С. Апостолов, като допуска движение на МПС по път, отворен
за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДвП, без водачът да е застрахован
по реда на Кодекса за застраховането. Като виновно нарушена разпоредба е
посочена чл.638, ал.3 КЗ. В графата за възражения проверяваното лице е вписало,
че няма такива. Същият е положил подпис на „нарушител“. АУАН е подписан още от
актосъставителя А.А. и от свидетеля по акта- Я.Е..
Жалбоподателят Х.М. е подал възражение срещу съставения му АУАН, адресирано
до началника на РУ-Пирдоп и входирано в РУ Пирдоп на 23.03.2018 г. Във
възражението М. е изложил доводи, аналогични с тези в жалбата срещу НП, станала
основание за образуване на съдебното производство пред РС-Пирдоп /сред които
довод за нечетливост на връчения му екземпляр от АУАН и за попадане на нарушението
в хипотезата на 28 ЗАНН/, като е поискал от началника на РУ-Пирдоп да прекрати
административнонаказателното производство. Въпреки изричното възражение, отправено
от Х.М. до началника на РУ-Пирдоп,
последният е издал НП с № 18-0347-000336/10.04.2018 г., предмет на настоящата
проверка, в което нищо не е споменато за подаденото възражение, нито е
мотивирана неоснователност на същото.
По делото е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с №BG/22/118000893039/21.03.2018г., издадена от „Лев Инс“ АД, в която в съответните графи е отразено от
кога до кога е валидна застраховката, а именно: „от 21.03.2018г. 11:18 часа до
21.03.2019г. 23:59 часа“. Видно от извадка от програмен продукт на „Лев Инс“ АД
и от представеното от същата застрахователна компания удостоверение, полица
Гражданска отговорност на автомобилистите с №BG/22/118000893039/21.03.2018г. е с дата на
издаване 21.03.2018г. в 10:18 часа от офис Лев Инс – Златица.
От извършена в сайта на Гаранционен фонд справка се установява, че за
процесния лек автомобил с ДК№ А6078КВ от 2008 г. насам ежегодно е била
сключвана застраховка „Гржданска отговорност“.
Към административнонаказателната преписка наказващият орган е приложил
заповед № 517з-189/15.01.2016 г., издадена от директора на ОД МВР – София
Мариета Иванова, с която на основание чл.647, ал.2 КЗ е определено кои
длъжностни лица са оправомощени да издават наказателни постановления по чл.638,
ал.1-3 и 5 и чл.639 КЗ. Сред изброените длъжностни лица са началниците на РУ
при ОД МВР- София.
Видно от писмо рег. №517000-10676/08.06.2018 г. на
директора на ОД МВР- София, Мариета Видулова Иванова е заемала длъжостта
„директор“ на ОД МВР- София към 15.01.2016г., като на 14.04.2016г. е била
преназначена на друга длъжност в СДВР. От СДВР е представена заповед №8121к-1132/23.07.2014г.
за преназначаването на Мариета Иванова от началник РУ-Елин Пелин на длъжност
„директор“ на ОДМВР София.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от
легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред
съд наказателно постановление в законоустановения срок (НП е връчено на
20.04.2018 г., а жалбата е подадена на 26.04.2018 г.).
Съдът, в контекста
на правомощията си на съдебен контрол, провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи.
Компетентността на актосъставителя – полицейски служител, се
извежда от чл.647, ал.1 КЗ, според който АУАН в случаите по чл.638, ал.1-3 КЗ
се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по ЗДвП. Именно такова
длъжностно лице е актосъставителят А.А., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ към РУ-Пирдоп. Компетентността на издалия обжалваното НП
началник на РУ-Пирдоп пък произтича от изричен акт на директора на ОД МВР
София- Заповед № 517з-189 от 15.01.2016 г., с която е определено кои длъжностни
лица имат правомощия да издават НП по чл.638, ал.1-3 и ал.5 КЗ. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя Х.М., че началникът на РУ-Пирдоп не
е бил надлежно оправомощен да издава НП по КЗ. От
представените от ОДМВР и от СДВР документи се установи, че към 15.06.2016г., на
която дата е издадена заповедта за оправомощаване на началника на РУ-Пирдоп,
директор на ОДМВР София е била именно Мариета Видулова Иванова, издала и
подписала оправомощителната заповед. Именно тя е разполагала с правомощието да
упълномощава други лица от структурата на МВР да издават НП през периода, в
който заема длъжността „директор“ на ОД МВР.
Правният „живот“ на този вид заповеди за оправомощаване продължава до законова
промяна на компетентността или до изричната отмяна на съответната заповед с
нова такава, като не са събрани доказателства заповедта
да е отменена или изменена от същия или от последващ директор на ОДМВР София,
поради което съдът приема, че началникът на РУ-Пирдоп е разполагал с
материалната компетентност да издаде обжалваното НП.
Не се констатира соченото от пълномощника на жалбоподателя противоречие в
АУАН и НП между разпоредбите, вписани като нарушени такива. И в АУАН и в НП
като нарушена норма е визирана тази на чл.638, ал.3 ЗДвП, а посочването в АУАН
на чл.2, т.1 ЗДвП касае единствено определението на „пътища, отворени за
обществено ползване“, по какъвто път актосъставителят е счел и описал, че се е
движил водачът, спрямо когото е осъществена проверката и е наложено
впоследствие наказанието.
Няма допуснато процесуално нарушение и що се отнася до института на
свидетелите по АУАН, като са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН и АУАН е
съставен в присъствието на свидетел-очевидец, в който случай нормативно
допустимо е свидетелят да е само един.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл след изтичане
на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.44,
ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 21.03.2018 г., а НП е от дата
10.04.2018 г.
Наказателното постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя,
е било издадено при спазване изискванията на чл.57 ЗАНН и с реквизитите,
посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа
реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Същевременно обаче, при описание на
фактическата обстановка в АУАН и НП, умишлено или не, актосъставителят и
началникът на РУ-Пирдоп са пропуснали да прецизират обстоятелствата, при които
е извършено нарушението /каквото задължение имат по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН/ и по-конкретно фактът, че при проверката соченото за нарушител лице е
представило полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която е
релевантна, тъй като е сключена преди часа на осъществяване на проверката,
макар все още да не е била активна. Това обстоятелство е пряко свързано със самото
нарушение и преценката за неговата обществена опасност, поради което е следвало
да намери отражение в АУАН и НП, а не както в случая- да бъде установявано от
съда за пръв път в съдебното следствие чрез събраните доказателства. Описанието
на фактическата обстановка в АУАН и НП не се изчерпва с пресъздаване на
нарушената разпоредба, съставомерните признаци на деянието и фактите, които
могат да се подведат под разпоредбата, но следва да обхване и всички
обстоятелства, които могат да окажат влияние върху преценката за отговорността.
Основателно според съда е възражението на жалбоподателя за засягане правото
му на защита, доколкото връченият му от актосъставителя екземпляр на АУАН е
нечетлив. Чл.43, ал.5 ЗАНН повелява на административно привлеченото лице да се
връчи препис от АУАН, като това изискване е въведено не самоцелно, а като
гаранция за лицето, че ще може да организира своята защита. Независимо, че
органът следва да е запознал лицето със съдържанието на АУАН и то е положило
подпис, с който удостоверява своята запознатост, изискването за връчване на
препис не се дерогира, а е самостоятелно такова, което следва да се спазва
стриктно, тъй като лицето, срещу което е издаден следва да има възможността в
спокойна и неутрална обстановка да прочете АУАН и да прецени по-нататъшните си
действия, включително и да го представи на адвокат, който по професионален
начин да организира защита. В настоящия случай това изискване е спазено само
формално, доколкото предоставянето на нечетлив препис е равнозначно на
непредставянето на такъв. Освен това, са ангажирани доказателства, че Х.М. е
поставил този проблем на вниманието на административнонаказващия орган още в
тридневния срок за възражение и законосъобразният подход в случая е бил да се
осъществи повторно връчване на препис от АУАН, който да е четлив, едва след
което да се пристъпи към санкциониране посредством издаване на НП.
Във връзка с горното, бива констатирано още едно процесуално нарушение,
допуснато от наказващия орган, а именно: останали са необсъдени по какъвто и да
е начин наведените от жалбоподателя в срока по чл.44 ЗАНН възражения. Както
изискването за връчване на препис от АУАН, така и изискването за предоставяне
срок за възражения, които изисквания по съществото си освен това са свързани,
не е „законодателна приумица“, а гаранция, въведена с императивна норма. Лишено
от юридически смисъл обаче би се явило правилото за обезпечаване възможността
за възражения срещу АУАН, в случай че се приеме за допустимо те да не бъдат
обсъждани при преценка на отговорността. В настоящия случай не само, че няма
никакви мотиви на административнонаказващия орган във връзка с наведените
възражения, но и в НП дори не се споменава, че такива възражения са ангажирани
от лицето-нарушител и че същите биват преценени като неоснователни. По този
начин не става ясно дали изобщо възражението е прочетено, взето предвид и
преценено и за пръв път доводите в него биват обсъждани от районния съд, който
се явява въззивна инстанция, което отново повлиява неблагоприятно върху правата
на лицето, което следва да е имало реална възможност за защита още пред първата
инстанция- наказващия орган, а такава не му е била предоставена.
Отделно от изложеното, в наказателното постановление е допуснато и нарушение на
чл. 13 и чл. 83 ЗАНН, тъй като жалбоподателят е санкциониран като физическо
лице, а му е наложено наказание по вид - имуществена санкция, съответстващо на
юридическите лица. Същевременно размерът на имуществената санкция е определен
по реда на чл. 638 ал.3 от КЗ , в който случай , с оглед естеството на
нарушението, е недопустимо същото да бъде
извършено от юридическо лице.
Всичко изложено по-горе води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съставлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на закона. Същото води до цялостна незаконосъобразност
на акта и наказателното постановление, които само на това основание подлежат на
отмяна.
От представената по делото
застрахователна полица по безспорен начин се установява, че към момента на
извършване на проверката - на 21.03.2018г в 10.50ч. Х.М. е управлявал МПС, за което не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от приложената по делото застрахователна полица договорът между страните
е влязъл в сила в 11.18ч. на същата дата- 21.03.18г. В тази насока са както приложената застрахователна полица,
така и показанията на разпитаните по делото свидетели. Доколкото обаче
застрахователният договор е бил сключен преди
извършване на проверката от страна на контролните органи и е предстояло
влизането му в сила между страните,
съдът счита, че макар и формално да са осъществени признаците на
административнонаказателния състав на чл. 638 ал.3 КЗ, е налице маловажен случай на административно нарушени по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което жалбоподателят не е следвало да бъде
наказван, а само да се предупреди, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. В
действителност, деянието – управление на автомобил, по отношение на който няма
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, само по себе си не е малозначително,
доколкото при евентуално настъпване на ПТП, биха могли да произтекат значителни
вреди за трето лице. Следва обаче във всеки конкретен случай да се извършва
преценка за маловажност, базирана на цялостната съвкупност от конкретни
обстоятелства. Настоящата хипотеза се отличава от типичните случаи на формални
нарушения от същия вид, при които застрахователен договор изобщо няма сключен
или бива сключен непосредствено след проверката. Х.М. е управлявал автомобила
със „сключен“, но не и с „действащ“ договор за застраховка, а чл.638, ал.3 КЗ
въвежда двете изисквания кумулативно. Съдът допуска и счита за напълно реална
възможността при сключване на договора жалбоподателят да не е обърнал внимание
на часа, от който влиза в сила той, а представителят на застрахователя да не му
е съобщил, че договорът е с отложено изпълнение. Това незнание рефлектира върху
формата на вината на нарушителя, който е допуснал нарушението по
непредпазливост, доколкото не е знаел и не е съобразил момента на влизане в
сила на застраховката, но е бил длъжен и е могъл да го стори в случай, че бе
прочел полицата. Формата на вината според съда има значение за обществената
опасност на самия деец, която пък следва да бъде взета предвид при преценката
за маловажност по чл.28 ЗАНН. Жалбоподателят М. според съда и с оглед на
обсъденото, може да бъде определен като деец с ниска степен на обществена
опасност. Не без значение за обществената опасност на самото нарушение пък е
фактът, че по отношение на процесния автомобил ежегодно е била сключвана
застраховка „Гражданска отговорност“ и че предшестващата проверката застраховка
е изтекла предния ден- на 20.03.2018г. и още на 21.03.2018г. е сключена нова.
Това свидетелства за регулярно спазване от страна на собственика и ползвателя
на автомобила на императивните изисквания на КЗ. На последно място следва да се
отбележи, че административното наказване се реализира главно с цел да се
превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред /чл.12 ЗАНН/ и в
настоящия случай, с оглед всички признаци на деянието, тази цел би могла да
бъде изпълнена и посредством отправяне на предупреждение, вместо чрез налагане
на наказание. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона/ТР 1/2007 г.
ОСНК ВКС/.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
наказателно постановление /НП/ №18-0347-000336/10.04.2018г.,
издадено от Началника на РУ Пирдоп при ОДМВР София, с което на Х.Т.М., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.638, ал.3 КЗ, за извършено нарушение
на чл.638, ал.3 КЗ, е наложено административно наказание “Имуществена санкция”
в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :