Решение по дело №1317/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 562
Дата: 28 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040701317
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 562 / 28.04.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1317 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.19ж от АПК.

Жалбоподателят „Кроа интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Меден рудник“, ул. „Септемврийци“ № 22, представлявано от управителя М.Б. и съдебен адрес ***, чрез адвокат М.Ч. е оспорил решение от 27.05.2019г. на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. за прекратяване на административен договор № BG05M9OP001-2.010-0325, в частта относно точки 2, 3 и 4 от това решение. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Иска се оспорения акт да бъде отменен в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Ч., поддържа жалбата и иска решението да бъде отменено, в обжалваната част. Претендира разноски, само за внесената държавна такса. Депозира писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуален представител Д.Д., оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за нейното отхвърляне. Представя отговор по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Забележка : Доколкото получателят на финансово подпомагане се нарича бенефициер, а субектът, който предоставя това подпомагане – бенефициет, в настоящото решение жалбоподателят „Кроа интернешънъл“ ЕООД е наречен бенефициер.

ФАКТИ:

На 06.06.2018г. между Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, представлявано от Зорница Русинова – заместник-министър, в качеството на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и жалбоподателят „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“, представляваща минимално помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013, с регистрационен номер на договора BG05M9OP001-2.010-0325-C01 (л.114-135). Проектът е на стойност 192 426,36 лева - изцяло безвъзмездна финансова помощ без собствен принос и с основни дейности:

- подбор и наемане на лица от целевата група (лица в неравностойно на пазара на труда и други социално изключени лица) и създаване на заетост до 12 м;

- социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица;

- осигуряване на наставници за заетите лица;

- приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане;

- създаване на социалното предприятие.

Проектът е с индикатори на изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр. и с индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване  на операцията“ 11 бр.

Като срок/период за изпълнение на проекта е 15 месеца, считано от 01.08.2018г., като изпълнението на дейностите по договора започва от 01.08.2018г.

Предвидени са следните клаузи за прекратяване на административния договор/финансирането:

- Когато Управляващият орган или бенефициерът са на мнение, че договорът повече не може да се изпълнява ефективно, то следва изясняване на тези обстоятелства при размяна на съответната кореспонденция. Ако страните не постигнат споразумение за разрешаване на проблема, всяка от тях има право да инициира прекратяване на договора с двумесечно писмено предизвестие;

- Освен при условията на ЗУСЕСИФ Управляващият орган има право да прекрати административния договор без предизвестие и без да изплаща каквито и да било обезщетения, при наличие на следните изброени хипотези:

а) ако бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженият си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган;

б) ако бенефициерът е обявен в несъстоятелност, или спрямо него е открито производство по несъстоятелност или се намира в производство по ликвидация;

в) ако бенефициерът извърши промяна в правно-организационната си форма или предприеме преобразуване, освен ако предварително е уведомил Управляващия орган и последният е изразил писмено съгласие да продължи договорните отношения с новото или преобразуваното юридическо лице;

г) ако бенефициерът, при представяне на първо искане за междинно плащане не представи съответните документи, с които да удостовери, че организацията – бенефициерът е новосъздаденото социално предприятие, което попада в обхвата на дефиницията, посочена в Условията за кандидатстване. В случай, че бенефициерът не е поискал междинно плащане, тази проверка се осъществява при подаване на искане за окончателно плащане или при осъществяване на служебна верификация;

д) в случай, че бенефициерът не е спазил изискването за несъздаване на ново юридическо лице по време на изпълнението на проекта и представи документи, според които друго (ново) юридическо лице е това, което всъщност отговаря на изискванията на определението за социално предприятие, посочено в Условията за кандидатстване.

е) в случай, че лице представляващо или управляващо бенефициера образува, участва или ръководи организирана престъпна група или е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер по глава пета, шеста, седма, осма или девета от особената част на НК, или е освободено от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;

В случай, че за лице представляващо бенефициера са налице обстоятелствата за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл.54 от Закона за обществените поръчки и посочените в документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ обстоятелства по чл.55 от ЗОП, или което не е изпълнило разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ;

ж) ако бенефициерът не спазва разпоредбите на членове 3.38, 3.48, 3.65, 3.66, 3.67, 3.68, 3.69 и 3.70;

з) ако бенефициерът декларира неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната финансова помощ, предмет на договора, или представи доклади, които не отразяват действителното положение;

Според клаузите на административният договор Управляващият орган може още да отмени договора без предизвестие и без да дължи обезщетение и в случай, че бенефициерът осъществи неправомерни действия в ущърб на финансовите интереси на Европейската общност. Това условие се отнася и до партньорите, изпълнителите и представителите на Бенефициента (чл.3.57).

При отмяна на договора бенефициерът има право да получи само такава част от безвъзмездната финансова помощ, която е верифицирана по надлежния ред, отговаря на изпълнената част от договора, като се изключват разходите, свързани с текущи ангажименти, които следва да бъдат изпълнени след прекратяването на договора (чл.3.58). За тази цел бенефициентът следва да представи искане за плащане и заключителен доклад в съответствие с членове 3.33 и 3.34;

В случаите, описани в горните членове, Управляващият орган има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно прекратяване на плащанията без предизвестие.

Към договора е приложено и споразумение (л.137 – 155).

След направено от „Кроа Интернешънъл“ ЕООД искане за авансово плащане е изготвен лист за проверка на искане за извършване на авансово плащане от ДО (л.157), в който е посочено, че исканата сума в размер на 38 485,27 лева е одобрена.

В периода на изпълнение на договора на 26.02.2019г. била извършена и проверка на място (л.160-168). В съставения лист за извършена проверка в офиса на бенефициента и обучителния център Кроа Виа в гр.Варна е установено следното:

А) по отношение на документацията – документите свързани с техническото изпълнение на дейностите са налични частично на хартиен носител и на електронен носител – в платформата ЦДО и сайта на проекта „Ембрини“;

Б) по отношение изпълнението на дейностите – в обучителния център в момента на проверката работят 7 лица, за което е изготвен списък;

В) Разходите по единни ставки не са отразени като обща сума в представената главна книга, оборотна ведомост и хронология на счетоводните записи.

Посочено е, че е проведен разговор с лицата от ЦГ относно удовлетвореността от включването им в проекта, придобитите знания и изпълнявани работни задачи. Присъстващите лица са изразили удовлетвореност към момента и са потвърдили, че са получили възнагражденията си до януари 2019г. включително. Посочено е, че е проведен разговор по скайп с ръководителя на проекта М.Б.относно цялостното изпълнение на проекта като са обсъдени въпроси, свързани със забавяне на дейност 3; взаимоотношения с назначените лица и необходимост от внасяне на уведомление за изменения план-график на дейности. Като препоръка е посочено да бъде внесено уведомление за промяна в план-графика на дейностите по проекта в 10 дневен срок.

Във връзка с подаден сигнал за злоупотреба със средства по ОП РЧР по договор BG05M9OP001-2.010-0325-С01 на 20.03.2019г. е проведена среща с Д.В. – на длъжност „специалист интернет поддръжка“ в „Кроа интернешънъл“ ЕООД, за което е съставен протокол (л.169-171).

На 21.03.2019г. отново е била извършена проверка място от УО (л.172-182). В съставения лист като обща оценка от извършената проверка е посочено, че са представени разходооправдателни документи (копия) за извършени разходи по перо Единни ставки – фактури, банкови извлечения. Сочи се, че липсват приемо-предавтелни протоколи за доставеното оборудване. Не са представени гаранционни карти на доставеното оборудване и техническата документация. Доставените ДМА по проекта са описани в инвентарна книга и на тях се начисляват амортизации. Върху разходооправдателните документи не е поставена забележка „платено“ и подпис на представляващия бенефициера или упълномощено лице.

Като обяснение, относно доставеното оборудване за 11 броя лаптопи DELL Vostro 3750 г-жа Б. е споделила, че „Кроа интернешънъл“ ЕООД ги е получила от фирма „Ай ти Добрич“ ЕООД с фактура 256/18.09.2018г., но те били амортизирали и със слаби характеристики, което налага тяхното обновяване и подобряване. С фактура 279/02.12.2018г. и фактура 267/23.10.2018г. с доставчик „Ай ти Добрич“ ЕООД е платила за обновяване на компютрите с SSD. С фактура 413341/15.11.2018г. били закупени лицензии за офис пакет 365 за 11 лаптопа за 1 година. Доставчик по фактурата на стойност 989,99 лева с ДДС било дружеството „Офис оборудване сие“ СД. Посочено е, че същото се е наложило за да се вмести в бюджета на проекта, тъй като цената на нови компютри е твърде висока. Подобряването на характеристиките на компютрите е направено за сметка на „Кроа интернешъл“ ЕООД, като разходите не са предявени за плащане по АДБФП.(л.178).

Според мотивите на обжалваното решение с писмо №BG05М9ОР001-2.010-0325-С01-М019 от 18.04.2019г. „Кроа интернешънъл“ ЕООД е поискало прекратяване на административния договор. Този факт не се оспорва от жалбоподателя, напротив в молба вх.№6825/27.06.2019г. във връзка с конкретизиране на материалния интерес, предмет на спора, пълномощникът на дружество посочва, че очевидно с т.1 от процесното решение е прието предложението на жалбоподателят за прекратяване на договора, за това и дружеството не обжалва решението в тази му част.

Обжалваното решение е издадено на 27.05.2019г. С него е прекратен административния договор. Освен това обаче, в т.2 е посочено, че предвид невъзможността да изпълни проекта, бенефициерът няма да постигне индикаторите, както и ангажимента за устойчивост, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители от целевата група. За това, на основание чл.3.23 във връзка, с чл.3.20 от административния договор, е отказвана верификация на искане за плащане с пореден номер 2, с период 01.08.2018г. - 31.12.2018г., на стойност 39 196,50лв.

В т.3 е посочено, че са установени нарушения във връзка с изпълнението на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01 „КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение", представляващи нередност по смисъла на чл.70 ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ, изразяваща се в незаконосъобразно разходване на средства за доставки на оборудване по проекта. В резултат на извършени проверки на място, е посочено, че УО на ОПРЧР не може да придобие увереност относно целесъобразното изпълнение на дейностите по проекта касаещи създаването, функционирането и осигуряването на трудова заетост в социалното предприятие. Наредено е за установените нарушения да се регистрира нередност по реда на НАНЕСИФ.

В т.4 е посочено, че съгласно чл.3.75 от административния договор, в срок до 14 дни от получаване на настоящото решение, е необходимо бенефициентът „Кроа Интернешънъл“ ЕООД да възстанови преведените по проекта авансови средства в размер на 38 485,27 лв., заедно с натрупаните до момента на възстановяване по посочена банковата сметка на бенефициента лихви. А в случай на невъзстановяване на посочените средства в указания срок, съгласно чл.3.76 от административния договор, УО на ОПРЧР има право на обезщетение за забавено плащане в размер на законовата лихва за периода на просрочие.

По делото е разпитан свидетеля Д.В.В. – работил в „Кроа Интернешънъл“ ЕООД на длъжност „интернет поддръжка“. Той заяви, че е работил в дружеството от 08.10 до 21-23.11.2018г. – шест седмици като физическо лице и е напуснал доброволно. Потвърди, че е подписал и е получил екземпляр от съставения на 20.03.2019г. в гр.Добрич протокол от проведена среща, както и, че поддържа фактите и обстоятелствата описани в протокола. Сочи, че е управител на фирма „Ай ти Добрич“ ЕООД, като обща позната го е свързала с госпожа Б. за оборудване на център за обучение. Предложил й варианти за закупуване на компютри, но тя ги отхвърлила, като по-късно разбрал, че ще внесе 11 броя DELL от Англия. За закупените компютри от Англия заяви, че след справка в сайта на Dell, приложена към протокола се вижда, че са закупени 2012г. с продажба в Англия. Проверката в сайта на Dell е извършил за да се убеди, че са втора употреба след като са му се обадили от министерството, но сочи, че отделно от това на гърба на компютрите е имало лепенки от лондонски университет. Свидетелят посочи, че пратките са изпратени от Е.П. доколкото си спомня до „Кроа интернешънъл“ ЕООД, с неговия телефон и име.  

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, което е страна по прекратения административен договор. Тя е допустима за разглеждане в частта относно т.2 и т.4 от обжалваното решение от 27.05.2019г. на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. за прекратяване на административен договор № BG05M9OP001-2.010-0325.

А). Жалбата е недопустима в частта й, с която се оспорва т.3 от решение от 27.05.2019г. на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. за прекратяване на административен договор № BG05M9OP001-2.010-0325 по следните съображения:

Жалбоподателят няма правен интерес да обжалва тази част от акта, защото в нея не се създават задължения.

По съдържание обжалваното решение в частта по т.3 е акт по чл.14, ал.1 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, поставя началото на процедурата по администриране на нередност. В него няма определена финансова корекция, нито дори прогнозен размер на такава.

Производството по администриране на нередност съгласно разпоредбите на чл.69 ЗУСЕСИФ и действащата Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове е различно от производството по определяне на финансови корекции по чл.70чл.73 ЗУСЕСИФ във връзка с Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.   

Процедурата по администриране на нередностите, включва дейностите по чл.3 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, като част от дейностите в тази процедура имат характер на фактически и правни действия в рамките на структурата на органа, компетентен да регистрира сигнала за нередност, да извърши проверка за установяване на нередност или липса на нередност, да издаде първа писмена оценка за установяване на нередност или липса на нередност, да регистрира и да докладва нередността и прочие. С акта по чл.14, ал.1 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) се поставя началото на процедурата по администриране на нередност, но този акт не установява по един неподлежащ на промяна начин наличието на нередност. Актът фактически представлява становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или установената от него при проверка нередност. Това становище се връчва на засегнатите лица, които обективно са бенефициерите по проектите, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ. Едва след получаване на становището на засегнатите лица ръководителите по чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата установяват нередности и предприемат необходимите корективни действия по смисъла на чл.28, т.3 от Наредбата. Тези корективни действия, могат да се изразяват и в определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, т. е. в отмяна на предоставената финансова подкрепа от съответния ЕСИФ. Осъществяването на тази корекция се реализира чрез мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, с което се определя основанието и размера на корекцията, която съгласно в чл.75, ал.1 ЗУСЕСИФ може да се събере чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера, или съответно по реда на ДОПК с оглед на посоченото в чл. 75, ал.3 ЗУСЕСИФ. Актът по чл.14, ал.1 от Наредбата съдържа само предварително становище на органа по евентуалния размер на финансовата корекция, която се следва от регистрираната нередност, като едва чрез акта по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ се определя по основание и размер финансовата корекция ( в този смисъл определение № 7403 от 5.06.2018г. на ВАС по адм.д. № 4636/2018г.). Съгласно чл.71, ал.5 ЗУСЕСИФ, извършената финансова корекция е една от възможностите за приключване на процедурата по администриране на нередността, но процедурата по нередността може да бъде приключена и по някой от другите, регламентирани в чл.29 от Наредбата способи, включително и чрез прекратяване на процедурата. Процедурата по определяне на финансова корекция е регламентирана в чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ и се провежда тогава, когато в резултат на администрирането на сигнала органът е установил наличие на нередност, т.е. установил е основанието по смисъла на чл.70, ал.1 ЗУСЕСИФ, за определяне на финансова корекция.

Именно поради този характер на акта по чл.14 от Наредбата производството по оспорване на решение от 27.05.2019г. на зам.министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. настоящото съдебно производство в частта по т.3 следва са се прекрати като недопустимо. Едва след получаване на становището на засегнатото лице ръководителят по чл.13, ал.2 от Наредбата следва да установи неправомерно усвоените средства и да предприеме необходимите корективни действия по смисъла на чл.28, т.2 от Наредбата.

Б). Определените с процесното решение суми по т.2 и т.4 не са финансова корекция по смисъла чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ постановена въз основа на администрираната нередност в т.3 от същото решение. Това е така, защото органът се е позовал на основания, съдържащи се в клаузите на прекратения административен договор. За това относно оспорването на същото решение в частта по т.2 и т.4, жалбата е допустима.

Страните не спорят, че сключеният между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. № BG05M9OP001-2.010-0325 е административен договор по смисъла на чл.19а от АПК. В процесния случай предмет на делото е актът на ръководителя на Управляващия орган на Оперативната програма, с който договорът е прекратен в частта му, в която на основание чл.3.23. във вр. с чл.3.20. от административния договор е отказана верификация на искане за плащане с пореден № 2, с период 01.08.2018г.-31.12.2018г. на стойност 39 196,50 лв., както и в частта, в която се изисква от жалбоподателя на основание чл.3.75 от административния договор в срок до 14 дни от получаване на решението за прекратяване на договора да възстанови преведените по проекта авансови средства в размер на 38 485,27 лв. заедно с натрупаните до момента лихви.  

Обжалваното решение, като акт, приравнен на административния, е издадено от компетентен орган, който е страна по административния договор и има правомощието да го прекратява, както и да определя последиците от прекратяването. Спазена е формата – писмена.

В процесния случай фактът на прекратяване на договора не е спорен между страните. Нещо повече, предизвестие за настъпването на такова прекратяване е отправил жалбоподателят, като е посочил невъзможност за изпълнение на договора, поради причини, свързани с целевата група по проекта.

В т.2 от обжалваното решение органът е посочил, че предвид невъзможността да изпълни проекта „Кроа интернешънъл” ЕООД няма да постигне индикаторите, както и ангажимента за устойчивост, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители от целевата група. Затова на основание чл.3.23 във вр. с чл.3.20. от административния договор органът отказал верификация по искане за плащане за периода 01.08.2018г.-31.12.2018г. на стойност 39 196,50 лв.

Съгласно чл.3.23. от договора бенефициентът (който всъщност е бенефициер) е длъжен да изпълни поетите ангажименти съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели. Според чл.3.20. при наличие на последващи ангажименти бенефициентът е длъжен да спазва и изпълнява условията и сроковете на поетите в тази връзка отговорности, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група за период не по-малък от 6 месеца след приключване на проектните дейности. В случай на възникване на непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на ангажимента за устойчивост, бенефициентът може да договори с управляващия орган отсрочване на ангажимента, но в рамките на до една година след приключване на проектните дейности. В случай на неспазване на изискването за устойчивостта управляващият орган трябва да наложи финансова корекция върху стойността на верифицираните разходи по договора пропорционално по отношение на неизпълнената неустойчивост. Освен това е договорено, че в случай на неспазване на изискването за функциониране на социалното предприятие бенефициентът се задължава да възстанови 25% от раздел ІІ „Единна ставка” за всяко шестмесечие, в което предприятието не функционира, считано от приключването на проектните дейности.

Като се изключи фактът, че прекратяването на административния договор е станало по инициатива на жалбоподателя, останалите обстоятелства, визирани в цитираните от органа клаузи от договора, не са доказани посредством доказателствата, представени от ответника. Цитираните клаузи не регламентират възможност да бъде отказана верификация на разходи за период преди прекратяването, а регламентират хипотеза, при която може да се наложи финансова корекция върху вече верифицирани разходи по договора, която да е пропорционална спрямо неизпълнената устойчивост. В случая не са изложени мотиви какъв е размерът на неизпълнената устойчивост в човекомесеци, за да се обоснове извод, че следва да се наложи финансова корекция, равна на пълния размер на плащане № 2 за периода 01.08.2018г.-31.12.2018г.

Основателно е възражението на жалбоподателя, сочейки чл.3.20.1. от договора, че дори да се възприеме твърдението за неспазване на изискването за функциониране на социалното предприятие и бенефициерът трябва да възстанови 25% от раздел ІІ „Единна ставка” за всяко шестмесечие, в което предприятието не функционира, това може да се случи едва след приключване на проектните дейности, а в процесния случай те не са приключили, а са прекратени и прекратяването се извършва със същия акт, с който е отказана верификация на плащане № 2. Освен това, клаузата от договора цитирана като основание очевидно сочи, че точният размер на сумата е определяем въз основа на конкретни стойности, взети от конкретни данни във връзка с изпълнението на проекта до този момент. В процесния случай такива изчисления няма. Сумата, на която е отказана верификация, няма доказателства да е 25% от периода на нефункциониране на социалното предприятие.

В процесния случай е отказана верификация, въпреки че посочените клаузи в договора като основание за този отказ не уреждат въпроса с предоставянето или отказването на верификация. Напротив, те третират въпроси по отношение на вече верифицирани разходи. С други думи, в решението по т.2 отсъстват мотиви, от които да се установи каква е фактическата и правна причина за отказ да бъде верифицирана сумата в размер на 39 196,50 лв., представляваща пореден № 2 за периода 01.08.2018г.-31.12.2018г. Мотиви в тази насока не се съдържат и в представената административна преписка. Няма клаузи в договора, които да дават основание да се откаже верифициране на разходи, извършени за период преди прекратяването на договора, когато е функционирало предприятието.

Единствено в чл.3.58 е уговорено, че в случай на отмяна на договора „Кроа интернешънъл“ ЕООД, има право да получи само такава част от безвъзмездната финансова помощ, която е верифицирана по надлежен ред и отговаря на изпълнената част от договора. В клаузата на чл.3.57 от договора обаче е уговорена хипотезата на отмяна на договора – УО може да отмени договора без предизвестие и без да дължи обезщетени в случаите, когато „Кроа интернешънъл“ ЕООД осъществи неправомерни действия в ущърб на финансовите интереси на Европейската общност. В този случай не се доказани такива действия, нито са изложени мотиви в такава насока. Най-накрая не се касае за отмяна на договора, а за неговото прекратяване и то по инициатива на „Кроа интернешънъл“ ЕООД.

За това в частта по т.2 обжалваното решение е немотивирано и необосновано от доказателствата представени с преписката и следва да бъде отменено.

На последно място в т.4 от обжалваното решение е постановено на основание чл.3.75. от административния договор жалбоподателят да възстанови преведените по проекта авансови средства в размер на 38 485,27 лв. заедно с лихвите за забава. Според посочената клауза от договора бенефициерът се задължава да възстанови на управляващия орган всички средства, платени в повече от разходите, на които бенефициентът има право, недължимо платени или надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства в срок от 14 дни от датата на получаване на решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Според същата клауза на договора, трети абзац, бенефициентът се задължава да възстанови и средствата, които са били обект на финансова корекция, наложена или е в резултат на проверка от страна на управляващ, контролиращ и одитиращ орган. На възстановяване подлежат всички средства, произтичащи от разходи, които са в резултат на констатирани нередности, независимо от датата на тяхното установяване. При неспазване на изискванията на Регламент (ЕС) 1407/2013 бенефициентът възстановява пълния размер на предоставените средства по този договор ведно със законната лихва от момента на получаването до окончателното им плащане съгласно Закона за държавните помощи.

Тези предпоставки, описани в клаузата, не са изпълнени в процесния случай. Нито една от тях не е налице. Няма решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, не е определена финансова корекция. Има само производство по администриране на нередност, което може да завърши с издаване на решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, но процедурата по нередността може да бъде приключена и по някой от другите способи, регламентирани в чл.29 от Наредбата, включително и чрез прекратяването й. Тук отново ответникът – издател на оспореното решение, не е изложил мотиви – фактически и правни изводи, за вмененото на жалбоподателя задължение да възстанови авансово получените средства. А посоченото основание в договора - чл.3.75 не съответства на установените факти.

Както в самото решение, така и в преписката, която го придружава, не са описани факти, които да обосноват направените изводи. На практика фактическите установявания на органа се базират на две непланирани проверки на място, в протоколите от които не се съдържат препоръки, нито са въведени конкретно установени нарушения. Според чл.3.9.1. от административния договор в случай, че в хода на изпълнението му или при последващ мониторинг се констатира наличие на разходи, които са недопустими за финансиране по процедурата в частта, касаеща опростеното отчитане, бенефициентът възстановява сумата на извършения недопуснат разход. В обжалваните части на решението органът не се позовал на тази клауза от административния договор, нито е изложил факти и изводи кои конкретни разходи и защо са недопустими за финансиране.

За това и в частта относно т.4 обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

         При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 776 лева.

         Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Кроа интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Меден рудник“, ул. „Септемврийци“ № 22, представлявано от управителя М.Б. и съдебен адрес ***, чрез адвокат М.Ч. против т.3 от решение от 27.05.2019г. на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. за прекратяване на административен договор № BG05M9OP001-2.010-0325г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1317/2019г. по описа на Административен съд Бургас в тази част.

Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва с 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

ОТМЕНЯ решение от 27.05.2019г. на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. за прекратяване на административен договор № BG05M9OP001-2.010-0325г. в частта по т.2 и т.4.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на „Кроа интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Меден рудник“, ул. „Септемврийци“ № 22, представлявано от управителя М.Б. направените по делото разноски в размер на 776 (седемстотин седемдесет и шест) лева.

Решението в тази част може да се обжалва с 14-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

Съдия: