Номер 35204.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20203300500250 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. клон България, подадена чрез процесуален представител, против
разпореждане № 2628/28.07.2020г., постановено по ч.гр. д. № 1000/2020 г. по описа на РС
Разград, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу А. З. А. за сумата 6 243,52лв. възнаградителна лихва по договор за
паричен кредит за периода 20.03.2019г.-20.12.2022г. Жалбоподателят излага твърдения за
неправилност на мотивите на районния съд, че клаузата в договора, предвиждаща
едновременно начисляване на договорна лихва и обезщетение за забава, е неравноправна.
Счита, че в разглежданата хипотеза, ако районният съд е приел наличие на нередовност в
заявлението, е следвало да му даде срок за отстраняването й, като приведе размера на
възнаградителната лихва съобразно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 1000/2020г. на Районен съд Разград е образувано по
заявление на „БНП Париба пърсънъл файненс“С.А. Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл
файненс“С.А., клон България, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника А. З. А. за парични вземания, произтичащи от договор за кредит № PLUS-
15484973/29.11.2017г. между заявителя в качеството му на кредитор и длъжника като
кредитополучател, както следва: главница в размер 7 515,52лв., възнаградителна лихва в
размер 6 243,52лв. за периода 20.03.2019г.-20.12.2022г., мораторна лихва в размер 848,87лв.
за периода 20.04.2019г.-16.07.2020г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането.
1
В изпълнение на изискванията на чл. 410 ал.3 ГПК, към заявлението е приложен
цитираният договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
15484973/29.11.2017г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД в качеството
му на кредитор и А. З. А. в качеството й на кредитополучател, за отпускане на кредит за
потребителски цели в размер 8000лв.
Районният съд е издал заповед за изпълнение за заявените вземания: главница в
размер 7 515,52лв., ведно със законната лихва от 24.07.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за мораторна лихва в размер 848,87лв. за периода 20.04.2019г.-
16.07.2020г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за възнаградителната лихва в размер
6243,52лв. за периода 20.03.2019г.-20.12.2022г., районният съд е приел, че клаузата на чл.5
от договора, предвиждаща при настъпила предсрочна изискуемост едновременното плащане
на договорна лихва и обезщетение за забава, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Районният съд е преценил, че
след като клаузата е неравноправна, същата на осн. чл.146 ал.1 ЗЗП е нищожна и съответно
не следва издаване на заповед за изпълнение за възнаградителната лихва.
Въззивният съд намира за неоснователен довода в частната жалба относно
нередовност на заявлението и допуснато процесуално нарушение от районния съд,
изразяващо се в недаване на указания за отстраняване на нередовността. В заявлението е
посочено, че възнаградителната лихва се търси за периода 20.03.2019г.-20.12.2022г., а
мораторната лихва за забава – от 20.04.2019г. до 16.07.2020г., при твърдяна предсрочна
изискуемост от 20.04.2019г.
Съгласно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на
кредита поражда задължение за кредитополучателя да върне остатъка от получената сума и
изключва наличието на основание за формиране на договорна лихва, имаща
възнаградителен характер, при което кумулирането на две обезщетения за забавата на
длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на
кредитора, което правният ред не допуска. Размерът на вземането при настъпила
предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода преди
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му.
Следователно клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща едновременна дължимост
2
на възнаградителната лихва и обезщетението за забава след обявяване на предсрочната
изискуемост, противоречи на закона и едновременно с това е и с неравноправен характер. В
случая не е налице нередовност на заявлението, налагащо даване на указания за
уточняването на размера на тази лихва.
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, против разпореждане
№2628/28.07.2020г., постановено по ч.гр. д. № 1000/2020 г. по описа на РС Разград
Определението не подлежи на обжалавне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3