Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16451 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Е.М.У. срещу И.В.К.
искова молба за отмяна на дарение, извършено през 2003 г. на апартамент № 32,
находящ се в гр. София, ул. „*********, вх. *******, с площ от 92.72 кв.м.
Ищцата твърди, че на 07.07.2003 г. дарила на ответника
описания в исковата молба апартамент № 32. Във връзка с влошеното си
здравословно състояние, разходи на лекарства и за поддръжка на апартамента
изпратила писмо до ответника да й заплаща издръжка. След десетина дни той й
отказал.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
дарението на процесния апартамент № 32, находящ се в гр. София, ул. „*********,
вх. *******, с площ от 92.72 кв.м.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска по
подробно изложени съображения. Заявява, че не е получавал писмо от ищцата с
покана да й заплаща издръжка от 700 евро месечно. Твърди, че здравословното му
състояние е влошено и е затруднен да се издържа от доходите, получавани в Р.А.,
където живее. Заплащането на издръжка на ищцата би го поставило в по-лошо
положение от това на дарителя.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Не се
спори между страните и е от приетото по делото заверено копие на нотариален акт
от 07.07.2003 г. на нотариус рег. № 048 на НК се установява, че на посочената в
него дата между Е.М.У. и И.К. е сключен договор за дарение на недвижим имот, представляващ
апартамент № 32, находящ се в гр. София, СО, район „Изгрев“, на ул. „********,
на осми етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения,
застроен на 92.72 кв.м., при граници и съседи: стълбище, Л.и Д.Х.и от две
страни двор, заедно със зимнично помещение без квадратура по нотариален акт, при
граници и съседи: коридор, ул. „Д.“, двор и Т.И., заедно с 2.62% ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавно място, върху което е построен бл.**от ж.к. „Изток“, като дарителката Е.У.
си е запазила вещно право на ползване върху дарявания имот пожизнено и
безвъзмездно.
Относно
отправена покана до ответника за даване на издръжка следва да се отбележи, че
законът не предвижда задължителна писмена форма. За доказване на това
обстоятелство е разпитан свидетелят Н.Г.-С., която разказва, че лично възприела
телефонен разговор между Е. и И. през 2016 г., в който ответникът категорично
отказал на ищцата да й изпраща средства за издръжка. Показанията на свидетеля се
отнасят към период, следващ датата на подаването на исковата молба през
декември 2015 г. Следва да се отбележи, че в исковата молба ищцата е посочила обстоятелствата,
на които се основава искът й за отмяна на дарението и същата служи като покана
(в този смисъл решение № 172/16.05.2013 г., гр.д. № 1203/2012 г. на ВКС, ІV
г.о.) В случая от значение е поведението на ответника. В подадения от него
отговор на 23.02.2017 г. К. не е заявил нежелание да дава издръжка, но от
показанията на свидетеля Н.Г.-С. (които съдът кредитира като подробни и
достоверни и основани на лично възприети от нея факти) се установява, че К. е
отказал даване на издръжка на дарителя си. В хода на първоинстанционното
производство ответникът се позовава на невъзможност да осигурява издръжка на Е.У.,
предвид влошеното си финансово и здравословно състояние. Поради това съдът
приема, че е налице отказ от страна на ответника да дава издръжка на ищцата.
Относно
нуждата на ищцата от издръжка са събрани писмени и гласни доказателства. От
решение на ТЕЛК от 25.02.2004 г. се установява, че на 13.01.1992 г. на Е.М.У.
са определени 92% трайна неработоспособност с чужда помощ. Определеният й %
трайна неработоспособност и необходимостта от чужда помощ са съществували към
датата на дарението и при наличие на тази необходимост тя е взела решение да се
разпореди чрез договор за дарение на притежавания от нея имот в полза на И.К..
В случай, че се е нуждаела от средства за издръжка и помощ в ежедневно-битовите
си дейности У. е могла да прехвърли имота срещу задължение на приобретателя да
полага нужните й грижи за водене на живот, какъвто е имала до 07.07.2003 г.
Доказателства, че след датата на дарението за ищцата са възникнали нови и
непредвидими средства за издръжка не се ангажираха в настоящото производство.
Съдът
приема, че Е.У. не е изпаднала в трайна нужда, различна от тази, която е имала
към 07.07.2003 г. На съпоставка подлежи съотношението между месечната сума, с
които ищцата разполага и конкретната сума, необходима й за покриване на
специфични нужди. Според разпореждане на НОИ № **********/01.07.2015 г. Е.М.У. получава
доход от 585.80 лева, включващ лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест,
лична социална пенсия за инвалидност, добавки от лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и от лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда
помощ. Съгласно удостоверение изх. № 1029-21-8112/15.06.2017 г. доходът й е на
стойност 599.96 лева.
На съда
е служебно известно, че средномесечният размер на издръжката на едно лице за
2015 г. е в размер на 563.21 лева по данни на НСИ. Получаваният от У. доход е
над този размер.
Не без
значение е и обстоятелството, че ищцата има запазено ограничено вещно право на
ползване върху процесния апартамент. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗС на вещния
ползвател принадлежи правото да получава добиви от вещта. У. обитава
самостоятелно апартамент с площ от 92.72 кв.м., която надвишава жилищните й нужди.
Не се установиха пречки У. да отдава под наем част от помещенията в обитавания
от нея апартамент за допълване на доходите си, които счита за недостатъчни за
посрещане на нуждите си.
Дори и
да се приеме, че са налице потребности за Е.У. от средства, които не може да
набави в нужния й размер, не е налице непризнателност от страна на И.К.,
съгласно приетото в тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г. на ОСГК на ВКС.
Същият е
австрийски гражданин, трайно установен в Р.А. и средствата, с които разполага
не са достатъчни, за да даде издръжка на дарителя си, без да постави самия себе
си в по-неблагоприятно положение от това на У..
Като
неоснователен, искът подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ответника.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ищцата за прекомерност на
претендираното от възнаграждение в размер на 1 800 лева. Определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, хонорарът възлиза на сумата от 4 113.69 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.М.У., ЕГН ********** срещу И.В.К., роден на *** г., с постоянен
адрес гр. В., Р.А., „*********иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен
нотариален акт от 07.07.2003 г. на нотариус рег. № 048 на НК и който недвижим
имот представлява апартамент № 32, находящ се в гр. София, СО, район „Изгрев“,
на ул. „********, на осми етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други
сервизни помещения, застроен на 92.72 кв.м., при граници и съседи: стълбище, Л.и
Д.Х.и от две страни двор, заедно със зимнично помещение без квадратура по
нотариален акт, при граници и съседи: коридор, ул. „Д.“, двор и Т.И., заедно с
2.62% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавно място, върху което е построен бл.**от ж.к. „Изток“.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.М.У., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на И.В.К., роден на *** г., с постоянен адрес гр. В., Р.А., „*********сумата от
1 810 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: