Определение по дело №529/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 487
Дата: 28 ноември 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20195000500529
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 487

                                         гр. П., 28.11.2018 г.

 

         П.ски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                      Председател: Вера И.

                                                             Членове: Величка Белева

                                                                              Христо Симитчиев

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 529/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производство по чл. 274 ал. 2 във вр. чл. 435 от ГПК, образувано по жалба вх. № 25464/27.08.2019 г. от „ Б.П.2. „ АД, ЕИК ***срещу Решение № 962 от 15.07.2019 г. по гр.д. № 304/2019 г. на Окръжен Съд – П. в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратено производството по жалба вх. № 4313/8.2.2019 г. на „ Б.П.2. „ АД срещу действия на ЧСИ П.И., ***, извършени по негово изпълнително дело № 2038/2018 г. както следва: Разпореждане на ЧСИ за присъединяване и на други  вземания на първоначалния взискател „ Л.И. „ АД, ЕИК ***, предмет на по рано образувани изпълнителни производства по изп.д. № 262/2015 г. на същия ЧСИ ***  и по изп.д. № 5380/2013 г. на ЧСИ М.Б., рег. **и  Налагане на възбрана върху ПИ с идентификатор **и ПИ с идентификатор **– и двата по КК на гр. П., както и в частта, с която е отменено постановеното по същото дело Определение № 318 /13.02.2019 г. за спиране на основание чл. 438 от ГПК на изпълнителното производство по отношение на горепосочените недвижими имоти. Поддържаните оплаквания са за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, искането е за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд и състав за разглеждане на жалбата по същество в прекратителната й част – след провеждане на открито съдебно заседание за събиране на исканите от жалбоподателя доказателства.

         Ответникът по жалбата „ А.2. „ ЕООД, ЕИК ***е депозирал отговор да е основателна.

Ответникът по жалбата „ Л.И. „ АД, ЕИК е депозирал отговор да е неоснователна.

Ответникът С.М. не е депозирал отговор.

Съдът установи следното:

Изп.д. № 2038/2018 г. на ЧСИ П.И., *** е образувано по молба на взискател „ Л.„ АД, ЕИК ***. Към молбата е представен изпълнителен лист от 20.09.2018 г., издаден от СГС на основание Решение по т.д. № 6192/2013 г. на СГС, Решение по в.т.д. № 5999/2016 г. на САС и Определение по т.д. № 3111/2017 г.  на ВКС, II т.о., който изпълнителен лист удостоверяващ подлежащи на изпълнение парични притезания на „ О.„ АД  срещу длъжник „ А.2. „ ЕООД, ЕИК ***, представляващи направени за делата съдебни разноски – 42 166, 28 лв. пред СГС, 550 лв. – пред САС и 200 лв. – пред ВКС. „ Л.И. „ АД се легитимира като носител на вземанията със сключен между него като цесионер  и банката цедент  договор за цесия от 19.02.2018 г..

 В хода на изпълнителното производство са присъединени и други парични вземания на взискателя „ Л.„ АД към длъжника „  „ А.2. „ ЕООД -  вземанията, предмет на изп. д. № 262/2015 г. по описа също на ЧСИ П.И. и вземанията, предмет на изп.д. № 5380/2013 Г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. ***.

Още в молбата по чл. 426 от ГПК взискателят „ Л.И. „ АД е поискал насочване на изпълнението срещу недвижим имот, включени в състава на учредения от длъжника „ А.2. „ ЕООД / предишно наименование „ А.Т.В.„ ЕООД / на 24.07.2009 г. залог на търговското предприятие в полза на праводателя на взискателя - „ О.„ АД. Залогът е вписан в ЦРОЗ, ТР и Имотен регистър като първи по ред  30.07.2009 г. – в ЦРОЗ, вписването е подновено на 10.05.2014 г., като е вписан и договора за цесия, с което обезпеченото вземане е прехвърлено от банката на настоящия взискател „ Л.„ АД. Имотът – УПИ I  - **– Обществено обслужване по плана на гр. П. с площ 27 152 кв.м. / образуван от обединяването на УПИ **и ПИ  / е изрично посочен като актив на заложеното търговско предприятие. В хода на предприетото върху имота принудително изпълнение  е установено че след учредяването и вписването на залога горепосочените имоти са били продадени от залогодателя и длъжник „ А.2. „ ЕООД  на настоящия жалбоподател  „ Б.П.2. „ АД   - н.а. от 29.01.2014 г. , № 38, том 5 на АВ – СВ – П.. С разпореждане на ЧСИ е вписана възбрана върху имотите – вписана в АВ – СВ – П. на 13.11.2018 г., а приобретателят „ Б.П.2. „ АД е конституиран по изпълнителното дело като заложен длъжник. Уведомен е за предприетото върху имота принудително изпълнение – за наложената възбрана, за описа, извършен на 10.12.2018 г., както и за предявяването на  оценката на 17.12.2018 г., на която като негов представител се е явил адвокат А.К. – М..

         С оглед така установеното от фактическа страна и предвид задължителните разяснения относно процесуалното качество на залогодател, обезпечил чужд дълг в изпълнителния процес, дадени в т.2 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК  окръжният съд е приел че жалбоподателят се явява длъжник по изпълнението - а не трето за изпълнението лице,  и като така може да обжалва действията на съдебния изпълнител само в хипотеза на чл. 435 ал. 2 от ГПК като  жалбата му се разглежда в закрито заседание – чл. 437 ал. 1 от ГПК. И тъй като атакуваните действия Разпореждания на ЧСИ за присъединяване и на други вземания на първоначалния взискател и Налагане на възбрана не са сред визираните подлежащи на обжалване такива от разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК то жалбата срещу тях е процесуално недопустима.

В частната жалба „ Б.П.2. „ АД поддържа да е неправилен извода на съда че е длъжник по изпълнението. Настоява да е трето за изпълнителното производство лице, неправомерно засегнато чрез насоченото върху имотите му принудително изпълнение. Изложените  аргументи са че не е страна по издадения в полза на О.изпълнителен титул и като така последният няма действие срещу него, че вземането по изпълнителния лист не е съществувало в патримониума на цедента О.към сключването на договора за цесия с цесионер взискателя „ Л.И. „ АД, че изпълнителните производства по присъединените вземания са спрени с влязло в сила съдебно определение. Всички тези доводи – поотделно и в съвкупност, според жалбоподателя обосновават извод да е трето за изпълнителното дело № 2038/2018 г. лице и като така да има право на жалба срещу процесните действия, която жалба на основание чл. 437 ал. 2 от ГПК подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Възраженията се неоснователни. Жалбоподателят „ Б.П.2. „ АД е придобил имота от длъжника по материалното правоотношение „ А.2. „ ЕООД след учредяването от последния и вписването на особен залог върху него в полза на кредитора си О.АД,  чийто частен правоприемник се явява взискателя по изпълнителното производство „ Л.И. „ АД. С оглед което приобретателят „ Б.П.2. „ АД се явява лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на чуждо задължение и като така е длъжен да търпи предприето от кредиторите на „ А.„ АД принудително изпълнение върху имота. Той има качеството на залогодател, по отношение на който изпълнителния лист има сила на основание разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК, следователно в изпълнителното производство - по отношение изпълнението върху заложения имот,  правното му положение е идентично с това на длъжника по изпълнителния лист. С оглед което правилен е извода на окръжния съд че досежно провеждащото се принудително изпълнение върху заложения имот – във връзка с което е депозирана жалбата, жалбоподателят има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство и като такъв може да обжалва само лимитативно изброените  в чл. 435 ал. 2 от ГПК действия на съдебния изпълнител и жалбата му се разглежда в закрито заседание – в който смисъл и задължителните разяснения в точка 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК.  По отношение на заложените имотите жалбоподателят не се явява трето лице по смисъла на чл. 435 ал. ал. 4 и 5 от ГПК.

С оглед изложеното правилно с обжалваното определение жалбата на „ Б.П.2. „ АД е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В производство по чл. 435 и следв. от ГПК длъжникът по изпълнението няма право да обжалва съществуването на вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното производството,  разпорежданията на ЧСИ за присъединяване в производството и на други  вземания на първоначалния взискател - предмет на образувани изпълнителни дела, а насочването на изпълнението върху имотите / в т.ч. и възбраняването им / може да обжалва само с възражения за тяхната несеквестируемост – каквито поддържаните в жалбата не са.    

Отмяната на постановеното спиране на изпълнението върху заложените имоти окръжният съд е обосновал с представеното по делото Решение от 14.02.2019 г. по т.д. /н/ № 81/2019 г. на ОС – Стара Загора - с което е открито производство по несъстоятелност на жалбоподателя  „ Б.П.2. „ АД, и с Определение от 27.05.2019 г. на съда по несъстоятелността, с което на основание чл. 638 ал. 3 от ТЗ на „ Л.И. „ АД е разрешено да продължи предприетото от него  индивидуално изпълнение върху процесните имоти по настоящото  изпълнително производство № 2038/2018 г. на ЧСИ П.И.. Изложените мотиви са че тези съдебни актове удостоверяват настъпили нови обстоятелства, обосноваващи извод че вече не съществува причината за постановеното по делото обезпечение чрез  спиране на изпълнението и като така представляващи основание по чл. 402 от ГПК за неговата отмяна. Така постановените мотиви за отмяна на спирането са неправилни – в който смисъл и поддържаните от жалбоподателя доводи че спирането по настоящото дело е във връзка с жалбата за незаконосъобразност на провеждащото се от ЧСИ П. И.изпълнение, поради което установените с представените съдебни актове факти и обстоятелства не съставляват причини за отмяна по смисъла на чл. 402 от ГПК. Но като краен резултат отмяната на спирането на изпълнението е правилна. То е постановено на основание чл. 438 от ГПК досежно провеждащото се върху заложените имоти принудително изпълнение, предмет на жалбата по чл. 435 от ГПК и отмяната му следва от постановения по тази  жалба съдебен акт – оставянето й без уважение с решението в необжалваната му част и оставянето й без разглеждане в частта, предмет на въззивната проверка, в която част съдебният акт се потвърждава от настоящата инстанция.

Предвид изложеното съдът

 

                                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

Потвърждава   Решение № 962 от 15.07.2019 г. по гр.д. № 304/2019 г. на Окръжен Съд – П. в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратено производството по жалба вх. № 4313/8.2.2019 г. на „ Б.П.2. „ АД срещу действия на ЧСИ П.И., ***, извършени по негово изпълнително дело № 2038/2018 г. както следва: Разпореждане на ЧСИ за присъединяване и на други  вземания на първоначалния взискател „ Л.И. „ АД, ЕИК ***, предмет на по рано образувани изпълнителни производства по изп.д. № 262/2015 г. на същия ЧСИ ***  и по изп.д. № 5380/2013 г. на ЧСИ М.Б., рег. **и  Налагане на възбрана върху ПИ с идентификатор **и ПИ с идентификатор **– и двата по КК на гр. П., както и в частта, с която е отменено постановеното по същото дело Определение № 318 /13.02.2019 г. за спиране на основание чл. 438 от ГПК на изпълнителното производство по отношение на горепосочените недвижими имоти. 

Определението е окончателно.

 

 

 

 

Председател:                                      Членове: