Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 06. 02. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
При участието на секретаря Станка Ангелова
И. докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
В. търговско дело № 334 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Р” А. гр. Б., чред адв. Н. , против Решение №370 от 14.10.2019година, постановено по търговско дело № 528 /2018година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на „Р” ЕА. , с определена начална дата 31.12.2018година, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, назначен е временен синдик, определено му е възнаграждение, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана и е определена дата на първо събрание на кредиторите – решение по чл. 630 ал.1 ТЗ.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния закон, доказателствата по него и нарушение на правилата за събиране и ценене на същите. Изложени са съображение за това:
Според въззивника-ответник, в производството по несъстоятелност установяването на обстоятелството, че търговец е неплатежоспособен е свързано с изследване на редица релевантни коефиценти, най-важните от които коефицентите за ликвидност. При преценка обстоятелствата по делото на първо място е следвало да се съобрази, че стопанската дейност на дружеството е производствена, като същата била започнала около 2015година и икономически нормално било в началния период да се инвестират повече средства, да няма бърза възвращаемост и печалба. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е направил собствен прочит и ревизия на изготвените по делото заключение на приетата ССЕ и допълнителна към нея, като съдът е изложил доводи защо от краткосрочните активи – материални запаси и вземания следва да се изключат такива на значителни стойости и по свое усмотрение е направил елементарни математически изчисления от крайните получени цифри от вещото лице и така е формирал самостоятелни коефиценти. Счита, че съдът едновременно с това е преквалифицирал част от дългосрочните задължения на „Р” ЕА. в краткосрочни без да има нармативни или обективни основания за това.
В жалбата подробно се излагат обяснения относно счетоводната наука, която систематично отразява стопанските операрации в едно предприятие, за да може да представи по подходящ начин неговото финасово състояние към определен момент или в развитие за определен период от време. Разяснено е двустранното счетоводство, като всяка една стопанска операция се описва с неизбежни двустранни и равни по стойност изменения, до които води в поне два обекта. За осчетоводяването на стопански операции се изпалзват счетоводни сметки, които представят изменението и състоянието на отделните финансови или ресурсни обекти /активи или пасиви/ в едно предпиятие, като например капитал, дълготрайни активи, парични средства, вземания от клиенти, задължения към доставчици, приходи от продажби, разходи за материали и т.н. Сметките, представляващи източници на ресурси за придобиване на запаси и ативи са пасивни, а сметките представляващи актива на придобиване на запасите и актива са активани. Ако материални запаси няма, то хипотезите били две – или не са били закупени и затова ги няма, или вече са продадени, поради което следва или да се намалят пасивите, тъй като в този случай ресурс за тях не е изразходван или да се увелечат активите с друг вид – вземане или парични средства, като и в двата случая коефицентите не се променят.
Твърди се още, че съмненията на съда досежно редевността на водените счетоводни книги и вписвания в тях не почивали на никакви доказателства, събрани в хода на делото.
Настоява се за отмяна на постановеното ршение и постановяване на ново, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен и необоснован. Направено е доказателствено искане за назначаване на допълнителна СИЕ, която да даде отговор на поставени в жалбата въпроси.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от „Р” ЕА. , чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Т. В отговора на въззивната жалба е застъпено, че решението е обосновано и правилно. Счита, че съдът е обсъдил както установените по делото презумции за неплатежонспособност на търговеца, но така също е извършил анализ и на общите предпоставки за неплатежоспособност, обосноваващи октриване на производството по нъсъстоятелност на дружеството длъжник. Намира за невярно твърдението на „Р” ЕА. във възивната жалба, че стопанската дейност на търговеца е започнала около 2015година. От справка в Търговския регистър при А. по вписванията по партида на търговеца се установявало, че същото е учредено и вписано в публичния регистър на търговците още през месец април 2011година. Пак там, видно от обявения от търговеца ГФО за 2011година и доклада за дейността на търговеца се установявала невярност на изложените в жалбата твърдения. Възразява се по отношение на посочения пример във възивната жалба за липса и начети на материални запаси. Липсата на материални запаси, може да се дължи на : 1/.укрита продажба, т.е. продажба на продукция без издаване на фактури и отчитане на фактури, 2./ изписване на продукция на по-ниска себестойност, т.е. отчитане на по-малко разходи за производството на готовата продукция, 3./ П. или брак на материала, 4./ К. Всяка от изброените четири хипотези, при счетоводно изписване на материалните запаси винаги се изисквало срещу намаление на СМЗ да възникне увеличение на разходите за материали, което води да намаляване на отчетената печалба на дружеството, като това води до намаляване на собствения капитал, респективно до увеличаване на коефицента на задлъжнялост и намаляване на капиталовата адекватност. Липсата на материални запаси винаги водило до увеличаване на разходите на дружеството, което пък на свой ред е причина за намаление на печалбата и собствения му капитал. При наличие на съмнение относно посочената стойност на СМЗ във финасовите отчети е основание за съмнение относно реализирания краен резултат от дейността на дружеството за съответната година.
В отговора се посочва, че целите на одиторският доклад са получаване на разумна степен на сигурност дали финансовите отчети на предпиятието не съдържат съществени финансови отчитания. Разумна е висока степен на сигурност, без да е гаранция, че анализът съобразно международните одиторски стандарти би разкрил съществено неправилно отчитане, когато такова съществуване. Не следва да се омаловажават изводите на дипломирания одитор, поради късното му назначаване при четири последователни одиторски доклада с индентични изводи на даденото квалифицирано мнение относно наличните материалните запаси. Застъпено е, че неплатежоспособността на „Р” А. е установена и в състояние на траен и необратим характер. Липсва финансов ресурс по сметки и на каса, налице е неразплащане с контрагентите си в продължителен период, непредставяне на доказателства за последните десет плащания от търговеца към негови контрагенти, които сочат неплатежонспособността на търговеца, извън необорената презумция по ал. 4 на чл.608 от ТЗ.
С определение № 506 от 02.12.2019година Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните поддържат изразените в жалбата и отговора становища.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение съд е обявил неплатежоспособността на „Р” ЕА. , като определя за нейна начална дата 31.12.2018година, открива производство по несъстоятелност по отношение на „Р” ЕА. , на основание чл.630 ал.1 ТЗ с последиците по закон.
Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са длъжникът да е лице, по отношение на което може да бъде открито производство по несъстоятелност; молбата за откриване на производството по несъстоятелност да е от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ; длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран по молба на „Р” ЕА. , като кредитор, на основание чл. 625 ТЗ, с искане за обявяване на неплатежоспособността на „Р” А. и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.
„Р” А. е търговец и спрямо него не са налице пречките за откриване на производство по несъстоятелност/ съгласно чл. 612, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 61 и чл. 62, ал. 3 ТЗ, не може да бъде открито производство по несъстоятелност, по отношение на търговец - публично предприятие,което или упражнява държавен монопол , или е създадено със
специален закон/(например - ДП “РВД” по ЗГВ).
Само носителите на парични изискуеми вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ или процесуални субституенти на вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 - т. 4 ТЗ са активно легитимирани да предявят молбата по чл. 625 ТЗ срещу длъжника. Дали молителят по чл. 625 ТЗ, който твърди, че се явява кредитор/процесуален субституент с вземане по чл. 608, ал. 1 ТЗ, е активно легитимиран по молбата, е въпрос по съществото на спора, като при недоказване на активната легитимация, молбата на кредитора по чл. 625 ТЗ се явява неоснователна /решение № 277 от 20.07.07 г. по т.д. № 1053/06 г. на II т. о. на ВКС; решение № 45 от 10.03.17 г. по т. д. № 2095/16 г. на II т. о. на ВКС /.
М. „Р” ЕА. е поддържал, че е носител на търговско вземане, породено от търговска сделка с „Р” А. в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя „М” ЕООД по договори за банков роволвиращ кредит от 01.02.2006г. и 11.12.2007г., допълнени и изменяни с последващи анекси. Молбата на „Р” ЕА. е допустима, тъй като в нея се съдържат твърдения за наличие на легитимация по чл. 608, ал.1 ТЗ.
В легалната дефиниция на неплатежоспособността, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, не фигурира изискването за безспорност на задължението на търговеца. Безспорността на вземането на кредитора не е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, като паричното вземане, произтичащо от търговска сделка, следва да е изискуемо.
Кредиторът „Р” А. извежда активната си легитимация към молбата с правно основание чл.625 от ТЗ от представените два договора за револвиращ банков кредит, сключени съответно на 11.12.2007г. и 01.02.2006г. с „М” ООД като кредитополучател, по които „Р” А. се е задължило като солидарен длъжник, с А. №10/16.04.2015г. и с А. №13/15.11.2015г. Съгласно посочените анекси, „Р” А. се е задължило да изплати всички задължения на кредитополучателя към банката по сключените договори и анекси, също така се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД, пред банката при изпълнение на поетите ангажименти, до окончателното погасяване на дълга.
По делото пред първоинстанционният съд, освен цитираните по-горе договори и анекси, са представени и удостоверения, които са издадени от БРС. От последните съдът е констатирал, че по двата договора банката се е снабдила със заповеди за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листи за части от главницата, дължима от всички задължени лица по договорите , включително и от „Р” А. , като банката се е позовала на предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение. По отношение на издадените заповеди не са били подадени възръжения. Отвеникът не е оспорил образуването на изпълнителните дела срещу него.
Във фазата на откриването на производството по несъстоятелност първоинстанционният съд е установил материалните и процесуалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност на „Р” А. , който от своя страна не се е бранил в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по търговската сделка, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на вземането по давност към датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, възражение за прихващане при спазване на условията на чл. 103-105 ЗЗД и други.
Настоящият състав намира, че активната легитимация на кредитора „Р” ЕА. е установена по делото, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и е налице втората предпоставка за отриване производството на несъстоятелност - кредитор, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, титуляр на изискуемо парично вземане.
Спорен между страните е въпросът по отношение на третата предпоствака за откриване на производство на несъстоятелност, а именно длъжникът в състояние ли е на неплатежоспособност.
Основанията за откриване на производство по несъстоятелност са две – неплатежоспособност и свръхзадълженост (чл. 607а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ). Неплатежоспособността и свърхзадължеността са обективни трайни икономически състояния, които са правно дефинирани в чл. 608, ал. 1 и чл. 742, ал. 1 ТЗ,предмет са на делото, образувано по молбата по чл. 625 ТЗ.
Състоянието на неплатежоспособност се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични вземания.
С оглед изясняване дали предприятието може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения, съдът следва да извърши преценка на съотношението актив спрямо пасив, заложено в коефицентите на обща и бърза ликвидност. От икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието, се формират и използват 4-ри показателя на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна . По правило, доколкото от спецификите на отрасъла не следва друго, за базови се приемат следните стойности на коефициентите на ликвидност при ликвидност на всички краткосрочни активи, участващи при формирането им: на обща - 1-ца; на бърза -0.5-0.7; на незабавна - 0.2-0.4; на абсолютна - 0.2.
За състоянието на предприятието и имуществото му за нуждите на извършването на икономическия анализ пред първоинстанционният съд са събрани следните източници на информация за състоянието на предприятието и неговото имущество: годишни финансови отчети, одитни доклади, годишни доклади, първичната му документация, данъчните декларации представени в НАП,инвентаризационни описи, междинни отчети.
Редовността на вписванията в счетоводните книги е оспорена от кредитора „Р”ЕАД. При оспорване вписванията в счетоводните книги, тежестта на доказване на редовността им, съгласно изискванията на ЗСч и ТЗ, се носи от ползващата се от оспорените вписвания страна. Вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото – чл. 182, ал. 1 ГПК.
В хода на производствот са извършени основна и допълнителна СИЕ. Заключенията обхващат период от 2017година до м.30.04.2019година. Въз основа на данните от ГФО е установено, че текущите /краткотрайни активи/ на дружеството /Раздел В на актива на Б. / към 31.12.2017г. са на стойност 5 998 хил. лв., към 31.12.2018г. са на стойност 6 847 хил. лв. и към 30.04.2019г. на стойност 7 260 хил. лв. Дълготрайните активи /Раздел Б на А. на Б. /, собственост на длъжника, към същите дати са съответно 9 239 хил. лв., 8 723 хил. лв. и 8 679 хил. лв. В структурата на П. на Б. е отчетена стойност на С. капитал /Раздел А на П. на Б. / към 31.12.2017 г. 4 838 хил. лв., към 31.12.2018 г. – 5 773 хил. лв. и към 30.04.2019 г. – 5 988 хил. лв. Общият размер на задълженията на дружеството /Раздел В на П. на Б. / по финансови отчети към същите дати е съответно 8 703 хил. лв., 8 101 хил. лв. и 8 255 хил. лв.. Декларираната стойност на краткосрочните задължения в края на 2017 г. е 4 547 хил. лв., към 31.12.2018 г. – 2 173 хил. лв., а към 30.09.2019 г. – 2 327 хил. лв. Въз основа на тези стойности на основните финансови показатели, оповестени в официалните отчети на дружеството-ответник в основното и допълнително заключение на изготвената основна и допълнителта СИЕ са изчислени показателите за ликвидност, автономност, обръщаемост и други.
Следва да се анализират компонентите на актива и пасива, по отношение, на които молителят е отправил възражения за достоверност на баланса, в аспект на обосноваността им с достоверност на счетоводни записвания и при неяснота относно тази документална обоснованост, с оглед възпроизведените от съдебно-икономическата експертиза основания на част от счетоводните записвания, основно в перо „краткосрочни вземания на актива” формиращи преимуществено размера на ктракосрочните активи.
Механичното прилагане на математическите изчисления на база оповестени финансови отчети води до опасност от изкривяване на получените стойности на търсените показатели. Съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни /текущи задължения би дало неверен резултат за коефицент на обща ликвидност, който е основен показател за платежоспособност, ако не се анализират и прецизират основните елементи , участващи в изчисленията.
Върху величината на показателите за ликвидност влияят неправилни осчетоводявания на краткосрочни задължения като дългосрочни и обратното, осчетоводяване на несъществуващ актив и други нередовни записвания. При установяване на документална необоснованост на счетоводните записвания или несъответствието им с реалното съществуване на вземания/задължения или отразяването им с погрешна квалификация като краткосрочни/дългосрочни следва да се извършва корекционно преизчисляване на коефициентите на ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси/материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания (с настъпил падеж или с падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни,закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида на актива се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може веднага да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го.
Краткосрочните задължения са тези, които изцяло са изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи, т. нар. постоянен капитал, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило изцяло или частично работа си.
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. Оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са обичайния източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
По отношение на стоково-материални запаси, вещото лице е посочило, че не може да даде оценка за наличието на реално търсене на пазара на стоки и материални запаси, като в заключението не е изследван въпросът относно наличието на извършена обезценка на стоково-материалните запаси. Съгласно изискване на М. счетоводен стандарт 36, обезценка на активи е най-малко веднъж годишно в края на отчетния период за да се извърши преглед за наличие на условия за обезценка на наличните активи. Неизвършването на проверка за обезценка на активите създава предпоставки за съмнение относно съответствието на балансовата стоност на стоково-материалните запаси в оповестените отчети с тяхната възстановима стойност. Съобразно представените на вещото лице инвентаризационни описи към 31.12.2018г. посочените в Б. към същата дата СМЗ са налични, но изразените резервни от страна на дипломирания експерт-счетоводител във връзка с наличността на материалните запаси към края на 2016г., 2017г. и 2018г. поставят под съмнение достоверността на ФО относно посочените в тях стойностти на материални запаси.
Изразено е становище във въззивната жалба от „Р” А. за неправилност на извършеното преизчисления на показателите чрез приспадане на спорните наличности на стоково-материални запаси, които настоящият състав на съда не споделя. Посочено е че, всяко намаление или увеличение на активи във финасовите отчети на един търговец води до съответната промяна, като увеличението на пасиви или намаление на активи на същия. Изразено е мнение, че при елеминиране на актив от материани запаси, така както е сторил първоинстанционния съд, следва да се отпише и пасив на същата стойност.
Застъпената от БОС позиция касае оспорената правилност на записванията относно СМЗ. С оглед на изразеното мнение на одитора на годишните финасови отчети на дружеството, оспорената наличност на тези активи би могла да се дължи на неправилното счетоводно отчитане на тези актви, в случай, че същети не са били изписани , или са били изписани с по-висока стойност, при влагагането им в производство с оглед отчитане на по-висока стойност на актива на търговеца и по-висок размер на фиансов резултат. Също така, липсата на активи може да се дължи на погиване или брак, причинени от изтичане на срока на годност или в случай на непродолима сила. В тези случаи на установена липса на СМЗ в текущ период, счетоводното отражение в търговските книги става чрез отнасяне на стойността им в разходите за производство, което в последствие води до намаляване реализираният финасов резулат, т.е до намаляване на собствения капитал на търговеца и не се отразява върху други лементи от П. на баланса /задълженията на дружествато/, който участва в изчислението на показателя за ликвидност.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието. Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, обезценка на актива, съответно поради несъбираемост, вкл. трудна събираемост, на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, ще доведе до намаление на числителя, без да се променя знаменателя за ликвидност - т. е ще доведе до намаление в стойността на изчисления показател. Единствено при липса поради кражба/присвояване следва едновременно с намалението на балансовата стойност на стоково-материалните запаси да се отчете вземане от виновното лице,, с което изчисленият показател за ликвидност няма да претърпи промяна.
Другата съставна част на краткотрайните активи са вземанията, относно които счетоводното законодателство изисква най-малко веднъж годишно да бъдат инвентаризирани/проверени/, което се осъществява чрез насрещни потвърдителни писма от конграгентите. Изразеното квалифициарно одиторско становище във връзка с вземанията към края на 2017г. – за 600 хил. лева, и 2018г. – 697 хил.лева, представлява резерви доколко отразените в счетоводните отчети на „Р” А. стойности на вземанията са достоверни, тъй като не са били посрещнати с насрещни писмени доказателства. От друга страна, стои въпросът с реалната оценка на посочените в счетоводните отчети вземания на дружеството-длъжник и тяхната събираемост. Счетоводното заканодателство изисква всеки търговец да изгради собствена политика относно текущо анализиране събираемостта на вземанията и задълженията. Въпросите за обезценка и отписване на вземанията поради несъбираемост се разглеждат в М. стандарт 39 Ф. инструменти: признаване и оценяване. В отговора на задача трета от допълнителното заключение по допуснатата СИЕ, вещото лице е дало отговор, според който представените Г. финасови отчети на длъжника за 2017г. и 2018г. няма отчетени провизии за трудносъбираеми вземания. На практика, възприет е подхода на отписване на несъбираемите търговски вземания при изтичане на давностния срок, ако ръководството на дружеството прецени, че събирането на вземането е малко вероятно. В хода на делото, обаче, не са представени доказателства, че търговецът изобщо е извършвал преценка на наличие на условия за обезценяване или отписване на вземанията, което би следвало да намери документален израз в проткол на комисия или друг подходящ начин. Липсата на сигурност относно осъществената проверка за основания за обезценка или отписване на вземания /например – значителни финансови затруднения на длъжника, нарушаване на договорни условия като срокове за плащане на главница или лихва по задължение, вероятност от обявяване на несъстоятелност на длъжника или др./, поставя под съмнение достоверното представяне на стойностите на вземанията в счетоводните отчети на „Р” АД. В същата посока са и изразените одиторски резерви към ГФО за 2018г., където се констатира, че отчетите към 31.12.2018г. и към 31.12.2017г. се съдържат просрочени вземания с над 360 дни. Посочено е, че съществуват индикации за обезценка на просрочените вземания, но към 31.12.2018г. и 31.12.2017г. , дружеството не е представило анализ и преглед на възстановимата стойност на тези вземания и съответно не е посочило провизия за обезценка на вземанията. В резултат на това одитиращият не е бил в състояние да оцени ефекта на непризната провизия за загубата от обезценка на просрочените вземания.
Неправилни са възраженията на „Р”А. относно третирането на някои краткосрочни вземания като дългосрочни на база на разбирането, че краткосрочни са тези, които са възникнали до една година. Несъбирането им в рамките на следващите отчетни периоди не променя характера им на дългосрочни, а на трудно събираеми. Критерият за окочествяването на едно вземане като краткосрочно е обстоятелството дали неговия падеж е настъпил или ще настъпи в рамките на дванадесет месеца от датата на финансовия отчет, а не от датата на възникването му. Поради това не следва да се извърши преизчисляване на показателя за ликвидност чрез прекатегоризилане на вземания в размер на 2 022 хил.лева към 30.04.2019г. като дългосрочен актив.
По нататък, представени са по делото три договора за цесия и трите договора са сключени на 31.10.2017г., с които три свързани с ответника дружества са превхвърлили вземания, които са имали към него на „О”, със седалище и адрес на управление в гр. М. и са променили падежа на задължението. Представените договори за цесия са оспорени от „Р” А. като симулативни и създадени за нуждите на производството, с цел да променят икономическата картина на длъжника и да подобрят коефицентите на ликвидност. Настоящият състав изцяло споделя изводите на Бургаският окръжен съд, с които е приел, че с договора за цесия новия кредитор придобива само вземанията, които цедентът е имал към длъжникът, но не встъпва в същото првоотношения като нов кредитор и не е налице активна субектвина новация. Правилно първоинстанционният съд, счита, че придобивайки вземането, новия кредитор не може да влияе и променя уговорките между цедента и длъжника като променя падежа на задължението. Предвид това вземанията следва да запазят характера си след прехвърлянето и трябва да бъдат отчетени като краткосрочни, а не като дългосрочни задължения.
Върху величината на показателите за ликвидност влияят и неправилни осчетоводявания на краткосрочни задължения като дългосрочни и обратното, осчетоводяване на несъществуващ актив и други нередовни записвания. При установяване на документална необоснованост на счетоводните записвания или несъответствието им с реалното съществуване на вземания/задължения или отразяването им с погрешна квалификация като краткосрочни/дългосрочни се извършва корекционно преизчисляване на коефициентите на ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника - в този смисъл е решение № 32 от 17.06.13 г. по т. д. № 685/12 г. на II т.о. на ВКС.
Логическото тълкуване на чл.630 от ТЗ, предпоставя компонентите от актива, чиято характеристика не предпоставя извод за сигурност /спорни, неликвидни вземания/ и събираемост /с многогодишно просрочие, без пояснение относно причините за бездействие по сбирането, без доказване охраняване интересите на ответното дружество като кредитор срещу евентуална противопоставима погасителна давност/, да бъдат приспаднати от стойностите на актива, при изчисляване коефицентите на ликвидност. В противен случай, едни и същи стойности, като залегнали в изчислението им, биха обосновали платежоспособност, формално изключваща преценката.
Предвид засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, настоящата инстанция извърши комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефицентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника.
Бургаският апелативен съд, след преценка на дозателствиния мататериал събран в хода на делото и с оглед установените твърдения и възраженията на страните, за доказана необоснованост на част от счетовоните записвания на „Р” А. , поради което следва да се извършат преизчисления, както следва:
Краткотрайните активи по баланс към 2017година са на стойност 5 998 хил. лв., които следва да бъдат намалени с непотвърдените материални запаси на стойност 2 822 хил.лв. и непотвърдените вземания на стойност 600 хил. лв, като получената стойност след корекция е в размер на 2 576 хил. лв. Краткоткосрочните задължения по баланс към 2017година са на стойност 4 547 хил. лв., към които следва да бъдат добавени с договорите за цесия на стойност 2 084 хил.лв., като получената стойност след корекция е в размер на 6 631 хил.лв. Или кракотрайните активи на стойност 2 576 хил.лв разделени на краткосрочните задължения на стойност 6 631 хил. лв. е равно на 0,39 К. на обща ликвидност.
Краткотрайните активи по баланс към 2018година са на стойност 6 847 хил. лв., които следва да бъдат намалени с непотвърдените материални запаси на стойност 1 994 хил.лв и непотвърдените вземания на стойност 697 хил.лв., като получената стойност след корекция е в размер на 4 156 хил. лв. Краткоткосрочните задължения по баланс към 2018година са на стойност 2 173 хил.лв., към които следва да бъдат добавени с договорите за цесия на стойност 2 084 хил.лв., като получената стойност след корекция е в размер на 4 257 хил.лв. Или кракотрайните активи на стойност 4 156 хил.лв разделени на краткосрочните задължения на стойност 4 257 хил.лв е равно на 0,98 К. на обща ликвидност.
Краткотрайните вземания и парични средства по баланс към 2018година са на стойност 4 841 хил.лв., които следва да бъдат намалени с непотвърдените вземания на стойност 697 хил. лв., като получената стойност след корекция е в размер на 4 144 хил.лв. Краткоткосрочните задължения по баланс към 2018година са на стойност 2 173 хил.лв. , към които следва да бъдат добавени с договорите за цесия на стойност 2 084хил.лв, като получената стойност след корекция е в размер на 4 257 хил. лв. Или кракотрайните вземания и парични средства на стойност 4 144 хил.лв., разделени на краткосрочните задължения на стойност 4 257 хил. лв. е равно на 0,97 К. на бърза ликвидност ликвидност.
Това преизчисляване на коефициентите е направено точно и съответстващо на показателите от първоинстанционния съд, като посочените коефиценти на обща и бърза ликвидност, сочат, че дружеството – длъжник не е в състояние да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Индиция за финансово състояние на дружеството са и ниският коефициент на незабавна или абсолютна ликвидност посочени в основното и допълнително заключение по извършената СИЕ. Посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието като следва да се отчетат всички обстоятелства, които ги формират. В настоящият случай, липсва финансова автономност на дружеството, което изцяло зависи от привлечения към собствения капитал на предприятието. Изследваният от съда период показва липса на постъпления от стопанска дейност на дружеството, което генирара необосновани счетоводни печалби и същевременно неотразява счетоводно задълженията си към фиска и банки.
След извършен анализ на меродавното икономическо състояние на предприятиет, въззивната инстанция счита, че предприятието няма достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи.
Въпреки изричните указания на първоинстанционният съд, „Р” А. не е представил доказателства за последнтие десет плащания към кредитори преди подаване молба за отриване на приозводство по несъстоятелност, от което обосновано е прието в обжалваното решение, че плащанията от длъжника са били избирателни и в незначителен обем. Липсва банкова и касова наличност. Банковите сметки на дружеството са запориране още от 2015година. Липсват каквито и да било постапления от контрагенти през 2017г., 2018г. и м.април 2019г. Не са извършвани плащания към държавния бюджет и към банките. По счетоводни данни към 2018година е погасено задължение в размер на 80 293,46 лв., което е нищожно в сравнение със задължението на дружеството по баланс към същата година в размер 8 102 920,23 лв. Задълженията не са погасени дори в обичайните за т. нар. „добри търговски практики” срокове от 60 календарни дни, считано от датата на възникването им, основаващи се на регламентацията по чл. 3, т. 2 от Д. 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.06.2000 г., относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки. Налице е неизпълнение както към фиска така и към банки на съществуващите изискуеми парични вземания, което по силата на закона е приравнено на „спиране на плащанията”.
Предвид всичко изложено, въззивната инстанция счита, че дружеството-длъжник не е в състояние на платежоспособност, което се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни своите изискуеми парични вземания. Първоинстанционният съд е стигнал да същите крайни изводи, постановявайки обжалваното решение, поради което то седва да бъде потвърдено, тъй като не страда от визираните в жалбата пороци.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Б. , Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №380 от 14.10.2019 година, постановено по т.д. №528/2018 година по описа на Окръжен съд- Б.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: