№ 101
гр. С. , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500248 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.В., пълномощник
на „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „ Панчо Владигеров“, № 21, бизнес център „
Люлин – 6“, ет.2 против решение №260096/10.02.2021г. по гр.д. №
1831//2020г. на С.ския районен съд, с което на основание чл.439, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК било признато за установено, че Н. Г. Г., ЕГН
**********, от с.Т., общ. С., ул. „Б.“, № * не дължи на въззивника сумата от
3728.66лв., представляваща главница и законна лихва върху главницата,
90.00лв. разноски по арбитражното производство, 50.00лв. разноски по т.д. №
3931/2011г. на СГС и юрисконсултско възнаграждение по т.д. № 3931/2011г.
на СГС, поради изтекла погасителна давност. С обжалваното решение
въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски за първа инстанция
в размер на 731.14лв.
1
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната
съдебна практика.
Съдът неправилно бил стигнал до извода, че от образуване на изп.дело
№ 1432/2012г. на 27.01.2012г. до 09.08.2019г., когато на длъжника била
връчена покана за доброволно изпълнение не били предприемани действия,
които да са прекъснали давността. Този извод на съда не съответствал на
действителната фактическа обстановка. Страната счита, че депозираната
молба за образуване на изп.дело с посочените в нея изпълнителни способи
била прекъснала давността. Този извод извлича при тълкуване по аргумент на
противното на възприетото в т.18 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Съдът не бил взел предвид прекъсването на давността с
предприемането на изпълнителни действия – налагане на запори, насрочване
на опис,постъпване на суми по делото. Въззивната страна е направила
оплакване, че при постановяване на решението, съдът не се е съобразил с
ППВС№3/18.11.1980г., а единствено с тълкуването дадено от ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ако съдът се бил
съобразил с ППВС№3/18.11.1980г., то давността е щяла да е за периода
26.06.2015г. – 26.06.2020г., а в този период от време били извършвани
изп.действия ( без да се уточняват кои), поради което погасителната давност
не била изтекла. Съдът следвало да съобрази и двумесечното спиране на
изтичането на сроковете по погасителната давност във връзка с мерките по
извънредното положение.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
се отхвърли. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от противната страна.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. З. пълномощник на Н. Г. Г., ЕГН **********, от с. Тополчане, общ. С.,
2
ул. „Б.“, № *, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че
предприемането на каквото и да е изпълнително действие – налагане на запор,
възбрана, т.н. прекъсват давността и тя започва да тече отново, но
образуването на изп.дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение не представлявали принудителни действия и не прекъсвали
давността. Страната изтъква, че настъпването на перемпция е по силата на
закона и е последица от неизвършването на изп.действие в продължение на
две години. Съдебният изпълнител може само да прогласи настъпването .
Напълно голословно било твърдението на въззивника, че СИ са предприемали
множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.
Въззивникът не посочвал конкретни действия, които да са били извършвани.
Активност на взискателя липсвала от 05.03.2012г., когато били наложени
запор на банковите сметки на длъжника или от 16.11.2012г., когато бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, поради което или
на 05.03.2014г. или на 16.11.2014г. изп.д. № 1432/2021г. на ЧСИ Н.М. било
перемирано. Освен това следвало да се има предвид, че всички съобщения на
ЧСИ М. за насрочване на опис на дв.в. били невалидни, тъй като били
насочени към вещи, които не са се намирали в района на действие на ЧСИ М..
Страната не е съгласна и с претенцията на въззивника за прилагане на
ППВС№3/18.11.1980г. Посочва, че дори той да се вземе предвид отново има
изтекла погасителна давност на 16.11.2019г. Освен това счита, че
ППВС№3/18.11.1980г. е загубило действие още преди приемане на ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли се да се
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивната страна се не представлява. Процесуалният и
представител юриск.В., в писмено становище заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
3
В с.з. въззиваемата страна не се представляват. Процесуалният и
представител адв.З., в писмена молба – становище до съда заявява, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира
деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановен
ия срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Делото е образувано във връзка с депозирана искова молба на ищеца, с
която е било поискано съдът да признае за установено, че негово задължение,
по което е било образувано изп.дело е погасено по давност е не е дължимо.
По въпроса за настъпване на погасителна давност в изпълнителното
производство, във времето съдът се е съобразявал с постановките на
Постановление на Пленума на ВС ( ППВС) №3/18.11.1980г., а по – късно със
задължителната съдебна практика обективирана в ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че
следва да съобрази практиката си с ТР №2/26.06.2015г. За отбелязване е, че
ППВС не е нормативен акт, а само тълкувателен такъв, поради което той не
следва да се разглежда като нормативен акт с произтичащите от това
действия във времето. Макар изп.дело в конкретния случай да е образувано
преди постановяване на ТР №2/26.06.2015г., съдът ще съобрази евентуалното
настъпване на погасителна давност с възприетото в тълкувателното решение.
4
Самия ВКС все още не се е произнесъл по този въпрос макар да е било
образувано т.д. № 3 /2020 г. на ОСГТК по въпроса: От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му?
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е посочено, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ….
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н .
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В изложението на мотивите си първоинстанционният съд изключително
подробно е описал всички действия извършвани по изп.дело. От тях
давността прекъсват – налагането на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника от 28.02.2012г.( което е редовно макар връчването му да е станало
по реда на чл. 47 от ГПК), наложен запор по банкови сметки от 05.03.2012г.
( превеждането на суми по наложен запор не е изпълнително действие, то е
последица от принудителното изп.действие – налагане на запор по същия
начин не е изп.действие изпращането на съобщение, че трето лице следва да
получи запорно съобщение). Изпращането на съобщение за извършване на
5
опис на движими вещи от 24.03.2014г., 17.08.2017г. и от 30.07.2019г. са
нищожни действия на ЧСИ, тъй като се насрочва опис на дв.вещи, които не са
в района на действие на ЧСИ , а именно посочено е, че ще се описват дв.вещи
находящи се в с. Гавраилово, общ.С.) и като такива не пораждат действие.
Изпращането на второ запорно съобщение на трудовото възнаграждение на
длъжника от 20.07.2015г. също не представлява действие, което прекъсва
давността, тъй като запор на трудовото възнаграждение вече е бил наложен на
28.02.2012г. Замяната на кредиторите също не е действие прекъсващо
давността, тъй като вторият кредитор встъпва в правата на първоначалния с
всички права и задължения.
При така сложилата се фактическа обстановка следва да се приеме, че
последното принудително изпълнително действие, което е прекъснало
изтичането на давностния срок е налагането на запор по банкови сметки от
05.03.2012г. По този начин погасителната давност е изтекла на 05.03.2017г.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззивната страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция. Претендирани са разноски в
размер на 526.00лв. адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящето дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението по
чл.78, ал. 5 от ГПК се явява основателно. Според чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
интерес от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000.00лв. В случая минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 491.00лв. и до тази сума следва да
се присъдят разноски на въззиваемата страна.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260096/10.02.2021 г. по гр.д. №
1831//2020г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Панчо Владигеров“, № 21,
бизнес център „ Люлин – 6“, ет.2 да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, от
с.Т., общ. С., ул. „Б.“, № * деловодни разноски за въззивна инстанция в
размер на 491.00 (четиристотин деветдесет и един) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7