Р Е Ш
Е Н И Е
гр. РУСЕ....2.XI................. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в закрито заседание на..........2 октомври 2018г…........………….. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ,мл.с.
при СЕКРЕТАРЯ.................ЕВА
Д.……........и в присъствието
на ПРОКУРОРА.................................................….............................като
разгледа
докладваното от...............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА...…..…...В.гр.д.N534 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и
сл.ГПК.
Жалбоподателите М.Х.А.,
Н.З.А., С.С.Е., С.И.Е. и С.С.А.,*** са обжалвали решение №692 от 27.04.2018г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№4519/17г. по
описа на РРС, с което са уважени предявените срещу тях установителни искове за
собственост на недвижими имоти, с правно основание чл.124 от ГПК, на основание
чл.537,ал.2 от ГПК е отменен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност-нот.акт вх.рег.№ ***.
по описа на СлВп-Русе и е прогласена нищожността на договор за доброволна делба
от 3.08.2016г., вписан като акт 10, рег.№ ***. на СлВп-Русе.Излагат доводи за неправилност
на решението и молят същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да
постанови друго, с което да отхвърли исковете.Претендират разноските по делото.
Въззиваемите М.С.Х., Е.Ф.Х., Р.Ф.Ю. и С.С.С., Л.Н.Х., Х.С.А., М.А.З., Б.А.Х., М.Ш.А., Р.Ш.Х.,
И.И.А., И.И.И., Б.М.С., Б.М.И., С.А.И., М.И.М., М.И.М., Т.Х.А., Н.Х.А. и Ф.Х.А.,
чрез процесуалния си представител адв.И.И.,изразяват изразява становище, че жалбата е неоснователна.
След като взе предвид доказателствата по делото, прецени оплакванията по частната жалба и
провери правилността на обжалваното определение, Окръжния съд намира за
установено следното :
Жалбата е подадена от страни по
спора, които имат правен интерес от обжалване, в законоустановения в чл.259,
ал.1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК и
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД да се признае за установено по отношение на ответниците
правото на ищците на собственост върху недвижими имоти при посочени в исковата
молба, да се отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност-нот.акт вх.рег.№ ***. по описа на СлВп-Русе и да се прогласи нищожността на договор за доброволна делба,
сключен на 03.08.2016 год. между М.Х.А., ЕГН **********, С.С.Е., ЕГН **********,
С.С.А., ЕГН **********.
От представеното удостоверение за наследници №3 от 6.02.2017г. издадено от община
Русе, район Бъзън, се установява, че ищците по делото,
бащата на първия ответник, вторият и третият ответници, са наследници на Х.И. И.,
роден на 06.05.1868 год. и починал на 28.10.1951 год., бивш жител ***. От извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и
земи в горския фонд на ОСЗ- Русе, ЕКАТТЕ *** е видно, че с
Решение по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост с
план за земеразделяне № 155 от 30.06.1994 г. на ПК-
гр. Ветово е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.И. И.,
б.ж. на
с. Бъзън върху нива от 23,980дка находяща се в м.“***“, землище
на с.Бъзън.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищците нееднократно са
поставяли въпроса пред други роднини да се извърши делба на нивата.
Свидетелят А. Е. Ф., син на втория ищец, изнася данни, че неговият
дядо Ф. С. Х. имал спорове във връзка с нивата със свой
първи братовчед Х.А.Х.-баща на първия ответник. Според свидетелят скандалите ставали защото документите за имота били в
дома на Ф. Х., който искал нивата да се
раздели между всички наследници, а Х.Х. искал той да се разпорежда. Свидетелят установява още, че преди 8- 9 години след множество
скандали, дядо Ф. все пак дал документите на Х.. На свидетеля
е известно, че нивите се обработват от един
друг братовчед на име Ж., който отказал да даде рента на бащата на свидетеля.
Свидетелите
З.
М.А., син на ищеца М.З. и М. Ш.,
син на ищеца М.Ш.А., също установяват, че част от наследниците са водили
спорове за нивата с Ж. А., който работел нивата и при когото били документите. Дядото
на св.А. /А.А./ искал да направят делба, но бащата на Ж.-С.А.Х. не бил съгласен
и дори го заплашвал с физическа разправа. Бащата
на св.М. Ш. също е ходил при Ж. А. да разделят нивата, но той само се
усмихвал. На св.Ш. е известно, че Ж. се е срещал с Б.Н.-петия ищец, и поставил
въпроса другите да подпишат и нивата да стане негова собственост, но Н. му
казал, че не може да представлява 30човека.Из селото се чуло, че Ж. бил
разделил нивата между двете си сестри. Разпитан като свидетел, Ж. А. е заявил, че повече от десет години обработва нивата,
плащал рента на сестрите си – ответниците С.Е. и С.А..
Заявява, че „след демокрацията“ Х.А. и Ф. С., които се считали за единствени
наследници на Х. И., получили от кметството документите за нивите и „устно
разпределили нивите“.Твърди, че той обработвал процесната нива, „очертавал
нивата“,давал рента на ръка на трима съсобственика – М., С. и С., декларирал
нивата всяка година. Твърди още, че никой от другите наследници не му е искал
рента и никой не е искал да уреждат въпросите „документално“.По делото не са
посочени надлежни доказателства в подкрепа на твърденията на Ж. А. че е
декларирал нивата всяка година – обратно, от писмо изх.№ПО-06-361/15.03.2018г.
на Областна дирекция Земеделие-Русе се установява, че Ж. С.А. е регистриран
като земеделски производител само за стопанската 2014/2015г. Не се сочат
доказателства и за това, че е имало делба на нивата между двете сестри С.С. и С.
С., нито за заплащане на рента.
Пред районния съд като свидетел е разпитан И. Х. Н., който се е явил като свидетел и пред нотариуса
при издаване на констативния нотариален акт за собственост на нивата. Същият не
е роднина на страните. Изрично е заявил, че вярно е това, което заявява в
съдебно заседание пред съда, а именно, че преди 4-5 години нивата била засята с
люцерна и тъй като „Ж. я обработвал 2-3 години“, свидетелят вземал люцерна от
него. Преди 1г и 6м разбрал, че тази нива е на „С., С. и и останалите“…?
От така събраните доказателства не се установява, че през периода 2006- 2016 год. ответниците М.Х.А., С.С.Е. и С.С.А.
са владяли нивата непрекъснато, спокойно и несмущавано. Напротив, безспорно
са установени спорове и дори скандали за нивата между наследниците. Не е
установено, че ответниците са демонстрирали намерение за своене и на частите
на другите наследници.
Това и обективно не е било възможно, доколкото са налице
данни, че две от ответниците – С. и С. от години живеят извън страната, а не се
твърди, че друг държи нивата за тях.Дори няма доказателства за твърденията на
св.Ж. А., че е плащал рента на първите трима ответници, защото според него те
са „тримата собственика“. Първите трима ответници са се снабдили с нотариален
акт за собственост на нивата по обстоятелствена проверка -нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***
г. На нотариус рег.№ ***,
вписан с вх. рег. № ***
г. в СлВп-Русе. Впоследствие петимата ответници –М.А., съпругата му Н.А., С.Е. и съпруга й С.Е. и С.А.
са
сключили договор за доброволна делба на
03.08.2016 год. Договорът е нищожен, тъй като в делбата не са
учавствували всички съсобственици, както правилно е
посочил и първоинстанционния съд.
При така
изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение
е правилно. Ответниците не са посочили доказателства, от които се установява по
безспорен и категоричен начин, че са придобили целия имот чрез непрекъснато и
несмущавано давностно владение и на частта на ищците. Обстоятелството че за известен
период от време св.Ж. А. е обработвал
нивата, а той считал, че собственици на същата са първите трима ответници, по
никакъв начин не установява твърдението, че те са придобили имота по давностно
владение.Не е установен обективния елемент - на непрекъснато, несмущавано и
необезпокоявано владение в продължение на повече от 10години от страна на
ответниците. Не е установен и субективния елемент – от показанията на двете
групи свидетели се установяват данни, че е имал случаи при които други сънаследници, а не тримата ответници, по
различни поводи са се заявявали като собственици. Правилно
съдът е посочил, че при наличието
на заявени претенции за имота, действията от страна на някой наследник по обработване
на процесните имоти не следва да се
възприемат като действия по упражняване на фактическа власт по смисъла на чл.
68, ал. 1 от
ЗС.
Предвид
изложеното решението, с което са уважени положителните установителни искове за
собственост, е правилно. Правилно е решението и в частта, в която е отменен нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, като са съобразени разясненията в ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, а именно че с констативните нотариални актове се констатира право
на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет
установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт следва да се отмени.
Съгласно чл. 75,
ал. 2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна и искът по чл.26,
ал.1 от ЗЗД е основателен.
По изложените съображения решението на първоинстанционния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.78 ГПК жалбоподателите
дължат на въззиваемия Б.Н.А. разноските за тази инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №692 от 27.04.2018г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№4519/17г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Х.А., Н.З.А., С.С.Е., С.И.Е. и С.С.А. да заплатят на Б.Н.А.
400лв. разноски за тази инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :